Акт № 1679 от 29.04.2013, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение № 130

Номер

130

Година

22.7.2010 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

06.24

Година

2010

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Христо Томов дело номер

20104100600296 по описа за

2010 година

Производството е по реда на чл. 378, ал. 5, във вр. Глава ХХІ НПК.

С Решение № 197 от 30.03.2010г., постановено по АНД № 1710 по описа на Великотърновския районен съд за 2009г., обвиняемата Й. И. Р. - родена на 14.10.1959 г. в Г.В.Т., български гражданин, неосъждана, със средно специално образование, омъжена, безработна, с ЕГН *, е призната за виновна в това, че на 07. 05. 2009 г., в гр.Е., в качеството си на технически ръководител на изкопни работи за полагане на тръби в отводнителен канал с дълбочина 3. 60 м. ,в района между стадион "Чумерна" и околовръстния път в гр.Е., съставляващи "строеж" по смисъла на § 5, т. З8 от ДР на ЗУТ, респ. "строеж трета категория" по смисъла на чл. 1З7, ал. 1, т. З, б. /б/ от ЗУТ, нарушила правила, установени за охрана безопасността на труда и с това по непредпазливост изложила на опасност живота и здравето на трудещите се П.С.П. с ЕГН *, живущ в гр.Е., на С.Й.Ц.в с ЕГН *, живущ в с.Ч., общ. Е., и на П.Б.И. с ЕГН *, живущ в гр.Е. - престъпление по чл. 136, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, вр. с чл. 163а, ал. 5 във вр. с чл. 163, ал. 2, т. 1 от ЗУТ; чл. 26, т. 1, т.2,т.4, т.9, б./а/, чл. 49, т. 2 от "Наредба 2 от 22. ОЗ. 2004 г. за МИЗБУТ при извършване на СМР", във вр. с т. 1.29., т. 2.1.1., т. З .1., т. 2.З от Приложение N 1 по чл. 2, ал. 2 на "Наредба 2 от 22. ОЗ. 2004 г. за МИЗБУТ при извършване на СМР", ´оради което и на осн. чл.78а от НК, съдът я ОСВОБОДИЛ от наказателна отговорност, като й НАЛОЖИЛ административно наказание - ГЛОБА в размер на 500 лева.

Освен това съдът ОСЪДИЛ Й. И. Р. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВТРС, СУМАТА от 300 / триста /лева, представляващи съответната част от направените в наказателното производство разноски, както и 5 лева - ДТ, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

По същото дело СЪДЪТ е признал обвиняемия С. Д. С. - роден на 13.01.1960 г. в гр.Е., български гражданин, неосъждан, с висше образование, женен, работещ, ЕГН *, ЗА НЕВИНЕН В ТОВА, че в качеството си на управител и представител на "М." ЕООД Г. С. - възложител и изпълнител на изкопни работи за полагане на тръби в отводнителен канал с дълбочина 3. 60 м., в района между стадион "Чумерна" и околовръстния път в гр.Е., съставляващи "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, респ. "строеж трета категория" по смисъла на чл. 1З7, ал. 1, т. З, б. /б/ от ЗУТ, и като работодател на П.С.П. с ЕГН *, живущ в гр.Е., на С.Й.Ц.в с ЕГН *, живущ в с.Ч., общ. Е., и на П.Б.И. с ЕГН *, живущ в гр.Е.. на 07.05.2009 г. в гр.Е. нарушил правила, установени за охрана безопасността на труда и с това по непредпазливост изложил на опасност живота и здравето на трудещите се - П.С.П., на С.Й.Ц.в и на П.Б.И., поради което го ОПРАВДАВАЛ по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 136, ал.2 във вр. с ал. 1 от НК във вр. чл. 275, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 148, aл. 1, ал. 2, ал. 4 и ал. 8 във вр. с чл. 147, ал. 1, т.8 от ЗУТ, във вр. с чл. 14, ал. 1, чл. 16, ал. 1, т. 1, т.2, б. /a/, т.6 от ЗЗБУТ, във вр. с чл. 9, ал. 1, ал. 2, т. 1, б. /a/ във вр. с чл. 10, чл. 49, т. 2 от "Наредба N 2 от 22. ОЗ. 2004 г. за МИЗБУТ при извършване на СМР", във вр. с т. 1.29., т.2.1.1. и т. 3.1. от Приложение N 1 към чл. 2, ал. 2 на "Наредба N 2 от 22. ОЗ. 2004 г. за МИЗБУТ при извършване на СМР".

Срещу така постановеното решение е подаден протест от Б.М.а- прокурор при Ел РП с искане за неговата отмяна в частта с която обвиняемия С. Д. С. е бил оправдан и – изменено в частта касаеща обвиняемата Р. ,на която се увели размера на наложената глоба до средния размер съобразно закона.В протеста си пред въззивната инстанция, прокурор Михайлова излага доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение в противоречие със събраните по делото доказателства. Изтъква се като основание за ревизиране на решението, допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон и необосновани и неправилни фактически и правни изводи.

В съдебно заседание защитникът на обвиняемият С.,едв.В.С.С. поддържа депозираното от адв.Г.М. становище в молбата му, за неоснователност на протеста.Твърди,че той не може да бъде субект на престъплението за което му е било повдигнато обвинение.

Обвиняемата Й. И. Р. иска потвърждаване на съдебното решение като правилно и законосъобразно. Наложената на обвиняемата глоба е справедлива , тъй като размерът на същата е съобразен с доходите, които Р. реализира а и с мотивите на решаващия първоинстанционен съд.

Представителят на Окръжна прокуратура заема становище че не поддържа подаденият протест,но не го оттегля.Иска потвърждаване на решението на ВТРС и излага мотиви защо протестът е неоснователен, изтъква и аргументи за безпорочност на атакувания съдебен акт.

Във въззивното производство не са представени други доказателства,като поисканите с протеста такива са били отказани от ВТОС с мотивирано определение.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ПРОТЕСТА.

С протеста е сезиран родово и функционално компетентен съд. Обжалва се невлязъл в сила съдебен акт, за който е предвиден инстанционален контрол по реда на Глава двадесет и първа, съгласно разпоредбата на чл. 378, ал. 5 НПК. Протеста е подаден от процесуално легитимирана страна, имаща право и интерес да обжалва постановения съдебен акт. Правото на протест е упражнено валидно и срочно. Протеста отговаря на изискванията за редовност уредени в чл. 320 НПК и е депозиран в срока за обжалване по чл. 319 НПК, предвид и което той се явява процесуално допустим и следва õа бъде разгледан по същество.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ПРОТЕСТА.

Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като обсъди посочените в протеста и инициирани от страните, по реда на съдебните прения фактически и правни доводи и извърши оценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и след като в изпълнение на задълженията си по чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното решение, намира за установено следното:

Обвиняемата Й. И. Р. е родена на 14.10.1959 г. в Г.В.Т., български гражданин, неосъждана, със средно специално образование, омъжена, безработна, с ЕГН *.

Обвиняемият С. Д. С. е роден на 13.01.1960 г. в гр.Е., български гражданин, неосъждан, с висше образование, женен, работещ, с ЕГН *.

С. Д. С. бил едноличен собственик на капитала и представляващ "М." ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Г.С., район К., У."656"N 1.

По същото време Й. Р. работела, като технически ръководител в дружеството. Видно от приложената по делото длъжностна характеристика тя е имала задължение, пряко да ръководи строителството на единични обекти, включени в строителната програма на дружествата, в съответствие с плановете, техническите , технологични изисквания, както и да изпълнява, спазва и контролира спазването на ЗБУТ. Освен това и е било възложено и да контролира спазването на инструкциите за безопасност и здраве. Изрично в трудовата й характеристика са посочени отговорности по спазване изискванията на ЗБУТ на обектите.

Свидетелите П.С.П., П.Б.И. и С.Й.Ц.в Видно били работници в търговското дружество „М.” ЕООД Г. С.. Фирмата извършвала полагане на канализационни тръби в Г.Е. На 07.05.2009г., тримата отишли на работа и след проведен ежедневен инструктаж от техническия ръководител при дружеството – обвиняемата Р., започнали работа на обекта, находящ се между стадион „Чумерна” и околовръстния път на гр.Е.. Работниците били оборудвани с лични предпазни средства и започнали работа по извършването на изкопни работи и полагането на тръби. П.И. бил багерист и извършвал изкопните работи. Така свидетелите положили три тръби след което излезли в почивка. След обяд в 15,00ч. тримата работници се върнали на обекта и продължили работа. При полагането на четвъртата за деня тръба се наложило св.П.П. да слезе в изкопа и да направи измервания за дълбочината на същия. С оглед посоченото в протокола за оглед на местопроизшествието от 07.05.2009г., дълбочината на изкопа в най-дълбоката му част била от 3.60 метра. Багеристът П.И. поставил кофата на багера над П.П. за да го предпазва от евентуално свличане, но въпреки това такава земна маса се свлякла и го затиснала до гърдите. Свидетелите И. и Ц. веднага се притекли на помощ за да изровят затрупания работник, но не успели да се справят сами. Ц. сигнализирал РУ ПБС гр.Е., където съобщил за случилото се, а И. съответно - на техническия ръководител на обекта - Й. Р.. На място пристигнали незабавно служители от дежурната група при РУПБС гр.Е. –свидетелите Х.,С. и Т.. Те започнали освобождаването на П. от земната маса. След като го освободили до нивото на таза, се свлякла нова земна маса която затрупала Петров изцяло. Междувременно от "М."ЕООД пристигнали и други работници, които донесли платна и греди, с които били укрепени стените на изкопа, докато служителите на РУПБС разравяли Петров. След известно време св.Петров бил изваден от изкопа невредим, без видими наранявания. Същият незабавно бил откаран в ЦСМП гр.Е. за преглед, след което го освободили, като при прегледа не били констатирани телесни увреждания.

Видно от извършената по делото Съдебно-медицинска експертиза под № 27-П/2009 г.на живо лице, на П.П. не са били причинени и същият не е получавал травматични увреждания и телесни повреди, следствие от инцидента.

Назначена била и тройна строително-техническа експертиза,чието заключение било приложено към материалите по делото.В последствие решаващият съд в мотивите към решението си е приел,че вещите лица са дали недопустимо отговор по правни въпроси поради което не го е приел като доказателство по делото.

Правилно и изчерпателно първоинстанционния съд е възприел фактическа обстановка която съответства изцяло на събраните по делото доказателства,вследствие на което е и направил своите правни изводи.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа доказателствата събрани в хода на досъдебното производство – № ЗМ-55/2009 г. по описа на РУ на МВР гр.Е., приобщени на основание чл. 378, ал. 2 НПК, а именно: показанията на свидетелите П.С.П., П.Б.И. и С.Й.Ц.в ,както и на Д.С.Х..,С.С.С. и С.И.Т., които съдът кредитира като годно доказателствено средство, предвид това, че същите напълно се подкрепят и кореспондират с всички доказателства по делото, писмените доказателства и писмените доказателствени средства – справки и документи от община Е. и „М.”ЕООД,медицинските книжа приложени към ДП, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние и характеристични справки на обвиняемите, справки за съдимост на обвиняемите .

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, настоящият състав на Великотърновския окръжен съд намира, че следва да бъдат направени следните правни изводи:

От обективна страна обвиняемата Й. И. Р. ,вследствие нарушение – неизпълнение на правила, установени за охрана на безопасността на труда, ,в качеството си на технически ръководител и по непредпазливост, изложила на опасност живота и здравето на трудещите се,посочените по горе свидетели, поради което е реализирала състава на чл.136, ал.2, вр. с ал. 1 от НК.

Обвиняемата Й. И. Р. е била длъжностно лице, което пряко е натоварено от работодателя "М." ЕООД, да ръководи строителството на единични обекти, включени в строителната програма на дружествата, в съответствие с плановете, техническите, технологични изисквания, както и да изпълнява, спазва и контролира спазването на ЗБУТ. В това си качество, тя попада в кръга на субектите задължени по силата трудовото си правоотношение да спазват правилата за охрана безопасността на труда, поради което при виновно неизпълнение на вменените и задължения, може да осъществи състава по чл.136, ал.2, вр. с ал.l от НК.

От обективна страна за да се осъществи този престъпен състав е необходимо да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между неизпълнението на възложеното нормативно задължение и създадената реална опасност за живота и здравето на трудещите се. Следователно неизпълненото изискване, следва да е от такова естество, че последиците от неизпълнението да представляват реална опасност или пък да се елемент от съвкупна опасност, за застрашените. В случая опасността за здравето на работниците е произтичала от свличащата се земна маса, поради липсата на укрепване на направения изкоп. Опасността е била реална, тъй като само поради действията на допълнителни фактори - спасителните мероприятия, не се е стигнало до телесни повреди или смърт на пострадалия. Ето защо, в пряка и непосредствена причинно ­следствена връзка с настъпилото събитие се намира неизпълнението на това задължение, възложено от чл. 49, т.2 от "Наредба 2 от 22.03.2004 г. за МИЗБУТ при извършване на СМР", за оформяне на откоси и използване на подходящо укрепване на изкопа. Същото задължение е възпроизведено и в конкретните изисквания по приложение на N 1 към чл. 2, ал. 2 на "Наредба N 2 от 22.03.2004 г. за МИЗБУТ, - т. 1.29., т.2.1.1. и т. 3. 1. при извършване на СМР., забраняващи извършване на изкопни работи в преовлажнена и насипна почва без укрепване; изпълнение на неукрепен изкоп в насипна почва с дълбочина на изкопа над 1.00 м., в случая - 3. 60 м.; неукрепен от нивото на терена изкоп с вертикални стени и с височина по-голяма от допустимата до 1 м. за неукрепени изкопи. Неизпълнението на тези правила е следствие бездействието на обв.Р. при изпълнението на трудовата си функция да ръководи строителството на единични обекти, включени в строителната програма на дружествата, в съответствие с плановете, техническите, технологични изисквания, както и да изпълнява, спазва и контролира спазването на ЗЗБУТ. Не се намира обаче в пряка и непосредствена причинно ­следствена връзка, неизпълнението на изискването по чл. 148, ал. 1, ал. 2, ал. 4, ал. 8 от ЗУТ, за наличието не необходимите строителни книжа.

Разпечатката съдържа 47 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c699326f-1dea-4859-a2b3-c5f4643592d6