Решение № 319 от 29.09.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 319 гр. Шумен, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана К. Георгиева при участието на секретаря В.П.И. като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно наказателно дело № 20263630201287 по описа за 2026 година

Настоящото производство е образувано по чл.59 и следващите от ЗАНН.

В жалбата си до съда, „К.-Д“ ЕООД, с ЕИК 127636949, с адрес на управление:

**************, представлявано от Г.К.Д., чрез адв. Г.Г. от ШАК твърди, че с Наказателно постановление № 890229-F882841/20.05.2026г. издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“- Варна, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ ТД на НАП на дружеството било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 512 евро на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС. В жалбата се сочи, че АНО е издал наказателното постановление без да вземе предвид писменото възражение, депозирано в срок срещу АУАН. Излага подробни доводи, че в конкретния случай не е налице нарушение, или ако има такова то е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Моли съдът да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, необосновано и издадено в нарушение на процесуалните правила.

Жалбата е била подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от легитимирано за целта, лице. Същата отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от НПК, поради което се явява допустима. В открито съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не явява представляващ дружеството. Явява се упълномощен процесуален представител, който изцяло поддържа жалбата и моли за отмяна на обжалваното НП, като бъдат присъдени и направените разноски. Административно наказващият орган, редовно призован, изпраща упълномощен представител, който моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно законосъобразно и да присъди юрисконсултско възнаграждение.

ШРС, като прецени всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази закона, намира жалбата за основателна, поради следните съображения:

На 06.04.2026г. свидетелят С. Й. С. – инспектор по приходите в НАП извършил проверка на обект – офис на предприятие за мляно месо и месни заготовки, находящ се в гр.

1

Шумен, промишлена зона Сердика, стопанисван от „К. - Д“ ЕООД, ЕИК 127636949, представлявано от Г.К.Д.. Преди започване на проверката, свид. С. С. извършил контролна покупка на един брой тарелка кебапчета на стойност 5,11 евро, заплатени в брой, за която му бил издаден фискален бон. В издадения фискален бон от ползваното в обекта, фискално устройство било отразено, че била извършена продажба на „разфасовки“ и не са посочени количество и единична цена на закупените кебапчета. В хода на проверката, свид. С. констатирал, че в обекта се извършвали продажби на месни продукти предимно на клиенти на едро, извършвал се разнос до обекти на фирми, издавали се фактури, по които плащанията били в брой и по банков път, поради спецификата на обекта – от него рядко се извършвали продажби на физически лица. От изброените налични в касата, пари и сумата от фискалното устройство не била установена разлика. Резултатите от извършената проверка били обективирани в Протокол за извършена проверка в обект сер.АА №

0212760/06.04.2026г. За констатираното неизпълнение на задължение към държавата на 26.04.2026г. свид. С. С. съставил на дружеството жалбоподател АУАН № F882841 за това, че на 06.04.2026г. при извършена проверка на офис на предприятие за мляно месо и месни заготовки, находящ се в гр. Шумен, промишлена зона Сердика, стопанисван от „К. - Д“ ЕООД, ЕИК 127636949, представлявано от Г.К.Д., при извършена контролна покупка на един брой тарелка кебапчета на стойност 5,11 евро, платени в брой, за което е издаден ФКБ, в който не са посочени количество и единична цена на закупените кебапчета, а било посочено – „разфасовки“, с което е нарушил разпоредбите на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. АУАН бил предявен и връчен на 26.04.2026г. на представляващ дружеството, който го подписал без възражение. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е било депозирано писмено възражение срещу АУАН, в който било посочено, че предприятието продава стоките си основно на фирми и посочената цена от 5,11 евро при контролната покупка е за една разфасовка кебапчета. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка било издадено наказателно постановление № 890229-F882841/20.05.2026г. издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“- Варна, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ ТД на НАП, с което на дружеството - жалбоподател за нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба №Н18/13.12.2006г. на МФ на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС била наложена "имуществена санкция" в размер на 512 евро.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установи от събраните писмени доказателства - от разпита на допуснатия по делото свидетел С. Й. С. – актосъставител, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК, писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението, визирано в наказателното постановление, съдът приема от правна страна следното:

АУАН и атакуваното НП са издадени от компетентни органи - с оглед представената оправомощителна заповед имат необходимата компетентност да издават АУАН и НП, но при съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

По несъмнен и категоричен начин по делото се установява, че на 06.04.2026г. в обект – офис на предприятие за мляно месо и месни заготовки, находящ се в гр. Шумен, промишлена зона Сердика, стопанисван от „К. - Д“ ЕООД, ЕИК 127636949, представлявано от Г.К.Д., представители на административният орган извършили контролна покупка на един брой тарелка кебапчета на стойност 5,11 евро, заплатени в брой, за което е издаден ФКБ. От представените по делото писмени документи се установява, че жалбоподателят "К.

- Д" ЕООД, не предлагал за продажба единични бройки месни изделия, а същите се предлагали в тарелки, предимно от по 10 броя с различен грамаж /л.25/.

След

2 осъществяване на контролната покупка, работник в дружеството издал от наличното в обекта фискално устройство, модел DATEX с ИН на ФУ DT747625, ИН на ФП 02747625, фискален бон, съдържащ реквизит "разфасовки" и обща сума от 5,11 евро.

Предвид на това представителят на административният орган приел, че дружеството-жалбоподател е допуснало нарушение, като в издадения фискален касов бон от регистрирано и въведено в експлоатация в обекта, фискално устройство, не се съдържали задължителните реквизити съгласно чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18 от 2006г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ. Според административният орган във фискалния бон липсвали задължителните реквизити – количество и единична цена на закупените кебапчета.

От събраните по делото доказателства става ясно, а не се оспорва и от жалбоподателя, че в издадения фискален касов на стойност 5,11 евро от въведеното в обекта фискално устройство не се съдържат задължителните реквизити съгласно чл.26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, тъй като фискалният бон съдържа само реквизит "разфасовки", но липсва наименованието на стоката, количество и грамаж в конкретния случай.

От представените към административно-наказателната преписка доказателства (ценова листа, лист 25 от делото) е видно, че предлаганите стоки в обекта се предлагат не на единични бройки, а единствено в тарелка, предимно от по 10 броя.

От формална страна, жалбоподателят, тъй като не е разделил стоките на вид, бройки и грамаж е извършил нарушение, с което е осъществил състава на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18/13.12.20206г. на Министъра на финансите.

Въпреки това настоящият състав на съда не споделя направения от АНО извод, че не са налице предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен.

Преценката на административно наказващият орган за "маловажност" се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. В конкретния случай, видно от представената преписка от АНО е видно, че е направена обстойна проверка на обекта, като е констатирано единствено това формално нарушение. С действията си жалбоподателя не е ощетил фиска, като е издал по надлежен ред фискален касов бон от фискално устройство, свързано със системата на НАП. Не на последно място следва да се отбележи, че по делото няма данни дружеството-жалбоподател да е наказвано друг път за подобно нарушение или за каквото и да е друго нарушение на ЗДДС или други закони, правно регулиращи отношения, свързани с дейността на обекта. От събраните по делото доказателства може да се приеме, че се касае за инцидентен случай.

Съгласно § 1, ал.1, т.4 от ЗАНН "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или общината, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения или неизпълнение на задължение от съответния вид. Настоящият случай е именно такъв. Налагането на санкция не е самоцел на закона и доказателство за това е справедливо регламентирана възможност да не се налага наказание, в случай, че се прецени, че целите на ЗАНН могат да се изпълнят като се предупреди нарушителят, че при повторно 3 нарушение ще бъде санкциониран. Всичко изложено налага извод, че случаят се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност от останалите подобни случаи, респ. че степента на нарушението не съответства на тежестта на наложената санкция.

Според т.35-39 от Решение на СЕС от 12 септември 2019 година по съединени дела C-64/18, C-140/18, C-146/18 и C-148/18, от трайно установената практика на СЕС следва, че националните мерки, които биха могли да затруднят или да направят по-малко привлекателно упражняването на основните свободи, гарантирани от ДФЕС, могат все пак да бъдат допуснати, при условие че отговарят на императивни съображения от общ интерес, в състояние са да гарантират осъществяването на целта, която преследват, и не надхвърлят необходимото за постигането й. Строгостта на наложената санкция трябва да бъде в съответствие с тежестта на нарушението, което има за цел да санкционира. Освен това административните или санкционните мерки, предвидени в дадено национално законодателство, не трябва да надхвърлят границите на необходимото за постигането на легитимно преследваните с това законодателство цели /вж. по аналогия решение от 31 май 2018 г., Z., C-190/17, EU: C: 2018: 357, т. 41 и 42 и цитираната съдебна практика/.

Размерът на наложената санкция на "К.-Д" ЕООД от 512 евро е изцяло несъответен както на материалния интерес на нарушението, така и на декларираните с националния закон цели, свързани с осигуряване на възможност за проследяване на паричния поток в търговския обект, чрез създаване на правила за регистрация и отчетност на паричните средства, а с това и на обществения интерес по санкциониране на нарушителите. Предвид изложеното и с оглед на конкретната тежест на нарушението и обстоятелствата, че се касае за първо такова с несъществени общественоопасни последици, същото съставлява маловажен случай, по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Съдебният състав намира, че предупреждението на нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание, в случая би оказало необходимото превантивно и превъзпитателно действие по отношение на нарушителя, за да не се допуска в бъдеще подобна липса на реквизити във ФКБ