Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 10390 от 03.06.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 49238/2024
Вид
Решение № 10390
Подписан
03.06.2025
Състав
БИЛЯНА СИМЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 37 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 74 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 410 · Кодекс за застраховането
  • чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 10390 гр. София, 03.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110149238 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ от ищеца „ЗК Лев Инс“ АД срещу ответника Столична община за заплащане на сумата от 3897.88 лева, представляваща регресно вземане за възстановяване на платено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба /20.08.2024 г./ до окончателното изплащане на вземането, както и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 1370.53 лева – мораторно обезщетение върху главницата, дължимо за периода 19.08.2021 г. до 19.08.2024 г.

Ищецът твърди, че на 09.10.2019 г., около 21:20 часа, в гр. София, лек автомобил „Киа“, модел „Каренс“ с рег. № ***, управляван от Б. А. Н., при движение по ул. „Иван Ханджиев“, в района на кръстовището с ул. „Гьорче Петров“, с посока на движение към ул. „Хайдут Сидер“, попада в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, в резултат на което върху автомобила са нанесени материални щети.

Сочи се че по силата на застрахователна полица № 93001910038824, за застраховка „Каско на МПС“ със срок на валидност 29.05.20219 г. – 28.05.2020 г., сключена между ищеца и собственика на увредения автомобил, ищецът е поел да носи риска от настъпване на имуществено увреждане на автомобила.

Твърди се, че в изпълнение на договорните си задължения, застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 3877.98 лева /сумата, необходима за отстраняване на щетите по автомобила/ пряко на сервиза, извършил ремонта на МПС.

Счита, че отговорност за нанесените вреди носи ответникът, тъй като 1 вредите са настъпили в резултат на противоправно бездействие от страна на ответника, имащ нормативно уредено задължение да се грижи за поддръжката на процесния пътен участък.

Сочи, че с плащане на застрахователното обезщетение, в полза на ищеца е възникнало регресно вземане за изплатеното застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ и за определените ликвидационни разходи в обичаен размер от 20 лева /общо 3897.98 лева/ срещу причинителя на вредата - ответника Столична община.

Твърди, че е изпратил регресна покана до ответника, но не е последвало доброволно плащане на претендираната сума, поради което ответникът е изпаднал в забава и дължи сумата от 1370.53 лева за периода от 19.08.2021 г. до 19.08.2024 г.

Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Столична община.

Оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва изложената в исковата молба фактическата обстановка, при която е настъпила вредата, описания механизъм на увреждането, както и наличието на причинна връзка между описаните вреди и събитието. Оспорва се възникването на регресни права в полза на застрахователя, като се твърди, че ищецът е извършил плащане по застрахователната щета без основание, доколкото настъпилото събитие не представлява покрит риск. Оспорва се доказателствената стойност на представения протокол за ПТП, както и на приложеното уведомление за щета.

В условията на евентуалност се прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради допуснати от водача нарушения на ЗДвП, изразили се в управление на автомобила с несъобразена скорост, респективно – скорост, позволяваща му да спре при наличие на препятствие.

Моли за отхвърляне на предявените искове, евентуално – за присъждане на обезщетение в намален размер.

Претендира разноски.

Софийският районен съд, 76 състав, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и като обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна страна следното:

Предявени са от ищеца обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже по делото следните обстоятелства: че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане, вследствие на противоправното бездействие на лице, на което ответникът е възложил работа, e настъпило събитие, за което застрахователят носи риска; наличието на причинно – следствена връзка между всички твърдени вреди и процесното вредоносно събитие; факта на плащане на застрахователно 2 обезщетение по процесната имуществена застраховка, както и действителният размер на вредите, настъпили в причинна връзка със събитието.

При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже изпълнение на възникналите парични задължения, както и всички свои защитни възражения.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи получаването на покана от ответника, с която същият е поставен в забава, а в тежест на ответника е да докаже плащане.

Разпоредбата на чл. 410 КЗ урежда специално суброгационно право в отклонение от общото правило на чл. 74 ЗЗД, съгласно което, при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят, след изпълнение на своето договорно задължение за изплащане на застрахователно обезщетение, встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложена някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД , отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнението.

За доказване на фактите, включени в предмета на спора, пред Софийски районен съд са събрани писмени и гласни доказателствени средства, като изготвена и съдебна автотехническа експертиза.

Въз основа на анализа на горните доказателства, съдът приема следното:

Установява се от представения по делото в заверен препис двустранно подписан екземпляр на застрахователна полица № 93001910038824/27.05.2019 г. за застраховка „Каско“ на МПС, сключена между ищеца и собственика на увредения автомобил, с период на валидност от 29.05.2019 г. – 28.05.2020 г., че към датата на твърдяното ПТП /09.10.2019 г./ ищецът е носил риска от настъпване на имуществено увреждане на автомобила при уговорено застрахователно покритие „Каско“, Клауза 1 – Всички рискове.

Неоснователно е направеното от ответника възражение, че уврежданията не представляват покрит риск по договора – видно от приложените към полицата Общи условия /л. 15 от делото/, застрахователят покрива вреди от ПТП по време на движение и/или в паркирано състояние, който риск, съгласно дефиницията, дадена в пункт XIV „Определения“ от процесните ОУ, представлява „внезапно сблъскване на МПС с друго МПС и/или с други подвижни и неподвижни обекти..“, какъвто неподвижен обект несъмнено представлява неравност на пътното платно.

Установява се приетите по делото писмени доказателства, че във връзка с процесното ПТП пред застрахователя е образувана ликвидационна преписка по щета № 0000-1261-19-800407, като съгласно изготвените описи на щетите /л. 23 и л. 24/ са установени уврежданията върху предна лява гума, предна лява джанта на автомобила, греда преден мост, шенкел преден ляв, носач преден ляв, кормилен накрайник външен и вътрешен.

От представеното по делото възлагателно писмо /л. 25/ се установява, 3 че застрахователят е възложил ремонта на автомобила на сервиз „Евросервиз Тандер“ ЕАД, като на 17.04.2020 г. е изплатил по негова сметка сумата от 3877.88 лева /л. 32/, съгласно издадената от сервиза калкулация по щета и фактура от 28.01.2020 г. /л. 27/

От събраните по делото писмени доказателства – протокол за ПТП № 1731082, съставен от полицейските органи след посещение на мястото на инцидента /ползващ се със задължителна за съда доказателствена сила за установените пряко от съставителя обстоятелства – в това число, наличието на неравност на пътното платно/, от приетата и неоспорена от страните съдебна автотехническа експертиза, както и от събраните свидетелски показания на водача на процесното МПС – Б. А. Н., които съдът, при съобразяване с изтеклия значителен период от време от процесното ПТП до датата на депозирането им /повече от 5 години/, кредитира като обективно и добросъвестно дадени, съдът намира, че по делото се установява следният механизъм на ПТП:

На 09.10.2019 г. в град София, водачът на МПС Киа Каренс, рег.№ ***, се е движил по ул. Иван Хаджиенев с посока на движението от Трета градска болница към ул. Хайдут Сидер. Движението се е осъществявало в тъмната част на денонощието (21:20 часа), в условията изкуствено осветление, при ясно време и суха пътна настилка паваж, на пътен участък с една пътна лента с широчина от 6,01 до 7,00 м, предназначен за еднопосочно движение, регулиран с пътни знаци. Достигайки района на кръстовището с ул. Гьорче Петров, автомобилът преминава през необезопасена и несигнализирана дупка, находяща се на пътното платно, което става причина за увреждане на автомобила.

Установява се от приетата и неоспорена от страните съдебна автотехническа експертиза, че описаните щети / джанта предна лява, гума предна лява, греда преден мост, шенкел преден ляв, носач преден ляв, кормилна щанга лява к-кт, лагер шенкел, реглаж преден мост/ се намират в пряка-причинно следствена връзка от процесното ПТП.

Установената дупка по пътното платно представлява "препятствие на пътя" по смисъла на § 6, т. 37 от ДР ЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност на движението.

Задължен да поддържа улиците, част от общинската пътна мрежа, е именно ответникът по спора /чл. 19, ал. 1, т. 2 Закона за пътищата/. Общината, като юридическо лице, осъществява тези дейности по поддръжка чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението.

Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност винаги е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност.

4

Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

Предвид изложеното, съдът намира, че ответникът е бил задължен да осъществява дейностите по поддържането на пътя, включително да означи съответната неравност, дупка, с необходимите пътни знаци, с оглед предупреждаване на участниците в движението, както и да отстрани съответни препятствия във възможно най-кратък срок – така чл. 167, ал. 1 ЗДвП. Неизпълнението на тези негови задължения е довело до настъпване на процесния пътен инцидент, пряка последица от който са нанесените върху автомобила вреди.

Предвид изложеното, съдът намира, че събраните доказателства формират достатъчно стабилна доказателствена маса, позволяваща еднозначни изводи за правно релевантните факти, поради което съдът намира за доказани твърденията на ищеца за настъпило застрахователно събитие и на нанасяне на имуществени вреди върху автомобила вследствие на противоправно бездействие от страна на ответника.

Относно размера на регресната претенция за заплатено застрахователното обезщетение:

По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение, съдът приема, че КЗ предвижда, че застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, като целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици.