Решение № 496 от 06.11.2024, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Административно наказателно дело 994/2024
- Вид
- Решение № 496
- Подписан
- 06.11.2024
- Състав
- Радостина Ташева Гергичанова
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.2, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 147, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 150 · Закон за движението по пътищата
- чл. 150, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 177, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 185 · Закон за движението по пътищата
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 496 гр. Плевен, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Радостина Т. Гергичанова при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. МАЧОРСКА като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно наказателно дело № 20244430200994 по описа за 2024 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. 1 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 24-0256-000107 от 26.04.2024г. на *** РУ в ОДМВР Плевен, РУ-***, с което на А. А. Ф. с ЕГН ********** от с. ***, Плевенска област са наложени следните административни наказания:1.) на основание чл. 185 от ЗДвП – глоба в размер на 20,00 лева и 2.) на основание чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП – глоба в размер на 300,00 лева за извършени на 26.03.2024г. в с. *** нарушения по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 150 от ЗДвП.
Недоволен от така наложените административни наказания е останал жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН е подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. В жалбата е релевирано оплакване, че Ф. не е автор на нарушенията за които е санкциониран с обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Ответната страна - *** РУ в ОДМВР Плевен, РУ-*** също не се явава и не се представлява в съдебно заседнаие. В придружаващото административнонаказателната преписка писмо е изразено становище, че жалбата е неоснователна и недоказана и не следва да бъде уважена.
1
Съдът, след като се запозна с образуваната административнонаказателна преписка, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице с изявен правен интерес и в законноустановения в чл. 59 от ЗАНН преклузивен срок. Разгледана по същество, същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 26.03.2024 година свидетелят К.Р.Т. заедно с още две лица, едното от които – свидетелят Ю.С.Г. пътували с лек автомобил, като в с. ***, на кръстовище образувано от ул. „***“ и ул. „***“ забелязали жалбоподателят А.
А. Ф., когото познавали и за когото знаели, че не притежава Свидетелство за управление на МПС да управлява товарен автомобил, „***“ с който теглел друго МПС. Свидетелят Т. заснел случващото се с личния си мобилен телефон, след което подал сигнал на ЕЕНСП 112. В резултат на подадения сигнал екип в състав полицейските служители – мл. инспектор И.И. и мл. експерт Д.Ц. посетили мястото на нарушението, където не заварили никого.
След около 10-тина минути при тях отишъл свидетелят Т., който изложил пред двамата своите възприятия, според които докато пътувал в автомобила си с лицата Ю. Г. и К.И. забелязал два товарни автомобила, единият от които бил управляван от жалбаподателя А. А. Ф. за когото знаел, че не притежава СУМПС, а другия от друго лице – В.В.. Впоследствие свидетелян К.Т. подал писмен сигнал за случая до Директора на ОД на МВР-Плевен, въз основа на който била извършена проверка, като в хода на същата били снети обяснения от всички лица, имащи преки впечатления относно случая - Ю.С.Г., К.Р.Т., В.В. и А. Ф.. На 04.04.2024 година, актосъставителят Л. К. Х. в присъствието на свидетеля К.Р.Т. съставил против А. А. Ф. АУАН, серия G A №1084818, в който посочил, че във връзка с преписка номер 316000-13637/26.03.2024г. на 26.03.22024г. в с. ***, на кръстовище образувано от ул. „***“ и ул. „***“ с посока на движение ул. „***“ жалбоподателят А. А. Ф. управлявал товарен автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на Ж.А.А. с ЕГН **********, без да притежава свидетелство за управление на МПС, като процесното МПС било без задължителен годишен технически преглед. Като нарушени били посочени разпоредбите на чл. 147, ал.1 от ЗДвП и по чл. 150, ал.1 от ЗДвП. В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят подал писмени възражения с вх. №256000-1151/11.04.2024 година до ***а на ОДМВР-Плевен, РУ-*** срещу така съставения му и връчен АУАН. След като съобразил подадените писмени възражения на 26.04.2024 година, наказавщият орган издал обжалваното наказателно постановление, в което е възпроизведена описаната в АУАН фактическа обстановка и на жалбоподателя А. А. Ф. били наложени следните административни наказания:1.) на основание чл. 185 от ЗДвП – глоба в размер на 20,00 лева и 2.) на основание чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП – глоба в размер на 300,00 лева за извършени на 26.03.2024г. в с. *** нарушения по чл.
147, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 150 от ЗДвП.
2
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на ангажираните по делото доказателства и доказателствени средства. Съдът кредитира с доверие показанията на актосъставителя Л. К. Х. и на свидетелите К.Р.Т. и Ю.С.Г., след като намери, че същите са обективни, последователни, ясни, непротиворечиви и убедителни. Тримата възпроизвеждат свои преки и непосредствени впечатления относно релевантните за делото факти.
Свидетелите Т. и Г. единодушно и недвусмислено посочват, че на посочените в АУАН и в НП дата и час видяли жалбоподателя, за когото знаели, че е неправоспособен водач да управлява товарен автомобил „***“ в с. *** на кръстовище, образувано от от ул. „***“ и ул. „***“ с посока на движение ул.
„***“, както и че случващото се било заснето от свидетеля Т. с личния му мобилен телефон и съответно бил подаден сигнал на ЕЕНСП 112 от страна на свидетеля Т.. Актосъставителят Х. изяснява, че по повод подадения сигнал била извършена съответната проверка, от която се установило, че жалбаподателят Ф. е управлявал процеснот МПС без да е противоспособен водач. В този смисъл са и приобщените към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК: Наказателно постановление №24-0256000107/26.04.2024г., Докладна записка от инспектор Л.Х., Сигнал от К. Р. Т., Докладна записка относно получен сигнал за скандал в района на ж.п. гара ***, Сведение от Ю.С.Г., Сведение от К. Р. Т., Акт за установяване на административно нарушение Серия GA №1084818/04.04.2024г., Справка за нарушител/водач, в която е отразено, че жалбоподателят не притежава СУМПС, Заповед №8121-з-1632/02.12.2021г., Докладна записка №256ро2167/19.04.2024г. изготвена от ст.инспектор /И.М./ и писмено възражение от А. А. Ф. срещу АУАН № 1084818/04.04.2024 година.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Жалбоподателят е автор на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.
150 от Закона за движението по пътищата, съгласно която: „всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл.
152, ал. 1, т. 4 от същия закон“. От обективна страна: на 26.03.2024 година в 08:56 часа в с. ***, на кръстовище образувано от ул. „***“ и ул. „***“ по поска ул. „***“, жалбоподателят А. А. Ф. управлявал товарен автомобил „*** ***“ с ***, собственост на Ж.А.А. без да притежава СУМПС-неправоспособен водач.
От субективна страна нарушението е извършено виновно, тъй като жалбоподателят е бил длъжен да знае и да съобрази поведението си с повелята на цитираната правна норма. Наказващия орган правилно е издирил и приложил съответната на извършеното нарушение санкционна разпоредба, съдържаща се в в чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, която предвижда 3 административно наказание - глоба от 100,00 до 300,00 лв. за онзи, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателнопроцесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Определеният размер на глобата – 300,00 лв. е съобразен с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, изцяло съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца, поради което се явява справедлив и ще способства в максимална степен за постигане целитена наказанието, установени в чл. 12 от ЗАНН.
Съдът, след като съобрази, че по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че при управление от страна на жалбоподателя на визираното в АУАН и в НП моторно превозно средство, последното не е било преминало технически преглед, намери че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно в частта досежно наложеното му наказание на осн. чл. 185 от ЗДвП за извършено на 26.03.2024г. нарушение по чл. 147, ал.1 от ЗДвП и следва да бъде отменено като незаконосъобразно в тази му част.
При съставяне на АУАН съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените. Актът за установяване на административно нарушение е съставен в съответната форма и формално съдържа необходимите по ЗАНН реквизити. Актът е съставен от лице от състава на службите за контрол за спазване на правилата за движение по пътищата, разполагащо с необходимата персонална материална и териториална компетентност и в присъствието на нарушителя. Предявен му е и е връчен лично като му е дадена възможност да изложи възражения. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, съгласно Заповед № 8121з - 1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, в кръга на неговите правомощия. Спазени са формата и реда за издаването му, а по съдържанието си формално отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити, поради което доводите в обратна насока и конкретни тези относно правната квалификация и точното посочване на наказващата норма, следва да се приемат за изцяло несъстоятелни.
От материално-правна страна, обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление досежно осъществен от страна на жалбоподателя състав на административно нарушение по чл. 150 от ЗДвП, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин при това в тяхната цялост и в пълнота. На това място следва да се изтъкне, че не са налице пропуски в дейността на контролните органи или доказателства, събрани в насока, която да доведе до разколебаване на формалната доказателствена сила на 4 съставения акт за установяване на административно нарушение в частта досежно санкционираното нарушение по чл. 150 от ЗДвП. Констатациите съответстват на установените от очевидци факти при извършената по надлежния ред проверка, които в хода на съдебното следствие като свидетели и под страх от наказателна отговорност, лично и непосредствено пред съда излагат показания, в които възпроизвеждат свои собствени възприятия относно относимите за делото фактически положения, от които се установява, че именно жалбоподателят е управлявал процесното МПС, след като не притежава валидно СУМПС, издадено на негово име. В случая са събрани писмени и гласни доказателства, относно проявлението на този факт в действителността и фактическите констатации при отпочване на административно - наказателното производство са изцяло подкрепени от събраните доказателства.
С оглед изложените правни и фактически съображения, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено на осн. чл. 63, ал.2, т.5 от ЗАНН в частта, в която на А. А. Ф. с ЕГН ********** от с.
***, Плевенска област на основание чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 300,00 лева за извършенона 26.03.2024г. в с. *** нарушение по чл. 150 от ЗДвП, а на осн. чл. 63, ал.2, т.1 от ЗАНН същото следва да бъде отменено като незаконосъобразно в частта, в която на жалбоподателя на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 20,00 лева за извършено на 26.03.2024г. в с. *** нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.
Разпечатката съдържа 32 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c695e4ca-c57b-41af-9b7e-54685b86153c