Решение № 11988 от 17.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11988 гр. София, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20251110101205 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 2, вр. ал. 3, изр. 2 КТ (в редакцията преди изм. - ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 1.06.2025 г.) за сумата в размер н а 2400 лв. (1227,10 евро), представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка на Л. Д. К. от страна на ** за периода 01.11.2024 г. – 15.12.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 16.12.2024 г., до окончателното заплащане на сумата.

С исковата молба вх. 33674/16.12.2024 г. и уточнителни молби вх. № 57616/18.02.2025 г., вх. № 68564/26.02.2025 г. и вх. № 109212/27.03.2025 г. ищцата Л.

Д. К. излага твърдения, че от 09.09.2024 г. до 31.10.2024 г. е работила при ответното дружество ** на длъжност „***, с размер на брутно трудово възнаграждение от 1600 лв. Сочи, че на 18.10.2024 г. е отправила устно предизвестие за напускане, а писмено такова депозирала на 30.10.2024 г. Твърди, че след прекратяване на трудовото й правоотношение ответното дружество неправомерно задържа трудовата й книжка, поради което не може да започне друга работа, ограничени са правото й на труд и осигурителните й права, не може да получава доходи за покриване на основните й нужди. Сочи, че към датата на сезиране на съда не е получила заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Ищцата претендира обезщетение за вреди от задържане на трудова книжка и законна лихва върху това обезщетение за периода от 01.11.2024 г., като с всяка от уточнителните си молби продължава периода до месеца, през който подава съответната уточнителна молба.

1

С уточнителна молба вх. № 252838/22.07.2025 г. ищцата сочи, че претендира обезщетение в размер на 1600 лв. за всеки месец, тоест за периода 01.11.2024 г. 15.12.2024 г. същото възлиза на 2400 лв. Излага и твърдения, че към онзи момент още не е получила трудовата си книжка, поради което дължимият размер на обезщетението възлиза на 20 800 лв.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ** излага доводи за нередовност на исковата молба и неоснователност на предявения иск. За безспорно се сочи обстоятелството, че ищцата е заемала длъжността „*** при ответника, считано от 09.09.2024 г. Излагат се твърдения, че на 04.11.2024 г. ищцата е подала молба за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 КТ, с оглед на която трудовото правоотношение е било прекратено на посоченото основание със заповед на работодателя, считано от 06.11.2024 г. За недоказани се считат, твърденията на ищцата за настъпили вреди - следствие на задържането на трудовата книжка от работодателя. Излагат се предположения, че ищцата е упражнила правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, което е пречка и за получаване на обезщетение за безработица като потенциална вреда от задържането на трудовата книжка, поради което се опровергавали твърденията й за липса на доходи. С оглед постановките на ТР № 1 от 02.12.2019 г. по тълк. дело № 1/2019 г. на ВКС, ОСГК, ответникът поддържа, че задължението за заплащане на обезщетение по чл. 226, ал. 2 и ал. 3, изр. 2 КТ възниква от деня на прекратяване на трудовото правоотношение, когато трудовата книжка се намира при работодателя, и от деня на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й, когато тя се съхранява от работника или служителя. Твърди се, че в процесния случай трудовата книжка се е съхранявала от ищцата, която на основание чл. 6, ал. 2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж е била длъжна да я представи на работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение за надлежното й оформяне. Твърди се, че след прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е предала трудовата си книжка на работодателя за оформяне едва на 27.11.2024 г., като отказала да изчака, за да получи оформената си трудова книжка, а впоследствие не се явила да я получи. Ответникът поддържа, че не е възпрепятствал ищцата да получи оформената си трудова книжка, а напротив – многократно били правени опити от служители на дружеството за установяване на контакт с нея в тази връзка, но без успех. Поради това се счита, че ищцата злоупотребява с процесуални права. В случай че претенцията бъде счетена за основателна, то би следвало обезщетението да се присъди, считано от деня на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й, а не от датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Освен това, в изпълнение на законовите си задължения, на 08.04.2025 г. работодателят изпратил писмо с обратна разписка, съдържащо уведомление по смисъла на чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, но ищцата отказала получаването на писмото.

2

Въз основа на изложеното в исковата молба и уточнителните молби съдът е приел, че е сезиран с искове с правно основание чл. 226, ал. 2, вр. ал. 3 КТ (в редакцията преди изм. - ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 1.06.2025 г.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за вреди от задържане на трудова книжка в размер на 2400 лв. за периода 01.11.2024 г. - 15.12.2024 г. и за мораторна лихва върху това обезщетение за периода от 01.11.2024 г. - 15.12.2024 г.

С уточнителна молба с вх. № 310474/24.09.2025 г. ищцата е заявила претенция по чл. 226, ал. 2, вр. ал. 3 КТ (в редакцията преди изм. - ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 1.06.2025 г.) за заплащане на обезщетение за периода 27.11.2024 г. – 08.04.2025 г. за сумата от 8000 лв., без да десезира съда за периода от 01.11.2024 г. до 27.11.2024 г., като се е отказала от иска по чл. 86 ЗЗД.

С протоколно определение от 30.10.2025 г., потвърдено с влязло в сила определение по ч. гр. д. № 333/2026 г. на СГС-IV-Е, съдът е прекратил производството по иска по чл. 226, ал. 2 вр. ал. 3 КТ частично за размера над 2400 лв. до предявения размер от 8000 лв. и за периода 16.12.2024 г. – 08.04.2025 г. поради недопустимост на иска, както и в частта по иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД поради отказ от иска, при което предмет на разглеждане в настоящото производство е останал искът с правно основание чл. 226, ал. 2, вр. ал. 3, изр. 2 КТ (в редакцията преди изм. - ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 1.06.2025 г.) за обезщетение за вреди от задържане на трудова книжка за периода 01.11.2024 г. – 15.12.2024 г. в размер на 2400 лв. (1227,10 евро), ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 16.12.2024 г., до окончателното заплащане на сумата.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, а и от представените доказателства се установява, че между страните е бил сключен трудов договор от 09.09.2024 г., въз основа на който ищцата е заемала длъжността „***, считано от 09.09.2024 г., при 8-часов работен ден и 5-дневна работна седмица, при уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1600 лв. и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6 % за всяка година трудов стаж при работодателя, като допълнителното възнаграждение се дължи след първата година трудов стаж при ответния работодател. Договорът е сключен за неопределено време с изпитателен срок, който на основание чл. 70, ал. 2 КТ съдът приема, че е уговорен в полза и на двете страни, доколкото в договора не е посочено изрично в чия полза е уговорен срокът за изпитване.

Представени са два броя фишове за работна заплата, съответно за месец септември и месец октомври 2024 г., от които се установява, че основната заплата на 3 ищцата възлиза на сумата в размер на 1600 лв., както и че през месец октомври 2024 г. ищцата е отработила 23 работни дни.

От страна на ищцата е представена молба от 30.10.2024 г., адресирана до работодателя, с която на основание чл. 71, ал. 1 КТ отправя искане за прекратяване на трудовото й правоотношение, считано от 01.11.2024 г. Молба със същото съдържание е представена и от страна на ответника, като в молбата върху първоначалната дата 30.10.2024 г. е записана дата 04.11.2024 г., която е приподписана от служителката К..

Във връзка с молбата за напускане е представена и електронна кореспонденция между Л. К. и прекия й ръководител от 30.10.2024 г. и 31.10.2024 г., в която последните обсъждат кога ищцата да подаде молбата си за напускане.

На 06.11.2024 г. работодателят е издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата на основание чл. 71, ал. 1 КТ, считано от 06.11.2024 г., като няма данни заповедта да е била връчена на служителката. В представеното от ответника извлечение от трудовата книжка на ищцата (л. 47 от делото) за дата на прекратяване на трудовото правоотношение е вписана датата 06.11.2024 г.

С декларация от 07.10.2024 г. Л. К. е удостоверила с подписа си, че е получила трудовата си книжка от работодателя, а с декларация от 27.11.2024 г. е удостоверила, че е предала трудовата си книжка на ответното дружество.

Представена е писмена покана от 08.04.2025 г., с която работодателят е поканил ищцата да се яви на адреса на оперативния офис на ответното дружество, за да получи оформената си трудова книжка. Представени са два броя разписки от куриерска фирма „***“, от които се установява, че на 08.04.2025 г. ответното дружество е предало на куриерската фирма пратка за доставка, адресирана до ищцата, като в описанието на пратката е посочено „документи“. Няма данни пратката да е била доставена до адресата си.

Представено е писмо от НОИ, ТП София – град, дирекция „Пенсии“, с изх. № 1023-21-2364/26.02.2025 г., адресирано до ищцата, в което е посочено, че във връзка с депозирано от последната заявление с вх. № 1023-21-2364/17.12.2024 г. за потвърждаване на осигурителни периоди на територията на Република България, е необходимо Л. К. да представи в едноседмичен срок от уведомяването си пред НОИ оригинали на всички документи за български осигурителен стаж, включително трудова книжка. Посочено е, че в едномесечния срок ищцата не е представила необходимите документи, поради което дирекцията е в невъзможност да изпрати потвърдени български осигурителни периоди до компетентната институция на Австрия.

С писмо с изх. № 1023-21-292#1/27.02.2026 г. от НОИ по настоящото дело е предоставена информация, че за периода от 01.11.2024 г. до 08.04.2025 г. на лицето Л.

4

Д. К. не са изплащани парични обезщетения за временна неработоспособност и безработица и същата не е получавала пенсия от ТП на НОИ София-град.

С писмо с изх. № 55-30-7096#1/26.02.2026 г. от НАП, офис ***, е представена справка за актуално състояние по ЕЕТЗ и справка данни за осигуряването по ЕГН на Л. К., от които се установява, че към 25.02.2026 г. липсват данни след прекратяването на трудовото правоотношение с ответника тя да е постъпила на работа при друг работодател.

В открито съдебно заседание от 30.10.2025 г. ответното дружество е предало лично на ищцата трудовата й книжка, което обстоятелство е удостоверено в протокола за съдебното заседание. В същото съдебно заседание съдът е извършил констатация от трудовата книжка на ищцата, че последното вписване в същата е било извършено от ответника, като е посочено, че трудовото правоотношение е прекратено на 06.11.2024 г. на основание чл. 71, ал. 1 КТ.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Ралица Г.а Г.а - служителка на ответното дружество, заемаща длъжността „оперативен директор“. Свидетелката сочи, че след прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, последната е занесла на работодателя трудовата си книжка за оформяне с известно закъснение. Сочи, че след като книжката й била оформена, служители на ответника са се опитали да се свържат с ищцата по телефона, за да я информират, че книжката е готова и може да си я вземе, но без успех. Поради неуспешните опити за свързване с ищцата свидетелката е изпратила в началото на април чрез „***“ уведомление до същата, но от куриерската фирма е получила отговор, че не могат да доставят пратката, поради което последната се е върнала на адреса на работодателя.