Решение № 1794 от 20.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1794 гр. София, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20251110216097 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 585325 от 19.05.2025 г., издадено от кмета на Столична община, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и за нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за пътуване с обществен градски транспорт на територията на Столична община /НРУПОГТТСО или Наредбата/ на М. Б. Г., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 50 /петдесет/ лева (25.56 евро).

Недоволна от НП е останала Г., която го обжалва в срок. В жалбата излага съображения против обжалвания акт. Пледира за отмяна на процесното НП като незаконосъобразно, тъй като не била извършила посоченото нарушение. Сочи, че в процесния ден е пътувала с майка си, като е приближила до таксуващото устройство телефонния си апарат, с който по банков път е заплатила стойността на билета. Иска отмяната на НП, като оспорва установените фактически обстоятелства и излага съображения за липса на вина, за наличие на процесуални нарушения и несъразмерност на наложеното наказание.

В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване, жалбоподателят не се явява и не се представлява. В писмено становище е 1 поискано съдът да отмени издаденото НП като незаконосъобразно.

Въззиваемата страна се представлява в съдебното заседание от надлежно упълномощен юрисконсулт в лицето на юрк. ***. Последната иска от съда да потвърди издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Намира нарушението за доказано по безспорен начин.

Претендира разноски.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок от надлежно легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна.

От фактическа страна се установява, че на 19.04.2025 г., в 14:50 ч., в гр.

София, жалбоподателят Г. е пътувала в тролейбус на масовия градски транспорт № 2, с инвентарен номер 1663. Същата направила опит да си закупи билет за пътуване посредством мобилния си телефон, но устройството в тролейбуса, на което пътниците следва да се чекират с банкова карта или с телефон, не приело плащането, като изписало „невалидна карта“ и четирите му сигнални светлини, които отразяват всяко чекиране светнали в червено.

След спирката на 20-та ДКЦ, в посока ж.к. „Борово“, жалбоподателката била проверена за наличие на редовен превозен документ от контрольора Г. С. и при извършената проверка се установило, че тя не разполагала с валиден превозен документ – билет или карта. Същата обяснила, че е закупила билет с мобилния си телефон по банков път (чрез т.нар. безконтактно плащане), но свидетелят С., след като проверила устройството й, установила, че превозен документ не е закупен. Свидетелят С. – контрольор от ЦГМ, предложила на Г. да закупи билет на стойност 40 лева, тъй като е била нередовен пътник, но последната отказала, и тя съставила срещу нея АУАН № 585325/19.04.2025 г., в който описал обстоятелствата относно констатираното нарушение, времето и мястото на извършването му, и като нарушени нормативни разпоредби посочил нормата на чл. 18, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от Наредбата. АУАН бил съставен в присъствието на свидетеля Г. Б. и копие от него било връчено на жалбоподателя. Г. го подписала без възражения.

Въз основа на съставения АУАН било издадено НП № 585325 от 2

19.05.2025 г., издадено от кмета на Столична община, с което на основание чл.

53 от ЗАНН и за нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за пътуване с обществен градски транспорт на територията на Столична община /НРУПОГТТСО или Наредбата/ на М. Б. Г., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 50 /петдесет/ лева (25.56 евро).

В хода на съдебното следствие бе осъществена детайлна проверка на обстоятелството извършено ли е плащане от банковата карта „Револют“ на жалбоподателя, каквито твърдения тя изложи пред съда. Отговорът на този въпрос е категорично отрицателен, поради което съдът счита, че плащане не е осъществено.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетеля Г. С., Г. В. и ***, както и писмените доказателства по делото. Съдът кредитира в цялост цитираните доказателствени източници, намирайки гласните и писмени доказателствени източници за безпротиворечиви и допринасящи за правилното изясняване на фактическата обстановка.

Тук е мястото да се отбележи, че от показанията на майката на жалбоподателя ***, се установява, че в действителност е направен опит за чекиране от жалбоподателя в посоченото превозно средство на градския транспорт. Ясно е обаче и че резултатът от този опит е бил отрицателен, защото самата свидетелка заяви, че и двете са възприели червените светлини и надписа на устройството, от които ясно се установява, че чекирането не е успешно. Тези показания намират и пълно потвърждение в писмените доказателства, а именно справките от столичната община, които сочат, че плащане с посочената карта и с посочения акаунт номер не са извършвани на 19.04.2025 г.

Съдът намира, че от представените по делото разпечатки не може да се докаже осъществено плащане, защото такова не е налице в действителност.

Освен това, те сочат, че е имало чекиране на тази карта, но не могат да посочат кога точно е станало това, защото системата на градския транспорт не ги отчита в реално време, а след полунощ на всеки работен ден. Това означава, че дори картата да е чекирана същия ден, то не може да се докаже от тези 3 разпечатки в кое точно средство на МГТ това е сторено. Освен това, доколкото разпечатката носи логото на Метрополитена, съдът е склонен да приеме, че същия ден свидетелката е имала пътуване с метро и именно от там са разпечатките на посочената трансакция.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на установения ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал.

3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя, защото отказът й да получи АУАН е удостоверен по надлежния ред, а НП е получила лично.

Обстоятелството, че на посочените време и място жалбоподателят е пътувала в превозно средство на масовия градски транспорт без редовен презовен документ и е отказала закупуването на билет за еднократно пътуване, предложен й от свидетеля С., се доказа безспорно от обективна страна. Съдът намира, че неуспешното чекиране с телефона й не е останало невидяно от жалбоподателя, а напротив – тя е възприела отказа на устройството да приеме плащането. Причините за това могат да бъдат много разнообразни, но това не означава, че лицето има право да се вози в процесното превозно средство без валиден превозен документ.

Нарушението е формално, поради което настъпването на общественоопасни последици по дефиниция не се предполага, респективно не се изисква наличието на съзнание за такива у жалбоподателя.

Съдът намира, че поведението на Г. осъществява административното нарушение, което й е вменено с обжалваното наказателно постановление, т.е. налице е доказаност на нарушението от обективна страна.

4

Съдът намира, че извършеното нарушение е извършено при форма на вината пряк умисъл, тъй като жалбоподателят не е притежавала редовен превозен документ, съзнавала е обществено опасните последици, които могат да настъпят от деянието й и е желаела настъпването на последиците му, тъй като съзнателно е ползвала превозно средство на МГТ след като е възприела, че устройството в превозното средство е отказало да приеме плащането през мобилния й телефон.

Размерът на наложеното наказание обаче следва да бъде ревизиран, тъй като за същото по вид нарушение в закона е визирано по-леко наказание, а самият закон се прилага преди наредбата, тъй като е с по-голяма нормативна тежест (чл. 15 ЗНА). Чл. 101 от закона за автомобилните превози (ЗАвПр) сочи, че: „пътник в моторно превозно средство за обществен превоз, който пътува без билет или друг превозен документ, се наказва с глоба в размер:

1. от 10 до 50 лв. – за превози по общинските транспортни схеми;

2. петдесет лв. – за междуселищни превози;

3. триста лв. – за международни превози.“

Съдът намира, че в случая следва да се приложи преимуществено санкционната разпоредба на ЗАвПр и наказанието да бъде определено в рамките от 10 до 50 лева, тъй като нарушението е извършено в транспортно средство по общинската транспортна схема.

Доколкото по делото няма доказателства, че нарушението е поредно за жалбоподателя и не са налице никакви отегчаващи отговорността обстоятелства, то съдебният състав намира, че следва да й се наложи минималното предвидено в закона наказание. Ето защо НП следва да се измени и наказанието глоба да се редуцира от 50 на 10 лева (5.11 евро).

Съдът намира, че процесното нарушение не може да бъде окачествено като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като то е с типичната обществена опасност за вида си и не представлява такова с пониска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от този вид.

По тези съображения настоящият съдебен състав прие, че оспореното наказателно постановление следва да бъде изменено в частта му досежно размера на наложеното административно наказание глоба.

Доколкото при изменение на наказателното постановление разноски 5 следва да се присъждат в полза на въззиваемата страна, то съдът намира, че следва да присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 60 евро, съгласно правилата за неговото изчисляване, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал.

3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 2 от АПК. Разноските следва да се присъдят в полза на СО, защото е налице доказано виновно извършено административно нарушение от жалбоподателя, но съразмерно на размера на измененото наказание, т.е. 12 евро.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 585325 от 19.05.2025 г., издадено от кмета на Столична община, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и за нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за пътуване с обществен градски транспорт на територията на Столична община /НРУПОГТТСО или Наредбата/ на М. Б. Г., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 50 /петдесет/ лева (25.56 евро), като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание „глоба“ от 50 на 10 лева (5,11 ЕВРО).

ОСЪЖДА М. Б. Г., с ЕГН **********, да заплати на Столична община сумата от 12 ЕВРО, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание вр. чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 2 от АПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6