Решение № 46 от 10.03.2023, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. ХАСКОВО, 10.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ПЕТЕВАГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ Г. ДЕЛЧЕВА в присъствието на прокурора Д. Ст. Л. като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-ГЕОРГИЕВА Частно наказателно дело № 20225600200442 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 12 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода.

Образувано е по повод постъпила молба от адв. С. Ш. в качеството на процесуален представител на К. Е. В., осъден с Решение № *** от *** г. на *** , Република ***, по силата на което на същия е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 15 години. Отправя се искане за признаване на тази присъда и изтърпяване на остатъка от наказанието в Република България.

Осъденото лице В., което е редовно призовано за настоящото производство чрез компетентния орган на издаващата държава – *** прокуратура - ***, Република ***, не се явява лично в производството. В. е упълномощил адв. Ш., която изразява становище за удовлетворяване на направеното искане и постановяване на акт, по силата на който изпълнението на наложеното наказание, свързано с лишаване от свобода, да продължи на територията на Република България, тъй като именно такава била и депозираната пред българския съд молба, подадена от нея като процесуален представител на осъдения.

Защитникът счита, че не са налице основания за отказ от признаване на осъдителното решение, но са налице условията за адаптиране на наложеното наказание съобразно предвиденото за същото престъпление в националния ни закон.

Такова е и мнението на прокурора, който също счита, че приспособяване на наказанието е наложително, тъй като за същото престъпление българският наказателен кодекс предвижда наказание „лишаване от свобода за срок до шест години“. От друга страна, прокурорът не възразява срещу признаването на постановения в друга държава – член на ЕС съдебен акт и не намира основания за отказ на изпълнението му.

1

Съдът, след преглед на събраните по делото доказателства, констатира следното:

В Окръжен съд - Хасково е постъпила молба от адв. Ш., защитник на осъденото лице К. Е. В. за признаване на наказание, наложено от съдебните органи на Република ***. В резултат на искане и изпратеното до компетентните гръцки власти уведомление за него, последните чрез заместник-*** прокурор към *** за тежки престъпления-***, са представили Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР, издадено на *** г. Според същото на *** година *** за тежки престъпления *** е постановил съдебен акт – Решение № *** г., влязло в сила на ***г., с което *** гражданин К. Е. В., роден на *** г., е бил осъден за престъпление, извършено на територията на Република ***. Удостоверението съдържа обобщено представяне на фактите, квалифицирани като съставомерни съгласно наказателния закон на издаващата държава, както и описание на приложените законови разпоредби, по които В. е бил признат за виновен. Така, съгласно съдържащото се в удостоверението фактическо изложение, предмет на предприетото против В. наказателно преследване и на постановения окончателен съдебен акт е била следната дейност: На 01.02.2018 г. В. транспортирал с камион с *** рег. № *** , собственост на П. С., 11 граждани от трети държави, които не са имали право на влизане в територията на Република ***, като деянието е извършено срещу възнаграждение, чийто размер не е уточнен, но е посочена сума от 2000 евро, която всеки емигрант е платил за своя трансфер на групите за нелегален трафик.

Така описаното престъпление е квалифицирано в Удостоверението по чл. 4 като „получаване на нелегални емигранти от вътрешни граници за натоварване във вътрешността на държавата по множество и от спекулация“, представляващо тежко престъпление по чл. 1, 14, 18, 26 пар. 1а, 27, 45, 47, 84 пар. 2а и г, 94 пар. 1 от *** наказателен кодекс и по чл. 30, ал. 1, т. б от Закон 4251/2014 г. Отбелязано е, че престъпното поведение попада в списъка на тези, за които двойна наказуемост не се изисква – „оказване на помощ за незаконно влизане и престой“. Декларирано е, че осъденият се е явил лично на съдебния процес, в който е постановен осъдителният акт.

Представеното удостоверение съдържа данни за вида и срока на наложеното наказание. Според тях за гореописаното престъпление К. В. е осъден на „лишаване от свобода за срок от 15 години“, с обща продължителност, изчислена в дни, равняваща се на 5475 дни, от които до момента на изпращане на Удостоверението по чл. 4 е изтърпяно наказание, равняващо се на 2566 дни. В удостоверението е посочена и частта от наказанието, която съгласно закона на осъждащата държава е необходимо да бъде ефективно изтърпяна, за да бъда поискано и допуснато условно предсрочно освобождаване. Тази част се равнявала на 3/5 от размера на наложеното наказание. Издаващата държава отбелязва, че наказанието предстояло да се изтърпи изцяло на 01.02.2033 г.

По делото е представена справка (на л. 98), издадена от Министерство на гражданската защита на Република ***, Общ затвор *** тип „B“, в която е посочено, че по отношение на *** гражданин К. В. е било постановено Решение № *** г. на *** – ***, с което същият е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 26 години за престъпление „улесняване транспортирането на граждани на трети страни без право на влизане на *** територия, от водач на МПС, за придвижването им във вътрешността на страната, системно, с цел имотна облага, извършено без риск за хората“. Впоследствие, с Решение № *** г. на ***, ***, постановено по жалба срещу горепосоченото решение, подсъдимият К. В. е бил осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 15 години за престъплението „улесняване транспортирането на граждани на трети страни без право на влизане на *** територия, от водач на МПС, за придвижването им във вътрешността на страната, системно, с цел имотна облага“. В справката е посочено, че В. се намира в затвора от 07.02.2018 г., като е бил задържан в ареста на 01.02.2018 г., а времето на предварителното 2 задържане от 01.02.2018 г. до 20.06.2018 г. /постановяването на първоинстанционния акт/ се приспадало от размера на наложеното наказание. Отбелязано е още, че съгласно решение № *** г. на наблюдаващия прокурор при Затвора-*** всеки ден от задържането на В. в помещения на полицейски участък или полицейско управление през периода от 05.02.2018 г. до 07.02.2018 г. е изчислен на два дни от наложеното наказание съгласно чл. 105, ал. 7, номер 6 от Наказателния кодекс на Република ***, а с друго решение - № *** г. на наблюдаващия прокурор при Затвора в *** всеки ден от задържането на В. в помещение на полицейски участък или полицейско управление през периода 18.07.2018 г. – 23.07.2018 г., 11.04.2019 г. – 12.04.2019 г., 20.04.2019 г. – 23.04.2019 г., 12.02.2020 г. – 14.02.2020 г. и 22.02.2020 г. – 25.02.2020 г. (общо 14 дни) е изчислен на два дни от наложеното наказание, съгласно чл. 105б, ал. 4, номер „6“ от Наказателния кодекс на Република ***.

Ведно със справката е изпратен препис от протокол и решение № *** г. на *** – ***, 2-ра степен***. Видно от протокола, в с.з. *** г. подсъдимият К. В. е участвал лично в процеса, представляван е от служебно назначен защитник и за нуждите на производството е бил назначен преводач от *** език на *** и обратно. Съдът е постановил решението си в същото съдебно заседание, като с този акт е признал подсъдимия К. В. за виновен в това, че е действал преднамерено и е улеснил транспортирането към вътрешността на страната на граждани на трети страни без право на влизане на *** територия, а именно физически лица, които не са *** граждани, нито граждани на страна – член на ЕС по смисъла на чл. 20, § 1 от ДФЕС и които нямат право на влизане на *** територия, като деянието е системно и с цел имотна облага. В описанието на деянието се посочва, че на 01.02.2018 г. на магистрала „***“ на платното за движение към *** и ***, като водач на лек автомобил марка „***“, тъмно син на цвят, с*** регистрационен номер ***, номер на рама ***, собственост на *** гражданин П. М. С., В. е взел с цел да ги придвижи към вътрешността на страната, (в посока ***), посочените по-долу граждани на трети страни без право на влизане на *** територия, граждани на Иран, Афганистан, Пакистан и Еритрея (следва поименното изброяване на общо 11 физически лица), които са влезли незаконно от неизвестно място в района на гръцко – турската граница и по този начин е улеснил транспортирането на тези граждани от чужбина към вътрешността на страната срещу все още неуточнено възнаграждение, част от сумата 2000 евро, която всеки един от нелегалните имигранти е заплатил за транспортирането си на контрабанден канал за трафик. За така описаното деяние на подсъдимия е наложено общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 15 години.

Относно фактически изтърпяната част от наказанието и зачитането на отработените от подсъдимия дни е представена таблица, изготвена от Министерство на гражданската защита на Република ***, Общ затвор *** тип „В“, представяща за изчисляване на наказанието на осъденото лице К. В.. Посочено е, че в случая се прилагат два нормативни акта поради настъпила законодателна промяна – за изчисляването на наказанието са приложими чл. 105 – 110 от НК (отм.), който е действал до 01.07.2019 г., когато е отменен и на негово място е влязъл в сила нов Наказателен кодекс (Закон 4619/11.06.2019 г., чл. 465). Уточнено е, че 1/3 от наказанието ще бъде действително изтърпяна на 01.02.2023 г., а 3/5 от наказанието ще бъдат действително изтърпени на 01.02.2027 г., като при приспадане от срока на наказанието с 863 надници, както и с 16 дни задържане в полицейски участък, изчислени в полза на осъденото лице към 01.09.2022 г., цитираните 3/5 от наказанието ще бъдат действително изтърпени на 02.09.2024 г. Следва уточнението, че към датата на изготвяне на справката действително изтърпяното наказание е в размер на 4 години, 7 месеца и 12 дни, както и че наказанието, което съответства на посочените 863 надници и 16 дни задържане в полицейски участък се равнява на 2 години, 4 месеца и 29 дни. В обобщение се сочи, че остатъкът от наказанието за изтърпяване е в размер на 10 години, 4 месеца и 18 дни, а този след приспадане на изчисленото в полза на осъдения е 7 години, 11 месеца и 19 дни.

Съгласно справка от НБД „Население“ осъденото лице К. В. е роден на ***г. с 3 последен регистриран постоянен адрес град ***, ул. ***№ ***.

Съгласно справка за съдимост, издадена от Бюро съдимост при РС – ***, К. В. е осъждан в Република *** три пъти:

-по НАХД № *** г. на РС – *** за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2 ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, като на основание чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лв.

-по НОХД № *** г. на РС – *** за извършено престъпление по чл. 345, предл.

1 НК, като му е наложено наказание „пробация“ с пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 10 месеца с периодичност 2 пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 10 месеца;

-по НОХД № *** г. на РС – *** за извършени престъпления по чл. 195, ал. 1, т.

4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК и по чл. 346, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, за които на основание чл. 23, ал. 1 НК му е наложено едно общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено изпълнението му за срок от 3 години.

Видно от характеристична справка, изготвена от РУ – ***, за К. В. има регистрирани заявителски материали за извършени противообществени прояви и криминалистическа регистрация за от тях, като при съпоставка се установява, че това същите деяния, които са посочени и в справката за съдимост – управление на МПС в срока на административно наказание по чл. 343в НК; кражба по чл. 194, ал. 1 НК (по присъда правната квалификация е по чл. 195, ал. 1, т. 4 НК); използване на невалидни табели за МПС по чл. 345 НК. Посочено е, че лицето е склонно към извършване на противообществени прояви и нарушения на обществения ред, както и незачитане на общоприетите норми в обществото.

Разпечатката съдържа 26 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c6950964-f875-4c30-90f8-e5cafc32f14f