Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 201 от 10.12.2024, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 384/2024
Вид
Решение № 201
Подписан
10.12.2024
Състав
Диана Вълева Джамбазова, Юлия Русева Бажлекова, Росица Славчова Станчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.24, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. Варна, 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20243000500384 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба на Ф. Р. Ц., чрез процесуален представител адв. Г. М., срещу решение № 566/27.05.2024г. на ОС – Варна, постановено по гр. д. № 2416/2022г. с което е отхвърлен предявеният от въззивницата срещу „Градски транспорт“ ЕАД, при участието на ЗАД „Армеец“ АД, иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 50 000 лева, частично от 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания вследствие счупване на трето, четвърто, пето, шесто и седмо леви ребра, мозъчно сътресение, кръвонасядане по левия горен крайник, всички вследствие падане в автобус, движещ се по линия № 209, на 26.04.2022 г. между 13.30 и 14.00 ч. в гр. Варна, бул. "Янош Хунияди", в района на спирка КАТ /посока квартали/, виновно причинено от работник на ответното дружество - водач на автобуса при изпълнение на възложената му работа, чрез безпричинно, рязко натискане на спирачката и намаляване скоростта на автобуса, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъденото обезщетение от 26.04.2022г. до окончателното изплащане.

В жалбата се излагат оплаквания за необоснованост и неправилност на решението, като постановено при нарушение на съществени процесуални правила и противоречие с материалния закон. Оспорват се изводите на съда, че поведението на ищцата е лишило ответника от възможността да докаже, че 1 рязкото спиране не се дължи на неспазване на дистанция с предно движещ се автомобил, неправилни технически действия на шофьора на автобуса или неизправност на спирачната система, а на внезапна поява на друг автомобил или пешеходец, че ищцата би могла да узнае за срока на пазене на видеозаписите и да поиска от ответника извънсъдебно да ги пази, както и че като не е сторила това е осуетила защитата на ответника. В тази връзка се сочи, че за ищцата не съществува задължение да съдейства за съхранение на доказателства или срок, в който да предяви претенциите си извън общия петгодишен давностен срок, считано от увреждането. По делото е установено, че видеозаписите от автобуса се пазят 15 дни, а от кръстовището 30 дни, в който период въззивницата е била на легло поради нараняванията си. Твърди се, че процесното ПТП е предизвикано от виновно нарушаване от страна на водача на автобуса на правилата за движение, подробно посочени като разпоредби от ЗДвП. Съдът не е анализирал всички събрани по делото доказателства и не е направил изводи относно доказаността на фактите, относими към фактическия състав на чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, които са и предмет на делото, а именно - осъщественото падане на ищцата в автобус, управляван от служител на ответното дружество, претърпените телесни повреди и страдания и причинната им връзка с противоправното поведение на служителя. Счита, че от ангажираните по делото писмени и гласни доказателства и изслушаните експертни заключения е установено осъществяването на процесния инцидент и настъпилите в резултат от него вреди. Установява се и причинната връзка между претърпените от ищцата вреди и инцидента както, и че вредите са причинени от лице, на което ответникът е възложил работа. Поради това се твърди, че са налице предпоставките за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответното дружество по чл. 49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД. Излага, че претендирания размер на обезщетението е адекватен на интензивността, тежестта и продължителността на претърпените болки и страдания във връзка с настъпилите при процесния инцидент травматични увреждания. По подробно изложени доводи се иска от настоящата инстанция да постанови решение, с което да отмени атакувания съдебен акт и уважи предявения иск, ведно с присъждане на направените по делото разноски.

В отговор на жалбата „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ“ ЕАД оспорва доводите изложени в нея, като поддържа други обосноваващи правилност и законосъобразност на решенето. Отправя искане обжалваното решение за се потвърди. Претендира присъждане на разноските по делото.

С писмен отговор в срока по чл.263 ГПК, ЗАД “АРМЕЕЦ” оспорва жалбата като неоснователна.

В хода на делото, страните поддържат изразените позиции по спора, доразвиват подробно доводите си и излагат становища по същество на спора.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, 2 съобразно нормата на чл.269, пр.І от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството пред ВОС е образувано по повод предявен от Ф. Р. Ц. срещу „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл.49, вр. Чл.45 ЗЗД за осъждане на ответника да й заплати сумата от 50 000 лева, частично от 100 000лв., представляващи обезщетение за - болки страдания, в следствие на счупване на трето, четвърто, пето, шесто и седмо леви ребра, мозъчно сътресение, кръвонасядане по левия горен крайник, всички в следствие на падане в автобус, движещ се по линия № 209, на 26.04.2022г. между 13,30ч. и 14,00 часа в гр.Варна, бул. “Януш Хунияди“, в района на спирка КАТ, виновно причинени от работник на ответното дружество- водач на автобус при изпълнение на възложената му работа, чрез безпричинно и рязко натискане на спирачката, намаляване на скоростта на автобуса, ведно с обезщетение за забава считано от 26.04.2022г. до окончателното изплащане на задължението.

Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния смисъл: на 26.04.2022г. около 13,30ч. в гр.Варна ищцата се качила на автобус, движещ се по линия 209 от спирка „Възраждане“ на бул. “Цар Освободител“/посока квартали/. Автобусът осъществявал обществен превоз на пътници по редовна линия, част от общинска транспортна схема, обслужвана от „Градски транспорт“ ЕАД; качила се от последната врата на автобуса и седнала на седалка в близост до вратата; автобусът потеглил нормално, на кръстовището на бул. „Цар Освободител и “Януш Хунияди“, завил надясно и ищцата станала права, защото наближавала спирката, на която трябва да слезе; държала се за вертикална дръжка до задната врата; водачът на автобуса внезапно и много рязко натиснал спирачка и тя загубила равновесие и паднала, като за известно време загубила съзнание. След това чула мъжки глас да казва „къде тръгваш, жената лежи на земята“. Автобусът спрял, вратата се отворила и двама от пътниците вдигнали ищцата и й помогнали да слезе на спирката, а след това ли да стигне до вкъщи. Ищцата се чувствала замаяна и с болки по тялото, като през следващите дни болката се усилила и всяко движение причинявало болка, имала постоянно главоболие.

На 02.05.2022г. се обадила на личния си лекар и по негов съвет на 03.05.2022г. посетила

Съдебна медицина към МБАЛ „Св.А.“ и след преглед е

3 констатирано жълтеникаво-мораво кръвонасядане с размери 12/4 по вътрешен-горна повърхност на лява мишница, в средната и долната част. На 05.05.2022г., при преглед от невролог и извършено ЕЕГ е установено мозъчно сътресение; при рентгенография от 09.06.2022г., е установено състояние след фрактура на леви ребрени дъги и е поставено диагноза контузия на гръден кош, множество счупвания на ребра. Въз основа на рентгенографията о „Съдебна медицина“ е издадено допълнение към удостоверението от 03.05.2022г. В резултата на травмата, в период от три месеца не можела да лежи и спи нормално, изпитвала силни болки, които не са отшумяли и към момента. Не може да стои права или да седи на стол повече от един час, има главоболие, страда от безсъние, загуба на апетит, страхува се да се качва на автобус, усеща болки в двете рамена и шията, движението на дясната ръка е ограничено, възпаление на сухожилието и схващане на мускули. При извършена на 20.10.2022г. рентгенография е констатирано, че ребрата са зараснали накриво.

С оглед изложеното е отправила искане да бъде осъдено „Градски Транспорт“ ЕАД, като работодател на виновния водач, да заплати сумата от 50 000 лв./ частично от общо 100 000лв./ -обезщетение за причинените й неимуществени вреди.

Ответникът по делото „Градски Транспорт“ ЕАД АД, е оспорил твърденията за настъпване на произшествието, механизма на същото, наличието на пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка на настъпилите увреждания с механизма. Излага, че описаното в исковата молба събитие не е било регистрирано в ежедневното сведение, нито е регистрирано от КАТ и на тел.112. Направил е възражение за съпричиняване от страна на ищцата с твърдения, че тя не се е държала или не се е държала здраво, докато е пътувала в автобуса. Били са налице предхождащи /придружаващи/ заболявания, които са повлияли на продължителността и развитието на оздравителния процес. Оспорил е исковете като завишени по размер.

Третето лице помагач – ЗАД „Армеец“ АД е оспорило исковете като неоснователни.

С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил предявената искова претенция по чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД, като е приел, че същата е неоснователна, тъй като не е доказано настъпването на произшествието по 4 начина, твърдян в исковата молба и не е установено противоправно поведение на водача.

Фактическата обстановка е първоинстанционния съд и е следната: установена правилно от

Между страните не се спори, че ответника извършва дейност по автобусен обществен транспорт по утвърдена транспортна схема по линия № 209, в гр.Варна. От представените пътни листи и таблица се установява, че на посочената дата, във времевия период от 13,30 -14 часа курсове по линия 209 в посока /квартали, Владиславово/ са извършили два автобуса: с рег. № *, кола 2, курс 8 и рег. № *, кола 3, курс 8.

Съгласно писмо от 10.04.2023г. от МВР, дирекция „Национална система 12-МВР“, районен център Варна при извършена проверка в националната система 112, не е открит регистриран сигнал относно ПТП или пострадало лице в района на спирка КАТ Варна между 13 и 14 часа на 26.04.2022г.

По делото е представено писмо то ОД на МВР Варна, сектор „Пътна полиция“, от което се установява, че на 26.04.2022г. за часовия диапазон 13ч. – 14 часа няма постъпвали сигнали за ПТП или пострадало лице в района на сектор „Пътна полиция“/ Трето РУ при ОД на МВР Варна.

С молба от 24.07.2024г., ответникът е уведомил съда, че не е възможно да изпълни дадените с определение №2666/08.07.2024г. указания за представяне на видеозаписи от пътуванията на автобуси с рег. № *, кола 2, курс 8 и рег. № *, кола 3, курс 8, тъй като същите не са запазени. Към молбата е приложено становище от „Балистик цеел“ ЕООД, което е собственик и поддържа камерите в автобусите на „Градски транспорт“ ЕАД е посочено, че изграденото видеонаблюдение в превозните средства се осъществява от камери с 2,1 МР, като записите се осъществяват на SD карти, монтирани в тях.

Записите се осъществяват на непрекъснат режим, като за всеки час се създава отделен файл. Съгласно направените настройки, времевия диапазон от данни е в интервал от 15 календарни дни. При запълване на дисковото пространство се изтриват най-старите данни от записи.

От ангажираните гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Б. А.

Б. се установява, че на 26.04.2022г.към 13,30ч. ищцата се качила на автобус движещ се по линия 209, посока кв. Владиславово. По-късно ищцата се обадила на свидетелката по телефона и плачела. Казала, че като решила да 5 слиза, автобусът рязко спрял и тя паднала. По Месинджър и показала, че е насинена. Оплакала се, че всичко я боли.

Свидетелката Ст. И. Ст. е дала показания, че познава ищцата от 30 години, като на 26.04.2022г. при качването си на автобус по линия 209, от спирка „Герги Георгиев“, в посока към кв. “Кайсиева градина“, видяла ищцата да стои на последната врата, с лице към вратата. След като автобусът завил по бул. “Ян Хунияди“, шофьорът рязко набил спирачка и свидетелката видяла, че ищцата политнала на лявата си страна и паднала на пътеката между седалките. Двама мъже й помогнали да стане и извикали на шофьора да спре.