Решение № 21233 от 22.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21233 гр. *****, 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА

МИТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА

Гражданско дело № 20241110132120 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу И. Д. К., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с ответника, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр.

*****, район *****, ул. „*****“ № 60А, ет. 2, ап. А3, с аб. № ******. Поддържа, че съгласно тези ОУ е доставял на ответника за процесния период топлинна енергия, за която не е заплатена дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което д а признае за установено, че ответникът му дължи следните суми: сумата от 627,49 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. – 31.12.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 26.10.2023 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 159,22 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.08.2021 г. до 16.10.2023 г., сума в размер на 6,67 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.09.2020 г. – 31.12.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 26.10.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 2,09 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за 1 услугата дялово разпределение, начислена за периода от 15.11.2020 г. до 16.10.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 31.10.2023 г. по ч.гр.д. № 58792/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 56 състав.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете по основание и размер. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

Основателността на предявените искове за установяване, че ответникът дължи претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия и за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период. С оглед възражението за погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е да установи и наличието на обтоятелства, представляващи основание за спиране и/или прекъсване на давността по см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

При така разпределелната доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са частично основателни. Съображенията за това са следните:

Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване налиието на облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.

Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.

Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.

1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно 2 която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.

По делото е представен Договор за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост, от 16.12.2014 г. по силата на който И. Д. К. е закупил правото на собственост върху апартамент № А3, находящ се в гр. *****, ул. „*****“ № 60А, ет.

2. Представено е още постановление за възлагане на недвижим имот от 09.12.2020 г., издадено от ПЧСИ при ЧСИ М. Б., влязло в сила на 04.01.2021 г., по силата на което вследствие на проведена публична продан процесният имот е възложен на обявения купувач К. С. Х.. Видно от протокол от 05.02.2021 г. предишният собственик И. К. доброволно е предал владението на обявения купувач по публичната продан.

Приложено е още заявление – декларация от 19.02.2021 г., по силата на което К. Х. е заявила пред ищцовото дружество желание да бъде открита партида на нейно име по отношение на имот с адрес гр. *****, ул. „*****“ № 60А, ет. 2, ап.3. От така посочените доказателства се установява, че в рамките на процесния период от м.

05.2020 г. до м. 12.2020 г., ответникът е бил собственик на процесния недвижим имот, респективно и правоотношението по продажба на топлинна енергия е възникнало между него и ищцовото дружество.

Установено е по делото също така, че по отношение на процесния недвижим имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост, е налице и решение на 3 етажната собственост за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа. В случая обстоятелството е доказано от приложения по делото договор, сключен между етажната собственост и „Т. С.“ ЕАД, както и от протокол от проведено Общо събрание на собствениците на етажната собственост, с което етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Т. С.“ ЕАД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост.

В доклада по делото на основание чл. 155 като служебно известно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови клиенти са влезли в сила.

Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото, като въз основа на доказаното качество на ответника собственик на процесния недвижим имот за релевирания период.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебнотехническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано, изготвено от специалист, притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на поставените въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата правилност. Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно. Вещото лице е установило, че в имота има монтиран топломер и водомер за топла вода. При годишният отчет в рамките на процесния имот е установено, че апартаментният топломер е изгаснал и е поставен нов, но няма начално показание – не е отчитан предходният сезон. За процесния период разходът за топла вода е изчислен на база един брой потребители при норма 140 литра на потребител за денонощие. Количеството топлинна енергия за сградна инсталация се изчислява на база отопляемия обем на жилището – 147 м3, като топлинна енергия за отопление на общите части съгласно заключението не е начислена – топлинната енергия включва такава за сградната инсталация, за отопление на имота и за загряване на топла вода.

Съгласно заключението на вещото лице размерът на непогасената главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 31.12.2020 г. възлиза на сумата от 657,22 лв., след отчитане на разликата между прогнозно начислената стойност и действителната такава, изчислена по изравнителни сметки, от които 359,42 лв. за отопление и 297,80 лв. за топла вода.

По делото не се твърди и не се установява, включително предвид заключението по съдебно-счетоводната експертиза, плащане на дължимата сума, което обуславя основателност на исковата претенция.

На следващо място, при така установената основателност на иска по основание, следва да се обсъди направеното с отговора на исковата молба възражение за погасяване по давност на част от дълга за главница.