Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 484 от 21.09.2023, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Административно наказателно дело 677/2023
Вид
Решение № 484
Подписан
21.09.2023
В сила
17.10.2023
Състав
КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 50, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.118, ал.5 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 185, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.185, ал.2, изр.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 484 гр. Велико Търново, 21.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ при участието на секретаря РОСИНА АТ. КАЧАМАКОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ Административно наказателно дело № 20234110200677 по описа за 2023 година Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Зарзаватчийница“ ЕООД, ЕИК 203717781, седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул.

„Константин Паница“ № 5, управлявано и представлявано от ***, чрез пълномощника адв. М. Е. против наказателно постановление № 697810F692300/30.03.2023 г., издадено от Началник на отдел "Оперативни дейности" - Велико Търново, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 год. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите з управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на министерството на финансите (Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ), основание чл. 185, ал. 2, във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лева.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява – представлява се от пълномощника – адв. М. Е.. Пледира за отмяна на наказателното постановление. Поддържа доводите изложени в жалбата. Излага становище, 1 че са изтекли сроковете по чл.34, ал.2 от ЗАНН. Алтернативно счита, че ако е налице грешка в датиране на ПИПО то правото на защита на жалбоподателя е нарушено. Дава становище за неправилно определена санкционна разпоредба, предвид неяснота относно това дали е налице вредоносен резултат от нарушението. Прави възражение че наказанието не е съразмерно с извършеното нарушение, както и твърди наличие на маловажност на нарушението и прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна се представлява от ю. к. С.. Пледират за законосъобразност на НП. Оспорва възражението за изтекли давностни срокове по чл.34 от ЗАНН, за неправилно приложение на санкционната разпоредба, и останалите възражения на жалбоподателя. Претендират разноски.

Съдът, след като обсъди приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Административно наказателното производство е започнало със съставянето на акт за установяване на административно нарушение № F692300 от 16.01.2023 г., съставен от Г. С. Д. на длъжност Инспектор по приходите в НАП при ЦУ на НАП в присъствието на свидетеля В. Ц. И..

АУАН е връчен на жалбоподателя, чрез упълномощено за това лице – Радостин Иванов Рашков.

В АУАН не е вписано възражение. Подадено е писмено възражение.

С възражението се прави искане за прекратяване на административно наказателното производство, алтернативно за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП.

В НП се приема за установено, че при извършена проверка на 06.01.2023 г. в търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от допълнителни разпоредби на Закон за данък добавена стойност - склад №7, находящ се в гр. Велико Търново, ул. Магистрална №9, стопанисван и експлоатиран от „Зарзаватчийница" ЕООД с единен идентификационен код:

203717781 е констатирано, че търговецът, в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н - 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват 2 продажби чрез електронен магазин на министерство на финансите е допуснало нарушение на разпоредбите на същата наредба.

От наличното в обекта фискално устройство с марка „ Tremol“ с идентификационен номер - ZK114375 и идентификационен номер на фискална памет 50134391 е разчетена наличност на парични средства в размер на 1120,28 лева, видно от дневен финансов отчет без нулиране във фискалната памет с № 018083/06.01.2023 г. Касовата наличност установена в обекта, е в размер на 1341,40 лева, преброена по банкноти и монети, вписана в опис на паричните средства от Кристина Атанасова Г.ева- касиер. Установена е положителна разлика между разчетената наличност по фискално устройство и фактическата касова наличност към момента на проверката в размер на +221,12 лева, която не е отразена в наличното в обекта фискално устройство, чрез операция "служебно въведени суми".

За установените факти и обстоятелства е съставен протокол за извършена проверка в обект /ПИПО/ № 0107440/06.01.2023г., съставен на основание чл. 110, ал. 4, във връзка с чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в който подробно са отразени установените факти и обстоятелства.

Прието е че деянието не води до неотразяване на приходи и че не са налице предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН.

При така описаната фактическа обстановка, наказващият орган е приел, че е налице нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ и на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

АУАН и НП са издадени от оправомощени за това лица, в рамките на законоустановените срокове.

Съдът счита, че административно наказателното производство е протекло без съществено нарушение на процесуалните правила.

Съдът счита, че наказващият орган правилно е установил относимата към казуса фактология. Фактическата обстановка приета за установена в обстоятелствената, част на обжалваното наказателно постановление се потвърждава от събраните в рамките на съдебното следствие писмени доказателства и не се спори от страните по делото.

3

Съдът не споделя възражението за нарушение на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН. Видно от приложените по делото доказателства е, че административно наказателното производство е образувано на 16.01.2023 г. със съставяна на описания по-горе АУАН. Същият е бил съставен с оглед фактическите констатации направени при извършена проверка на 06.01.2023 г., която е завършила със съставяне на протокол за извършена проверка в обект /ПИПО/ № 0107440/06.01.2023 г., на основание чл. 110, ал. 4, във връзка с чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Действително съдът констатира, че на страница първа то посочения документ в заглавната му част е вписана дата 06.01.2022 г., но на стр.3 е вписано че проверката е завършила на 06.01.2023 г. в 14.00 часа.

Освен това от вписаните в текста на протокола данни, констатации и дати може да се направи несъмнен извод, че датата на извършване на проверката и съставяне на протокола е 06.01.2023 г., а не 06.01.2022 г. Очевидно е, че към 06.01.2022 г. не е възможно да се направят констатации за касови и фискални наличности към 06.01.2023 г. Към същата дата са изготвените от дневни отчети от фискалното устройство, описи на наличните и иззети стоки и парични средства. Съдът приема, че датирането на заглавната страница на протокол за извършена проверка в обект /ПИПО/ № 0107440/06.01.2023г., представлява очевидна фактическа грешка, която не е довела до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като от съдържанието му и констатираните обстоятелства по несъмнен начин се констатира, реалната дата на съставянето му, а именно 06.01.2023 г. В този смисъл, административно наказателното производство е протекло при спазване сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Правилно наказващият орган е определил приложимия материален закон, като е приел, че е налице нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н18/13.12.2006 на МФ. Посочената норма въвежда задължение извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. В настоящия казус е налице констатирана разлика между реално наличните в касата парични средства и касовата наличност в регистъра на фискалното устройство, което представлява неизпълнение на задължението за въвеждане на всяка промяна в касовата наличност.

Констатирано е фактическото наличие на 221,12 лева повече, отколкото е 4 регистрирано във фискалното устройство. Нормата на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 год. на МВ е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми. При неизпълнение на задължението за служебно въвеждане на суми, се получава наличие на разлика между наличните и документираните средства, което от своя страна не позволява проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност.

Касовата наличност се формира от средствата, които са постъпили от продажби за съответния ден, средствата, с които е започната работа в началото на деня, както и средствата, които постъпват или излизат от касата във връзка с извършени разплащания с други търговци. В началото на работния ден се въвежда сумата, с която се започва работа в обекта за деня.

При наличие на разлика между фактическата касова наличност и въведената във фискалното устройство е налице нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал.

1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. Липсата на посочване на препращащата разпоредба на чл.118, ал.5 от ЗДДС не представлява нарушение, тъй като в нея не се уреждат права и задължения, поради което няма отношение към състава на нарушението. Предвид обстоятелството, че жалбоподателят е ЮЛ, то неговата отговорност е обективна и безвиновна, поради което изследване на субективната страна на деянието не е необходимо.

Не е налице предпоставка за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като случаят не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност. По делото не са налице доказателства за наличие на обстоятелства, които да обосновават по-ниска степен на обществена опасност на извършеното от деяние от нормалната за този вид нарушения. Конкретното нарушение по своя характер е формално като евентуалният вредоносния резултат не е елемент от състава на нарушението.

Правилно наказващият орган е определил санкционната разпоредба – чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, като е наложил имуществена санкция в размер 500 лева, което е предвидения от закона минимум. Съдът приема, че наложената санкция съответства по размер на извършеното нарушение. Съдът 5 не споделя доводите на защитата, че не става ясна волята на наказващия орган по отношение приложимата санкционна разпоредба. Съвсем конкретно и ясно в обжалваното наказателно постановление е посочено, че деянието не води до неотразяване на приходи и е посочена правилно като санкционна нормата на чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС. Не е налице неяснота и предвид факта, че единственото основание за налагане на по-ниската имуществена санкция, предвидена по ал.1, при наличие на това нарушение е посочена в чл.185, ал.2, изр.2 от ЗДДС , а именно когато нарушението не води до неотразяване на приходи.

По изложените мотиви съдът приема, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено изцяло.

При този изход на спора в полза на Национална агенция по приходите, следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, съобразно размерите определени в чл. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление

№

697810F692300/30.03.2023 г., издадено от Началник на отдел "Оперативни дейности" - Велико Търново, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на „Зарзаватчийница“ ЕООД, ЕИК 203717781, седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. „Константин Паница“ № 5, управлявано и представлявано от *** за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 год. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите з управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на министерството на финансите, на основание чл. 185, ал. 2, във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лева.