Решение № 269 от 25.11.2022, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. Шумен, 25.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Константин Г. Моллов

Теодора Енч. Димитрова при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20223600500123 по описа за 2022 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на „ Аланекс „ ООД, гр. Нови пазар, ЕИК ...., представлявано от К.С.Н., чрез пълномощника адв. И. Д. от ВАК срещу решение № 260000/05.01.2022 г. по гр.д. № 15/2021 г. по описа на НПРС, изменено в частта за разноските с определение № 260007/16.02.2022 г. по същото дело.

Жалбоподателят твърди, че решението е недопустимо и постановено при нарушения на процесуалните правила, което е основание за отмяната му, а при условията на евентуалност – за обезсилването му. Поради горното, моли въззивният съд да го отмени, а при условията на евентуалност – да го обезсили изцяло като му присъди извършените по делото разноски за две инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите Р. В. М. и Ж. В. Ж., действащи чрез пълномощника адв. Г. К. от САК са депозирали отговор на въззивната жалба, в който я оспорват като неоснователна и молят за оставянето й без уважение, както и за присъждане на извършените във въззивното производство разноски.

Въззиваемят М. С. А. не е изпратил отговор на въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.

1

Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следното: Гр.д. № 15/2021 г. по описа на НПРС е образувано по искова молба на В.Г. Д. от гр. Нови пазар срещу жалбоподателя и въззиваемия М. С. А., с искания съдът да обяви, на основание чл.576 и чл.578, ал.4 от ГПК нищожността на нотариалното удостоверяване на пълномощно с нотариална заверка на подпис и съдържание № 1364, 1365, т. 1, акт 18 на нотариус рег. № 690, по силата на което е упълномощила ответника М. С. А. да се разпореди със собствения й недвижим имот – ПИ с идентификатор *** по КККР на с. П.... „, с площ 12 000 кв.м., начин на трайно ползване – нива, категория ІІІ, при условията на евентуалност – да обяви нищожност на визираното пълномощно на основание чл.26, ал.2, пр.2 и чл.44 от ЗЗД, поради липса на съгласие, при условията на евентуалност – да обяви унищожаемост на пълномощното на основание чл.31, ал.2, вр. чл.44 от ЗЗД, поради съС.ие на трайна неспособност на ищцата да разбира или ръководи действията си; да прогласи в отношенията, между страните, на основание чл.42, ал.2 от ЗЗД, недействителност на договор за покупко-продажба по н.а. № 33, т. Х, рег. № 7118, д. № 1354/2016 г. на нотариус рег. № 346, по силата на който ответникът М. С. А., в качеството му на неин пълномощник е продал на ответника „ Аланекс „ ООД собствения й недвижим имот ПИ с идентификатор *** по КККР на с. П.... „, с площ 120 000 кв.м., начин на трайно ползване – нива, категория ІІІ, при съседи - №№ ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***, поради сключването му от лице без представителна власт спрямо продавача, при условията на евентуалност – да прогласи в отношенията между страните недействителност на процесния договор за покупко-продажба на основание чл.40 от ЗЗД, поради договаряне във вреда на представлявания, при условията на евентуалност – да развали същия договор, на основание чл.87 от ЗЗД, поради неизпълнение от страна на продавача, както и да признае за установено спрямо ответника „ Аланекс „ ООД, че тя е едноличен собственик на описания по-горе недвижим имот и го осъди да й предаде владението му.

В предоставения му срок за отговор ответникът „ Аланекс „ ООД е възразил, че ищцата не е давала съгласие за завеждане на делото, след като в исковата молба се твърди, че към 2016 г. не е разбирала свойството и значението на постъпките си, поради което е поискал, да бъде призована за потвърди действията си, а ако не го стори, производството по делото да се прекрати. По иска за унищожаемост на пълномощното е възразил, че е изтекъл преклузивния тригодишен срок от извършване на сделката, поради което същият е недопустим и следва да бъде оставен без разглеждане. По отношение на останалите искове е възразил, че са неоснователни.

Ответникът М. С. А. не е участвал в производството и не е изразил становище по предявените искове.

С определение № 260186/09.03.2021 г. съдът е открил по искане на ищцата, направено с исковата молба, производство по чл.193 от ГПК, за оспорване подписа и почерка, положен от нейно име върху пълномощно с нотариална заверка на подпис и съдържание № 1364, 1365, т. 1, акт 18 на нотариус рег. № 690.

2

Преди първото по делото заседание, на 01.04.2021 г. е настъпила смъртта на ищцата, поради което, с определение № 260258/12.04.2021 г. същата е била заличена като страна и на нейно място, в същото процесуално качество са били конституирани наследниците й по закон Р. В. М. и Ж. В. Ж. – нейни деца.

С молба от 31.05.2021 г. новоконституираните ищци са допълнили исковата си молба, навеждайки основание за нищожност на упълномощителната сделка на основание чл.576, вр. чл.583, ал.1 от ГПК.

С протоколно определение от 31.05.2021 г. съдът е открил, по искане на ответника „ Аланекс „ ООД, предявено в първото по делото заседание, производство по оспорване автентичността на пълномощно от В.Г. Д., с което е упълномощила дъщеря си Р. В. М. и адв. Г. Р. К. от САК да я представляват по нейни искови претенции пред РС – Нови пазар за прогласяване нищожност на процесните пълномощно и договор за покупко-продажба, като и за предявяване от нейно име на иск по чл.108 от ЗС за ревандикиране на собствения й ПИ № ***.

С решението си съдът е признал, оспорването на пълномощното, с което В.Г. Д. е упълномощила дъщеря си Р. В. М. и адв. Г. Р. К. от САК да я представляват по нейни искови претенции пред РС – Нови пазар за прогласяване нищожност на процесните пълномощно и договор за покупко-продажба, като и за предявяване от нейно име на иск по чл.108 от ЗС за ревандикиране на собствения й ПИ № *** за недоказано. Признал е за неистинско пълномощното с нотариална заверка № 1364, 1365, т. 1, акт 18 на нотариус рег. № 690, с което В.Г. Д. е упълномощила М. С. А. и е постановил изпращането му по компетентност на ШРП. Прогласил е, на основание чл.576 и чл.578, ал.4 от ГПК нищожността на извършеното нотариално действие – нотариална заверка на пълномощно № 1364, 1365, т. 1, акт 18 на нотариус рег. № 690. Признал е за установено, на основание чл.124 от ГПК, вр. чл.42, ал.2 от ЗЗД, че обективираният в с н.а. № 33, т. Х, рег. № 7118, д. № 1354/2016 г. на нотариус рег. № 346, договор за покупко-продажба на недвижим имот с идентификатор № ***, с площ от 12 000 кв.м., местност „ Черкезкото „, предназначение – земеделска земя, при граници: №№ ***, ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***, сключен между М. С. А., като пълномощник на В.Г.

Д. и „ Аланекс „ ООД е недействителен. Признал е за установено на основание чл.108 от ЗС, че Р. В. М. и Ж. В. Ж. са собственици на недвижим имот с идентификатор № ***, с площ от 12 000 кв.м., местност „ Черкезкото „, предназначение – земеделска земя, при граници: №№ ***, ***, ***, ***, ***, ***,

***, *** и е осъдил „ Аланекс „ ООД да им предаде владението върху имота. Осъдил е М. С. А. да заплати деловодни разноски в размер на 461.45 лева – на Р. В.

М. и в размер на 311.45 лева – на Ж. В. Ж., както и 602.50 лева – по сметка на НПРС.

Осъдил е „ Аланекс „ ООД да заплати деловодни разноски в размер на 461.45 лева – на Р. В.

М. и в размер на 311.45 лева – на Ж. В. Ж., както и 602.50 лева – по сметка на НПРС.

Решението се обжалва изцяло от ответника „ Аланекс „ ООД, ЕИК .....

При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намери, че обжалваното 3 решение е валидно и допустимо.

По отношение възражението на жалбоподателя за липса на съгласие от страна на първоначалната ищца за завеждане на делото и ненадлежното й представителство се установи, че същата е предявила исковите претенции, предмет на настоящото производство, чрез пълномощника си адв. Г. Р. К., от когото е била представлявана до смъртта си. За доказване на упълномощаването, адв. К. е представил пълномощно, приложно на л.28 от първоинстаниционното дело, с което В.Г. Д. е упълномощила дъщеря си Р. В. М. и адв. Г. Р.

К. от САК да я представляват по нейни искови претенции пред РС – Нови пазар за прогласяване нищожност на процесните пълномощно и договор за покупко-продажба, като и за предявяване от нейно име на иск по чл.108 от ЗС за ревандикиране на собствения й ПИ № ***. Това пълномощно е оспорено от ответника „Аланекс „ ООД, досежно автентичността на подписа, положен срещу упълномощител, по повод да което е открито производство по чл.193 от ГПК.

Във връзка с оспорването са изслушани две съдебно – графически експертизи в първоинстанционното производство.

Според заключението на вещото лице Х... по първата от тях, почеркът, с който е положен подписът в пълномощното и почеркът, с който са изписани ръкописните текстове в „ Декларация за семейно и материално положение и имотно съС.ие „ от 15.01.2021 г. / л. 48 от делото / принадлежи на едно и също лице. На зададени му в открито съдебно заседание въпроси вещото лице е отговорило, че на пълномощното буквата „В“, която е отделена и останалата част от подписа не са изписани от едно и също лице, като частта от подписа след буквата „В“ е изпълнена от лицето, което е изписало ръкописния текст на визираната „ Декларация за семейно и материално положение и имотно съС.ие „, изходяща е от името на В.Г. Д.. По отношение на тази декларация, в същото съдебно заседание адв. К. е заявил, че е била попълнена от Р. В. М..

Според заключението на вещото лице Б.. по повторната СГЕ, подписът на пълномощното срещу упълномощител е положен от В.Г. Д.. Подписът е един, като пред него е изписана самостоятелна буква „в“, но тя е изписана от лицето положило подписа, т.е. всичко в позиция „ упълномощител „ е изписано от В.Г. Д. и върху пълномощното няма нищо изписано от Р. В. М. или от Ж. В. Ж..

Във въззивното производство е допусната тройна СГЕ, според заключението, по която, в пълномощното се разграничават два подписа за упълномощител, положени от две различни лица, като участието на В.Г. се изразява в полагането на първия подпис, състоящ се от буква „В“ и множество нечетаеми щриховидни елементи. Вторият подпис, състоящ се от буква „В“ и транскрипция „димва“ е изпълнен като опит за имитация от друго лице, като вещите лица допускат това да е Р. В. М..

Като съобрази заключенията по посочените експертизи и съдържанието на оспорения документ, както и на Декларацията за семейно и материално положение и имотно съС.ие от 15.01.2021 г., настоящата инстанция приема, че върху пълномощното, 4 приложено на л.28 от първоинстанционното дело има положен подпис от първоначалната ищца В.Г. Д., като изписаният върху същото втори подпис, изпълнен от трето лице не рефлектира върху автентичността на първия подпис, доколкото са два самостоятелни такива. Предвид това и, доколкото се установява, че първият от подписите е положен от лицето, посочено като автор на пълномощното, а вторият е поставен след него и видимо с друга химикална паста, без да се установява дали са били изписани по едно и също време или с интервал, достига до извод, че пълномощното е подписано от упълномощителката, поради което не е неистински документ. Ето защо, претенцията за оспорването му е неоснователна. В тази връзка следва да се отбележи, че предвид ясното разграничение на двата подписа не може да се приеме, че се касае за един подпис, едната част от който е изпълнена от едно лице, а другата от друго лице, което би било основание за признаване неавтентичност на изписаното. Също така, доколкото се установява с категоричност, че първият подпис е на упълмощителката, полагането на втория подпис е без значение по отношение действителността на упълномощителната сделка, поради наличие на валидно обективирано волеизявление от страна на лицето, сочено за автор на документа. Предвид това, заключава, че с пълномощното е учредено валидно представителство от първоначалната ищца в полза на адв. К. и дъщеря й Р. М., поради което възраженията на жалбоподателя за недопустимост на предявените искове, поради липса на надлежно представителство и процесуална легитимация на ищеца са изцяло неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.