Решение № 6326 от 08.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6326 гр. София, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Воденичарова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно гражданско дело № 20221100512162 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 20053109 от 15.08.2022 г., постановено по гр.д.№ 64312/2019 г. по описа на СРС, ГО, 64-ти състав, е признато за установено по отношение на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, че Ч. М. Е., ЕГН **********, и Д. П. В., ЕГН **********, дължат на дружеството при условията на разделна отговорност, всеки един от тях по ½ част от следните суми: 587.74 лева – цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.01.2017г. до 30.04.2018г. за имот с адрес: гр. София, ж.к. *******“, бул. „*******, ******* аб. № 324119, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение - 15.05.2019 г. до окончателното изплащане, 26,35 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода от 16.09.2018 г. до 23.04.2019 г., 21,98 лв. – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва от 15.05.2019 г. до окончателното изплащане.

По делото е постъпила въззивна жалба от ответника Ч. М. Е., с която жалбоподателят оспорва дължимостта на горепосочените суми. Твърди, че искът е недопустим, тъй като не се намира в облигационни отношения с дружеството. Посочва, че по отношение на процесния имот има висящо делбено производство, като твърди, че не e влизал във владение на имота, поради което не може да се приеме, че е негов ползвател.

1

В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемата страна "Топлофикация София" ЕАД е подала отговор на въззивна жалба, в който твърди, че подадената жалба е неоснователна, а първоинстанционното решение- правилно.

Третото лице-помагач не изразява становище по подадената въззивна жалба.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част, като по отношение на направените в жалбата оплаквания относно неговата правилност, намира следното:

Районният съд е бил сезиран с обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл.

86 от ЗЗД. Основателността на предявените искове с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД е обусловена от наличието на следните предпоставки: облигационна връзка между ищеца и ответниците, произтичаща от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди; доставка на топлинна енергия до процесния имот през исковия период; неизпълнение на насрещното задължение на ответниците за плащане на дължимата за потреблението цена.

Безспорно между страните е, че ответникът Ч. М. Е. е собственик на ½ ид.ч. от процесния имот, което обстоятелство се установява и от представеното по делото Постановление за възлагане на недвижим имот от 09.12.2016г., издадено по изпълнително дело 20158380404642 по описа на ЧСИ Милен Бъзински, влязло в сила на 28.12.2016г. Не се оспорва и факта на доставяне на топлинна енергия до имота. Възраженията, отправени в жалбата, които определят обхвата на въззивната проверка по отношение на правилността на първоинстанционния акт, касаят единствено наличието на облигационна връзка между страните.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сгР. - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключен 2 договор за доставка на топлинна енергия до конкретен имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота собственост или вещно право на ползване. Облигационното право познава както изричното сключване на договор, така и конклудентното, тоест чрез действия, изразяващи по несъмнен начин постигнатото съгласие. В случая чл.

153, ал. 1 от ЗЕ предвижда хипотеза на договорно обвързване без наличието на изричен писмен договор, а именно - когато се касае за топлоснабдена сгР. етажна собственост, то всички собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното правоотношение с доставчика.

В настоящия случай няма данни за учредено право на ползване. Безспорно установено обаче е, че жалбоподателят има качеството на съсобственик на процесния имот, тъй като същият е придобил ½ ид.ч. от него въз основа на постановление за възлагане. Съгласно чл. 496, ал. 2 от ГПК от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота, включително качеството „клиент на топлинна енергия“, поради което от този момент същият започва да отговаря и за доставянето от топлопреносното предприятие.

Обстоятелството, че той не е въведен във владение на имота няма връзка с възникналото в момента на придобиване на собствеността правоотношение с топлопреносното предприятие, а касае правата, с които същият разполага срещу лицето, което осъществява фактическата власт върху собствеността му и потребява топлинна енергия в имота. Следователно в настоящия случай изцяло неоснователен се явява доводът на въззивника за липса на облигационно правоотношение с насрещното дружеството, който той обосновава с твърдението, че не е ползвал реално процесния имот.

Предвид обстоятелството, че по делото не е спорно, че процесният имот е бил топлофициран и че сгР.та - етажна собственост /в която се намира имотът/ е била присъединена към топлопреносната мрежа, съдът намира, че Ч. М. Е. е имал качеството клиент на топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 30, находящ се в гр. София, ж.к. *******“, бул.

„*******, вх. Б за процесния период от 01.01.2017 г. до 30.04.2018г., поради което същият дължи заплащането на претендираните по делото суми до размера на притежаваните от него права върху имота.

С оглед съвпадението в изводите на двете инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

По разноските:

При този изход на делото отговорността за разноски е на въззивника, който следва да заплати на въззиваемото дружество сума в размер на 100 лева, 3 представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20053109 от 15.08.2022 г., постановено по гр.д.№ 64312/2019 г. по описа на СРС, ГО, 64-ти състав в частта, в която е признато за установено, че Ч. М. Е., ЕГН **********, дължи ½ част от следните суми: 587.74 лева – цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.01.2017г. до 30.04.2018г. за имот с адрес: гр. София, ж.к. *******“, бул.

„*******, ******* аб. № 324119, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение - 15.05.2019 г. до окончателното изплащане, 26,35 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода от 16.09.2018 г. до 23.04.2019 г., 21,98 лв. – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва от 15.05.2019 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Ч. М. Е., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сума в размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за представителство пред настоящата инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от чл.

280, ал. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4