Решение № 407 от 02.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 407 гр. София, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Доротея Кехайова при участието на секретаря Станимира П. Делийска в присъствието на прокурора Т. В. Т. като разгледа докладваното от Аделина Иванова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100602032 по описа за 2023 година Производството е по реда на гл.21 от НПК.

С присъда от 27.10.202 2 г. по Н ОХД.№ 12774/20г., СРС, НО, 136-ти състав е признал подс.С. Г. Х. за виновен в извършването на престъпление по чл.144 ал.3, вр. ал.1 НК, поради което и на осн. чл.303, ал.2 от НПК и при условията на чл.54 от НК го е осъдил на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца с приложение на чл.66 НК за срок от 3 години. Като резултат от осъждането, подсъдимият е осъден да заплати направените в хода на съдебното и досъдебно производство разноски.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба и допълнение към същата от адв.Ж. – защитник на подс.Х.. Защитата изразява несъгласие с акта на първия съд, като намира същия за незаконосъобразен и необоснован.Твърди се и че първият съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните права при постановяване на присъдата си.Основните аргументи на защитата са свързани с твърдението за превратно тълкуване на свидетелски показания от страна на контролираната инстанция и необосновано кредитиране на част от свидетелските показания.Излагат се аргументи, че първият съд е кредитирал с доверие показанията на св.А.Д., без 1 да обсъди наличните според адв.Ж. противоречия в заявеното от обсъждания свидетел в хода на съдебната фаза и това, което е заявил пред вещите лица, изготвили заключение по КСППЕ. Като допълнителен аргумент е изтъкнато и обстоятелството, че пострадалото лице пред първоинстанционния съдебен състав е заявило, че не познава подсъдимия. Последното, адв.Ж. изтъква като житейски нелогично ако действително неговия подзащитен е заплашил пострадалия с убийство.

Защитата релевира аргументи и досежно анализа на показанията на св. К. – в тази вр. се твърди, че това гласно доказателствено средство се явява единственото депозирано от напълно безпристрастен източник, като въпреки това не е преценено правилно, че заявеното от свидетелката противоречи на свидетелските показания на останалите кредитирани свидетелски показания.По мнение на адв.Ж., от една страна не е установено да са отправени конкретни думи и изрази от страна на подсъдимия, така че да се прецени, че същият е осъществил от обективна страна състав на чл.144 ал.3 вр. ал.1 НК, а от друга страна не е доказано по изискуемия категоричен начин осъществяването на процесното престъпления посредством действия.

Моли се СГС да отмени атакуваната присъда и да постанови нова оправдателна такава.Отправено е и алтернативно искане за отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СРС при наличие на допуснати съществени процесуални нарушения.

В разпоредително заседание на 10.04.2023 г. въззивният съдебен състав, по реда на чл.327 от НПК, е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага преразпит на подсъдимия и на вече разпитаните пред първия съд свидетели и вещи лица.

В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция адв.Ж. отново навежда довод за незаконосъобразност на постановената присъда, доколкото първият съд не е отговорил в пълнота на въздигнатите от защитата аргументи, че оръжието, с което е осъществена заплахата, не е открито, въпреки положените усилия от разследващите органи и поради това и в контекста на всички събрани доказателства, се гради извод за недоказаност на процесното престъпление от обективна и субективна страна.

Подсъдимият, в своя лична защита, се придържа към заявеното от защитника си, а в предоставеното му право на последна дума излага изявление за невиновност.

Представителят на държавното обвинение намира присъдата на СРС за 2 правилна и законосъобразна и счита, че като такава, следва да бъде потвърдена в цялост. Прокурорът изтъква, че контролираната инстанция напълно акуратно е обсъдила липсата на спомен, възникнала у пострадалия и е изложила пълен, обстоен и правилен доказателствен анализ, включая правилно са преценени и показанията на св.Камелия Кардалска.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , ХII-ми въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в писмените възражения на страните и в съдебно заседание и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните пред СРС доказателствени материали. Чрез законосъобразно извършени процесуални действия са събрани необходимите от гледна точка на разп. на чл.102 от НПК доказателства. Аналитично са изследвани фактите и обстоятелствата, изведени от събраните по делото доказателства и доказателствени средства.Въззивният съд, след като подложи на внимателен анализ доказателствената съвкупност по делото, не установи възможност въз основа на която да бъдат направени различни изводи относно фактите по делото.

Предвид гореописаното, СГС приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият С. Г. Х., с ЛНЧ **********, е роден на ******* в гр.Хихон, Испания, испанец, с испанско гражданство, с висше образование, живее в гр.

София, ул. „*******, работи като счетоводител, неосъждан, неженен.

Подсъдимият С. Х. и св.В. живеели във фактическо съжителство към инкриминираната дата и непосредствено преди нея.Първоначално двамата пребивавали заедно в Кралство Испания, а впоследствие се преместили да живеят в Реп.България.За целта св.В. закупила двустайно жилище, находящо се в гр.София ул.*******. Закупеният имот се нуждаел от ремонт, с оглед на което на 17.07.2019 г. св.В. сключила договор за ремонтни дейност с дружество „Д.Е. 11“ ЕООД. Предмет на сключеното съглашение било направата на навес, парапет и други, както и чистене, извозване на отпадъци и къртене в обекта, а срокът на изпълнението бил осем работни дни. За услугата свидетелката следвало да заплати 8717лв. на дружеството, 4 300лв. от които като авансово плащане.Ден след сключването на договора, на 18.07.2019г. св.В. заплатила на св.А.Д., като представител на горното дружество, определената авансова сума в размер на 4300 лева. Именно с този последен свидетел поддържала контакт св.В. във връзка с извършвания от фирмата ремонт. Това било лицето, с което тя се разбрала на 26.07.19г. отново да се срещнат в жилището, за да коментират заложеното в договора - кое е извършено правилно и предстои ли извършването на допълнителни ремонти дейности. В продължение на целия ден (26.07.19г.) подс.С. Х. очаквал 3 пристигането на св.А.Д. и работниците му в ремонтираното жилище.Към 18:30ч. в апартамента пристигнала и св.В., а свидетелите А.Д., Г.Х., И.П. и пострадалият А.Д. пристигнали към 19:00 часа.Всички заедно, придружавани от св.В. и подс.Х. се позиционирали на терасата на жилището, която и била основен обект на ремонтни дейности. Във връзка с последните св.В. започнала да посочва различни недостатъци, които тя констатирала по работата на св.Д. и останалите работници.Свидетелката В. посочила както липсващи елементи от уговорения ремонт, така и недостатъци, възникнали в извършването на ремонтите дейности.В отговор на отправените критики св.Д. отвърнал с насмешка. Засмял се и св.А.Д..Виждайки поведението им, подс.Х. се ядосал и напуснал терасата, прибирайки се обратно в апартамента. След кратко време подсъдимият се върнал, като водел с него голямо тъмно куче.

Видимо подсъдимият бил ядосан, като крещял на чужд език.Тогава подс.Х. се обърнал към св.А.Д. с реплика „Смешно ли“ и насочил огнестрелно оръжие, неустановено по делото като марка и модел, в посока към главата на св.Д..

Последният силно се уплашил. По повод така развилата се ситуация и с цел да потуши напрежението, св.А.Д. обещал, че ще изпълни констатираните от св.В. непълноти в ремонти, както и че ще върне парите, които са му били дадени, при което подсъдимият свалил пистолета.Непосредствено след това св.Д. позвънил на телефон 112 и подал сигнал за случилото се. Това действие на Д. било възприето и от св.В. и от подс. Х.. Свидетелката съобщила на испански език на подсъдимия, че св. Д. подава сигнал към полицията, което отново ядосало подсъдимия и той за втори път насочил оръжието си към Д.. В този момент, говорейки вече с дежурния оператор, последният преустановил обаждането, оттегляйки сигнала, поради страха си от подсъдимия.

След като Д. прекъснал разговора с оператор от телефон 112, Х. свалил пистолета, а св.А.Д. в опитите си да преустановят срещата с В. и Х. дал обещание на другия ден да изпълни абсолютно всичко, поискано от В., както и се съгласил да й върне част от платените от нея пари След като свидетелите Д., Д., П. и Х. напуснали жилището решили все пак да подадат сигнал до органите на реда. В изпълнение именно на това си решение св.Д. отново се обадил и съобщил за случилото се на телефона за спешни повиквания 112, а на другия ден -27.07.19г. посетил 02 РУ СДВР, за да разкаже за случилото се.

Въззивната инстанция не може да не се съгласи с извода на районния съдия, че доказателствата по делото изцяло подкрепят изложените фактически изводи, в каквато насока СРС е направил съответен доказателствения анализ. Изводите относно правно-релевантните факти са основани на достатъчен фактически коректен и правилен анализ на събраната доказателствена маса.При установяване на решаващите факти, свързани с въпроса - извършено ли е или не престъплението от подс. Х., контролираният съд е обсъдил подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от кредитираните гласни доказателствени средства, писмените доказателства и приетите заключения от изготвените съдебно 4 психолого

– психиатрична експертиза и съдебно-техническа експертиза.Съотносимите към процесния спор обстоятелства се приемат за установени от събраните по делото доказателства, проверени и преценени по отделно и в тяхната съвкупност при спазване принципите по чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 3 и, ал. 5 НПК.

В процесуален аспект настоящият състав на СГС не констатира нарушения в доказателствената дейност на основния съд при извеждане на фактическите положения във връзка с поведението на подсъдимия и неговите действия, обуславящи съставомерността на инкриминираното деяние по чл.

144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК.

На първо място, правилно първият съд се е доверил на показания на св.А.Д., както на тези депозирани в хода на ДП и прочетени по реда на чл.

281, ал. 4 вр. ал.1 т.2 НПК, така и на даденото от него фактическо описание в условията на устност и непосредственост пред СРС. В съдържателен план приобщените към доказателствената съвкупност показания от ДП носят подробна фактическа информация за дата, място и конкретно обективирани от подсъдимия действия, изразяващи се в действително и то двукратно насочване към главата на пострадалия на огнестрелно оръжие; носят и описание на начина на възприемане на горното, а именно свидетелят признава „разтреперих се … много се уплаших … пред очите ми стана черно петно замръзнах“.При преценката за достоверност на тези показания се отчита тяхната конкретика, а така също се подчертава, че описаните от свидетеля обстоятелства са резултат от неговите лични и непосредствени възприятия, респ. дадените показания се оценяват за пряко доказателствено средство, което като такова се ползва с висока степен на доказателствена тежест.

Въззивният съд, подобно на първостепенния такъв, приема показанията от ДП за житейски логични, последователни и подкрепени от останалите доказателствени материали, намиращи се в кориците на делото, а при това – и депозирани значително по-близо темпорално до датата на деянието, в сравнение с тези дадени в пред първоинстанционния съдебен състав.На следващо място и единствено за пълнота съдът следва да уточни, че е наясно със забраната , предвидена в чл.281 ал.8 НПК, но обсъжданата разпоредба е неприложима, тъй като показанията от 27.07.19г. не са единствените, върху които почива осъдителната присъда, съответно не е нарушена забраната на чл.281 ал.8 НПК.