Решение № 423 от 31.10.2025, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 423 гр. Пловдив, 31.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Миглена Ил. Площакова при участието на **я Цветелина П. Бакалова като разгледа докладваното от Миглена Ил. Площакова Търговско дело № 20245300900369 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по исковата молба, подадена на 19.06.2024 год. от „Хеброс Бус“ АД против „Детелина – Дрита“ ЕООД, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове за присъждане в полза на ищеца на парични суми, дължими на договорно основание.

Исковата претенция обстоятелства: се основава на следните фактически

Между ответното дружество „Детелина – Дрита“ ЕООД и Община Куклен бил сключен писмен договор № 62 от 02.06.2020 год. със срок на действие 6 месеца за извършване на обществен превоз на пътници по следните автобусни линии: Пловдив - Куклен; Пловдив - Руен; Пловдив - х. Здравец;

Пловдив - Цар Калоян; Куклен - Асеновград; Пловдив - Добралък и Куклен Руен. Във връзка със сключването на този договор и необходимостта от ползване на автогарови услуги за превозите по част от тези линии, „Детелина Дрита“ ЕООД отправило искане до „Хеброс Бус“ АД за сключване на договор за предоставяне на автогарови услуги на територията на автогара „Родопи“, собственост на „Хеброс бус“ АД.

На 03.06.2020 год. между страните по делото бил сключен договор, по силата на който „Хеброс бус“ АД предоставил възмездно на „Детелина – Дрита“ ЕООД правото на престой на МПС в сектори № 5, 6 и 8 от автогара „Родопи“ за извършване на възложения обществен превоз. Услугата се 1 предоставяла срещу възнаграждение, дължимо за всеки отделен курс и определено по размер в чл. 3 от договора, съответно в размер на 4 лв. без ДДС /4,80 лв. с ДДС/ за автобус до 20 места и в размер на 8 лв. без ДДС /9,60 лв. с ДДС/ за автобус над 20 места.

Според постигнатата договореност превозвачът следвало да заплаща стойността на ползваните услуги авансово, до 25-то число на месеца, предхождащ месеца, за който се отнася възнаграждението, което означавало, че „Хеброс бус“ АД следвало да издава фактурата за месечното възнаграждение на 15-то число на предходния месец. Но тази уговорка в договора не се спазвала и на практика „Хеброс бус“ АД остойностявало предоставените автогарови услуги в края на всеки календарен месец и издавало фактура за дължимото възнаграждение през текущия месец.

През м. 12.2020 год. договорът на ответника с Община Куклен за обществен превоз на пътници бил сключен за нови 6 месеца, поради което бил подписан и Анекс № 1 към процесния договор между страните по делото.

На 31.05.2021 год. между Община Куклен и „Детелина – Дрита“ ЕООД бил подписан нов договор № 82 за възлагане на автобусен превоз на пътници по същите линии за срок от пет години. След отправено от ответното дружество писмено искане от 03.06.2021 год., между страните по делото бил сключен Анекс № 2/08.06.2021 год., с който договорните правоотношения били продължени с пет години, считано от датата на подписването му. С Анекс № 3/16.02.2022 год. цената на дължимото възнаграждение било изменено съответно на 5 лв. без ДДС /6 лв. с ДДС/ за автобус до 20 места и в размер на 9 лв. без ДДС /10,80 лв. с ДДС/ за автобус над 20 места.

Считано от м. 12.2023 год. ответното дружество преустановило всякакви плащания към „Хеброс бус“ АД за предоставяните му ежедневно автогарови услуги. За периода от 01.12.2023 год. до 31.05.2024 год. непогасеното парично задължение до договора възлизало на сумата 33 456 лв. с ДДС, начислено по шест броя данъчни фактури с описани в исковата молба индивидуализиращи белези.

Наред с описаното, по силата на договор от 05.06.2020 год. „Хеброс бус“ АД предоставил на „Детелина – Дрита“ ЕООД за временно и възмездно ползване помещение в търговския център на автогара „Родопи“ с предназначение офис за продажба на билети по линиите, за които дружеството има сключен договор с „Хеброс бус“ АД. Договорената месечна наемна цена била в размер на 400 лв. без ДДС. Наемателят държал помещението през целия период от сключването на договора до момента на подаването на исковата молба, но от м. 02.2024 год. преустановил плащанията по договора за наем. Непогасено било задължение в размер на 2 504,70 лв. с ДДС, от които 2

2400 лв. с ДДС наемна цена и 104,70 лв. – консумирана ел. енергия, дължимо за периода от м. 02.2024 год. до м. 06.2024 год. вкл., за което са издадени пет данъчни фактури.

Предвид изложените фактически твърдения, ищецът „Хеброс бус“ АД предявява срещу „Детелина – Дрита“ ЕООД осъдителни искове за присъждане на следните суми, дължими по силата на договорите, сключени между страните, както следва:

Сумата 33 456 лв. с ДДС, представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на автогарови услуги от 03.06.2020 год. и анексите към него, дължимо за периода от 01.12.2023 год. до 31.05.2024 год. вкл.;

Сумата 2 504,70 лв. с ДДС, включваща сумата 2 400 лв. с ДДС наемна цена и сумата 104,40 лв. стойност на консумирана ел. енергия, дължими по силата на договор за наем, сключен на 05.06.2020 год. и анексите към него, дължими за периода от м. 02.2024 год. до м. 06.2024 год.

Двете главници се претендират ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба – 19.06.2024 год. до окончателното плащане. Търсят се сторените по делото разноски.

Предявените осъдителни искове са процесуално допустими. Същите са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 232, ал. 2 ЗЗД, и двата във връзка с чл.

286, ал. 1 и чл. 288 ТЗ.

Ответникът „Детелина - Дрита“ ЕООД е подал отговор на исковата молба в законовия срок. Счита предявените искове за допустими, но по същество за неоснователни. Автогарови услуги не били реално предоставени.

Процесните 6 бр. фактури за автогарови услуги и 5 бр. фактури за наемна цена и консумативи не били връчвани на ответното дружество, а доводите на ищеца, че са изпращани на електронен адрес се оспорват с твърдението, че електронният адрес, на който се твърди да са връчвани - ***** никога не е бил договарян като адрес за кореспонденция между страните, а наред с това той не съществувал на сървъра на *** от преди повече от три години. Твърдението, че фактурите били надлежно връчвани на Г. Б. се оспорва с довода, че този служител никога не е бил упълномощаван с каквато и да е представителна власт валидно да приема от името на дружеството каквито и да било фактури.

Наред с това фактурите не отразявали верни обстоятелства за предоставяне на услуги по брой и единична цена, тези услуги не били реално предоставени на „Детелина – Дрита“ ЕООД. Във фактурите не било посочено, че се издават на основание на конкретен договор, сключен между страните, а като основание за начисление се сочела „такса сектор – автогара Родопи“.

В допълнителната искова молба ищецът заявява, че счита за 3 неоснователно оспорването на исковете с доводи за липса на предоставени от страна на ищеца автогарови услуги. Договорът за превоз на пътници, сключен между ответника и Община Куклен, бил действащ и се изпълнявал ежедневно от „Детелина – Дрита“ ЕООД. Според техническата спецификация към този договор, съдържаща описание на възложените маршрутни разписания, 22 бр. от ежедневните маршрути стартирали от автогара Родопи, което означавало 660 бр. курсове месечно, а 6 бр. курсове се изпълнявали само в почивните дни и това означавало минимум 132 курса месечно. Така месечно от автогара Родопи стартирали общо 792 бр. курса.

Акцентира се, че според чл. 4.1. размерът на възнаграждението за автогарови услуги се определял въз основа на вида и броя курсове, които превозвачът следвало да изпълни, съобразно утвърдените маршрутни разписания и без значение били реално изпълнените курсове.

За неотговарящи на действителността се определят твърденията, че ответникът узнал за процесните фактури едва след завеждането на делото, като са изложени насрещни твърдения в тази насока, свързани с изпращането им на два електронни адреса.

Изразява се несъгласие с възраженията на ответника досежно размера на иска, респ. стойността, при която услугите са фактурирани. Развиват се аргументи, основани на разпоредбата на чл. 22 от ЗАП и Методика за формиране на цените за ползване на автогари, утвърдена със заповед на Министъра на транспорта и съобщенията, която обаче е обявена за нищожна с решение на ВАС. Предвид липсата на действаща Методика по ал. 5 на чл. 22 ЗАП собственикът на автогарата имал право да определя и променя цената на автогаровите услуги, като спазва ограничението да прилага еднакви критерии при определянето й за всички превозвачи. Упражнявайки това свое право, изпълнителният директор на „Хеброс бус“ АД със заповед № 45 /31.10.2023 год. актуализирал цените за ползване на сектори от автогарите Север, Юг и Родопи. Тази заповед била изпратена на всички превозвачи, в т.ч. и на ответното дружество.

С отговора на допълнителната искова молба ответникът поддържа всички доводи и възражения, изложени в първоначалния отговор и оспорва доводите в допълнителната искова молба. Счита, че въпреки допълнително ангажираните от ищеца с допълнителната искова молба доказателства, не може да се обоснове извод за действително предоставяне на автогарови услуги в претендирания обем. Счита, че заповед № 45/31.10.2023 год., издадена от Изпълнителния директор на „Хеброс бус“ АД, е нищожна и че тя не поражда действие по отношение на сключени преди издаването й договори; с нея страна по договор не може еднолично да изменя съдържанието на вече съществуващи облигационни отношения.

4

В съдебно заседание пълномощникът на ответника заявява, че не признава твърдението, че през процесния период от м. 02.2024 год. до м.

06.2025 год. ответното дружеството е ползвало помещението, отдадено за офис.

ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на становищата на страните с доклада по делото са очертани като безспорни между тях наличието на валидни договорни правоотношения в периода от м. 12.2023 год. до м. 06.2024 год., породени от процесните два договора - договор за предоставяне на автогарови услуги и договор за наем; безспорно е и обстоятелството, че Г. Б. е ** на ответното дружество.

От представения констативен нотариален акт № *** год. се установява, че ищцовото дружеството „Хеброс бус“ АД е признато за собственик на УПИ IV-1996 – автогара „Родопи“, с обща площ 11 128 кв.м., ведно с находящите се в имота административна сграда и перони. Според Чл.

52а от Наредба № 33/03.11.1999 год. за обществен превоз на пътници и товари на територията на РБ собственици на автогари могат да бъдат физически и юридически лица, които са регистрирани търговци по реда на Търговския закон, както и общини.

1.

Във връзка с договора за предоставяне на автогарови услуги Установява се от представените писмени доказателства, че между „Детелина – Дрита“ ЕООД и Община Куклен е бил сключен писмен договор № 62 от 02.06.2020 год. за осъществяване на обществен превоз на пътници, със срок на действие 6 месеца, за извършване на обществен превоз на пътници по следните автобусни линии: Пловдив - Куклен; Пловдив - Руен; Пловдив - х.

Здравец; Пловдив - Цар Калоян; Куклен - Асеновград; Пловдив - Добралък и Куклен - Руен. Изпълнителят се е задължил да предостави услугите по обществен превоз на пътници в съответствие с маршрутните разписания, посочени в техническата спецификация и техническото и ценово предложение на изпълнителя.

Във връзка със сключването на този договор „Детелина - Дрита“ ЕООД е отправило искане до „Хеброс Бус“ АД, в което е посочило, че договорът поражда необходимост да бъдат ползвани автогарови услуги, предоставяни на територията на автогара „Родопи“ и е отправена покана да бъде сключен 5 договор между „Детелина – Дрита“ ЕООД и „Хеброс бус“ АД. Адресатът е отговорил на поканата и са предприети действия по сключването на договор.

На 03.06.2020 год. между страните по делото бил сключен договор, по силата на който „Хеброс бус“ АД предоставил възмездно на „Детелина – Дрита“ ЕООД правото на престой на МПС в сектори № 5, 6 и 8 от автогара „Родопи“ за извършване на възложения обществен превоз. Услугата се предоставяла срещу възнаграждение, дължимо за всеки отделен курс и определено по размер в чл. 3 от договора, съответно в размер на 4 лв. без ДДС /4,80 лв. с ДДС/ за автобус до 20 места и в размер на 8 лв. без ДДС /9,60 лв. с ДДС/ за автобус над 20 места.