Определение № 2944 от 05.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2944 гр. София, 05.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно частно гражданско дело № 20251100514583 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 вр. чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. М.М., пълномощник на ищцата М.

А. Ч., срещу определение №36041/29.08.2025г., постановено по гр.д.

№23444/2024г. по описа на СРС, 31 състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение от 31.01.2025 г., в частта за разноските.

Жалбоподателят твърди, че определеният от първоинстанционния съд размер на адвокатското възнаграждение за предоставената на ищцата безплатна правна помощ бил несъответен на извършената от адвоката дейност и фактическата и правна сложност на делото. Посочва, че изготвил подробна искова молба с предявени два иска, депозирал и уточнителна молба. Изготвил писмено становище по хода на делото, в което посочил практика, както на СЕС, така и на ВКС, получавал всички книжа по делото и следял стриктно за неговия развой, като делото приключило в полза на страната, която представлява. Воденето на делото изисквало предварителна подготовка, включваща запознаване с актуалната практика както на ВКС, така и на СЕС.

Следвало да се има предвид, че адвокатът е квалифициран юрист и изпълнявал обществено значима дейност. Освен това присъденият от съда размер на възнаграждението не представлявал нетен доход, тъй като адвокатите имали множество разходи за изпълнение на професионалните си задължения – разходи за поддържане на кантора, консумативи, правен софтуер, заплатени социално и здравноосигурителни вноски, данък. Така определеното възнаграждение не отговаряло и на социално-икономическите условия в страната. Съобразно установената практика на ВКС присъденото адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА следвало да включва ДДС.

Поради изложеното моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде изменено постановеното по делото решение в частта за разноските, като 1 бъде осъден ответникът „Кредисимо“ ЕАД да му заплати адвокатско възнаграждение за предоставена на ищцата безплатна правна помощ в размер на 1422 лева с ДДС, а ответникът „Ай тръст“ ЕООД сумата от 960 лева с ДДС.

Подаден е писмен отговор от насрещната страна „Ай тръст“ ЕООД, чрез пълномощника юрисконсулт Сара Сталева, с който жалбата се оспорва и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение. Счита, че делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, а исковата молба и подаденото писмено становище по хода на делото били бланкетни. Поради това присъденият от първоинстанционния съд размер на адвокатското възнаграждение бил справедлив и съответен на извършената работа и ниската фактическа и правна сложност на делото.

Съдът, след като разгледа жалбата и прецени данните по делото, намира следното:

С решение от 30.01.2025г., постановено по гр.д. №23444/2024г. по описа на СРС, 31 състав, съобразно изхода на спора, е присъдено в полза на адв.

М.В.М. адвокатско възнаграждение за предоставена на ищцата безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.2 от ЗА в размер на общо 300 лева.

С молба по чл. 248 ГПК от 11.02.2025 г. ответникът е поискал изменение на постановеното решение, в частта за разноските, като му бъде присъден повисок размер на адвокатско възнаграждение за предоставената на ищцата безплатна правна помощ. Препис от молбата е връчен на насрещните страни, като становище е постъпило от „Ай тръст“ ЕООД, с което молбата се оспорва и се прави искане да бъде оставена без уважение.

С обжалваното определение районният съд е оставил молбата по чл.248 от ГПК без уважение, като е приел, че не са налице основания за определяне на по-висок размер на възнаграждението предвид фактическата и правна сложност на делото и извършените от адвоката процесуални действия.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна следното:

Частната жалба е подадена в законовия срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Адвокатското възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.2 от ЗА се определя от съда, съобразно фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените от пълномощника процесуални действия, а не подлежи на договаряне между страните по договора за правна защита и съдействие. Съобразно решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело №С-438/22, определение №343/15.02.2024г. по т.д.

№1990/2023г. на ВКС, II т. о., минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г., нямат задължителна сила за съда, като последният следва да съобрази действителната правна и фактическа сложност на делото и да определи и присъди разумен и съответен на положения от адвоката труд размер на възнаграждението. Посочено е, че 2

НМРАВ е приета в нарушение на чл.101, §1 ДФЕС, което води до нейната нищожност, респ. до неприложимостта й в отношенията между страните и при разрешаване на спора от съда. Настоящият съдебен състав приема, че определените по правилата на Наредбата възнаграждения само в зависимост от защитавания интерес и съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредбата - по всеки от исковете поотделно, не винаги са справедливи и обосновани, ако не се отчита фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа.

Възнаграждението, определено по правилата на Наредбата, само и единствено според броя на исковете и защитавания интерес противоречи на изискването на чл. 36, ал. 2 ЗА за справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение. В случая, предмет на спора, възникнал между М. А. Ч. и „Кредисимо“ АД и „Ай тръст“ ЕООД, е преценка относно валидността на клаузи от сключени между тях договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчитество. Всички релевантни факти, касаещи сключване на договорите и извършване на плащания не са били спорни, съответно процесуални усилия за установяване на факти в производството не са реализирани, спорът е решен в едно съдебно заседания, в което не са участвали представители на страните. По този тип спорове е формирана константна съдебна практика, затова и правната и фактическа сложност на спора е изключително ниска, което следва да бъде съобразено при определяне на размера на възнаграждението за адвоката, предоставил безплатната правна помощ на ищцата. Определеното от първоинстанционния съд възнаграждение в размер на 300 лева (с включен ДДС, доколкото адвокатът е регистриран по ДДС) въззивната инстанция намира за съответно на фактическата и правна сложност на спора, като този размер е справедлив и обоснован по смисъла на чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗА и приложимата практика на СЕС на положения от адвоката труд.

Поради изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

По изложените мотиви, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №36041/29.08.2025г., постановено по гр.д. №23444/2024г. по описа на СРС, 31 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2944 гр. София, 05.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно частно гражданско дело № 20251100514583 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 вр. чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. М.М., пълномощник на ищцата М.

А. Ч., срещу определение №36041/29.08.2025г., постановено по гр.д.

№23444/2024г. по описа на СРС, 31 състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение от 31.01.2025 г., в частта за разноските.

Жалбоподателят твърди, че определеният от първоинстанционния съд размер на адвокатското възнаграждение за предоставената на ищцата безплатна правна помощ бил несъответен на извършената от адвоката дейност и фактическата и правна сложност на делото. Посочва, че изготвил подробна искова молба с предявени два иска, депозирал и уточнителна молба. Изготвил писмено становище по хода на делото, в което посочил практика, както на СЕС, така и на ВКС, получавал всички книжа по делото и следял стриктно за неговия развой, като делото приключило в полза на страната, която представлява. Воденето на делото изисквало предварителна подготовка, включваща запознаване с актуалната практика както на ВКС, така и на СЕС.

Следвало да се има предвид, че адвокатът е квалифициран юрист и изпълнявал обществено значима дейност. Освен това присъденият от съда размер на възнаграждението не представлявал нетен доход, тъй като адвокатите имали множество разходи за изпълнение на професионалните си задължения – разходи за поддържане на кантора, консумативи, правен софтуер, заплатени социално и здравноосигурителни вноски, данък. Така определеното възнаграждение не отговаряло и на социално-икономическите условия в страната. Съобразно установената практика на ВКС присъденото адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА следвало да включва ДДС.

Поради изложеното моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде изменено постановеното по делото решение в частта за разноските, като 1 бъде осъден ответникът „Кредисимо“ ЕАД да му заплати адвокатско възнаграждение за предоставена на ищцата безплатна правна помощ в размер на 1422 лева с ДДС, а ответникът „Ай тръст“ ЕООД сумата от 960 лева с ДДС.

Подаден е писмен отговор от насрещната страна „Ай тръст“ ЕООД, чрез пълномощника юрисконсулт Сара Сталева, с който жалбата се оспорва и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение. Счита, че делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, а исковата молба и подаденото писмено становище по хода на делото били бланкетни. Поради това присъденият от първоинстанционния съд размер на адвокатското възнаграждение бил справедлив и съответен на извършената работа и ниската фактическа и правна сложност на делото.

Съдът, след като разгледа жалбата и прецени данните по делото, намира следното:

С решение от 30.01.2025г., постановено по гр.д. №23444/2024г. по описа на СРС, 31 състав, съобразно изхода на спора, е присъдено в полза на адв.

М.В.М. адвокатско възнаграждение за предоставена на ищцата безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.2 от ЗА в размер на общо 300 лева.

С молба по чл. 248 ГПК от 11.02.2025 г. ответникът е поискал изменение на постановеното решение, в частта за разноските, като му бъде присъден повисок размер на адвокатско възнаграждение за предоставената на ищцата безплатна правна помощ. Препис от молбата е връчен на насрещните страни, като становище е постъпило от „Ай тръст“ ЕООД, с което молбата се оспорва и се прави искане да бъде оставена без уважение.

С обжалваното определение районният съд е оставил молбата по чл.248 от ГПК без уважение, като е приел, че не са налице основания за определяне на по-висок размер на възнаграждението предвид фактическата и правна сложност на делото и извършените от адвоката процесуални действия.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна следното:

Частната жалба е подадена в законовия срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Адвокатското възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.2 от ЗА се определя от съда, съобразно фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените от пълномощника процесуални действия, а не подлежи на договаряне между страните по договора за правна защита и съдействие. Съобразно решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело №С-438/22, определение №343/15.02.2024г. по т.д.