Решение № 323 от 26.10.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 323 гр. София, 26.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева в присъствието на прокурора Димитър Симеонов Стоянов (АП-София) като разгледа докладваното от Вера Цветкова Наказателно дело за възобновяване № 20211000600891 по описа за 2021 година

Производството пред САС е по реда на чл.420 ал.1 вр.чл.422 ал.1 т.5 от НПК.

Постъпило е искане за възобновяване на съдебното производство по внохд №220/2020г. на Окръжен съд гр.Враца, да бъде отменено постановеното Решение №260010/30.10.2020г. и да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

С посоченото решение, ВрОС е потвърдил Присъда №34/25.04.2019г. по нохд №611/2018г. на РС Враца, с която подсъдимите Р. Г. Ц., О. В. Ц. и С. Б. Л. са били признати за невиновни в това, при условията на продължавано престъпление за времето от 10.06.2013г. до 26.01.2016г., в качеството им на длъжностни лица, да са присвоили чужди пари собственост на МБАЛ“Христо Ботев“ АД гр.Враца в големи размери, като за улесняване на присвояването да са извършили и друго престъпление – по чл.310 ал.1 вр.чл.309 ал.1 от НК и на осн.чл.304 от НПК ги е оправдал по повдигнатото им обвинение за извършено престъпление по чл.202 ал.2 т.1 вр.чл.201 вр.чл.26 от НК.

Решението на ВрОС е влязло в сила на 30.10.2020г. и не подлежи на касационна проверка.

Според прокуратурата, решението на окръжния съд, с което е била потвърдена 1 оправдателната присъда на РС Враца, е постановено при съществени нарушения на закона и на процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 и 2 от НПК.

При извършената въззивна проверка, съдът не бил установил допуснатите от първоинстанционния съд пропуски при оценката и анализа на доказателствата по делото и изведените въз основа на тях правни изводи, независимо, че е бил улеснен от посочването им в допълнението към протеста, по който било образувано въззивното производство. В решението си съдът не отговорил на оплакванията на прокуратурата и изложените във връзка с тях доводи, което е довело до ограничаване на процесуалните й права като страна в процеса. Въззивната съдебна инстанция се съгласила с установените от решаващия съд фактически констатации и правни изводи, без да изпълни задължението си да извърши цялостна проверка на присъдата и да формира своето вътрешно убеждение след собствена оценка и анализ на проверените в хода на съдебното следствие доказателствени източници.

Не било констатирано, че районен съд Враца въз основа на кредитираните от него доказателства и приета фактическа обстановка е извел неверни правни изводи.

Според установената фактическа обстановка по делото, св.Х. М. е бил назначен от под.Ц.а на щатна длъжност „лекар съдова хирургия“ в МБАЛ“Христо Ботев“ АД гр.Враца за времето от 04.03.2013г. до 26.01.2016г., но никога не е изпълнявал задълженията си по трудовия договор на територията на болницата, не е посещавал гр.Враца и не е подавал молба за назначаване. Въпреки че св.М. фактически не е полагал труд в МБАЛ“Христо Ботев“АД гр.Враца, му е начислявана и изплащана заплата по процесния трудов договор на обща стойност 32 776,29 лева.

По безспорен начин било установено, че подс.Ц. е изготвил множество неистински частни документи от името на св.М..

При тези установени факти, съдилищата приели, че с действията си подсъдимите не са осъществили състава на престъплението „длъжностно присвояване“, поради липса на присвоително намерение и липсата на причинена вреда на болницата.

Според прокуратурата, тези изводи са неправилни и незаконосъобразни, тъй като в случая е налице причинена вреда на дружеството, защото са отклонени парични средства от патримониума на МБАЛ “Хр.Ботев“ АД – изплатени са инкриминираните суми на св.М., без за тях да е положен труд. Наличието или не на печалба за болницата е без значение, тъй като постъпилите приходи не може да бъдат основание за неправомерното разходване на средства. Възстановяването на средствата от св.М. не изключва отговорността на подсъдимите, а следва да се преценява при индивидуализация на наказанията.

2

Обвинението счита, че е неоснователна констатацията на съдилищата, че с действията си подсъдимите са защитили интереса на болницата и на гражданите на гр.Враца, тъй като са предотвратили опасността отделението по „Съдова хирургия“ да бъде затворено. Въпреки че такава опасност е съществувала, тя не може да бъде оправдание за извършените общественоопасни деяния. Договорът със св.М. не е бил прекратен и когато тази опасност е отпаднала – с придобиването на специалност по съдова хирургия от св.К. и с назначаването на работа в отделението на св.А. П..

С фиктивното назначаване на св.М. в отделението по „Съдова хирургия“ в МБАЛ „Хр.Ботев“ АД гр.Враца е бил нарушен медицинския стандарт по Съдова хирургия и е било застрашено качеството на лечение на пациентите, тъй като в действителност не са покрити критериите за брой лекари със специалност по „съдова хирургия“. Съгласно тези стандарти е задължително участието на повече от един лекар с такава специалност в определен тип операции, с цел асистиране и оказване на специализирана помощ на водещия оператор.

В инкриминирания период, участието на втори оператор при извършваните операции в отделението по „Съдова хирургия“ е било отразявано в оперативните протоколи и изготвените месечни графици, без реално такъв да е участвал при извършване на операциите, а същите са били извършвани еднолично от подс.Ц..

Прокуратурата не споделя изводите на съдилищата за липсата на съставомерност на деянието от субективна страна. Независимо, че целите на подсъдимите са били за запазване на отделението по „Съдова хирургия“, то същите са преследвани по престъпен начин.

Подсъдимите са съзнавали, че с действията си са довели до неправомерно изплащане на трудово възнаграждение на св.М., тъй като същия не е изпълнявал трудовите си задължения, с което е била причинена вреда на болницата. Посочва се, че съгласно константната съдебна практика, общественоопасните последици могат да бъдат не само пряка крайна цел на дееца, но и негова междинна, опосредяваща цел или елемент от комплексна цел или неизбежен или допълнителен резултат.

Като са постановили съдебни актове, с които на осн.чл.9 ал.2 от НК са признали подсъдимите за невиновни и са ги оправдали по повдигнатото им обвинение за извършено престъпление по чл.310 ал.1 вр.чл.309 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, съдилищата са приложили закона неправилно.

Съдилищата не са оценили обективно, всестранно и пълно, съгласно императивните предписания на чл.14 от НПК всички релевантни за наказателната отговорност обстоятелства в аспекта на предявените от нормите на чл.9 ал.2 от НК и чл.310 ал.1 вр.чл.309 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК изисквания, с което са допуснали съществено процесуално нарушение, възпрепятствало изпълнението на задълженията за формирането на безпрепятствена убеденост с произтичащото от това неправилно приложение на разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК.

3

Според прокуратурата, конкретната преценка на обстоятелствата сочи на необоснованост на извода на решаващите съдилища, че извършеното от подсъдимите деяние е малозначително, тъй като не е застрашило обществените отношения.

Посочва се, че престъплението по чл.310 ал.1 вр.чл.309 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК е формално, на просто извършване и за неговата съставомерност не се изисква друг съставомерен резултат. Това обаче не води до извод, че е налице малозначителност на деянието. Обществената опасност на документните престъпления се обуславя от непосредствения обект на засягане. В този смисъл, изготвянето на неистински частни документи и тяхното ползване при хипотезата на конкретната правна норма, съставлява престъпление с висока степен на обществена опасност, която не следва да се подценява, респективно омаловажава. В случая, документното престъпление е свързано с друго, потежко престъпление – по чл.202 ал.2 т.1 вр.чл.201 вр.чл.26 ал.1 от НК.

Множеството инкриминирани документи и техния характер, изготвянето им през продължителен период от време, представянето им пред различни държавни институции, сочат на висока степен на обществена опасност, поради което използването наказателна репресия в настоящия случай е обществено оправдано.

Прокуратурата счита, че въззивния съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като не е изпълнил задълженията си по чл.339 ал.2 от НПК. В решението не са посочени каквито и да е основания, поради които не са приети за основателни доводите изложени в протеста на районна прокуратура Враца, което е ограничило процесуалните права на страна в процеса.

С постановяването на решението си, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на закона, тъй като не е приложил закона, който е трябвало да се приложи.

Допуснатите нарушения от окръжния съд са съществени по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК и са основание по чл.422 ал.1 т.5 НПК за възобновяване на въззивното производство.

Прави се искане да бъде възобновено внохд №220/2020г. на ОС Враца, да бъде отменено постановеното Решение №260010/30.10.2020г. и да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Прокурорът от САП в съдебно заседание пред САС поддържа искането за възобновяване на делото по изложените в него съображения. Изразява становище, че са налице условия съдът да упражни правомощията си по реда на чл.425 ал.1 т.1 от НПК и в този смисъл очаква да бъде постановен съдебен акт.

4

Защитата на оправданото лице Р.Ц. – адв.В., в съдебно заседание оспорва изцяло искането за възобновяване на Главния прокурор и моли то да бъде оставено без уважение.

Представя писмени бележки за това. Изрично подчертава, че очевидно в искането на Главния прокурор се налага извода, че щом съдът не споделя съображенията, изложени в обвинителния акт и в протеста, то значи съдът неправилно анализира доказателствата, което е абсурдно твърдение, което следва да бъде отхвърлено.

Оправданото лице Р.Ц. в съдебно заседание пред САС поддържа казаното от защитника си. Реализирайки правото си на последна дума моли да бъде потвърдена оправдателната присъда на ОС гр.Враца.

Защитата на оправданото лице С.Л. – адв.М., в съдебно заседание пред САС моли да бъде оставено без уважение искането на Главния прокурор за възобновяване на внохд №220/2020г. на ОС Враца и за отмяна на постановеното по него решение. В искането за възобновяване е било посочено основание по чл.422 ал.1 т.5 от НПК, а именно допуснати нарушения на процесуалните правила. Твърди се в искането, че при извършената въззивна проверка ОС Враца не е установил допуснати от първия съд пропуски, като неправилно е анализирал събраните по делото доказателства. Пак там са изложени доводи, че подсъдимите са извършили престъплението „длъжностно присвояване“, което било съставомерно. Защитата счита, че направените оплаквания са очевидно необосновани, а твърденията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила са абстрактни и не са посочени конкретни в искането. Най-общо се твърди, че съдът е направил неправилни и незаконосъобразни изводи, като приел, че с действията си подсъдимите не са осъществили състава на престъплението „длъжностно присвояване“. Твърди се овен това, че е причинена вреда на дружеството с изплащането на възнагражденията по трудовия договор, които твърдения защитата намира за неоснователни и необосновани. Становището на оправданото лице и защитата му е, че е налице несъставомерност на деятелността, описана в обвинителния акт от обвинението. Конкретно за С.Л. се изразява становище, че не са били посочени каквито и да било факти и обстоятелства, които да обосновават направеното искане за възобновяване на производството. Безспорно липсата на длъжностно присвояване по основния състав препятства и достигане до извода за квалифицирания състав на чл.202 ал.2 от НК, тъй като за да е налице той, следва присвояването да е улеснено от извършване на друго престъпление, което безспорно не е било доказано в рамките на производството.