Решение № 1855 от 08.12.2020, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И

Е

№ 2020г., гр.Варна

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети касационен състав на трети декември две хиляди и двадесета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА

ДАНИЕЛА НЕДЕВА при секретаря Камелия Александрова и с участието на прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдия Д.Недева КНАХД №2514 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от

Административно – процесуалния кодекс, във връзка с чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от Дирекция

„Инспекция по труда” - Варна чрез процесуалния представител Д.О. срещу решение № 260007 от 25.09.2020 г. на ДРС, постановено по НАХД № 24/2020 г., по описа на ДРС, ІV състав, с което е отменено Наказателно постановление № 03-010477, издадено на 10.10.2018 г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна, с което на „В.

“ ЕООД гр. Варна, ЕИК *** за нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал.

2 и чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ на основание чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1 600 лева.

С решението в полза на В. “ ЕООД гр. Варна, ЕИК *** , представлявано от управителя А.К.А. са присъдени разноски в размер на 400 лева.

Предявено е искане касационната инстанция да отмени оспореното решение като неправилно и необосновано. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание, касатора не се представлява. Представя писмена молба по хода на делото, като поддържа оплакванията, съдържащи се в жалбата.

Ответникът по касация, редовно уведомен, не се явява, не се представлява. С писмен отговор, чрез пълномощник оспорва касационната жалба и отправя искане за оставяне в сила на решението на ДРС с присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура

–Варна дава заключение за неоснователност на оспорването.

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд - Девня е образувано по жалба на „В. “ ЕООД гр. Варна, ЕИК *** против Наказателно постановление № 03-010477 от 10.10.2018 г. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна, с което на дружеството за нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ на основание чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1 600 лева. С решение състав на Районен съд – Девня е приел въз основа на приобщените по делото доказателства и показанията на свидетелите Х., Х и Х, че на процесната дата лицето И Х не е престирал труд в полза на дружеството, поради което не е допуснато нарушение по чл. 62 ал. 1 вр. чл. 1 ал. 2 вр. чл. 61 ал. 1 от КТ.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Без опора в доказателствата се явява възражението на касатора за допуснато от ДРС нарушение на материалния закон.

Съгласно чл. 62 ал.1 КТ трудовият договор се сключва в писмена форма, а според чл. 61 ал.1 КТ трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. В хода на въззивното производство са изследвани спорните факти и обстоятелства относими към съставомерните признаци на нарушението - престиране на труд, работно време, работна заплата, работно място и оттам липсата на безспорни доказателства за извършено нарушение от дружеството. По делото безспорно се установява, че на 04.09.2018г. около 13, 00 часа 20 – 30 лица, осъществявали гроздобер в масива, сред които бил и непълнолетния към датата на проверката И Е. Х. Еднозначно и без противоречия свидетелите З. Х. Х., И Е. Х и майката на Х – Е. И. Х. сочат, че И Х не е осъществявал трудови функции в деня на проверката. Лично дадените показания от лицето, се подкрепят от показанията на свидетелите, че по обяд е отишъл на масива, за да занесе храна на своята майка и отрязал няколко чепки за собствена консумация. Подписал някакъв лист, виждайки, че и останалите го правят по нареждане на проверяващи. Приобщени са и доказателства за трудовите правоотношения на И. с дружеството, при липсата на такива за съставомерните признаци на нарушението, вкл. за договорено заплащане на св.Х.

Законосъобразен е решаващият извод при тези доказателства, че лицето не се е намирало в трудови правоотношения с дружеството и не е имало задължението да сключи с него трудов договор в писмена форма, нито е имал качеството на негов работодател.

По изложените съображения, настоящият състав на съда приема, че оспореното решение се явява валидно, допустимо и правилно и като такова следва да се остави в сила.

Независимо от този изход на спора, доколкото липсват доказателства за действително сторени разноски пред касационната инстанция от ответната страна, съдът не дължи произнасяне по същите.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – Варна, ІІІ касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260007 от 25.09.2020 г. на ДРС, постановено по НАХД № 24/2020 г., по описа на Районен съд – Девня.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: