Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 108 от 31.05.2024, Районен съд - Сливница

Съд
Районен съд - Сливница
Дело
Административно наказателно дело 367/2023
Вид
Решение № 108
Подписан
31.05.2024
В сила
12.12.2024
Състав
Мариана Митева Маркова

Цитирани разпоредби

  • чл. 24 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 83, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 180, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 180, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 180, ал. 5 - 7 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 180, ал. 5 - 7 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Сливница, 31.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана М. Маркова при участието на секретаря Галина Д. Владимирова като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Административно наказателно дело № 20231890200367 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на „.............“ ООД, с ЕИК ........, със седалище и адрес на управление в гр. Б., ул. „............., представлявано от управителя И.П.И., чрез адв. Ц. от САК, против наказателно постановление № 04 от 17.02.2022 г., издадено от Г.Н.Д. - кмет на Община Б., с което на основание чл.6, чл.47, ал.1 и чл.53 вр. чл.27, 83 и 3, ал.2 ЗАНН и чл.44, ал.1, т.12 от Наредба за управление на отпадъците на територията на Община Б. на жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 800 лв. за нарушение на чл. чл.44, ал.1, т.12 от Наредба за управление на отпадъците на територията на община Б..

В жалбата се твърди незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, като са изложени съображения за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП и нарушения на материалния закон.

Твърди се, че в АУАН е посочено, че са нарушени три отделни разпоредби на Наредбата за управление на отпадъците на територията на община Б. – чл.44, ал.1, т.12 и чл.44, ал.1, т.16 и чл.44, ал.1, т.66, като всяко нарушение е предвидено различно наказание. Същевременно в НП нарушението е квалифицирано като такова по чл.2, ал.1 и чл.44, ал.1, т.12 от Наредбата.

Освен това изтъква, че описанието на нарушението като „изхвърляне“ и „насипване“ на земни маси не съответства на възприетото в Наредбата определение за форма на изпълнителното деяние – „депониране“, а за „насипване“ няма легално определение.

Жалбоподателят счита, че неяснотата относно фактическото описание и правната квалификация на вмененото нарушение възпрепятства възможността адекватно да организира защитата си. При тези съображения моли обжалваното НП да бъде отменено.

1

Претендира разноски.

Въззиваемата страна – Кмета на община Б., представляван от адв. Д. и юрк. К. моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Поддържа, че нарушението е безспорно установено при извършената от служители в общината проверка на място.

Заявява, че са налице доказателства, че превозното средство, с което са насипани земните маси в засегнатите имоти, е собственост на дружеството жалбоподател. Изтъква, че наложената санкция е правилно определена. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Ц. и поддържа жалбата, излага съображения за отмяна на наказателното постановление.

Административнонаказващият орган оспорва жалбата. Моли НП да бъде потвърдено.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

По повод постъпил в началото на м. февруари 2022 г. в община Б. сигнал за замърсяване на пътното платно от товарни автомобили, движещи се по ПП I – 8 в посока към с. Пролеша, на 04.02.2022 г. св. М. Б. К. – мл. експерт в отдел „ИДЕУС“ и колегата й А.

И. Л. – инспектор Общински инспекторат към Община Б., извършили проверка в имот, намиращ се в Стопанския двор на бившето ТКЗС в селото. При пристигането си на място проверяващите заварили товарен автомобил, с рег. № ............., от който били изсипвани земни маси в имот с № 035010, частна собственост, намиращ се в местн. „Средобърдина“, с.

Пролеша. Контролните органи констатирали, че върху товарния автомобил било изписано името на дружеството жалбодател. Също така видели, че разтоварените земни маси били заравнявани от багер с рег. № ........, също собственост на санкционираното дружество. При направена справка в община Б., било установено, че за транспортирането на земни маси е издадено направление за извозване на строителни отпадъци и земни маси, което не било спазено.

От справка за собственост на МПС от централна база „АИС“ КАТ и за собственост на земеделска техника от ИААА се установява, че товарен автомобил, марка „ВОЛВО ФМ 84 Р“, с рег. № ............. и багер с рег. № ........ са собственост на „.............“ ООД.

За констатираното нарушение бил съставен АУАН № 04/04.02.2022 г. В АУАН е прието, че дружеството жалбоподател е извършило нарушение по чл.44, ал.1, т.12, чл.44, ал.1, т.16 и чл.44, ал.1, т.66 от Наредбата да управление на отпадъците на територията на община Б.. Актът е съставен в отсъствие на представител на дружеството. Видно от известието за доставяне, препис от АУАН заедно с придружителното писмо са връчени на лице с имена М.С., без отцелязване на качеството, в което е получила книжата.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено НП № 04 от 17.02.2022 г. от кмета на Община Б., в което е възпроизведено направеното в АУАН описание на нарушението, квалифицирано като такова по чл.44, ал.1, т.12 от Наредбата и на същото основание на жалбодателя е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 800 лв.

Тази фактическа обстановка съдът възприе въз основа на съвкупната преценка на показанията на разпитания по делото свидетел М. Б. К., както и писмените доказателства, приети по делото, на които съдът дава вяра, тъй като са непротиворечиви и взаимно допълващи се.

При така възприетата фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съдът приема подадената жалба за процесуално допустима по следните съображения:

2

Съдът приема жалба за процесуално допустима - депозирана в срок, тъй като на разписката от куриерската пратка не е отбелязано получателят М.С. в какво качество е получила НП.

Процедурата по връчване на издадените наказателни постановления е регламентирана в разпоредбата на чл. 58 от ЗАНН. Задължението за връчване тежи върху АНО. Не е самоцелно или израз на формализъм изискването за писмено удостоверяване на валидното връчване на нарушителя по чл. 58, ал. 1 на ЗАНН, тъй като има пряка връзка както за определяне на началния и краен момент за подаване на жалба, респ. за влизане в сила на това НП, ако не е подадена валидна жалба или пък за преценка на процесуалната допустимост на евентуално подадена срещу това НП жалба.

Съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в ЗАНН няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, следва да се прилагат разпоредбите на НПК. Тъй като в чл. 58 от ЗАНН не се съдържа регламентация относно реда за съобщаване на наказателни постановления на юридически лица, по силата на съдържащата се в чл. 84 от с. з. законова делегация, се прилагат съответните правила в НПК. Според чл. 180, ал. 5 от НПК, връчването на юридическо лице става срещу подпис на длъжностното лице, натоварено да поема книжа, което подписва разписка със задължение да предаде призовката, съобщението или книжата на лицето, за което са предназначени (ал. 6), а връчителят отбелязва в разписката името и адреса на лицето, чрез което става връчването, и отношението му с лицето, на което трябва да бъдат връчени призовката, съобщението или книжата (ал. 7).

Същевременно в чл. 180, ал. 4 от НПК е предвидено, че ако получателят не може или откаже да се подпише, връчителят прави бележка за това в присъствието на поне едно лице, което се подписва. В случая регламентираната в чл. 180, ал. 5 - 7 от НПК процедура за връчване на наказателни постановления на юридически лица е спазена, доколкото връчителят е посетил адреса на управление на санкционираното търговско дружество, където е установил присъствието на лице, което се е съгласило да приеме книжата, видно от известие за доставяне съдържащо придружителното писмо с процесното наказателно постановление. За получател в известието за доставяне се съдържа името и подписа на лице, като в настоящият случай се твърди, че лицето, получило пратката, съдържаща процесното наказателно постановление не е изрично оправомощено да получава срещу подпис книжа. Законът не изисква длъжностното лице, което е натоварено да получава книжа, да е упълномощено за това изрично в писмена форма. По делото не се спори, че лицето, посочено с две имена в известието за доставяне, е служител на дружеството жалбоподател и книжата да връчени на адреса, обявен в Търговския регистър. Независимо от това, доколкото не е отбелязано качеството на лицето, получило книжата и отношението му с лицето, на което трябва да бъдат връчени, съдът приема, че АНО не е изпълнил задълженията си за надлежно връчване, които гарантират, че именно нарушителят е получил НП.

Съобразявайко това обстоятелство, съчетано с непълното отбелязване на кого е връчен АУАН (в същия фигурира само подпис и дата без посочване на имена на получателя), и с оглед правото на защита на жалбоподателя, настоящата инстанция приема, 3 че жалбата е процесуално допустима.

По същество съдът намира, че жалбата е основателна.

Наказателното постановление е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Допуснато е нарушение на императивните норми на чл. 43, ал. 1 и, ал. 5 ЗАНН, като съставеният АУАН не е предявен и връчен на нарушителя. Когато нарушителят е юридическо лице, какъвто е в случая, следва да бъде предявен и връчен на законния му представител, респективно на лице, изрично упълномощено да извършва такива правни действия, свързани а административнонаказателни производства. Горното следва от разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ЗАНН, която предвижда имуществената санкция да се налага по реда на този закон, във връзка с разпоредбата на чл. 24 ЗАНН, съобразно която административнонаказателната отговорност е лична, като се отчитат специфичните особености на юридическите лица. В случаите, в които нарушител е юридическо лице, АУАН следва да се състави в присъствие на лицето, което по закон представлява съответното ЮЛ, като се предяви и връчи на това лице или на изрично упълномощено от него лице, снабдено с представителна власт да ангажира юридическото лице с действия във връзка с административно-наказателната отговорност.

Въззивната инстанция счита, че от събраните в производството доказателства не се установява дружеството да е делегирало на М.С. правомощия във връзка с подписването и получаването на актове за установяване на административни нарушения, съставени от служители на община Б.. Предявяването и подписването на акта от нарушителя е не само формален, но и съдържателен елемент. С АУАН се поставя началото на административнонаказателното производство, като се очертава предметът на доказване на нарушението и участието на нарушителя в него. От този момент последният е в правото си да организира защитата си.

Действително, при условията на закона (чл. 40, ал. 2 ЗАНН) се допуска актът да бъде съставен и в отсъствие на нарушителя. Става дума обаче за условия, спазването на които не накърняват законността при образуването на административнонаказателното производство.

На първо място, относно нарушителят е допустимо съставянето на акт и в неговото отсъствие в два случая: 1.) когото той е известен, но не може да се намери или 2.) когато е поканен за съставянето на акта и не се яви. Единствено при наличието на една от двете хипотези на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН администрацията е изправна. Тя е издирила нарушителя, положила е усилия той да присъства при съставянето на акта, но поведението му прави това обективно невъзможно. Само в такъв случай, както бе отбелязано, законът позволява актът да бъде съставен и в отсъствие на нарушителя (чл. 40, ал. 2 ЗАНН). В случая не е налице нито една от посочените две хипотези на чл. 40, ал. 2 ЗАНН, даващи основание на актосъставителя да състави процесния АУАН в отсъствие на нарушителя.

Административнонаказателното производство е динамичен фактически състав.

Процесуалните права и задължения се пораждат от предходно процесуално действие и са насочени към предприемане на последващо процесуално действие. Съдът намира, че изискването на закона е гаранция за достоверността на констатациите на актосъставителя и 4 нарушението му води до незаконосъобразност на издаденото въз основа на такъв акт НП.