Решение № 55 от 04.03.2026, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. гр. Добрич, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20253200500404 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК по въззивна жалба вх.№2720/30.08.2024г.,уточнена с молба вх.

№929/18.03.2025г.,подадена от В. С. К.,ЕГН **********,от гр.С.,п.к. ***,общ.

„О.“,ул.***, срещу решение №106/25.07.2024г. по гр.д. №71/2023г. по описа на РС-Каварна, в частта, с коят о е признато за установено на основание чл.422,ал.1 от ГПК, вр.чл.79,ал.1, предл.1 от ЗЗД вр.чл.150 ЗЕ и чл.422,ал.1 от ГПК вр. чл.86,ал.1 от ЗЗД, при участието на трето лице-помагач- „Техем Сървисис“ ЕООД, че въззивникът дължи на „Топлофикация София“ ЕАД,ЕИК 831609046,със седалище и адрес на управление гр.София,ул.“Ястребец“ №23б, следните суми: 243,96 лв.,представляваща главница за цена на доставена от дружеството и незаплатена топлинна енергия за период 05.2018г.-04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението-01.09.2022г. до изплащане на вземането;

59,64 лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2019г.12.08.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение №195/20.10.2022г. по ч.гр.д.№ 433/2022г. по описа на Районен съд Каварна.

В жалбата се изразява несъгласие с решаващия извод на районния съд, който въззивникът счита да е изведен без да е съобразено обстоятелството, че не е клиент на „Топлофикация София“, понеже не ползва нейните услуги поради ниското им качество; че притежава ½ идеална част от гараж, който не се отоплява с предоставена от въззиваемия топлинна енергия; ползва 1 инфралъчево газово отопление, което произвежда в ръководена от него фирма; в гаража имал монтирана лира, нагрявана с вода с температура 80 градуса, която не била присъединена към сградната инсталация; начислявана била топлинна енергия без да се знае обема на лирата; нямал договорни отношения с „Топлофикация София“. Иска се отмяна на решение то в обжалваните части и отхвърляне на исковете.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД чрез упълномощения юрисконсулт e подала писмен отговор със становище за неоснователност на жалбата, правилност и законосъобразност на постановеното решение, чието потвърждаване иска. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция, включително за юрисконсултско възнаграждение.

Съединена за общо разглеждане е частна жалба вх.№3379/24.09.2025г. от „Топлофикация София“ ЕАД срещу определение по чл.248 от ГПК 347/13.08.2025г.,постановено по гр.д. № 71/2023г. по описа на РС-Каварна,с което е изменено решението в частта за разноските, като е намален размерът на присъдените в полза на жалбоподателя разноски.Срещу жалбата е депозиран писмен отговор от страна на В. С. К.,съдържащ доводи за нейната неоснователност.

Третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не депозира отговори на подадените въззивна и частна жалба. Не изразява становище по същите и в хода на въззивното производство.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК,с начало 15.08.2024г.,когато обжалваното решение е връчено на обжалващия,и край 29.08.2024г.,на която дата е изпратена чрез куриер,от лице с интерес от обжалване, отговаря на изискванията на чл.260-261 от ГПК (след проведено производство по отстраняване на недостатъци).

Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 вр.чл.248,ал.3 от ГПК с начало 11.09.2025г. и край 25.09.2025г.от лице с интерес от обжалване и отговаря на изискванията на чл.275,ал.2 от ГПК.

Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в ъввъззивната жалба оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:

Гр.д.№71/2023г. по описа на Районен съд Каварна е образувано по искова молба вх.№572/17.02.2023г. от „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК

831609046,със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Ястребец“№23б,чрез упълномощения юрискоснулт,с която срещу В. С.

К.,ЕГН **********,от гр.С.,п.к. ***,общ. „О.“,ул.***, са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК, вр.чл.79,ал.1, предл.1 от ЗЗД вр.чл.150 ЗЕ и чл.422,ал.1 от ГПК вр. чл.86,ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 243,96 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството и 2 незаплатена топлинна енергия за период 05.2018г.-04.2020г.; 59,64 лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2019г.-12.08.2022г., 12,40 лв. за дялово разпределение за периода 07.2019г.-04.2020г. и 3,07 лв., представляваща лихва за периода 31.08.2019г.-12.08.2022г.,ведно със законните лихви върху двете главници,считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите,за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №195/20.10.2022г. по ч.гр.д № 433/2022г. по описа на Районен съд Каварна.

Изложените в исковата молба фактически твърдения са, че ответникът е клиент на ищцовото дружество по смисъла на чл.153,ал.1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) през периода,за който се претендират процесните вземания.В отношенията между страните се прилагали и публично известни Общи условия (ОУ) за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.София,одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР,и публикувани във вестник „Монитор“, в сила от 10.07.2016г.В раздел IX от Общите условия- „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение“,чл.31,ал.1, бил определен редът и срокът за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия от купувачите.Съгласно чл.33 от ОУ клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32,ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода,за който се отнасят.Освен това според Общите условия топлопреносното предприятие начислявало обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32,ал.2 и ал.3,ако не са заплатени в срока по ал.2.При неизпълнение в срок на задълженията по ал.2,клиентите заплащали на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на плащането на дължимата сума за топлинна енергия.Ответникът бил използвал доставяната от ищеца топлинна енергия през процесния период и към настоящия момент не платил задължението си.Съгласно разпоредбата на чл.139 от Закона за енергетиката (ЗЕ),разпределението на топлинна енергия между клиентите в етажната собственост се извършвало по системата за дялово разпределение при наличие на договор с лице,вписано в публичния регистър по чл.139а от ЗЕ.В настоящия случай етажните собственици били сключили такъв договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.Според разпоредбата на чл.140,ал.1,т.2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски,като след края на отчетния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата,извършваща дяловото разпределение на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.За имота на ответника били издадени изравнителни сметки,като сумите за топлинна енергия за процесния имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение,инсталирани на отоплителните тела в имота.Претенцията за цена на услугата дялово разпределение се основавала на чл.22,ал.2 от Общите условия,която предвиждала,че клиентите на топлинна енергия били длъжни да заплащат на продавача (в случая „Топлофикация София“ ЕАД) стойността на услугата.

3

В писмения отговор по исковата молба, подаден в срока по чл. 131 ,ал.1 от ГПК ответникът е заявил,че исковата молба е недопустима,поради съдържащи се в нея противоречия.Искът бил неоснователен поради грешни твърдения на ищеца,който бил монополист в снабдяването с топлинна енергия на сградни инсталации в гр.София,захранвани с топла вода от ТЕЦ.Според него тълкувайки разпоредбата на чл.153,ал.1 от ЗЕ ищецът считал бившите си клиенти за закрепостени,понеже щранговете им били присъединени към абонатна станция на сградата.С това погрешно тълкуване не се отчитала възможността за захранване на отоплителните уреди на ответника от газови или електрически уреди.Поради тази причина към отоплителните тела не били монтирани топломери и К. не ползвал енергия от „Топлофикация София“.Счита изчисленото от „Техем Сървисис“ ЕООД дялово участие за неправилно.Ответникът бил собственик в сградата,но не бил сключвал договор за извършване на услугата дялово разпределение, нито бил давал съгласие за сключване на договор между съсобствениците и третото лице-помагач.Представеното от ищеца Приложение 1 към Протокол от 27.08.2002г. за споразумителни протоколи между него и потребители от ул.*** било невярно и не било подписано от ответника.Отопляемите кубатури на апартаментите на собствениците в сградата,без неговото жилище били значително занижени спрямо проектните им стойности.Характерно за имота на ответника било,че подът,таванът и стените,две от които са външни,на север и запад граничат с неотопляемо стълбище.Не се отчитало,че част от отоплението на сградата се осъществявало и от други енергийни източници,в това число тока и газа,потребяван от ответника.Моли за отхвърляне на иска.

Третото лице-помагач на страната на ищеца -„Техем Сървисис“ ЕООД не изразява становище по предявените искове.

Правната квалификация на установителните искове като такава по чл.422,ал.1 от ГПК, вр.чл.79,ал.1, предл.1 от ЗЗД вр.чл.150 ЗЕ и чл.422,ал.1 от ГПК вр. чл.86,ал.1 от ЗЗД изхожда от изложените от ищеца фактически обстоятелства,обуславящи интереса от установителен иск и заявения установителен петитум-искове на кредитор срещу длъжник за установяване съществуване на вземане,предмет на издадена заповед за изпълнение, за неплатени суми за консумирана топлинна енергия.

Районният съд е разгледал предявените установителни искове и по съображения за тяхната основателност ги е уважил изцяло.Съобразно предметните предели на въззивната жалба същите са частично в предмета на въззивното производство.

Това е така,защото решението на първоинстанционния съд в частта,в която са уважени исковете за заплащане на сумите от 12,40 лв., представляваща главница за периода 07.2019г.-04.2020г. и сумата от 3,07 лв.,представляваща лихва за периода 31.08.2019г.12.08.2022г.,ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите,не е обжалвано и е влязло в сила.

От събраните по делото доказателства е безспорно,че ищецът е подал до Софийски районен съд заявление вх.№182644/01.09.2022г. за издаване на 4 заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за парично вземане за следните суми:

243,96лв.-представляваща главница за периода 05.2018г.-04.2020г.; 59,64 лв.представляваща законна лихва върху главницата за периода 15.09.2019г.12.08.2022г.; 12,40 лв.-представляваща главница за дялово разпределение за периода 07.2019г.-04.2020г. и 3,07 лв.-представляваща лихва върхе главницата за периода 31.08.2019г.-12.08.2022г., ведно със законните лихви върху двете главници,считано от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане на сумите.Образувано било ч.гр.д.№47874/2024г. по описа на Софийски районен съд.С определение №24258/19.09.2022г.,постановено по същото дело,Софийски районен съд е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд Каварна.Образувано е ч.гр.д.

№433/2022г. по описа на каварненския съд.Заявлението е уважено изцяло и на основание чл.410 от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №195/20.10.2022г.,с която е разпоредено длъжникът В. С. К. да заплати на кредитора „Топлофикация София“ ЕАД описаните по-горе вземания,както и сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 125 лева.