Определение № 717 от 05.08.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 717 гр. Шумен, 05.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Мерджан Ем. Мехмед като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно частно гражданско дело № 20263600500419 по описа за 2026 година

Производство по чл.274 и сл. вр. с чл.248 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 14092/26.06.2026 г. подадена от „Профи Кредит България“ ЕООД, действащо чрез пълномощника си юриск. Г. С. – К., против определение № 1893/11.06.2026 г. по гр.д. № 3270/2025 г. по описа на ШРС, постановено по реда на чл.248 ГПК, с което съдът е оставел без уважение искането на жалбоподателя за изменение на решение № 259/01.04.2026 г. по гр.д. № 3270/2025 г. на ШРС, в частта за разноските.

Жалбоподателят счита определението за неправилно и незаконосъобразно. Счита, че присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 993,03 евро е прекомерно с оглед действителното фактическа и правна сложност на делото, както и че съдът следвало да упражни предоставената му от закона дискреция при определяне на разноските, съобразно практиката на ВКС и СЕС. Вместо да обсъди възраженията по приложението на чл.78, ал.5 ГПК, съдът преповторил мотивите си в решението. Липсвал анализ на изложените в молбата аргументи относно практиката на СЕС, че съдът не е длъжен да прилага механично минималните размери по Наредба № 1, относно необходимостта възнаграждението да бъде определено въз основа на действително положения адвокатски труд и критериите за прекомерност. Съдът единствено заявил, че не споделя възраженията на страната.

Неправилен бил извода за наличие на правна сложност. Производството приключило в едно съдебно заседание, не били събирани гласни доказателства, не били назначавани експертизи или разглеждани множество самостоятелни претенции. Приетото от съда, че част от адвокатския хонорар включвал натрупания опит и знания на процесуалния представител не бил предвиден в чл.78 ГПК или съдебната практика, поради което счита, че съдът приложил критерий, който закона не познава. Липсвали мотиви, защо именно размер от 993,03 евро съответства на положения труд в конкретното производство, липсвал анализ на извършените процесуални действия. Практически съдът приел, че щом делото е свързано с потребителски 1 кредит, възнаграждението не можело да бъде прекомерно. Предвид изложеното моли съдът да отмени определението на ШРС, като измени решението, в частта за разноските и намали присъденото адвокатско възнаграждение на другата страна до размер, който въззивният съд намери за съобразен с фактическата и правна сложност на делото по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от въззиваемата страна, в който взема становище за неоснователност на молбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Излага, че в случая съдът не е сезиран с мотивирано възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Пред ШРС ищецът бил представляван от адвокат, възнаграждението уговорено и изплатено изцяло на адвоката, а предявеният иск уважен изцяло.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт на районния съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, настоящата инстанция счита частната жалба за неоснователна, поради следното:

С Решение № 259/01.04.2026 г. по гр. д. № 3270/2025 г. на ШРС, съдът е обявил за нищожен сключеният между Б. Р. Х. и „Профи Кредит България” ЕООД, Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № . от 13.06.2024 г. Със същия съдебен акт съдът се е произнесъл и по разноските, като е осъдил „Профи Кредит България” ЕООД, да заплати на Б. Р. Х. сумата в размер на 993,03 евро, представляващи сторените от ищеца разноски в производството.

По молба с правно основание чл.248 ГПК подадена от „Профи Кредит България” ЕООД, съдът е постановил Определение № 1893/11.06.2026 г. по гр.д. № 3270/2025 г., с което по реда на чл.248 ГПК е оставел без уважение молбата за изменение на решение № 259/01.04.2026 г. по гр.д. № 3270/2025 г. на ШРС, в частта за разноските, като бъде намалено платеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Съдът е приел, че материалния интерес е над 10000 лв. Предмет на делото е защита на права на потребител, като практиката на съдилищата и СЕС все още търпи съществени изменения и развитие. Делото не е без правна сложност, адвокатският труд е положен от високо квалифициран специалист и опитът, и знанията имат съществено значение за неговото качество.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните правни изводи:

Жалбоподателят, ответник в първоинстанционното производство претендира намаляване на адвокатското възнаграждение на другата страна, на основание чл.78, ал.5 ГПК. Съгласно сочената норма /в редакцията й преди изменението с ДВ бр.17/2026 г./, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минималното определения размер съобразно чл.36 ЗАдв. В случая следва да се посочи, че възражението по чл.78, ал.5 ГПК е релевирано своевременно от „Профи Кредит България“ ЕООД с отговора на исковата молба. Размерът за заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, 2 възложено в тежест на ответната страна, е 749,35 евро, а не както се сочи в частната жалба 993,03 евро. Посочената суча включва адвокатското възнаграждение и държавната такса от 243,68 лв., като предмет на настоящото производство е само адвокатското възнаграждение.

Доколкото Наредба № 1/09.07.2004 г. не намира обвързващо за съда приложение, поради противоречие на нейните разпоредби с общностното право /Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C[1]438/22/, остават актуални и намират приложение разясненията по т.3 от ТР № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС за процесуалното правомощие на съда да осъществи самостоятелна преценка при сезиране за прекомерност съгласно чл.78, ал.5 ГПК, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. Преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа при отчитане спецификата на адвокатския труд.

По посочените критерии, съдът съобразява, че в случая е заявена претенция с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 19 от ЗПК – за нищожност на договор за потребителски кредит, поради липса на ГПР /невключване в ГПР на определени разходи и липса на посочване кои разходи влизат в състава на ГПР/), с цена на иска 11 840,08 лв.

Независимо, че посочената претенция не се отличава със значителна фактическа и правна сложност в сравнение с други дела от същия вид, доколкото не е налице затруднение относно легитимацията на страните, както и по отношение конкретната фактическа обстановка, при преценка размер на адвокатското възнаграждение следва да се прецени и цената на иска, която е 11 840,08 лв. Процесуалният представител на ищеца е депозирал искова молба с подробно изложение на фактическата обстановка и правната квалификация, като е обсъдена и съдебната практика по тази категория дела. Представени са писмени доказателства и са направени доказателствени искания, включително за допускане на ССчЕ.

В случая по делото е проведено само едно съдебно заседание /първото по делото заседание/, в което не се е явил представителя на ищеца, но същият е депозирал писмена молба по хода на делото. Представил е и писмена защита.

С оглед възражението в жалбата и предмета на доказване по делото, следва да се отбележи, че в случая не е било необходимо събирането на гласни доказателства или допускане на експертиза. На следващо място следва да се посочи и продължителността на производството пред районния съд, а именно 7 месеца /от постъпването на исковата молба в РС до постановяване на окончателен съдебен акт/.

Съобразявайки вида и предмета на спора, неговата конкретна фактическа и правна сложност, материалния интерес и действителното съдържание на предоставената адвокатска услуга, без да е обвързан от предвидените в Наредба № 1/2004 г. на ВАС размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че все пак същите могат да служат като ориентир, при което определеното по реда чл.7, ал.2, т.3 от наредбата адвокатското възнаграждение в размер на 1465,61 лв. не е прекомерно. В случая не е налице законовата 3 хипотеза на чл.78, ал.5 ГПК и след направената преценка от съда не се извежда несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права.

Ето защо настоящата инстанция приема, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 749,35 евро /1465,61 лв./ не следва да бъда редуцирано на основание чл.78, ал.5 ГПК, а същото се явява справедливо и обосновано по размер.

Предвид изложеното, атакуваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а частната жалба против същото като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.

Видим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 14092/26.06.2026 г. подадена от „Профи Кредит България“ ЕООД, действащо чрез пълномощника си юриск. Г. С. – К., против Определение № 1893/11.06.2026 г. по гр.д. № 3270/2025 г. по описа на ШРС, с което по реда на чл.248 ГПК съдът е оставил без уважение искането на жалбоподателя за изменение на решение № 259/01.04.2026 г. по гр.д. № 3270/2025 г. на ШРС, в частта за разноските.

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на страните, с частна касационна жалба, пред ВКС, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4