Решение № 136 от 22.03.2021, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 11523/2020
- Вид
- Решение № 136
- Подписан
- 22.03.2021
- В сила
- 26.11.2021
- Състав
- Насуф Исмал
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 54 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 200, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 200 · Кодекс на труда
- чл. 200, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 201, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 202 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 10 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 136 гр. Варна , 22.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна И. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20203110111523 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от А. Х. С., ЕГН **********, с адрес с. Л.
К., действащ чрез адв. П.Р., против Община А., ЕИК *, с адрес: гр. А., ул. „Г. П.“ № *, осъдителен иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер от 34 500.00 лева /тридесет и четири хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания вследствие на ожулвания в областта на брадата, контузия на гръден кош, контузия на ляво и дясно коляно, травматични отоци, кръвонасядания и ожулвания в гореописаните области, както и за претърпените психически страдания и негативни емоционални преживявания, настъпили в резултат на трудова злополука на 06.03.2018 г., ведно с обезщетението за забава в размер на законната лихва, считано от датата на трудовата злополука до окончателното погасяване на задължението.
Твърди се в исковата молба, че ищецът и ответникът са страни по трудово правоотношение учредено въз основа на трудови договори, сключени през различни периоди от време, последният от който е от 01.02.2015 г. за неопределено време. Сочи се, че ищецът е заемал длъжността „шофьор“ в Община А.. В предмета на трудовите му задължения е било да превозва с училищен автобус марка „О. *“ с рег. № * ежедневно учениците по маршрута гр. А., с. З., с. И., с. Л. К. и обратно. Поддържа се, че на 06.03.2018 г. към 14:00 часа ищецът е трябвало да вземе учениците от с. Л. К.о, като при придвижването си от гр. А. посока с. Л. К. в 13:45 настъпва ПТП на път * 17 км. по посока 1 гр. В. между лек автомобил „Ш. К.“ с рег. № *, управлявано от В. К. и управлявания от ищеца училищен автобус, собственост на ответника. Твърди се, че по случая е образувано наказателно производство по описа на ОП-В., което е прекратено поради смъртта на виновния водач на лекия автомобил. Излага се в исковата молба, че ищецът няма никаква вина за настъпилото ПТП, но в резултат на същото на водача на училищния автобус са причинени телесни увреждания, обусловили временно разстройство на здравето. Ищецът сочи, че в продължение на три месеца е бил в болнични поради временна неработоспособност. Навеждат се доводи, за това че злополуката била декларирана от ответника като трудова, като с разпореждане от 23.03.2018 г. на ТП на НОИ, гр. В., същата била приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. В резултат на процесната злополука освен физическите болки и страдания ищецът твърди, че дълго време не можел да ходи, да се навежда, обръща и въобще е било трудно да прави каквито и да било движения на снагата. Към настоящия момент още не е бил излекуван напълно. Променил е целият си начин на живот. Преживял е тежък психоемоционален шок и физически дискомфорт. Това му състояние продължило повече от три месеца, като и към настоящия момент непрекъснато ходел на контролни прегледи заради нанесените травми. По време на лечението му при него постоянно е трябвало да има някой от близките му, за да могат да го обгрижват и обслужват, тъй като не можел да се справя сам за физиологичните си нужди. Поради това обстоятелство изпитвал чувство, че е в тежест на семейството си, не можел да работи пълноценно, разсейвал се и не можел да извършва обичайните си работи и чисто човешките си задължения. Сочи се, че работодателят освен че не е заплатил никакво обезщетение дори на 19.09.2018 г. е прекратил трудовото му правоотношение поради придобито право на пенсия.
По същество се моли искът да бъде уважен както по основание, така и по размер.
Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски. В условията на евентуалност е инвокирано възражение за прекомерност.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който се излагат съображения за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Ответникът не оспорва, че ищецът е работил при него по трудов договор на длъжността „изпълнител-шофьор“; че на 06.03.2018 г. при управление на ученическия автобус, описан по-горе, собственост на ответника, е пострадал при ПТП. Не се оспорва и обстоятелството, че злополуката от ответника е декларирана като трудова, която е и призната като такава от ТП на НОИ – гр. В..
Навежда обаче доводи, за това че ищецът е бил обезщетен вече от застрахователя на виновния водач по застраховка „ГО на автомобилистите“ и не може за едни и същи вреди да бъде обезщетяван два пъти. Ответникът оспорва искът по размер, като сочи, че претендираният размер е завишен и е в нарушение на принципа за справедливост. Инвокира възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, доколкото твърди, че ищецът 2 непосредствено преди злополуката е управлявал ученическия автобус с несъобразена с климатичните и атмосферни условия скорост, с което е нарушил правилата за движение по пътищата – в частност разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и допринесъл за увреждането си.
По същество моли съдът да отхвърли предявения осъдителен иск.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, явява се лично, като чрез адв. П.Р. поддържа исковата молба и изрично заявява, че не прави възражение за прекомерност.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, чрез адв. Ю.Г. поддържа отговора на исковата молба, претендира сторените съдебно-деловодни разноски и също не прави възражение за прекомерност. Пледира, че обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде потърсено от застрахователя на виновния водач за ПТП по застраховка „ГО на автомобилистите“.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
По делото не се спори, а и от приобщеното трудово досие на ищеца /л. 70 и следващите/ се установява по несъмнен начин, че страните в настоящото производство са били страни и по трудов договор, сключен на 12.09.2008 г., изменен и допълван през годините с допълнителни споразумения от 31.01.2015 г. и 01.02.2017 г., като ищецът е заемал длъжността „изпълнителен шофьор“ и превозвал с училищен автобус учениците по маршрута гр. А., с. З., с. И., с. Л. К. и обратно срещу насрещното задължение на ответника за заплаща уговореното трудово възнаграждение. Трудовото правоотношение е преустановено със заповед на ответника от 19.09.2018 г., считано от 20.09.2018 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ.
Безспорно е, че на 06.03.2018 г. по време на действие на трудовия договор ищецът е претърпял ПТП. Този факт се констатира по несъмнен начин и от представения констативен протокол за ПТП. Видно е от същия, че ПТП е настъпил на път * 17 км. посока гр. В., при гъста мъгла и намалена видимост при мокра настилка, като лицето В. К. е навлязъл в лентата за насрещно движение и се е блъснал челно с идващия срещу него ищец.
От приобщената пр. пр. № 2288 по описа за 2018 г. по описа на ОП-В. се констатира, че наказателното производство е образувано по повод на трудовата злополука и същото е прекратено поради смъртта на виновния водач В. К..
Видно от представения протокол № 1/08.03.2018 г., и самият ответник е признал, че ищецът е изпълнил своите трудови задължения без да има отклонения от нормалните 3 действия и условия, тъй като злополуката е причинена по вина на водача на другото ППС.
От експертното заключение по допуснатата САТЕ се установява по несъмнен начин, че непосредствено преди ПТП ищецът се е движел с разрешена от закона скорост, а именно 75 км/ч. Видимостта в района на местопроизшествието е била намалена до около 50 м. Дори при движение на автобуса със скорост позволяваща му да спре в рамките на видимостта в размер на 50 м., то при движещо се срещу него превозно средство в неговата лента за движение, водачът на автобуса не би могъл да избегне настъпване на произшествието, тъй като причината за настъпване на опасността не е в действията и поведението на ищеца.
В о.с.з. вещото лице поддържа заключението си и допълва, че в конкретния случай е нямало как ищецът да реагира, да спре, тъй като опасността, която е възникнала се движела срещу него.
По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се доказва по категоричен начин, че процесното ПТП е настъпило при изпълнение на служебните задължения на ищеца, като същото е декларирано от ответника-работодател като трудова злополука и е призната за такава с административен акт на НОИ.
От заключението по назначената СМЕ се констатира, че свързаните с инцидента травматични увреждания се изразяват в контузия на гръден кош – травматични отоци и кръвонасядания по кожата на гърдите централно и двустранно предно-странично, травма на нервни коренчета в гръдния отдел на гръбначния стълб; травма на ляв долен крайник – оток, кръвонасядания и охлузвания в областта на коляното, подбедрицата и стъпалото; охлузване по кожата на брадата. Експертното заключение е в унисон и с ангажираната по делото медицинска документация. Констатира се още, че предвид засегнатите структури и клиничната изява на травмите в случая е бил налице медикобиологичният показател – временно разстройство на здравето неопасно за живота. Травмата на нервните коренчета се характеризира основно с болков синдром, ограничаващ в известна степен движенията в засегнатия отдел. Възстановителният период след подобни увреждания е обичайно от порядъка на три-четири седмици. Като последица от нервната увреда за по-дълъг период от време може да остане постоянна или провокирана болка в областта на гръбначния стълб, както и отделни сетивни нарушения. Констатира се още от експертното заключение и приобщените болнични листи по делото, че в конкретния случай възстановителният период е бил около три месеца, а именно от 06.03.2018 г. до 06.06.2018 г. През целия период, включително и при първоначалното болнично лечение, е провеждано единствено консервативно медикаментозно лечение с нестероидни противовъзпалителни и болкоуспокояващи препарати. Диагностицираното увреждане на ищеца след злополуката не налага провеждане на хирургично лечение. В хода на възстановителния процес също не са констатирани усложнения, които да изискват оперативна интервенция. Във връзка с нараняванията не са констатирани деформиращи изменения и трайно засягане на двигателната функция. Ограниченията в определени движения и различни сетивни 4 нарушения /тръпнене, мравучкване, схващане/ могат да се обяснят с провокираното от травмата дразнене на нервните коренчета, придружено с чувство на различна по сила и продължителност болка.
В о.с.з. вещото лице поддържа заключението по СМЕ и допълва, че след подобна травма за продължителен период от време би могло да остане чувство на болка при натоварване или при определена позиция на тялото, като в конкретния случай се има предвид и особеностите със съответните изменения по гръбначния стълб, които са забелязани на рентгена, така че би могло изцяло и само на травмата да се отдадат остатъчните явления като болка, тръпнене, мравучкане, схващане и др. подобни. Констатира се още, че травматичните увреждания, включително травмата на нервните коренчета са пряка последица от процесното ПТП, независимо от рентгенологичните данни, установени от образната диагностика, за дегенеративни изменения по структурите на гръбначния стълб на ищеца.
От заключението по назначената СПЕ се установява, че към настоящия момент не са установени сериозни психични увреждания при ищеца. Леко е увеличена тревожността, която е свързана с перманентното изпитваните болки и изтръпване по тялото, крайниците и шията, както и поради ограничените вече физически възможности и необходимостта от приемане на помощ от страна на близките от семейството. Установява се, че ищецът е преживял значим стрес от настъпилия пътен инцидент, но впоследствие, когато е бил оневинен, се е успокоил, като към момента има остатъчни, леки нарушения на съня, както и известно чувство за непълноценност, периодични натрапливи мисли, свързани с оживяване на сцени от случилото се. Видимо е спокоен, като е регистрирана лека емоционална потиснатост, свързана с цитираната физическа непълноценност.
Разпечатката съдържа 27 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c68e84f7-06c4-4278-ba8e-235667b95a4b