Определение № 268 от 05.04.2023, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 268 гр. гр. Добрич, 04.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменуга Ив. Стоева

Членове:

Георги М. Павлов

Павлина Н. Паскалева като разгледа докладваното от Георги М. Павлов Въззивно частно гражданско дело № 20233200500208 по описа за 2023 година Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.

Въззивно частно гражданско дело № 208/2023 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано по частна жалба, подадена от „МЪНИ ПЛЮС КОРП“ ЕАД гр. София срещу Разпореждане № 191/20.02.2023 по ч. гр. д. № 101/2023 г. по описа на Районен съд – Добрич, с което е отхвърлено заявлението на кредитора за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК относно претендираните вземания.

Кредиторът обжалва горепосочения съдебен акт с оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, като моли за неговата отмяна и постановяване на друг съдебен акт от въззивната инстанция, с който да се разпореди издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираните вземания.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 413, ал. 1 ГПК, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна и отговаряща на изискванията на чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 260 - 261 ГПК.

Частната жалба е подадена от длъжника в установения от чл. 413, ал. 1 във вр. с чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок от съобщаването на разпореждането.

Частната жалба е допустима и следва да се разгледа по същество.

1

Разглеждана по същество, частната жалба се явява основателна.

Съображенията на Съда са следните:

Производството за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК е предоставено като възможност за кредитора по облекчен ред да получи съдебно признаване и изпълнителен титул за свое изискуемо и ликвидно вземане срещу длъжника без да води исков процес при условие, че вземането не се оспорва от длъжника.

Съгласно чл.410, ал.1, т.1 ГПК кредиторът може да поиска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, като по силата на чл.

410, ал.2 ГПК предметното съдържание на заявлението следва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 ГПК. Ето защо претендираното парично вземане, следва да бъде очертано с всички правноиндивидуализиращи белези до степен отговарящи на изискванията за редовност на искова молба, в това число недвусмислено посочване на вида на вземането, неговото основание и размер. На следващо място, следва да се извърши служебна проверка на съдържанието на договора при условията на чл. 411, ал .2, т. 3 ГПК, като в обхвата на контрола попадат не само общите норми за гарантиране на права на потребителите, предвидени в ЗЗП, но и специфичните изисквания за минимално необходимо поведение на договарящите се, за съдържанието на обвързващите клаузи и за типичните проявни форми на злоупотреби с договорната свобода, чиято уредба е кодифицирана със специалните правила визирани в ЗПК. Следователно представянето на писмени доказателства, а именно договор и общи условия, удостоверяващи основанието, от което произтича вземането, е предвидено като изключение в производството по снабдяване със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Законът не въвежда изискване към заповедния съд да проверява наличието на материално-правна, съответно процесуалноправна легитимация на заявителя като носител на търсеното вземане, дори когато длъжник по заявлението е потребител.

Законодателят не изисква от заповедния съд да изследва законосъобразността на титула, въз основа, на който кредиторът се легитимира като собственик на вземането, поради което непредставянето на договора за поръчителство не е основание за отхвърлянето му. Това е така, защото непредставянето на този договор не възпрепятства заповедния съд да 2 извърши проверка налице ли е неправноправна клауза в договора за продажба на изплащане, страна, по който е длъжникът – физическо лице. В контекста на изложеното и тъй като с подаденото заявление се претендират парични суми, искът за които е подсъден на районен съд и същото отговаря на изискванията за редовност на чл. 410, ал. 2 ГПК и по отношение на вземанията за главница и лихва за забава не са налице ограниченията по чл. 411, ал.2, т. 3 ГПК, то са налице предпоставките за издаване на исканата заповед за изпълнение.

Вземането произтича от договор с потребител. Съгласно изискването на чл. 410, ал. 3 ГПК договорът е приложен към заявлението.

На 07.11.2014 г. между „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и „МЪНИ ПЛЮС КОРП” ЕАД (предишно наименование „СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС” АД) е сключен договор за поръчителство, с който заявителят се е задължил да обезпечи задълженията на абонати, сключили с оператора договор за продажба на изплащане.

Д. А. А. е сключил Договор за продажба на изплащане на 27.02.2019 г. с „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, по силата на който е придобил апарат HUAWEI Y5 2018 BLACK със сериен номер 864722049288446.

Съглашението е било прекратено поради неплащане в срок. Така вземането в размер на 47.84 лв. е станало предсрочно изискуемо. Заявителят е платил задълженията на длъжника в качеството си на поръчител след като е уведомил длъжника за действията си. На 28.07.2022 г. между заявителя и „***“ ЕООД е сключен договор, по силата на който последният се е задължил да отговаря солидарно с длъжника за задълженията по процесния договор за поръчителство. Установява се в случая, че предпоставките за издаване на заповед за изпълнение са налице. Незаконосъобразно заповедният съд е отхвърлил заявлението, като е приел, че заявителят не е установил активната си легитимация, тъй като не е представил договора за поръчителство.

С оглед гореизложените съображения, Съдът намира, че разпореждането на заповедния съд е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено и вместо това се постанови издаване на заповед за изпълнение за претендираните суми, ведно със сторените в заповедното производство разноски – 25.00 лв. заплатена държавна такса и 400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.

Със заповедта за изпълнение в полза на заявителя следва да бъдат 3 присъдени и сторените разноски от 15.00 лв. - държавна такса за въззивното производство, дължими на основание чл.78, ал.1 ГПК и 400.00 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

С оглед гореизложените съображения и на основание чл. 278 във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 191/20.02.2023 по ч. гр. д. № 101/2023 г. по описа на Районен съд – Добрич, с което е отхвърлено заявлението на кредитора за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК относно претендираните вземания, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК в полза „МЪНИ ПЛЮС КОРП“ ЕАД гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, вх. А, ет. 5, ЕИК 203037835 срещу Д. А. А. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес с. О., общ. Б., област Добрич и „***“ ЕООД гр. С., за солидарно плащане на сумите: 47.84 лв., заплатена от „МЪНИ ПЛЮС КОРП“ ЕАД в качеството му на поръчител по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., която представлява дължима, но неплатена от Д. А. А. сума по Договор за продажба на изплащане от 27.02.2019 г., както и сума в размер от 8.24 лв., - мораторна лихва за забава за периода 01.06.2021 г.

– датата на заплащане на сумата от 47.84 лв. от „МЪНИ ПЛЮС КОРП“ ЕАД на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаването на настоящото заявление до окончателното заплащане на дължимата сума, 425.00 лв. представляваща разноски за заповедното производство, 415.00 лв., представляваща разноски за въззивното производство.

ВРЪЩА делото на РС - Б. за издаване на заповед за изпълнение, съобразно настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5