Протокол № 576 от 29.10.2025, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 576 гр. Варна, 29.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета П.а при участието на секретаря Мая М. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от Цвета П.а Търговско дело № 20203100901349 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 11:05 часа се явиха:

ИЩЦИТЕ:

М. Т. А., редовно уведомена по реда на чл. 56, ал. ГПК, не се явява, представлява се от адвокат С. Б., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Г. Т. Т., редовно уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 ГПК, не се явява, представлява се от адвокат С. Б., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

А. Я. Т., редовно уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 ГПК, не се явява, представлява се от адвокат С. Б., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

ОТВЕТНАТА СТРАНА СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА

БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, редовно уведомена в предходно съдебно заседание чрез процесуалния си представител , представлява се от адвокат Р. Ц., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Й. Л. М., редовно призован, явява се лично, депозирал заключението в срока по чл. 199 ГПК.

АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Ц.: Да се даде ход на делото.

1

СЪДЪТ като взе предвид редовното призоваване на страните по делото и след спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради което ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ докладва постъпило вх. № 30089/20.10.2025 г. заключение по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза.

СЪДЪТ пристъпи към разпит на вещото лице, като сне самоличността му, както следва:

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Й. Л. М., 44 години, българин, български гражданин, женен, неосъждан, без родство и дела със страните по спора, предупреден за отговорността по чл. 291 НК, дал заключение по съвест.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Поддържам заключението си.

АДВ. Б.: По задача първа от експертизата, вещото лице е описало обстановката и мястото на ПТП-то. Във връзка с първи въпрос и осми въпрос, които са свързани, може ли да се посочи каква е била видимостта на водача на л.а. Тойота и л.а. Рено, в смисъл в най-началния етап от изследването по експертизата?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Автомобилите навлизат към точката на удара под почти прав ъгъл. В ляво от посоката на движение на л.а. Рено, съответно от дясно на л.а. Тойота няма конкретни дървета, билбордове или сгради, които да нарушават видимостта, като считам, че видимостта в надлъжна посока за появата на л.а. Рено е била в рамките на около 30 метра. Въз основа на тези 30 метра може да се счита, че видимостта за л.а. Тойота е била над 70 метра преди да настъпи ударът. Т.е., нямало е обективни пречки те да се забележат.

Както е видно и от експертизата и двамата водачи са реагирали един спрямо друг на движенията си.

АДВ. Б.: По отношение на задача втора от експертизата, на мястото на произшествието установени ли са спирачни следи от л.а. Тойота преди 2 мястото на удара? Съответно с каква дължина са били те, от къде започват спрямо мястото на удара?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: В експертизата е отразено на стр. 3-та в данните от огледен протокол, че следите, които могат да бъдат приети ато спирачни за л.а. Тойота са в рамките на около 12,7 метра. Това изчисление спрямо тази посочена данна, фигурира на стр. 9-та, в долната част, към края, последния голям пасаж. Автомобилният водач на л.а. Тойота не е осъществил спиране преди точката на удар, но е започнал предприемане на аварийно спиране непосредствено преди самия удар. Това е така, тъй като, за да може автомобилът да остави спирачни следи, той трябва да бъде приведен в спирачен режим. За да бъде приведен в спирачен режим, имаме времето, което е необходимо на водача да отреагира на пътната ситуация, след което автомобилът да бъде приведен в технически възможност да блокира своите колела или да достигне до т.нар. ABS система. Именно поради тази причина, това, че спирачните следи са след мястото на удара, не означава, че водачът не е реагирал преди точката на удара. Факт е, реагирането е със закъснение, тъй като водачът на л.а. Тойота е предприел две маневри. Едната, виждайки навлизащия автомобил в дясната, заемана от него пътна лента е била да се изнесе към лява лента, за да заобиколи внезапно навлизащия автомобил в пътната му лента. В последствие, мое лично мнение, което е обосновано и в експертизата, той преценява, че автомобилът ще заема цялата му пътна лента, няма да спре, поради което предприема завръщане отново в дясна пътна лента.

Именно поради този факт е настъпил и ударът между двата автомобила, тъй като към момента на удара, л.а. Рено категорично е бил спрял. Л.а. Тойота се е движил с голям ъгъл на завръщане в дясна пътна лента.

АДВ. Б.: Доколкото разбирам от експертизата, в момента на удара или може би по-скоро Вие да кажете, в момента на удара каква е била скоростта на л.а. Тойота?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Скоростта на л.а. Тойота зависи предимно от приеманите коефициенти спрямо пътното платно и твърдостта на купетата на двата автомобила. В експертизата е описано, че ударът попада в найусилената част на купето, т.е., предна лява колонка. Може да се разглежда, че изграждането на всеки един автомобил е със степен на твърдост от тази предна колонка напред и много по-малка степен на твърдост назад към 3 задната част на автомобила. Поради тази причина, методиката може да обхване една минимална скорост, която е преминала в деформацията при удара между двата автомобила и конкретното избутване на л.а. Рено до крайната позиция, съпроводено с аварийното спиране в краен момент от л.а.

Тойота. Т.е., наслагвайки тези три различни момента и методики, установяваме, че скоростта на движение на л.а. Тойота е била не по-ниска от около 70 км/h и повече километра. Дори и само скоростта, която е редуцирал л.а.Тойота за собственото си спиране след точката на съприкосновението, трайно установяване, граничи с около 50 км/h. По-точно се разглежда в експертизата скоростта на движение на л.а. Тойота под формата на видеозаписа, който е разделен на технически съставните си части от конкретни кадри, които съставят всяка една минута от записа. Както е посочено и е дадена обосновка, че всеки един кадър, който забелязваме е дълготрайност 0,04 секунди. По този начин се изчислява, че скоростта е далеч по-висока. Почти два пъти по-висока от разрешената за градска зона, а именно 50 км/h.

АДВ. Б.: Можете ли да посочите при своевременно задействане на аварийно спиране от страна на водача на л.а. Тойота, при реалната му скорост, която сте определили, щеше ли ударът да настъпи при по-ниска скорост, съответно каква щеше да бъде силата на удара?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Категорично може да се заключи, че в случай на реакция от страна на водача на л.а. Тойота в този същия начален момент, в който той е предприел изменение на траекторията си на движение от дясна в лява пътна лента, бидейки осъществено аварийно спиране, то ударът щеше да бъде с много по-ниска интензивност. Дори, в този в този конкретен случай е имало възможност водачът на л.а. Рено да продължи движението си, т.е., ударът да не настъпи конкретно в предна лява колонка и предна лява врата, с интензивност спрямо лявата част на тялото, а да настъпи в задния край на автомобила. Да, експертизата не може да бъде точно и да каже какви биха били тогава наранявания за водача, но те биха били в пъти по-ниски като степен на сила, която е приложена над тялото. Така, че от тази гледна точка може да се разсъждава, че, ако л.а. Тойота не беше предприел две изменения в траекторията си на движение, а само от този начален момент аварийно спиране, то тогава то щеше да бъде с по-ниска сила. По отношение на цифровия отговор на този въпрос, може да бъде даден такъв, като при 4 движение с два пъти по-висока скорост от разрешената, а именно около 105 км/h грубо, л.а. Тойота е имал опасна зона в рамките на 91до 92 метра. Към началото на изменение на траекторията си на движение л.а. Тойота се е намирал на разстояние от приблизително 50 метра, тъй като не е било абсолютно точно изследвано, но има възможност това да е толеранс, примерно от 48 до 55 метра, което категорично показва, че ударът не може да бъде избегнат при движение със 100 км/h в градска зона и реакция на около 50 метра, ударът не може да бъде избегнат, но скоростта при удара щеше да бъде по-ниска, както казах преди малко, съответно имаше възможност в този случай, водачът на л.а. Рено да не спре в дясна лента, т.е., да не се пресекат траекториите им на движение в точката на удара.

АДВ. Б.: В този случай бихте могли да кажете, с оглед обстоятелството, че ударът е настъпил при тази скорост, при тази по-ниска скорост, щеше да получи телесни увреждания, толкова ли тежки щяха да бъдат?

АДВ. Ц.: Възразявам срещу така поставения въпрос.

СЪДЪТ указва на адвокат Б., че вещото лице заяви в днешно съдебно заседание, че уврежданията биха били по-леки, като всички останали изявления са в сферата на предположенията, предвид, че вещото лице не може да предполага евентуални телесни увреждания, които биха били настъпили при по-ниска скорост.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Единствено, което мога да дам като разяснение технически е фактът, че при осъществяване на аварийно спиране, в предходния въпрос, който се обсъждаше, автомобилът би осъществил спирачна следа в рамките на около 12 до 13 метра, което означава, че би намалило скоростта ни движение с около 50 км/h, т.е., ударът между двата автомобила би настъпил с около 50 км/h. Не е малка скоростта, като отново щяха да имаме значителни деформации по автомобила. Нямаше да може ударът да бъде поет само от деформациите на автомобила и тъй като тялото се намира в непосредствена близост, странично до предна лява врата, отново щяха да настъпят увреждания.

АДВ. Б.: По отношение на задача № 3 от експертизата, може ли да посочите, ако л.а. Рено бе продължил движението си при реалната скорост и механизъм, който сте описали в експертизата, щеше ли да настъпи удар с л.а.

Тойота, с оглед обстоятелството, че в този момент л.а. Тойота е бил в лява 5 лента?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Тук не е много коректно зададен технически въпросът, тъй като л.а. Тойота предприема завръщане в дясна пътна лента.

Ако разглеждаме случая, в който л.е. Тойота изменя траекторията си от дясна в лява лента и продължи да се движи в нея и л.а. Рено е спрял, удар няма да настъпи. Ако л.а. Тойота продължи движението си в лява пътна лента, но л.а.

Рено не спре, то отново щяхме да имаме съприкосновение между двата автомобила. В случай, че л.а. Рено не спре движението си, л.а. Тойота се завърне, както е направил, в дясна пътна лента, тогава щяха да се разминат.

АДВ. Б.: В хипотезата, като в едната задача се посочва, че л.а. Тойота е можел, ако продължи движението си по лява лента да се размине със спрелия вече л.а. Рено на разстояние един метър дистанция.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Това е категорично, тъй като имаме данни, че вкопаването в асфалта, което е описано в огледния протокол е описано на 0,8 метра в ляво от десния край на пътното платно. Вкопаването категорично е от задна дясна джанта на л.а. Рено, тъй като само тази джанта от двата автомобила е описана като деформирана със спукана гума. Т.е., това е единствената част от двата автомобила, която може да направи това издиране.

В случай, че разглеждаме и аз съм приел, че това издиране е от задно дясно колело, като се има предвид техническата дължина на л.а. Рено, той е заемал цялата ширина на дясна пътна лента, като е навлизал само с около 28-30 см в ширината на лява пътна лента. Т.е., оставащата техническа ширина е позволявала л.а. Тойота, независимо, че се е движил дори и с по-висока скорост от 50 км/h, да размине безопасно предната част на л.а. Рено, който е бил спрял.

АДВ. Б.: Понеже на задача 6-та не давате директен отговор, в обстоятелствената част на експертизата се описани, но може ли да посочите като метри по отношение на момента л.а. Рено е бил преминал линията при знак „Стоп“, на какво отстояние съответно е бил л.а. Тойота и в този момент могъл ли е да предотврати произшествието при разрешената скорост за градски условия от 50 км/h.