Решение № 231 от 14.07.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. С.З., 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело № 20235501000167 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба на К.И.И.Б. ЕАД против решение № 157/27.02.2023г., постановено по гр.д.№ 4312/2022г. по описа на Районен съд – С.З., с което е признато за установено по отношение на „К.И.И.Б.“ ЕАД – гр. С., че П. П. И. не дължи на „К.И.И.Б.“ ЕАД – гр. С. следните суми: сумата от 1104.37 лева за главница, ведно със законната лихва от 15.11.2011г. до изплащане на вземането, с 238.54лв. възнаградителна лихва за периода от 25.10.2009г. до 15.03.2011г. и 229.97 лв. мораторна лихва от 13.11.2009г. до 14.10.2011г., за които е издаден изпълнителен лист от 26.04.2012г. по ч.гр.дело №6225/2011г. по описа на РС С.З. и образувано изп.дело №20208480400266 по описа за ЧСИ Р.А.. Във въззивната жалба са направени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като са изложени подробни съображения в тази връзка. Направено е искане съдът да отмени решението на районния съд и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендират се разноските пред настоящата инстанция..

В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба.

Като взе предвид становищата и възраженията на страните, в 1 съвкупност с доказателствата по делото, съдът прие за установено следното:

По делото е представени изпълнителен лист от 26.04.2012г., издаден по ч.гр.дело №6225/2011г. по описа на РС С.З., съгласно който ищцата П. П. И. е осъдена да заплати на кредитора БНП „П.П.Ф.” ЕАД С., сумата от 1104.37 лева за главница, ведно със законната лихва от 15.11.2011г. до изплащане на вземането, с 238.54лв. възнаградителна лихва за периода от 25.10.2009г. до 15.03.2011г. и 229.97 лв. мораторна лихва от 13.11.2009г. до 14.10.2011г., както и сумата от 31.46лв. държавна такса и 100 лв. адвокатско възнаграждение.

По делото са представени запорно съобщение от 02.06.2022г., покана за доброволно изпълнение от 02.06.2022г. и съобщение за техническа грешка по изп.дело №20208480400266 по описа за ЧСИ Р.А., от които се установява, че въз основа на изпълнителен лист от 26.04.2021г., издаден по ч.гр.д.

№6225/2011г. по описа на РС С.З., по молба на ответника „К.И.И.Б.“ ЕАД С., като правоприемник по договор за цесия на "БНП П.П.Ф." ЕАД, е образувано изп.дело №20208480400266 по описа за ЧСИ Р.А..

Предвид установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Във възиивната жалба са наведени доводи за неправилност на изводите на СтРС, който не е приложил правилно постановките, закрепени в действащия към онзи момент ППВС № 3/1980 г., по късно отменено с ТР № 2/2015 г. на ОСГТК.

В разпоредбата на чл. 439 ГПК е предвидено, че искът срещу изпълнението, какъвто е и настоящият, предмет на производството, може да се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е било издадено изпълнителното основание.

Противно на ППВС № 3/1980 г., в ТР № 2/2015 г. на ОСГТК бе прието, че образуването на изпълнително дело не е еднакво по значение с предявяването на иск, тъй като прекъсването на давността с предявяването на иск и с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, 2 б. „в” ЗЗД са уредени по различен начин, като правилата за спирането и прекъсването на погасителната давност в исковия процес са неприложими относно изпълнителния процес - при него „няма спиране на давността, нито отпадане на ефекта на прекъсването“. Ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа, или да не действа. Поради това, в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с искането за предприемане на отделни изпълнителни способи/действия, а впоследствие и със самото им предприемане, с оглед необходимостта от „поддържане” висящността на изпълнителния процес с активни действия от страна на взискателя.

Въз основа на изложеното, приетият по т.10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК отговор е, ч е когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК - отм.), новата погасителна давност започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

От представените към ИМ писмени доказателства се установява, че заповедта за изпълнение е влязла в сила през 2012г., когато е издаден изпълнителният лист. Други доказателства не са ангажирани от ответника, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че от този момент е започнала да тече давността и е изтекла през 2017 г..

В проведеното на 13.12.2022 г. открито съдебно заседание, на което въззивника „К.И.И.Б.“ ЕАД С. е бил редовно и своевременно призован, първоинстанционният съд е дал възможност с определението по чл.140 ГПК от 15.11.2022 г. по силата на съдебно удостоверение да се снабди със заверени копия от материалите по изпълнително дело N9595/2012г., изп. дело №2268/2016г., изп. дело №689/2020г. и изп. дело №266/2020г. по описи на ЧСИ И.С., ЧСИ Г.И. и ЧСИ Р.А., но такива не са представени по делото.

3

Правилен е при това положение извода на СтРС че ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е установил по делото осъществяването на твърдените от него юридически факти, довели до прекъсване на давността.

Въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Решението на СтРС като правилно следва да бъде потвърдено. Тъй като не са поискани разноски от въззиваемата, а и не са представени доказателства за направени такива, съдът намира, че с оглед изхода на делото не следва да присъжда разноски в тази инстанция.

Предвид цената на иска, в размер на 1835,80 лв., настоящето въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 157/27.02.2023г., постановено по гр.д.№ 4312/2022г. по описа на Районен съд – С.З.:

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4