Решение № 368 от 18.08.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 368 гр. Русе, 18.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Албена Асп. Соколова като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20264520200765 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Н. Н. Б. против Наказателно постановление № 263393-000156 от 31.03.2026 г., издадено от Началник на Второ РУ при ОД на МВР-Русе, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1-во от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 500,01 лева, равняващи се на 255,65 евро, и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат подробни съображения касателно неправилността и назаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление, доколкото последното е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се моли да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателката Н. Б., редовно призована, се явява лично и заедно с адв. С. М. от Адвокатска колегия – Русе, последният действащ в качеството му на упълномощен процесуален представител.

В хода на пледоарията си адв. М. поддържа изложеното в жалбата, доразвивайки го от фактическа и правна страна. Моли обжалваното наказателно постановление да се отмени и претендира на направените от доверителя му разноски 1 за авокатско възнаграждение. Жалбоподателката Б. се солидаризира със становището му.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не се представлява. Юрисконсулт Гергана Димитрова, действаща в качеството на упълномощен процесуален представител, представя писмено становище, с което моли обжалваното наказателно постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок – препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподатя на 16.04.2026 г., а жалбата е подадена на 22.04.2026 г., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

МПС – лек автомобил марка „Субару“, модел „Импреза“, с регистрационен номер ******, е собственост на жалбоподателката Н. Н. Б..

На 10.02.2026 г., в 05:08 часа, на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, регистрацията на горепосоченото МПС била прекратена, тъй като не била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Жалбоподателката Б. не бил уведомена за така посоченото.

На 10.02.2026 г. в гр. Русе, на ул. „Изгрев“, до № 26 полицейски служители при Второ РУ при ОД на МВР-Русе, между които бил и свидетеля А. А. Л., осъществявали контрол за спазване правилата за движение.

В тази връзка, около 16:45 часа, спрели за проверка горепосоченото МПС. В хода на извършената проверка била установена самоличността на водача – жалбоподателката Н. Н. Б., както и че управляваното от нея МПС било със служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП регистрация. В дадените от жалбоподателката Б. писмени обяснения, същата посочила, че не била наясно с това обстоятелство.

Отчитайки гореизложеното, свидетелят Л. приел, че с поведението си 2 жалбоподателката Бехайдунова е осъществила нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като в тази връзка съставил Акт за установяване на административно нарушение Серия G A № 3632702/10.02.2026 г., който бил връчен срещу подпис на последната.

Непосредствено след приключване на проверката, жалбоподателката Б. сключила застраховка „Гражданска отговорност“. В тази връзка на 10.02.2026 г., в 17:26 часа, регистрацията на лекия автомобил била служебно възстановена.

В нарушение на разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН, съгласно която наказващият орган прекратява административнонаказателното производство с мотивирана резолюция, с резолюция от 04.03.2026 г., изразяваща с в следното: „РРП“ и издадена от неустановено по делото лице, административнонаказателното производство било прекратено на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН и материалите по административнонаказателната преписка били изпратени по компетентност в Районна прокуратура – Русе, с оглед осъществяване на проверка дали е налице извършено от жалбоподателката Б. престъпление от общ характер.

С Постановление от 06.03.2026 г. Районна прокуратура-Русе отказала да образува наказателно производство за престъпление от общ характер и прекратила прокурорска преписка № 1359/2026 г. по описа на Районна прокуратура-Русе /преписка № 3393 ЗМ-71/2026 г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР-Русе/, мотивирайки се, че извършеното от жалбоподателката Б. не съставлява престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, доколкото липсва субективната страна.

Въз основа на постановлението на Районна прокуратура – Русе, Началник на Второ РУ при ОД на МВР-Русе, в качеството си на АНО, издал оспореното наказателното постановление, като на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1-во от ЗДвП на жалбоподателката Б. били наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 255,65 евро, равняващи се на 500,01 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – Акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 3632702/10.02.2026 г., Наказателно постановление № 26-3393000156/31.03.2026 г., Постановление на Районна прокуратура – Русе от 06.03.2026 г., справка, докладна записка, писмени обяснения от жалбоподателката Б., справка нарушител/водач, справка история на регистрация на МПС, справка собственост на МПС, застрахователна полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ № BG/22/126000530822 и писмо до Началника на Второ РУ при ОД на МВР-Русе, както и гласни доказателства – показанията на свидетеля А. А. Л..

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в 3 събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, което да налага да бъдат излагани подробни мотиви кои доказателства съдът кредитира и кои отхвърля, съгласно разпоредбата чл. 305, ал. 3 от НПК. Приобщените доказателства се намират в корелативно единство с приетата за установена фактическа обстановка и безспорно установяват същата.

О т дадените от жалбоподателката Б. писмени обяснения се установява, че последната не е знаела, че управляваното от нея МПС е със служебно прекратена регистрация.

От наличното по делото писмо до Началника на Второ РУ при ОД на МВР-Русе /л. 22/ е видно, че жалбоподателката Б., в качеството на собственик на същото, не е била уведомена, че регистрацията на последното била прекратена, считано от 10.02.2026 г.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта и съобщенията, от председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. В процесния случай се установи, че наказателното постановление е издадено от компетентен АНО – Началник на Второ РУ при ОД на МВР-Русе, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на наказателното постановление – неговата форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

В наказателното постановление нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени всички обективни признаци на състава, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя. По този начин е осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си.

В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, след като с постановление Районна прокуратура-Русе е отказала да образува наказателно производство, поради което и предвидените в чл.

4

34 от ЗАНН давностни срокове не следва да намерят приложение.

По изложените съображения съдът намира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да имат за своя последица отмяната му.

Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно постановление, съдът намира следното:

Съдът намира, че от събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и извършената им оценка следва да бъде изведен единствения възможен от правна страна извод, а именно, че жалбоподателката Н. Н. Б. не е осъществила от субективна страна състава на нарушението на чл. 140, ал.

1 от ЗДвП, във връзка с което е ангажирана и административнонаказателната му отговорност.

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП въвежда задължение да се управляват по пътищата, отворени за обществено ползване, само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от КЗ въвежда задължение за Информационния център при Гаранционния фонд да уведомява собствениците на моторни превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или сключеният договор е бил прекратен и не е подновен, както и че следва в 14 дневен срок от изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Едва след изтичане на този срок и при липса на предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, Гаранционният фонд следва да уведоми органа по ал. 1, т. 1 /компетентните държавни органи, които регистрират моторните превозни средства в Република България/ да прекрати регистрацията на моторното превозно средство /чл.

574, ал. 11 от КЗ/. След получаване на това уведомление, съобразно императивната разпоредба на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП компетентният държавен орган служебно прекратява регистрацията на пътното превозно средство. Действително с извършеното изменение /ДВ, бр. 64, в сила от 07.09.2025 г./ е отпаднало задължението за уведомяване на собственика на превозното средство. Същевременно така извършената промяна не е синхронизирана с разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, по силата на която за компетентния държавен орган продължава да е налице това задължение.

При анализа на така цитираните правни разпоредби се налага извода, че 5 законодателят не е въвел правно задължение за собственика на пътното превозно средство да следи за това дали е извършено служебно прекратяване на регистрацията на автомобила му, което е обяснимо, доколкото в случая се касае за вътрешен обмен на информация между съответните компетентни органи, без осигурена публичност на тази информация. Тоест за факта на прекратяване на регистрацията на определено ППС, респективно за да предприеме действия по възстановяване на служебно прекратена регистрация, а и за да се въздържа от действия нарушаващи разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, собственикът може да разбере едва от момента на уведомяването му от съответния Сектор на „Пътна полиция“.