Решение № 38 от 15.01.2021, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ град Плевен, 15.01.2021 година

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАНИЕЛА ДИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

2. СНЕЖИНА

ИВАНОВА при секретар Цветанка Дачева и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдията Дилова касационно административно дело № 460/2020 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Производството по делото е образувано по касационна жалба от Н.Й.Н. чрез адв. Г.А.С. от САК, съдебен адрес *** срещу решение № 405/19.11.2019 г., постановено по гр. д. № 119/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Червен бряг, с доводи че първоинстанционното решение е недопустимо и неправилно. Твърди, че делото е разгледано по реда на ГПК, а не по реда на АПК, поради което е недопустимо. Твърди се, че възстановяването на правото на собственост е извършено с влязло в сила решение № 610/05.12.2011г. по гр.д.

183/2011г. на РС Г. Оряховица, а не с административния акт, който е отменен с решението на РС Г. Оряховица и не може да бъде обект на какъвто и да е контрол в производството по гр.д. 119 /2018г.на РС Ч.Бряг Излага доводи, че няма процедура по ЗСПЗЗ, съгласно която административния орган да тълкува влязло в сила решение на съда, с което е отменен ИАА на административния орган и административния орган да представя свое тълкуване на съдебното решение. Излага доводи, че с изменението на чл. 14 ал.7 от ЗСПЗЗ e премахнато служебното начало ОСЗ по свой почин да отменят или изменят влезли в сила свои решения и решение № 00003/15.01.2018г. е постановено в нарушение на ЗСПЗЗ по несъществуващ ИАА, който е обявен за нищожен с решение № 610/15.12.2011г. на РС Г.Оряховица. Твърди, че решение № 10 С/05.12.2000г. е оспорено и с решение № 610/05.12.2011г. на РС Г.Оряховица е обявено за нищожно.След решение № 2389/15.01.2018г. на РС Г.Оряховица за тълкуване на постановеното решение ОСЗ Ч.Бряг се е произнесла с решение № 00003/15.01.2018г. Твърди, че ОбСЗ Ч. бряг не се е съобразила с предписаната форма, с оспореното решение ОБСЗ Ч.Бряг е посочила, че правото на собственост е възстановено с несъществуващ документ и се е произнесла по несъществуващи факти. Излага доводи, че РС Ч. бряг е пререшил въпросите решени с решение № 610/05.12.2011г. на РС Г.Оряховица и е формирал воля в противоречие с решението на РС Г.Оряховица. Твърди се, че решението на РС Г.Оряховица е влязло в сила и е недопустимо с решение на административен орган да бъде тълкувано и отменено. Излага доводи, че ОбСЗ е разполагала с възможността по дело 183/2011г. по описа на РС Г.Оряховица да противопостави всички доводи, а именно че имот 6,67 дк не е самостоятелен имот.Такива възражения не са правени и такива доказателства не са представени пред РС Г.Оряховица.Излага доводи, че от мотивите на РС Ч.Бряг не става ясно за какво се е произнесъл състава на РС Ч.Бряг. Твърди се, че пред РС Ч.Бряг е представен нищожен ИАА-решение № 10/24.08.1992г, обявен за нищожен с решение № 147/17.07.2014г. влязло в сила на 29.07.2014г. по гр.д. 394/2013г. на РС Тетевен-Твърди се, че и последващото решение № 10/24.08.1992г., което е приложено на стр. 107-108 по преписка 504/1992г. също е обявено за нищожен ИАА с решение № 115/27.09.204г. по гр.д. 255/2013г. на РС Тетевен. Прави искане решението да бъде отменено като недопустимо и неправилно и върне делото за разглеждане от друг състав на РС Ч. Бряг.

Ответникът ОбСЗ Ч. Бряг представлявана от Г. Н.-

Началник на ОСЗ Ч.Бряг в представения писмен отговор оспорва изцяло жалбата. Прави възражение за недопустимост на жалбата, като подадена извън предвидения в закона 14 дневен срок.Алтернативно моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.Излага доводи, че не са налице основания за незаконосъобразност на оспорения административен акт, че твърдените от жалбоподателя факти и обстоятелства са ирелевантни за настоящия спор и не са годни да обусловят незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Административния акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма.При издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и императивни законови разпоредби. В заключение изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

В съдебно заседание касаторът – Н.Й.Н. се явява лично и с адв. Г.А.С. от САК, който поддържа касационната жалба и претендира заплащане на разноски. Поддържа, че решението е незаконосъобразно и неправилно. Представя писмени бележки, в които поддържа изложеното в касационната жалба.

В съдебно заседание ответникът - Общинска служба „Земеделие“ гр. Червен бряг, се представлява от юрк Д., който намира жалбата за неоснователна и моли за оставяне в сила на решението.Прави искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 лева и прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на касатора. Представя писмена защита, в която оспорва жалбата и намира, че процесните актове не са незаконосъобразни. Излага доводи, че нормата на чл. 60, ал. 3,4 и 5 от ППЗСПЗЗ има препоръчителен, а не императивен характер и не се посочва състав, в който следва да заседават комисиите при приемане на решение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Обжалваното решение на РС Ч. Бряг е постановено на

19.11.2020г. Същото е връчено на касационния жалбоподател Н.Н. на 16.01.2020г.

Касационната жалба е подадена на 29.01.2020г., т.е. в срока по чл. 211 от АПК. Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО .

С посоченото решение е оставена без уважение подадената жалба от Н.Й.Н., с ЕГН **********,*** против решение № 00003/15.01.2018г. на ОбСЗ Ч.Бряг, с правно основание чл.14, ал.З от ЗСПЗЗ, като неоснователна и недоказана.

За да остави без уважение жалбата, РС Ч. Бряг е приел, че с решение № 10 С/05.12.2000г на ПК Ч. Бряг на ищеца и други сънаследници е възстановен по реда на ЗСПЗЗ имот нива с площ 6,670 дк в землището на грр.

Ч.Бряг. Приел е, че с решение № 10 Б/21.05.2001г. на ПК Ч.Бряг нивата е била включена в общата площ за обезщетение със земеделска земя на наследниците на Н.

Х. Н. в общ размер 14,671 дк. Приел е, че с протокол № 00002/09.11.2017г. на наследниците е била възстановена земеделска земя по реда на чл. 18 ж от ППЗСПЗЗ, последния е влязъл в сила на 15.12.2017г. и не може същата да бъде възстановена с план за земеразделяне. Съдът е приел, че по преписката няма данни молителят и др. негови сънаследници да са депозирали в ОСЗ Ч. Бряг заявление с искане да бъдат обезщетени по реда на чл. 15 ал.3 от ЗСПЗЗ. Приел, че по реституционната преписка няма данни по влезлия в сила план за земеразделяне на землището на Ч.Бряг. Съдът е оставил без уважение подадената от Н.Й.Н. против решение №

00003/15.01.2018г. на ОбС Ч.Бряг жалба като неоснователна и недоказана.

Пред РС Ч. Бряг е обжалвано решение на ОбСЗ Ч.Бряг отразено в протокол № 00003/15.01.2018г. постановено по заявление вх.№ 504АА/01.08.2016г. и допълнително заявление № 504 АА/01.08.2016г. и представени писмени доказателства от Н.Й.Н. за възстановяване правото на собственост на наследниците на Н. Х. Н., б.ж. на Ч.Бряг. С решението ОбСЗ Ч.Бряг е отказала да признае правото на възстановяване на наследниците на Н. Х. Н. на собствеността с план за земеразделяне на имот –нива от 6,670 дк. Като мотиви за отказа ОбСЗ Ч.Бряг е изложила, че площта по решение № 10 С/05.12.2000г. на ПК Ч.Бряг от 6,670 дк е включена в общата площ за обезщетение по Решение № 10-Б от 21.05.2001г., която възлиза общо на 14,671 дка и е призната с протокол № 00002/09.11.2017г. влязъл в сила на 15.12.2017г.

От представеното по делото решение № 610/05.12.2011г. постановено по гр.д.№ 183/2018г. по описа на на РС Г.Оряховица, се установява, че Решение №10 С/05.12.2000г. на ПК Ч.Бряг постановено на осн. подадена искова молба от Й.Н.Х./наследник на Н.Х.Н./ за определяне на начин на обезщетение въз основа на решение № 504 на ПК по чл.18 ж от ППЗСПЗЗ във връзка със съдебно решение по чл.11 ал.4 от ЗСПЗЗ за землище на гр.Ч.Бряг с определяне правото на обезщетение с поименни компенсационни бонове за признато, но невъзстановено право на собственост за земеделски земи на Н.Х.Н. по чл.10 б ал.1 от ЗСПЗЗ-6,670 дк - V кат. Със същото решение е прогласена нищожността на решение № 10 Б/03.04.2001г. на ПК Ч.Бряг за определяне на наследниците на Н.Х.Н. правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи -14,671 дк общо всички на обща стойност 7030 лв. С решението е прогласена нищожност на Решение № 10 Б/21.05.2001г. на ПК гр.Ч.Бряг, за обезщетяване на наследниците на Н. Х.Н. за 14,671 дк зем.земя на стойност 7030 лв със 7030бр. поименни компенсационни бонове.Решението е оставено в сила с решение на Адм. съд В.Търново, постановено по АХД 10078/2012г. Решението на РС Г.Оряговица е влязло в сила на 20.07.2012г. По делото е представено решение постановено по гр.д.

183/2011г., с което е отхвърлено искането на ОбСЗ Ч.Бряг за тълкуване на решението постановено по делото. Решението е оставено в сила с решение на ОС В.Търново, постановено по гр. 77/2017г.

Видно от представеното по делото/ стр. 92/ решение № 0002/09.11.2017г. е, че ОбСЗ Ч.Бряг е признала и определила за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне- нива от 14,671 дк .

Видно от представеното по делото/ стр. 930/ решение № 00002/09.11.2017г. ОбСЗ се е произнесла по заявление вх.№ 504 А от 11.07.2016 и е предоставила право на собственост като обезщетение на наследниците на Н.Х.Неделчев при условията на чл. 15ал.2 от ЗСПЗЗ върху – нива от 2,30 дк в м. „Камика“ и нива от 12,361 дка в м. „Кучешки гробища“. Общия размер на зем. земи е 14, 761 дка с което е изпълнено решението на РС Г. Оряховица, в частта, в която е прогласена нищожност на решение № 10-Б-03/04.2001г. на ПК. Ч.Бряг.

По делото е представено допълнително заявление /стр.77/ от 11.12.2017г. подадено от Н.Н. до ОбС Ч.Бряг, в което е заявил, че решението на РС Г.Оряховица в частта, за имот от 6,67 дк не е изпълнено. От представените по делото доказателства не става ясно изпълнено ли е решението на РС Г.Оряховица, в частта с която е прогласено решение на ПК Ч.Бряг №

10 С/05.12.2000г. на ПК Ч.Бряг.

С оглед на съдържащите се в обжалваното съдебно решение мотиви, за настоящия съдебен състав е обективно невъзможно да упражни инстанционен контрол относно неговата законосъобразност.

По делото не са изложени конкретни съображения и не са обсъдени доводите и възраженията на жалбоподателя изложени в жалбата.В мотивите към обжалваното решение, съдът е преповторил мотивите изложени от ОбСЗ Ч.Бряг при постановяване на оспореното решение, и не става ясно как е достигнал до изводите, че нивата с площ 6,670 дка е възстановена с решение обективирано с протокол № 00002/09.11.2017г. Мотивите са писмени съображения на съда, обхващащи преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, въз основа на които съдът е стигнал до своето решение и въз основа на които е обосновал крайния си извод, изведен в диспозитива на решението и дават възможност за преценка на констатациите и изводите на съда. Поради изложеното делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да се произнесе по наведените в жалбата доводи за незаконосъобразност на административния акт.

С оглед изход на делото, на касатора се дължат разноски, но не в претендирания размер от 627,95лева. Видно от представеното на стр. 34 по делото пълномощно и договор за правна помощ е, че жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 600лв. По делото не са представени доказателства, че жалбоподателят е направил разноски в по-голям размер, поради което и ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата 600 лв представляваща направени по делото разноски. По отношение на разликата до претендираните