Решение № 9 от 04.08.2025, Районен съд - Средец
- Съд
- Районен съд - Средец
- Дело
- Административно наказателно дело 103/2025
- Вид
- Решение № 9
- Подписан
- 04.08.2025
- В сила
- 28.08.2025
- Състав
- НИКОЛА ТОДОРОВ ДЕЛИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 143 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43 ал. 1 и ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43 ал. 1 и ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 8 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 7, т. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 7, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 123 · Закон за движението по пътищата
- чл. 123, ал. 1, т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "а" · Закон за движението по пътищата
- чл.147, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 1, т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№9 гр. Средец, 04.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ при участието на секретаря ДОРА АНГ. ДЕРМЕНДЖИЕВА като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Административно наказателно дело № 20252170200103 по описа за 2025 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят М. М. Й., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Средец, ул.
****, против Наказателно постановление № 25-0269-000072 от 05.09.2025 г., постановено от Началник на група в ОД на МВР – гр. Бургас, РУ – гр. Средец, с което му е наложена глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 /четири/ месеца, на основание чл. 175, ал. 1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП.
В с. з. жалбоподателят редовно призован се явява лично и с адв. П. Х., като изразяват становище, че поддържат жалбата и молят съда да отмени НП.
АНО, редовно уведомен, не изпраща процесуален представител. По делото е постъпило становище, с което намира жалбата за неоснователна.
След като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Съдът намира, че на 11.04.2025 г., в 22:12 часа, в Община Средец, М. М.
Й., с ЕГН: ********** управлявал лек автомобил, БМВ 320 D, рег. № А7962НС, на път общински № BGS2241, км. около 10.600 посока на движение от с. Белила към гр. Средец. На около 3 км. преди града управлявайки л.а. БМВ 320 D, рег. № А7962НС,собственост на С. М. Й.,с ЕГН: ********** като в тъмната част на денонощието, при суха асфалтова настилка, при излизане от десен завой губи контрол над МПС-то и навлиза в лентата за насрещно движение, блъска се в крайпътно съоръжение (мантинела), вляво по посока на движението, след което излиза извън пътното платно. Установява се, че след ПТП-то, жалбоподателят напуснал същото и се 1 отправил в посока гр. Средец.
Установява се, че жалбоподателят не е оказал съдействие за установяване на щетите.
На 11.04.2025 г. за времето от 18:00 ч. до 06:00 ч. на 12.04.2025 г. на смяна били Т. М. К. – мл. инспектор при РУ – Средец и мл. инспектор Н.Я. при РУ – гр. Средец като АП„КАТ„ и „ООР“.
На 11.04.2025г. около 22.10 ч. извършвали обход в с. Дебелт като получили сигнал от ОДЧ за настъпило ПТП на път BGS 2241 на около 3 км. след гр. Средец посока към с. Белила. Когато пристигнали на местопроизшествието, установили служители от звено „ОРС„ към община гр.
Средец Ж.Д.К., А.М.Р. и Н.Я. М.. Последните съобщили, че дежурния на Община Средец ги е пратил на посоченото място, във връзка с подаден сигнал за стърчаща на платното за движение мантинела. Когато са се отправили към мястото, като са излезли от града са се разминали с момче и момиче, които са вървели пеша по пътя посока от с. Белила към града. При пристигането на място установяват, че на мост липсва около 10 м. от мантинелата, която намират съборена в дерето. Обезопасяват мястото и като се оглеждат наоколо намират на поляната извън пътя катастрофирал автомобил, БМВ 320 D, рег.
№ А7962НС. Както в лекия автомобил, така и около него нямало хора.
Установява се, че след пристигането на служителите на КАТ, до тях спрял л.а., от който слезли момче и момиче, които попитали, какво се е случило. По-късно момчето признало, именно то е управлявало лекия автомобил, причинил ПТП-то.
Свидетелят К. съставил АУАН на водача за нарушение на чл.20, ал.1 водача, не контролира ППС, което управлява. ПТП от ЗДвП; чл. 123. ал. 1 т. З не оказва съдействие за установяване на вредите от ПТП-то от ЗДвП и чл.147, ал. 1 водач управлява МПС, което не е представено на технически преглед, от ЗДвП. АУАН бил връчен лично на водача, който посочил, че няма възражения.
В срока по чл. 44 ЗАНН, жалбоподателят не е подал възражение, по така съставения АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН и след преценка на всички, събрани по АНП доказателства, Началникът на РУП-Средец издал на 09.05.2025 г. против М. М. Й., обжалваното НП, с което му е наложена глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 /четири/ месеца, на основание чл. 175, ал. 1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.
123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП.
Препис от НП е връчен на жалбоподателя на 23.05.2025 г., видно от инкорпорираната в постановлението разписка за връчване/л.16/, а жалбата е депозирана на 03.06.2025 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, с оглед събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства.
Изложената фактическа обстановка бе безспорно установена от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към делото по реда 2 на чл. 283 от НПК. При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима, а разгледа по същество неоснователна, като съображенията за това са следните:
При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е издаден при спазване на процедурата, предвидена в чл. 40 ал. 1 и чл. 43 ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН – актът е съставен от св. К., който е заемал длъжността мл. автоконтрольор в РУПСредец и е притежавал компетентност да съставя актове за нарушения по ЗДвП, а НП е съставено от началника на РУП-Средец, което е упълномощено лице да издава НП за нарушения по ЗДвП съгласно представената по делото Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на МВР. АУАН и наказателното постановление съдържат изискваните в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. Както в акта, така и в наказателното постановление пълно и точно е описано нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е било извършено и законовата разпоредба, която е била нарушена. Съдът счита за безспорно доказано обстоятелството, че Й. е причинил процесното ПТП, обстоятелство, което не се оспорва от жалбоподателя.
Съдът намира, че е доказана причинната връзка между деянието и констатираните имуществени щети по увредената мантинела на път общински № BGS2241, км. около 10.600 посока на движение от с. Белила към гр.
Средец. Според жалбоподателя и пристигналите на място полицаи по няма спор относно механизма на деянието. При тези факти съдът приема, че е категорично доказано настъпилото съприкосновение между превозното средство, управлявано от жалбоподателя и скъсаната мантинела.
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вината непредпазливост. От доказателствата по делото не се установява жалбоподателят да е предвиждал настъпването на общественоопасните последици по реализираното ПТП, а още по-малко де е можел във волево отношение. Въпреки това, той е могъл и едновременно е бил длъжен да предвиди настъпването на този резултат. Бил е наясно, че управляваният от него автомобил е технически неизправен, без преминат годишен технически преглед. Същият не само е следвало да управлява ППС-то, но при това положение е следвало да съобрази поведението си с разстоянието до мантинелата, че да извърши безопасно маневрата, навлизане частично в дясната пътна лента Като не е изпълнил това, жалбоподателят виновно–по непредпазливост е причинил имуществени вреди другиму, както на собственика на управлявания от него л. а., така и на собственика на мантинелата. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, каквото предвиждане с оглед извършеното от жалбоподателя деяние липсва.
3
В допълнение, относно нарушението на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.
Санкционната норма на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, приложена от наказващия орган в конкретния случай е бланкетна, като според нея подлежи на наказване лице, което наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие. За реализирането на отговорността на нарушителя по този текст е необходимо бланкетната норма да бъде запълнена чрез посочване на конкретните задължения, които участникът в произшествието е нарушил. От своя страна задълженията също трябва да са предвидени по нормативен ред, поради което препращането следва да е към съответните норми, които предвиждат задължения за лицето, от които то се е отклонило. В разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП законодателят е предвидил задължения за водач на МПС, който е участник в ПТП, при което са причинени само имуществени вреди, като задълженията са посочени от законодателя в три отделни подточки, а именно: а) да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието; б) ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие и съвместно уведомяват службата за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието; в) ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. Коя от трите хипотези е налице се определя от установената фактическа обстановка.
Жалбоподателят е навел съображения, че липсата на конкретика относно правната квалификация на нарушението, а именно – непосочване на една от трите алтернативи на т. 3, нарушава изискването за ясно и недвусмислено описание на съставомерното поведение, каквото се изисква съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Законовото изискване включва описание на нарушението, обстоятелствата, при които то е извършено, както и доказателства за неговото извършване. Изложените в АУАН факти, които са възприети и при издаване на НП, навеждат на извода, че се касае за нарушение на дължимото поведение по б. "а", а именно – водачът не е изпълнил задължението си да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. От събраните по делото доказателства категорично се установява, че след настъпване на пътнотранспортно произшествие водачът не е останал на място за установяване вредите, не е уведомил компетентните органи и не е потърсил собственика на паркирания автомобил. В тази връзка непосочването на конкретната буква на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП в АУАН не е нарушило правото на защита на санкционирания водач, тъй като нарушението е достатъчно ясно словесно описано и изричното непосочване на буква "а" не го опорочава на това самостоятелно основание. Конкретният текст, макар и несъдържащ се в АУАН, не е пречка да бъде посочен в НП, който е бил връчен на жалбоподателя, като по този начин му е била предоставена възможност да се запознае с административно наказателното обвинение и да организира 4 защитата си срещу него.
По т. 2 от НП жалбоподателят е санкциониран за деяние, квалифицирано като нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП. Съдът намира, че описаното в НП и в АУАН поведение на жалбоподателя правилно е подведено под нормата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП, тъй като тази норма урежда поведението на участник в ПТП с движещи се автомобили, каквато хипотеза в настоящия казус е налице. Доказа се, че жалбоподателят е бил участник в ПТП и от него са причинени само имуществени вреди. Съгласно § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП «участник в ПТП е всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му. Тъй като жалбоподателят е допринесъл за произшествието с лек автомобил, БМВ 320 D, рег. № А7962НС, чужда собственост и от правна страна той е участник в ПТП и е годен субект на това нарушение. От обективна страна доказа се да е настъпило ПТП по смисъла на закона. То представлява събитие, възникнало в процеса на движението на ППС и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Ударът между автомобила управляван от жалбоподателя и мантинелата, поставена на пътя, се квалифицира от правна страна като ПТП, тъй като в резултат на него са настъпили материални щети по за автомобила и мантинелата.
Разпечатката съдържа 35 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c68c59e7-c89a-41bc-82ff-1273fa2ffb88