Решение № 9391 от 02.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9391 гр. София, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20211110166103 по описа за 2021 година

Предявени са кумулативно обективно и субективно пасивно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на следните лица да заплатят на „Т.С.“ ЕАД сумите, както следва:

Р. П. П.: сумата от 528.83 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.

05.2019г. до м. 04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 97, находящ се в гр. София, ......, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.11.2021г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 59.84 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2020г. до 14.10.2021г., както и сумата от 0.32 лева, представляваща законна мораторна лихва за периода от 14.09.2020г. до 14.10.2021г. върху цената на услугата дялово разпределение в размер на 17.50 лева, предоставена в периода от м. 10.2019г. до м.

04.2020г.;

Ю. П. П.: сумата от 528.83 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.

05.2019г. до м. 04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 97, находящ се в гр. София, ......, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.11.2021г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 59.84 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2020г. до 14.10.2021г., както и сумата от 0.32 лева, представляваща законна мораторна лихва за периода от 14.09.2020г. до 14.10.2021г. върху цената на услугата дялово разпределение в размер на 17.50 лева, предоставена в периода от м. 10.2019г. до м.

04.2020г.;

Ю. П. П. и Н. А. П. в условията на солидарност: сумата от 528.83 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2019г. до м. 04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 97, находящ се в гр. София, ......, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.11.2021г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 59.84 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2020г. до 14.10.2021г., както и сумата от 0.32 лева, представляваща законна мораторна лихва за периода от 14.09.2020г. до 1

14.10.2021г. върху цената на услугата дялово разпределение в размер на 17.50 лева, предоставена в периода от м. 10.2019г. до м. 04.2020г.

Ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че през исковия период между него и С. С. П., Н. А. П. и Ю. П. П. е съществувало облигационно правоотношение, възникнало помежду им въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно приложимите общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като потребителите не изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение. Изяснява, че съгласно тези общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2014г., в сила от м. 03.2014г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 30-дневен срок от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата на продавача, като законна мораторна лихва се начислява след изтичане на 30дневен срок, считано от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните им задължения клиентите изпаднали в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетения за забава върху главните вземания, както и разноски. Изяснява, че поради настъпила смърт на един от потребителитеС. С. П., неговите задължения преминали към наследниците му по закон Р. П. П. и Ю. П. П..

По делото не са постъпили отговори на исковата молба по чл. 131 ГПК.

В проведеното на 08.03.2023г. открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца, както и ответникът Р. П. П. са заявили, че за погасяване на сумите, предмет на настощото производство, на 24.02.2023г. в полза на ищеца е заплатена сумата от 615.00 лева.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответниците, респ. техните праводатели, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на „Т.С.“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.

Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални 2 условия.

Установява се от надлежно приобщените и неоспорени от ответниците писмени доказателства: Договор за покупко- продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, рег. № 88 от 20.04.1988г., Нотариален акт за прехвърляне на идеални части от недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 124, том 1, рег. № 5396, дело № 106 от 12.09.2017г., Нотариален акт за покупко- продажба на идеална част от недвижим имот № 123, том 1, рег. № 5391, дело № 105/2017г. от 12.09.2017г., както и удостоверения за наследници на П.Р. П. и С. С. П., че през исковия период процесният имот, представляващ апартамент № 97, находящ се в гр. София, ......, е бил изключителна собственост на Ю. П. П., като 5/6 идеални части от целия имот са притежавани от него и съпругата му Н. А. П. в условията на съпружеска имуществена общност. Това е така, тъй като след смъртта на П.Р.

П. собственици на имота са били преживялата съпруга С. С. П., притежавала общо 4/6 идеални части (1/2 на собствено основание след прекратяване на СИО със смъртта на съпруга й и 1/6 в качеството й на законен наследник на последния)- изводът в този смисъл се потвърждава и от договора, с който С. П. прехвърля тези 4/6 идеални части в полза на сина си Ю. П. срещу задължение за издръжка и гледане; Ю. П. и Р. П., като всеки от тях е бил носител на право на собственост върху 1/6 иделна част от имота в качеството си на наследник по закон на своя баща.

Установява се, че след смъртта на последния, на 12.09.2017г. С. П. е прехвърлила собствените си 4/6 идеални части от жилището в полза на Ю. П. П. срещу задължение за издръжка и гледане, но доколкото с този договор същата е „запазила“ за себе си пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху тези 4/6 идеални части, като е починала на 20.01.2021г., т. е. след исковия период, следва да се приеме, че през същия в качеството си на вещен ползвател на идеална част от имота С. П. е била потребител на топлинна енергия и поради това отговорна за заплащане на стойността й съобразно посочения дял. Това е така, тъй като в хипотезите, когато носители на право на собственост, съответно на ограничено вещно право на ползване по отношение на един и същ имот, респ. на идеални части от него, са различни лица, както е в настоящия случай, вещният ползвател, а не титулярят на т. нар.

„гола собственост“, е страна по продажбеното правоотношение с топлофикационното дружество и е материално легитимиран да отговаря по предявените искове за заплащане стойността на доставената топлинна енергия. Докато трето лице е вещен ползвател на имота му, собственикът е лишен от възможността да упражнява правомощието си да ползва вещта, а именно осъществяването на това правомощие от конкретно лице обуславя възлагането на тежестта за разходите, свързани с ползването, на това лице. Касае се за хипотеза, в която по отношение на един и същи имот съществуват вещни права, упражнявани от различни правни субекти по начин, че правомощията на единия изключват възможността за ангажиране на имуществената отговорност на другия за заплащане на цената на доставения до имота ресурс.

Установява се от Нотариален акт за покупко- продажба на идеална част от недвижим имот № 123, том 1, рег. № 5391, дело № 105/2017г., че на 12.09.2017г. Р. П. П. е продал на своя брат Ю. П. собствената си 1/6 идеална част от имота.

Ето защо следва да се приеме за установено, че през исковия период Ю. П. П. е бил потребител на доставяната до имота топлинна енергия в качеството си на собственик на останалите 2/6 идеални части от имота, върху които не се установява да е имало учредено вещно право на ползване в полза на трето лице. 1/6 идеална част, както бе изяснено, той е придобил по силата на наследственото правоприемство от баща си, а останалата 1/6 идеална част- по силата на договора за покупко- продажба от 12.09.2017г., сключен с брат му, като отговорността му за задълженията за тази 1/6 идеална част, придобита при липсата на други данни по време на брака му с Н. А. П. в условията на съпружеска имуществена общност, е солидарна по арг. от нормата на чл. 32, ал. 2 СК.

3

С оглед на така изложеното, съобразно дефинитивната разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и при липсата на данни, а и твърдения да са възразили срещу приложимите през исковия период общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди, следва да се приеме, че клиенти на топлофикационното дружество през този интервал от време са били С. П. като вещен ползвател на 4/6 идеални части, Ю. П. като собственик на 1/6 идеална част, наследена от баща му, както и на още 1/6 идеална част, притежавана в режим на СИО със съпругата му Н. А. П., солидарно отговорна с него за стойността на задълженията, равняваща се на 1/6 част от общия им размер.

С настъпване на 20.01.2021г. на смъртта на С. С. П. възникналите в правната й сфера през исковия период- от м. 05.2019г. до м. 04.2020г., задължения за цената на топлинната енергия са преминали към правната сфера на нейните синове- Р. П. П. и Ю. П. П., при равни квоти съобразно нормата на чл. 5, ал. 1 ЗН, с което всеки от тях се явява легитимиран да отговаря за по 2/6 от общото задължения (по ½ част от припадащите се на наследодателката им 4/6 части от задълженията).

Ето защо, отговорността на Р. П. в настоящия процес е за 2/6 части от дълга, на Ю. П. на собствено основание- за 3/6 части (1/6, наследена от баща му, и 2/6- от майка му), както и за 1/6 част солидарно с Н. П..