Решение № 1038 от 05.12.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1038 гр. Бургас, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА

Мила Г. Димова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело № 20242100501505 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на ЗК „Лев Инс“ – АД - гр. София – ответник в първоинстанционното производство, срещу Решение №1574/31.07.24г. постановено от Районен съд Бургас по гр.д.№3905/23г., в частта, с което е въззивникът е осъден да заплати на А. П. Н., сумата от 10000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от допълнителна хирургична интервенция на фрактура на носа, следствие от ПТП, реализирано на 20.08.2019 г. в гр.Бургас, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.03.2023 г. до окончателното й изплащане; сумата от 604,08 лева, представляваща направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от исковете; на адв.Стоян Петров, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, сумата от 530,61 лева, предствавляваща адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.

Въззивникът изразява недоволство от решението и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен, евентуално – размерът на обезщетението - намален. Намира, че с постановено по делото решение по гр.д.№2403/20г., ищцата е била обезщетена напълно за претърпените вреди в резултат на тук процесното ПТП, с обезщетение, в размер на 45000 лева. Въззивникът извършва анализ на нормата на чл.378, ал.4 КЗ, т.10 от ППВС №8/75г., като посочва и цитиране и практика на ВКС, относно понятието „ексцес. Като обсъжда събраните в хода на делото гласни доказателства и СМЕ и извършва подробен анализ на решението по гр.д.№2403/20г., въззивникът обосновава извод, че всички предстоящи терапевтични процедури, от които е имала ищцата са били съобразени от съда, постановил посоченото решение, а след постановяването чу не са настъпили увреждания, които да не са били предвидени с решението и да не са били взети предвид при определяне 1 размера на обезщетението. В тази връзка се позовава на изявленията на ищцата в съдебно заседание на 16.11.22г. по ВГД №383/22г. на БАС и излага съображения.

Въззиваемата – ищец А. П. Н. представя в срока по чл.263, ал.2 ГПК писмен отговор. С него заявява становище за потвърждаване на решението. Оспорва оплакванията на въззивника, че с обезщетението, присъдено с постановеното по гр.д.

№2403/20г. решение са обезщетени и вредите, претендирани с настоящата искова молба. Оспорва оплакванията на въззивника за липса на ексцес, като в тази връзка се позовава на извършената СМЕ и представените писмени доказателства.

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК, вр. чл.293, ал.3 ГПК.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.

Бургаският окръжен съд, след като взе предвид твърденията на страните, намира, че от събраните по делото писмени доказателства, свидетелски показания и съдебно – медицинска експертиза, първоинстанционния съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства относно настъпило на 20.08.2019 г. ПТП в гр.Бургас, при което на ищцата А. П. Н. била причинена средна телесна повреда, изразяваща се в груби, надигнати, ярко открояващи се от околната кожа белези по гърба на носа и горната устна, довели до обезобразяване на лицето, както и груби, надигнати, ярко открояващи се от околната кожа белези по лява гривнена става и горната повърхност на дясната длан, довели до обезобразяване на други части на тялото. Установил е, че към датата на ПТП за управлявания от виновния водач лек автомобил е имало валидно сключен с ответника застрахователен договор по застраховка „гражданска отговорност“.

Бургаският районен съд е установил безспорния между страните факт, че ищцата е предявила срещу ответника иск (гр.д.№2403/2020 г. по описа на Окръжен съд Бургас). С постановеното по това дело и влязло в сила Решение №260229/11.07.2022 г., ответната застрахователна компания е осъдена да й заплати сумата от 45000 лева, като обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от претърпени травми вследствие на настъпилото на 20.08.2019 г. ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.08.2019 г. до окончателното й плащане. С решението БОС е установил, че на 21.08.2019 г. на ищцата е била извършена операция под обща анестезия, както и извършените с нея оперативни действия, както и че след изписване на ищцата от болницата на 26.08.2019 г. била свалена предната тампонада, с назначено домашно лечение и предписание за операция на носа след навършване на една година от предходните и след обстоен лекарски преглед. БОС е установил, че се е получило усложнение – в резултат на получените травми ищцата имала схващане на челюстта и проблем с дъвкателната и дихателната способност и й предстояла операция на носа, тъй като само едната й ноздра била проходима.

С тук обжалваното БРС е установил, че на 12.12.2022 г. на ищцата е била извършена операция, при която е премахнато костното парче, което причинява допълнително стесняване на ноздрата; пилене на медиалните части на носните кости и премахване на хрущялната гърбица, шев на лигавицата и кожата; фиксиране с индивидуално изработена гипсова шина. След изписването на ищцата лечението продължило в домашни условия. Ищцата претърпяла първоначални болки, физически неудобства и страдания и такива, вследствие на допълнителното лечение, които не са били предмет на предявения граждански иск по гр.д.№2403/20г. БРС е установил, че претенцията по настоящото дело касае обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на настъпило усложнение след първоначалните операции, които са в причинна връзка с увреждането при ПТП от 20.08.2019 г.; тези вреди са настъпили след предявяване на исковата молба по гр.д.№2403/20г. Поради това и на осн. чл.272 ГПК, въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение на осн. чл.272 ГПК.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за 2 нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази закона намира, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. И в тази им част въззивната инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд в тази им част.

В допълнение следва да се каже: Спорът по делото касае въпроса дали тук претендираните като претърпени от ищцата неимуществени вреди, в следствие операция, извършена на 12.12.22г., в резултат на травми, настъпили от на ПТП, са били обезщетени с присъденото от БОС обезщетение по гр.д.№2430/20г., в размер на 45000 лева или е налице усложнение, вредите от което са новонастъпили и не са били репарирани с горното обезщетение – налице ли е ексцес.

Въззивната инстанция намира, че неимуществените вреди, настъпили че в резултат на проведената на 12.12.2022 г. операция, не са били предмет на обезщетяване с решението по гр.д.№2430/20г. В исковата молба по горното дело ищцата е посочила, че й предстои друга операция; съдът в мотивите да коментирал СМЕ, в която е било посочено, че следва да се извърши и нова операция. Но това са констатации на съда, които не са довели до формиране на правни изводи по въпроса. При определяне на размера на обезщетението, съдът не се е позовал на това бъдещо не/сигурно събитие и не е формирал извод, че го взема предвид. Следва да се подчертае, че съобразно нормата на чл.51, ал.1 ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а към момента на постановяване на горното решение, вредите, съставляващи болки, страдания и физически дискомфорт от операцията на 12.12.22г. все още не са били настъпили. Не може отнапред да бъдат обезщетени ненастъпили неимуществени вреди, размера на които се определя, съгл. чл.52 ЗЗД по справедливост, още повече, че към онзи момент не е било сигурно дали препоръчваната от лекарите операция ще се извърши. Поради това правото на ищцата на обезвреда за неимуществените вреди е възникнало след извършване на операцията, от която са произтекли болки и страдания.

Ето защо въззивната инстанция намира, че предявения иск е основателен.

Първоинстанционното решение, с което е уважен частично, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

В полза на въззиваемата страна – на адв. С. П. следва да се присъди адвокатско възнаграждение, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв., в размер на 600.00 лева.

С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №1574/31.07.24г. постановено от Районен съд Бургас по гр.д.№3905/23г.

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ №67А, да заплати на адв.Стоян Петров, адрес: гр.Бургас, ул.“Св.П.Евтимий“ №67, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, сумата от 600.00 лева, предствавляваща адвокатско възнаграждение.

Настоящото решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4