Разпореждане № 53138 от 28.04.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 53138 гр. София, 28.04.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Частно гражданско дело № 20231110112350 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава Тридесет и седма от ГПК.

Образувано е по заявление от „А. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу К. А. И. за следните суми: 200 лева - неплатена главница по Договор за паричен заем № 4131169 от 28.04.2021г., сключен между длъжника и „И.“;

10,12 лева - договорна лихва, 14,41 лева – мораторна лихва, 89,88 лева - възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и 13,36 лева – такси, изискуеми по повод процеса на събиране на кредита.

Съдът счита, че заявлението следва да бъде отхвърлено в частта, касателно сумата от 89,88 лева - възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и 13,36 лева – такси, изискуеми по повод процеса на събиране на кредита.

В производството по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка на съответствие на заявлението със закона и добрите нрави. Тази дължима проверка е установена в нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.

По отношение на възнаграждението по гаранционна сделка – поръчителство съдът ще посочи следното:

Съгласно нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, приложима в настоящия случай, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето от забавата и обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Уговореното възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, чието заплащане е обусловено от просрочието на главните задължения, по своето същество представлява заобикаляне на ограничението на императивната норма на чл. 33 от ЗПК и води до оскъпяване на кредита и неоснователно обогатяване на кредитора.

С оглед на горното, съдът намира, че заявлението в частта по отношение на възнаграждението по гаранционната сделка за поръчителство следва да бъде отхвърлено 1 поради противоречие със закона и добрите нрави.

На следващо място и с аналогични мотиви, съдът счита, че заявлението следва да бъде отхвърлено и по отношение на разходите за извънсъдебно събиране на основание чл.

411, ал. 2, т. 2 ГПК. Задължението за заплащане на такси за събиране на просрочени задължения също се поражда от неизпълнението на главните задължения на кредитополучателя да върне на падежа предоставената му в заем сума и с него се цели обезпечаване на срочното изпълнение на тези задължения и обезщетяване вредите от забава.

Клаузите в договора за кредит, с които е уговорено, че при забава кредиторът има право да получи нещо различно от лихвата на забава, противоречат на чл. 33, ал. 1 ЗПК, която ограничава отговорността на потребителя, поради което са и нищожни – чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вх. № 63769 от 08.03.2023г., депозирано от „А. срещу К. А. И., в частта относно следните суми: сумата от 89,88 лева - възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и сумата от 13,36 лева – такси, изискуеми по повод процеса на събиране на кредита Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2