Решение № 1464 от 17.05.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1464 гр. Варна, 17.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мартин Стаматов при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело № 20213110116491 по описа за 2021 година

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от КР. М. М., ЕГН:**********, гр. ***, бул. „*****“ № ****, вх. **, ап.**** с която претендира да бъде осъдена „*****“ ЕООД, ЕИК/Булстат: ****, със седалище в гр. ***, площад „С****“ №*, представлявано от управителя д-р Р. П. Р., да й заплати сумата от 1845.94 (хиляда осемстотин четиридесет и пет лв. и деветдесет и четири ст.) лв. представляваща остатъка от неплатено нетно трудово възнаграждение и възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за месец юли 2020г. и 225,00 (двеста двадесет и пет лв.) лв. обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата от 1845.94 лв. за периода 01.09.2020г. до 15.11.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 16.11.2021г., до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба като обстоятелства, от които произтича вземането е изложено следното: Ищцата е полагала труд по индивидуален трудов договор, сключен на 11.06.2020г. с ответника „*****” *** на длъжност „****” в периода от 15.06.2020г. до 31.08.2020г. вкл. с уговорено основно месечно трудово възнаграждение от 2750.00 лв., изменено с допълнително споразумение от 30.06.2020г на 3000.00 лв. с падеж до края на месеца, следващ отработения. Поради неспазване на договорните отношения от страна на ответника, трудовите правоотношения са прекратени със заповед №10/31.10.2020г., като месечното трудово възнаграждения за 2 месеца и 15 дни за периода от 15.06. до 01.09.2020 вкл. не било изплатено. След покани от ищцата, ответникът изплатил възнаграждението за месеците юни и август, а за месец юли била изплатена само сумата от 1500.00 лв, представляваща аванс. Незаплатена останала сумата от 1845.94 лв, представляваща размера на нетното възнаграждение, получено от брутното трудово възнаграждение, в размер на 3000.00 лв. и възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, равняващо се на 1140.00 лв. Претендира и обезщетение за забава считано от падежа.

Претендират се разноски.

От страна на ответника не е постъпил отговор по чл.131, ал.1 от ГПК или молба за гледане на делото в негово отстъствие. В проведеното по делото на 21.04.2022г. открито съдебно заседание представител на ответника или упълномощено от него лице не се е явил, 1 като ищеца, чрез процесуалния си представител е направил искане съдът да постанови неприсъствено решение. С протоколно определение от същата дата, искането е било уважено от съда, предвид наличието на всички предвидени в чл. 238 ал.1 от ГПК предпоставки – ответника не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, както и общите основания за постановяване на неприсъствено решение, изрично изброени в чл. 239 ал.1 от ГПК - на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание.

Съдът намира, че от приложените към исковата молба и приети по делото писмени доказателства - трудов договор № 41/11.06.2020г. с допълнително споразумение от 30.06.2020г.; Заповед № **** от ****г.; фиш за начислената работна заплата за месеци юни, юли и август 2020г., се установява съобразно изискването на чл. 239 ал. 1 т. 2 ГПК и вероятната основателност на предявените искове с правно основание чл. 128, т.2 КТ и чл.

86 ЗЗД.

На основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според приложения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване – договор за правна помощ са в размер на 420лв. за адвокатско възнаграждение. На осн. чл. 78 ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати и дължимата държавна такса в размер на 123,84 лв. за двата кумулативно предявени иска.

Мотивиран от горното, Варненският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА „*****“ ***, ЕИК/Булстат: ****, гр. В., площад „С.“ №* да заплати на КР. М. М., ЕГН:********** на основание чл. 128 т. 2 КТ сумата от 1845.94 (хиляда осемстотин четиридесет и пет лв. и деветдесет и четири ст.) лева представляваща остатък от неплатено нетно трудово възнаграждение и възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за месец юли 2020г. и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 225 (двеста двадесет и пет) лева - обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата от 1845.94 лв. за периода 01.09.2020г. до 15.11.2021г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 16.11.2021г., до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал. 1 от ГПК „*****“ ЕООД, ЕИК/Булстат:****да заплати на КР. М. М., ЕГН:**********, сумата от 420 лева, представляваща сторени в производството разноски, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 ГПК „********“ ЕООД, ЕИК/Булстат: ****** да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 123,84 лева, представляваща дължима държавна такса.

Решението на основание чл. 239 ал. 4 от ГПК е окончателно.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2