Решение № 473 от 29.05.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 473 гр. Бургас, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20262120200833 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Б.” ЕООД, с ЕИК: *********, против Наказателно постановление № ******-F******/******** г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на основание чл. 185, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н18/13.12.2006 г. на МФ (Наредбата), вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3100 евро.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното постановление, постановено при допуснато нарушения на материалния и процесуалния закон. Поддържа възражение, че касов апарат следва да се използва в обекти, в които се извършват плащания в брой, като случаят не е такъв. Сочи, че е налице неяснота по отношение на вмененото на жалбоподателя нарушение, като счита, че фактическото описание на нарушението не съответства на посочената като нарушена правна норма.

Поддържа, че спрямо дружеството е била наложена ПАМ – запечатване на търговския обект за 14 дни, поради което намира за приложимо Решение от 03.07.2025 г. по дело С-733/2023г. на СЕС. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен се представлява от адв. В., която поддържа жалбата и претендира присъждане на разноски в полза на жалбоподателя за платено адвокатско възнаграждение.

АНО чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д. оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита извършеното нарушение за безспорно доказано. Оспорва 1 приложението на сочената практика на СЕС, като поддържа, че се касае за различен случай от настоящия. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На ******** г., в гр. Бургас, служители на НАП в това число и свидетелката Н. Р. извършили проверка на търговски обект – детско съоръжение/атракцион „Клатеща се количка розова“ на самообслужване с електрическо захранване, находящ се в гр. Бургас, жк.

***********************, стопанисван от жалбоподателя.

Детското съоръжение/атракцион „Клатеща се количка розова“ на самообслужване с електрическо захранване било в работен режим, включен в ел. мрежа и предоставяло развлекателни услуги към датата на проверката. Извършена била контролна покупка преди легитимация на органите по приходите. За извършената контролна покупка в момента на проверката на ********г., била заплатена ценатана услугата посредством пускане на монета от 1 евро в монетника на детско съоръжение/атракцион „Клатеща се количка розова“ от свидетелката Р., при което съоръжението тръгнало да работи/предоставя развлекателна услуга/, но не се визуализирал фискален бон, регистриращ продажбата. Установило се, че липса ФУВАС /фискално устройство, вградено в автомат на самообслужване/ в детското съоръжение/атракцион. В хода на проверката детското съоръжение/атракцион било отключено, отворено от М.С.А., управител на „Б.“ ЕООДи от проверяващите бил извършен физически оглед на вътрешната част на съоръжението, като се установило, че няма монтирано ФУВАС. Било установено наличие на парични средства от продажби в монетника на „Клатеща се количка розова“ - 1 брой монета от 1 евро.

При така установеното свидетелката Р. съставила срещу жалбоподателя АУАН за извършено нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, а впоследствие на ******** г. било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е била наложена имуществена санкция в размер на 3100 евро. Спрямо дружеството и проверения обект е била наложена и ПАМ –запечатване на търговския обект за 14 дни, като обектът е бил запечатан с протокол от ******** г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Показанията на свидетелката Р. са обективни, последователни, безпротиворечиви и се подкрепят от събраните писмени доказателства.

2

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните съображения:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт. Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи в сроковете по чл. 34 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Всички факти, установени по делото са намерили отражение както в АУАН, така и в НП. В тази връзка съдът не споделя поддържаното в жалбата възражение за наличие на неяснота по отношения на вмененото на жалбоподателя нарушение.

В чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е предвидено задължение на Министъра на финансите да издаде наредба във връзка с фискалните устройства. Именно на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е издадена и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства – арг. от пар. 11 от ПЗР към Наредбата.

Според чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Търговски обект по смисъла на пар. 1, т. 41 ДР на ЗДДС е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби. Несъмнено процесният проверен обект представлява търговски по смисъла на посочената разпоредба, след като контролните органи са констатирали продажба на развлекателна услуга с детски атракцион „Клатеща се количка розова“. Свидетелката Р. е заплатил контролна покупка, като е поставила монета от 1 евро в монетника на съоръжението, което е започнало да работи, като свидетелката констатирала, че не се визуализира фискален бон, регистриращ продажбата. След отваряне на съоръжението от управителя на дружеството-жалбоподател, проверяващите са установили, че липсва монтирано ФУВАС. В чл. 3, ал. 1а от Наредбата са предвидени случаи, в които законодателят предвижда да не издава касова бележка, а именно, при условие че на клиента се предоставя документ, съдържащ най-малко информацията по чл.

52о, ал. 1, т. 1 и 5, както и идентификационни данни на търговеца, в следните случаи:

1. при плащане по продажба на комунални и други абонаментни услуги с повтарящо се изпълнение и плащането се извършва неприсъствено с кредитна или дебитна карта или друг картово базиран платежен инструмент чрез даване на предварително съгласие от страна 3 на клиента на доставчика на платежни услуги да нарежда плащането, предоставяйки му данните за платежния инструмент с тази цел;

2. при внасяне на пари по платежна сметка чрез дебитна или кредитна карта, при условие че ПОС терминалът е свързан с платежна сметка на доставчика на платежни услуги и е разположен в обект на доставчика на платежни услуги, при когото е открита и платежната сметка на лицето по ал. 1.

Настоящият случай не попада в нито една от посочените по-горе хипотези.

Следователно в тежест на жалбоподателя е възникнало задължение по чл. 7, ал. 1 от Наредбата да монтира на процесното съоръжение фискално устройство. След като по делото безспорно се установява, че жалбоподателят не е изпълнил това задължение, същият е осъществил състав на нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ (Наредбата).

Наказващият орган е приел, че процесното нарушение води до неотразяване на приходи и е приложил санкционната норма на чл. 185, ал. 2 изр. 1 ЗДДС, която предвижва, че извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 до 2000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 6000 до 20 000 лв. На дружеството – жалбоподател е била наложена санкция в размер на 3100 евро, равняващи се на 6063,07 лева.

С Решение от 03.07.2025 г. по дело № С-733/2023 г. по направено преюдициално запитване на Административен съд – Бургас, СЕС е приел, че чл. 325 ДФЕС, чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на ДДС и чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда, че на данъчнозадължено лице се налага имуществена санкция, когато не е издало касови бележки за извършени продажби при положение, че за това нарушение вече е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговския обект, в който е извършено посоченото нарушение, и забрана на достъп до него. Със същото решение СЕС е приел, че член 49, параграф 3 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда като административно наказание налагането на значителна по размер имуществена санкция, без сезираният с оспорването на тази мярка съд да има процесуална възможност да наложи санкция в размер, по-нисък от предвидения в тази правна уредба или друг вид по-леко наказание. В решението е посочено, че в такива случаи на съда следва да се предостави възможност да нюансира санкцията спрямо тежестта на съответното нарушение (т. 50 от решението), като при определянето на размера на глобата следва да се отчитат конкретните обстоятелства по случая (т. 49 от решението). Следователно според настоящия състав в случай, че се констатира в рамките на съдебно производство по обжалване на наложена санкция, че дори и най-ниският, предвиден в закона размер на същата се явява 4 непропорционален на тежестта на извършеното нарушение, съдът следва да прецени с оглед данните по делото какъв размер на наказанието се явява съответен и пропорционален на извършената противоправна дейност, и да наложи такъв и под минимално предвидения.

В настоящия случай съдът намира, че с налагане на санкция в размер на 3100 евро за констатираното нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, е бил нарушен принципът на пропорционалност при определяне на наказанието, който е бил предмет на обсъждане в Решение на СЕС по дело С-733/23. Според настоящия съдебен състав при индивидуализация на наказанието пропорционалност следва да се измерва като се съотнася тежестта на наказанието към тежестта на нарушението и тази на нарушителя.

Процесният обект е детски атракцион, който представлява малък търговски обект, чиято дейност не е свързана с реализиране на големи обороти и генериране на големи печалби, поради което неотразяването на приходи не е ощетило значително фиска. От данните по делото се установява, че при отваряне на процесното съоръжение е било констатирано, че в него е имало само 1 монета от 1 евро, която е била пусната от свидетелката Р. при извършване на контролната покупка. Т.е. не се установяват други продажби на услугата, за които безспорно да се заключи, че не са били отчетени предвид липсата на фискално устройство. В тази връзка съдът приема, че нарушението не се характеризира с висока степен на обществена опасност. Отделно от това в преписката липсват данни за предходни нарушения на жалбоподателя на данъчното законодателство, поради което се извежда и съображението на съда, че жалбоподателят не е нарушител с висока степен на обществена опасност.