Решение № 121 от 17.03.2021, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Варна , 17.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Елена И. Николова при участието на секретаря Антония А. Пенчева като разгледа докладваното от Елена И. Николова Гражданско дело № 20203110110424 по описа за 2020 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Е.Г.З., ЕГН:

**********, адрес: В. срещу Прокуратурата на Република България, с която е предявен иск с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 15 000 (петнадесет хиляди) лева - неимуществени вреди, в следствие на незаконното обвинение от Прокуратурата на Р. България по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. във връзка с водено БП № 257/2019г. по описа на Четвърто РУ-гр.

Варна, приключило с Решение № 1649/10.09.2019г. по АНД № 3548/2019г. на ВРС, влязло в законна сила на 14.01.2020г., с което на основание чл. 304 от НПК е признат за невиновен по така повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, ведно със законната лихва считано от 14.01.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и сторените съдебно-деловодни разноски.

В исковата молба се излага следната фактическа обстановка: На 26.07.2019г. в 01:30 часа с първото действие по разследването разпит на свидетеля Н. Я.

Халачев (служител на МВР) било започнато БП № 257/2019г. по описа на Четвърто РУ-гр. Варна срещу ищеца Е.Г.З. за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. В тази връзка той бил задържан за срок от 24 часа по реда на ЗМВР, като извършител на посоченото престъпление в сградата на Четвърто РУ-гр. Варна, без да е било повдигнато обвинение за посоченото по-горе престъпление. На 30.07.2019г. водещият разследването докладвал делото на наблюдаващ прокурор при Районна Прокуратура гр. Варна И. Б.и същият указал ищецът да бъде привлечен към наказателна отговорност 1 по чл. 345, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК. Разследващият полицай на 31.07.2019г. предявил постановление за привличане в качеството му на обвиняем на Евгени З. и му наложил МНО „подписка“, след което същият бил разпитан в качеството на обвиняем. Защитник на ищеца бил неговият баща адв. Георги З. от АК - гр. Варна. Във връзка с предявеното му обвинение Евгени З. следвало да бъде регистриран по реда на ЗМВР като извършител на престъпление, но той отказал с писмена декларация. Въпреки това в последствие му била извършена принудително такава регистрация, чрез постановен съдебен акт по искане на органите на МВР.

На 31.07.2019г. БП № 257/2019г. по описа на Четвърто РУ-гр. Варна било изпратено на Районна Прокуратура - гр. Варна с мнение за предаване на съд на обвиняемия Е.Г.З., за извършено от него престъпление по чл. чл. 345, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК.

На 01.08.2019г. с Постановление №9409/2019г. от 01.08.2019г. делото било внесено в Районен Съд - гр. Варна от прокурор И. Богданов, с предложение да бъде приложен чл. 78А от НК. Във връзка с това постановление с Разпореждане № 5129/08.08.2019г. било образувано АНД № 3548/2019г. по описа на Районен Съд - гр.

Варна с обвиняем ищеца Евгени З..

По образуваното съдебно дело и в цялото производство той бил защитаван от баща си адв. З., което допълнително го карало да изпитва срам, тъй като по този начин се чувствал виновен, че е обвинен като престъпник, а това от своя страна би дало отражение и върху името на баща му. Е.З. се явявал заедно с баща си като негов защитник на всички съдебни заседания по делото и при всяко явяване се чувствал изключително унизен и под напрежение, какво ще се случи с него. На дата 10.09.2019г.

Районен Съд - гр. Варна постановил Решение № 1649/10.09.2019г. по АНД № 3548/2019г., с което признал ищеца за невинен за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и го оправдал на основание чл. 304 от НК. Деянието било грешно квалифицирано от Прокуратурата и не представлявало престъпление по НК, а съставлявало административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Поради това на основание чл. 305, ал. 6 от НПК съдът му наложил административно наказание „Лишаване на право да управлява МПС за срок от 6 месеца“ и глоба в размер на 200 лева - на основание чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.

На 11.09.2019г. срещу Решението на ВРС, бил депозиран Протест с вх. № 65963/2019г. от прокурор И. Б., към който било изготвено и допълнително изложение, като се искало от Окръжен Съд - гр. Варна да отмени Решението на ВРС и да признае ищеца за виновен за извършено от него престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

По депозирания протест било образувано ВАНД № 1167/2019г. по описа на 2

Окръжен Съд - гр. Варна. След проведеното съдебно заседание по делото било постановено Решение № 6/14.01.2020г. по ВАНД № 1167/2019г. по описа на ВОС, което потвърдило изцяло Решение №1649/10.09.2019г. по АНД №3548/2019г. на ВРС, с което съдът признал ищеца за невинен за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и го оправдал на основание чл. 304 от НК, тъй като това деяние не било престъпно, а съставлявало административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. влязло в законна сила на дата 14.01.2020г.

На дата 29.01.2020г., след влизане в сила на решението Е.З. депозирал Заявление до МВР да бъде заличена направената му полицейска регистрация, като извършител на престъплението, в което бил незаконно обвинен. Регистрацията била заличена с Решение рег. № 365000-12009/24.03.2020г. на Директора на ОДМВР - гр. Варна и Заповед № 3286з-1301/30.03.2020г. на Директора на ГД „НП“. След окончателното влизане на присъдата в сила и въпреки че прокуратурата била наясно, че ищецът бил оправдан напълно, същата отново бездействала в негова вреда, тъй като имала правомощия да уведоми МВР, че полицейската регистрация на ищеца следва да бъде заличена поради факта, че той е оправдан, но не го сторила. Това нейно задължение и бездействие произтича от разпоредбата на чл. 18 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, който текст гласи, че „Полицейската регистрация се снема служебно или след писмено мотивирано искане на регистрирания или наследниците му.“ В същата наредба в чл. 20, ал. 1 е посочено, че „Служебно снемане на полицейска регистрация се извършва, когато в структурите и звената по чл. 5, ал. 1 се получат по служебен път документи, удостоверяващи наличието на основание за снемане по чл. 68, ал. 6 ЗМВР.“. В настоящия случай Прокуратурата на Р. България не е изпълнила служебно задължението си да уведоми компетентния орган МВР, че са налице основанията по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР.

След окончателно приключване на наказателното дело ищецът заплатил наложената му глоба в размер на 200 лева и изтърпял наложеното му наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца“. По молба на Адвокат Георги З. от А.К.-гр. Варна Районен Съд - гр. Варна отменил наложената МНО „Подписка“ на дата 13.02.2020г. с Определение по АНД 3548/2019г. , тъй като това било пропуснато и ищецът, въпреки че бил оправдан, не бил с отменена МНО „Подписка“.

След всичко изложено прокуратурата без никакви законни основания изготвила и внесла предложение по чл. 380, ал. 1 от НПК за възобновяване на наказателното дело с искане за признаване на ищеца за виновен за извършено от него престъпление по чл.

345, ал. 2 вр. ал.1 от НК, въпреки че той вече бил изтърпял наказанието, наложено му по реда на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Излага, че това противоречи на основните принципи 3 на правото, един от които е, че никой не може да бъде наказван два пъти за едно и също деяние и особено след като е изтърпял наказанието си. А в случая ищецът бил извършил административно нарушение по ЗДвП, а не престъпление по НК видно от съдебните актове на ВРС и ВОС. Опита на прокуратурата да възобнови наказателното дело поставило ищеца в допълнителен стрес и несигурност, тъй като вече знаел, че не е виновен за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, но държавното обвинение отново направило опит той да бъде съден за това престъпление. След провеждане на съдебното заседание в Апелативен Съд - гр. Варна по внесеното от прокуратурата Предложение по чл. 380, ал. 1 от НПК, на дата 07.07.2020г. било постановено Решение № 63/07.07.2020г. по АНДВ № 110/2020г. по описа на Апелативен Съд - гр. Варна, с което съдът оставил без уважение Предложението на прокуратурата по чл. 380, ал. 1 от НПК за възобновяване на наказателното дело и признаване на ищеца за виновен за извършено от него престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

В следствие на всичко изложено ищецът претърпял неимуществените вреди, тъй като при всяко едно от заседанията по делото ищецът чувствал срам, стрес и нервност.

Баща му след провеждането им, го успокоявал до колкото можел, но той чувствал постоянно безпокойство. В дома си не се хранел добре, събуждал се вечер и не спял спокойно. Затворил се в себе си, не желаел да излиза и да се среща с приятели, като изгубил и желание да се събира с връстниците си. Изпитвал страх, че ако бъде осъден, ще опетни баща си, който е адвокат и чувствал огромна вина за това. Въпреки че ищецът бил постоянно успокояван от баща си, поради неговата малка възраст приел всичко, което се случвало с него, с дълбоки душевни терзания. Твърди, че е студент втори курс в Икономически университет – Варна, специалност – „Мениджмънт“, което допълнително засилило страховете му от осъждане, тъй като една осъдителна присъда, ще повлияе отрицателно на бъдещото му професионално развитие и успеха му в обучителния процес.

Още когато бил задържан за 24 часа на дата 26.07.2019г. по реда на ЗМВР във връзка с провеждане на разследването срещу него - изпитал огромен стрес. Бил заключен в арестантската килия като престъпник и то за престъпление, което не е извършил, без дори да е с повдигнато обвинение за същото. Това на неговата млада възраст оказало негативно влияние върху психиката му. След това задържането му по реда на ЗМВР започнал да сънува кошмари и да спи неспокойно.

При извършването на регистрацията по ЗМВР се чувствал опозорен и унижен.

Във връзка с наказателното дело за известен период му било отнето и неговото МПС тип АТВ марка „Шинерай“, което отново го лишило от негова собственост, без това да е било необходимо за разследването, тъй като видно от материалите по делото е 4 изготвена експертиза за автентичност на рамата, а не това е бил предметът на наказателното дело, като твърди, че веща му е била незаконосъобразно взета по делото и не е била необходима.

Мярката за неотклонение „подписка“ била наложена за един необосновано дълъг период от време, от 31.07.2020г. до 13.02.2020г. и то за деяние, което не е престъпление по НК, поради което ищецът търпял вреди и от неправомерно наложената ограничителна мярка на гражданските му права и правото му на свободно установяване на територията на Р. България, без да се налага да съобщава за това на разследването, каквото е задължението при налагане на МНО „подписка“.

Изключително стресово било за ищеца предложението на прокуратурата по чл.

380, ал. 1 от НПК до Апелативен Съд - гр. Варна за възобновяване на наказателното дело, с искане за признаването му за виновен за извършено от него престъпление по чл.

345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. В момента, когато разбрал това баща му дълго време се опитвал да го успокоява, че всичко, ще бъде наред, но не могъл. Ищецът постоянно питал дали сега може да влезе в затвора и защо пак искат да го осъдят, след като вече бил признат за невинен. Това разклатило психическата му устойчивост, тъй като бил млад и все още нямал натрупан житейски опит. Във връзка с това започнал да живее в постоянна несигурност и постоянно се налагало да бъде подкрепян от баща си, като на моменти му споделял, че направо не му се живее и не желае да се занимава с нищо, поради това потънал в апатия и бил постоянно угрижен.

Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск по основание и по размер.

Оспорва твърденията изложени в исковата молба, като излага, че от решението на ОС-Варна, с което е разгледано наказателното производство на въззивна инстанция, се установява, че и двете съдебни инстанции са приели, че осъщественото от ищеца деяние формално е осъществило състава на престъплението по чл.345, ал.2 връзка ал.1 от НК, но се е стигнало до оправдаването му поради малозначителността на деянието, а не поради изначална обективна или субективна несъставомерност. Сочи, че от съдебния акт на съда безспорно е бил установен фактът на управление от ищеца на нерегистрирано моторно превозно средство, като случаят не касае хипотези, при които ищецът не е управлявал превозното средство или превозното средство се е оказало регистрирано, или че то принципно не е подлежало на регистрация. Напротив фактът на неправомерно предприетото от ищеца действие по управление на нерегистрирано превозно средство е бил доказан от съда, който обаче е оценил случая в контекста на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, в резултат на което го е наказал по ЗДвП. Поради това счита твърденията за изпитан стрес, безпокойство и душевни терзания за неоснователни, тъй като фактите, обусловили до това ищецът да бъде наказан по 5 административен ред са действително осъществени от него и той не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.