Решение № 4587 от 02.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4587 гр. София, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

ВИКТОРИЯ Р. МИТЕВА при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20251100512320 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 18179/30.06.2025 г., поправено с Решение № 17071/19.09.2025 г. по гр.д. № 18587/2025 г. по описа на СРС, 123 състав е отменено уволнението на В. В.

К., извършено със Заповед за налагане на дисциплинарно наказание – уволнение изх.

№ 3545/10.02.2025 г. на пълномощника на законните представители на „Текноледж ОПС България“ ЕООД Т.Д., на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ вр. чл. 188, т. 3 от КТ, считано от 11.02.2025 г. като незаконосъобразно на основание чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ и „Текноледж ОПС България“ ЕООД е осъдено да заплати на В. В. К. сумата от 1421,40 лева – парично обезщетение за оставане без работа, поради незаконно уволнение за четири работни дни в периода от 11.02.2025 г. до 17.02.2025 г. на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, както и сумата от 1520 лева – направени разноски за възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

Срещу решението, в частта, с която предявените искове са уважени, е постъпила въззивна жалба вх. № 273808/13.08.2025 г., подадена от „Текноледж ОПС България“ ЕООД, в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че при постановяване на решението съдът е допуснал съществени процесуални правила. На първо място, не е разгледал и не се е произнесъл по представените писмени доказателства. Доказателствата представени с молба от 1

16.06.2025 г. не са обсъдени, но и липсвало произнасяне по тях, като едва в заседание от 27.06.2025 г. молбата била докладвана. Съдът имал задължение по чл. 312, ал. 3 от ГПК да се произнесе по направените искания в деня на постъпването им. Съдът не се произнесъл по тези искания до съдебното заседание, проведено на 27.06.2025 г.

Нарушено било и правото на защита на ответника, тъй като ищецът депозирал непосредствено преди откритото съдебно заседание становище, с което се оспорвала автентичността на документи, поради което и било направено искане да бъде дадена възможност за писмено становище, но то било оставено без уважение. Ответникът нямал възможност да упражни в пълнота законното си право на защита поради невъзможността да отговори на новите искания и твърдения. Във връзка с това посочва, че в съдебното заседание не е имало възможност да посочи, че I P адрес е некорпоративен, но въвежда твърдение, че дори и всички адреси да са били притежание на дружеството, то тежестта на нарушението е същата, тъй като използването на некорпоративно устройство, както в рамките на вътрешни, така и на външни за дружеството I P адреси било непозволено. Независимо, че представените политики не носят подпис на ищеца, то той по друг повод бил потвърдил, че е запознат с вътрешните правила и политики на дружеството, както и че е бил запознат с тях в периода, в който е работил там. На следващо място, съдът не бил формирал вътрешното си убеждение въз основа на всички събрани по делото доказателства. Не били обсъдени и доводите на ответника относно трудовите функции на въззиваемия.

Решението било и немотивирано, тъй като не били обсъдени правните и фактически аргументи, включително съответните вътрешни актове, цитирани в заповедта, както и представените доказателства. Неправилно районният съд приел, че в заповедта не било посочено нито едно конкретно нарушение на трудовата дисциплина. Напротив, изрично било посочено, че нарушението – свалянето на служебните файлове на некорпоративни устройства от некорпоративни IP адреси, датите, на които са сваляни и трити файлове и нарушението било индивидуализирано като били посочени конкретните разпоредби в КТ, трудовия договор на въззиваемия и политиките на дружеството. Поддържа, че дори въззиваемият не отрича в своите писмени обяснения.

Достатъчно било нарушението на трудовата дисциплина да е посочено по разбираем за работника начин, включително чрез позоваването на известни на работника обстоятелства и документи. Обстоятелството, че в заповедта не било посочено конкретно всички файлове, които са свалени не водело до нейната незаконосъобразност. Деянието било индивидуализирано чрез препращане към други документи, които били индивидуализирани. Поддържа, че са налице основанията за налагане на дисциплинарно наказание.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание въззиваемата М.Д.Г. моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

2

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Производството по гр.д. № 18587/2025г. по описа на СРС, 123 състав е образувано по искова молба, подадена от В. В. К., с която са предявени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Кодекса на труда.

Ищецът твърди, че на 11.02.2025 г. му е връчена заповед № 3545/10.02.2025 г., с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Посочва, че трудовото правоотношение с ответното дружество възникнало на 17.11.2015 г., като на 20.01.2025 г. служителят К. отправил едностранно предизвестие за прекратяване на договора. В началото на м. февруари 2025 г. служители на ответника узнали, че К. има намерение да започне работа в дружество, водещо на пазара за производство на софтуерни продукти „Open text“, което било възложител на „Текноледж ОПС България“ ЕООД и започнало разследване, което да установи нарушения на В. К.. Идентични действия били предприети и по отношение на други служители, които са решили да прекратят правоотношенията си и да започнат работа при нов работодател. Поддържа, че процедурата по налагане на дисциплинарно наказание е опорочена, тъй като към момента, в който са поискани обяснения ищецът не бил запознат с цитирания в заповедта доклад от 05.02.2025 г. на В.М.Л., който доклад се твърдяло, че е станал причина за започване на производството. Този доклад не бил представен на ищеца и до момента на предявяване на иска. В по късен момент било представено само приложение № 1 към доклада, представляващо списък с изброените файлове. Твърди, че веднага след завършване на процедурата достъпът до неговия потребителски профил бил преустановен, което означавало, че обясненията били поискани формално, за да се спази буквата на закона, без да се търси справедливо наказание за съответното дисциплинарно нарушение. Посочва, че работодателят не е отчел и обстоятелствата, при които са извършени твърдените нарушения, и не е взел предвид и оценил изложените в обясненията обстоятелства. Работодателят не отчел и трудовата характеристика на работника си, който близо 10 години е полагал труд и няма дисциплинарни наказания, многократно бил повишаван в длъжност, което не било взето предвид при определяне на наказанието. Оспорва изложеното в заповедта, че не е изпълнявал своите задължения да спазва законовите нареждания на работодателя, да бъде лоялен към него да не злоупотребява с доверието на работодателя, да не разпространява поверителни сведения за него, да спазва вътрешните правила, трудовия договор, споразумения и други задължения. Посочва, че в своите обяснения е изложил причините, поради които е изтеглял файлове, както и причините поради което се отразяват IP адреси, за които се твърди, че некорпоративни. Следвало да се имат предвид обстоятелствата около работата на служителите в акаунтите им OneDrive, като било важно да се отбележи, че в акаунта на ищеца се съхранявали 3 единствено файлове във връзка с работа му, а не и фалове във връзка с дейността на други служители, както и общи документи от дейността на дружеството. В заповедта липсвало твърдение, че файловете са разпространени на трети лица или на други технически носители, както в действителност такова нещо не било извършено от него.

Следвало да се има предвид, че функционалността на софтуера, ползван от дружеството да регистрира и сигнализира в реално време за нарушения, като такова не било регистрирано към датата на извършването му, а два месеца по-късно. Твърди, че след уволнението му останал без работа за периода от 11.02.2025 г. до 17.02.2025 г., като за този период му било дължимо обезщетение в размер на 1412,40 лева. Моли уволнението да бъде признато за незаконно и отменено и да бъде присъдено обезщетение в претендирания размер.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Текноледж ОПС България ЕООД, с което заявява, че оспорва предявения иск. Поддържа, че са спазени всички материални и процесуални предпоставки за налагане на дисциплинарното наказание съгласно КТ, като тежестта на наказанието била съобразена със сериозността на нарушението. На ищеца било предоставено право на защита, което той бил упражнил. Твърди, че в периода от 01.11.2024 г. до 31.01.2025 г. включително и след като решил да започне работа при друг работодател, в нарушение на договорните си задължения, ищецът свалил ръчно 69 файла, от които 59 от тях били свалени на некорпоративни устройства и некорпоративни IP адреси. В допълнение в периода от 02.12.2024 г., както и на 21.01.2025 г. след отправеното предизвестие изтрил над 20 файла от служебния си лаптоп. Това било в нарушение на правилата за конфиденциалност на дружеството и опазване на чувствителна информация. Твърди, че след решението за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, била получена информация за подозрителни действия от страна на ищеца – сваляне и изтриване на файлове. Била извършена вътрешна проверка и бил изготвен доклад за извършения анализ от директор „Информационна сигурност“. При проверката се установило, че ищецът е свалил и достъпил от неоторизирани, лични устройства, конфиденциална информация за бизнеса на дружеството и отношения с негови търговски партньори, свалил и редица документи от личното си трудово досие. Поддържа, че при налагане на наказанието са спазени всички правила, както и е съобразена тежестта на наказанието. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства, въз основа на които районният съд е приел, че заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ е немотивирана. Не били посочени наименованията на всеки конкретен файл, който е свален или изтрит, като и не е посочена датата, на която е направено това, не било посочено конкретното съдържание на информацията, което е определена от работодателя като конфиденциална, не били посочени и конкретните нарушения на трудовата дисциплина.

4

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Между страните в настоящото производство е възникнало безсрочно трудово правоотношение по силата на трудов договор, като ищцата М. Д.а Гизгин е изпълнявала длъжността „начален учител“ при ответника.

При действието на трудовия договор за нарушения на трудовата дисциплина работодателят има правото да наложи предвидените в чл. 188 от КТ дисциплинарни наказания. Съгласно разпоредбата на чл. 192, ал. 1 от КТ дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него длъжностно лице. С атакуваната заповед работодателят, представляван от упълномощен представител е упражнил дисциплинарните си правомощия и е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. Законосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание предполага тя да е издадена в рамките на специално дисциплинарно производство и да е съставена в определена форма. Следва да се установи и съществуването на посочените в нея основания.