Решение № 260810 от 15.03.2021, Районен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 260810 15.03.2021 година град Пловдив

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ при участието на секретаря Ангелина

Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 19200 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са главни искове с правна квалификация по чл. 55 ал. 1, предложение трето и по чл. 92 от ЗЗД.

Ищецът Ю.И.Т.,

ЕГН: **********,***, е предявил против „Пробау“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Кукленско шосе“ № 12, РТ Бизнес център, офис 6, представлявано от ***** Д. Б. Б., иск за осъждане на ответника да му заплати следните две суми: сумата от 1 000 лева, като частична от 40 992, 36 лева, представляваща връщане на платена цена на отпаднало основание- поради разваляне на договор за строителство между страните от 21.11.2018 г. и сумата от 1 000 лева, като частична от 15 000 лева, представляваща неустойка по чл. 28 от договора, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 25.11.2019 г.- датата на предявяване на исковете.

В исковата молба е посочено, че между страните бил сключен договор за строителство от 21.11.2018 г. за обект с административен адрес- ***********, до „груб строеж“, срещу възнаграждение от 65 000 лева без ДДС. Строителната площадка била открита на 04.12.2018 г., при срок на изпълнение от 180 календарни дни, като ищецът платил аванс на *****на ответника в размер на 15 000 лева. На 03.06.2019 г. на строителната площадка се съставил констативен протокол, установяващ недостатъци в изпълнението. Към онзи момент наближавал и крайният срок на договора, поради което ищецът с нотариална покана поискал да изпълни задълженията си, като в 30- дневен срок му предаде строежа в съответния етап на завършеност, като в противен случай договорът щял да се счита развален по негова вина. Въпреки надлежното получаване на поканата, към дата 01.08.2019 г., когато изтичал даденият срок, изпълнение липсвало. На място бил съставен констативен протокол, установяващ неизпълнение на задълженията на строителя. До тогава на последния ищецът бил заплатил сумата от общо 40 992, 36 лева, както следва: 15 000 лева- аванс; 10 116, 36 лева, преведена по банков път за СМР по Акт №

1, обр. № 19/

13.03.2019 г. съобразно фактура №

**********/ 13.03.2019 г. и 15 876 лева, отново преведена по банков път, представляваща възнаграждение за СМР по Акт № 2, обр. № 19/ 29.05.2019 г., от която се приспадала и част от аванса. Предвид развалянето на договора, ответникът дължал връщане на цялата платена по него сума, от която се претендира частично сумата само от 1 000 лева. Наред с това, се търси и договорна неустойка при неоснователно прекратяване по вина на изпълнителя по чл. 28, фиксирана в размер на 15 000 лева, от която сума се претендират също само 1 000 лева, като частичен иск. Моли и за разноските по делото. В съдебно заседание страната чрез пълномощника си поддържа иска. Представя допълнително и писмена защита.

В срока по чл.

131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор, като признава, че действително между страните имало сключен договор за строителство.

Оспорва „реституционната претенция“ като недопустима и неоснователна, като твърди, че в договора нямало клауза, която да предвижда връщане на пари за реално извършени СМР. Представеният от ищеца констативен протокол за установяване на изпълнението на обекта бил съставен в отсъствие на ответника, който не бил поканен. Твърди се още, че договорът не бил прекратен и действал, като ответникът нямал вина за прекратяването, което било извършено от възложителя без правно основание. Ищецът не изпълнил още в началото свои задължения по договора- да осигури трифазен ток и вода на обекта, както и тоалетна, поради което строителната площадка не била предадена във вида, в който се предвиждало по договора. Оттук- възникнали забави и затруднения в изпълнението, които се дължали изцяло по вина на възложителя. Отделно от това, строителството не започнало на датата 04.12.2018 г., защото тогава само се подписал протокол, но реално площадката не била предадена. Първата описана в исковата молба фактура била платена частично и то със закъснение, втората също била платена със значителна забава, а относно фактура № **********/ 06.08.2019 г. ищецът се укривал да я получил и за нея се образувало заповедно производство по частно гр. дело № 18320/ 2019 г. на ПРС, XIX гр. с-в, по което също лицето не можело да бъде открито за връчване на заповедта за изпълнение. Многократно били правени опити за контакт с него, дори и с нотариална покана, но той не бил намиран, а посочил, че негов адресат е адвокат, който обаче се оказал в дълъг отпуск и отказвал получаване на всякакви книжа. Ищецът живеел в съседство с обекта и ежедневно наблюдавал какво се върши там, като на 08.11.2019 г. управителят на ищеца се срещнал с него в имота му, като си поискал парите за изпълнението, но бил заплашен с физическа саморазправа, за което сигнализирал органите на полицията. Оттогава страните нямали контакти, нито пък имало плащания по договора. Именно забавата в заплащането на строителя, която се дължала на вина на възложителя, довела до спиране на работния процес. Моли за отхвърляне на предявените искове. Също претендира разноски. В с.з. чрез пълномощника си оспорва исковете. Също представя писмена защита.

В срока за отговор на исковата молба са предявени от „Пробау“ ЕООД, ЕИК: *********, против Ю.И.Т., ЕГН: **********, насрещни искове- за осъждане на последния да заплати частично сумата от 1 000 лева, от общо 15 000 лева- договорна неустойка по чл. 28 от договор за строителство от 21.11.2018 г., както и да му заплати още частично за сумата от 1 000 лева, от общо 10 337, 02 лева- заплащане на извършени допълнителни СМР в обекта, непредвидени в договора за строителство.

Насрещните искове са с правна квалификация по чл. 92 от ЗЗД и по чл. 266 от ЗЗД.

В насрещната искова молба, обективирана както в отговора на исковата молба, така и в няколко допълнителни уточнения, се посочват в табличен вид по количество и стойност извършените на обекта допълнителни СМР, възлизащи на сумата от 9 725, 23 лева без ДДС, които са останали неплатени. Първата частична претенция е за заплащане на допълнителните работи по акт № 3, а по отношение на втория насрещен иск се твърди, че вина за прекратяването имал само възложителят и в тази връзка той следвало да дължи неустойка.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по насрещния иск, чрез пълномощника, е депозирал писмен отговор, в който се оспорват като неоснователни приетите два насрещни иска. По първия иск се твърди, че строителната площадка била предадена своевременно, за което се подписал протокол без възражения. Ток и вода на обекта били осигурени от съседен имот, в които ответникът също бил строител и то преди стартиране на строителството. Тоалетна също била осигурена в съседния имот. Изпълнителят започнал действия по строежа без каквито и да е забележки, отправяни към ищеца и едва с насрещния иск заявил подобни възражения за пръв път. Възложителят не бил в забава и по отношение на плащанията по фактурите- авансът бил платен в срок, както и плащането по акт № 2, макар че фактурата тук била издадена преди акта за приемане на извършените СМР.

Относно фактурата по акт № 3, се посочва, че описаните работи не били приети от него, документите не носели негов подпис, не му била връчвана и фактурата. Оспорва твърденията за необоснован и безпричинен отказ за връчване на книжа по договора лично или чрез пълномощника си. Досежно втория насрещен иск- визираните в акт № 3 допълнителни СМР не се дължали, защото не били приети от възложителя, който по договор следвало да плаща единствено приетата работа. Моли за отхвърляне на исковете.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

С договор за строителство от

21.11.2018 г. ищецът е възложил на ответника да изпълни на етап „груб строеж“ жилищна сграда на четири етажа с гаражи и подземен паркинг в УПИ VI- 517.494, с материали на възложителя, за цена от 65 000 лева, включващ само възнаграждение за труда за отделните видове СМР и спомагателните материали. Заплащането е предвидено да се извършва по банков път след подписване на протокол обр. 19 и фактура за всеки отделен етап. Уговорен е и аванс от 15 000 лева, който ще се приспада пропорционално от фактурите по месечните плащания. Предвидени са срок за изпълнение- 180 дни, права и задължения на страните, както и санкции. Към договора обаче не е представена описана в него като приложение количествено-стойностна сметка (оферта).

За имота е представено и разрешение за строеж № 266/

17.08.2018 г., издадено от Община Пловдив, дирекция „УТ“, подписано от главен архитект.

Приет е протокол от 04.12.2018 г. за откриване на строителна площадка на обекта, ведно с приложения, подписани от страните, консултант (строителен надзор) и представител на общината.

С разписка от 22.11.2018 г. се удостоверява от Д. Б. получаване на дадена от ищеца сума от 15 000 лева-аванс по договора.

Представен е акт № 1/ 13.03.2019 г. (образец 19) за изпълнени СМР, подлежащи на плащане, подписан от страните по договора. По документа е издадена фактура №

**********/ 13.03.2019 г. на стойност 10 116, 36 лева с ДДС, платена на 15.03.2019 г.

Представен е акт №

2/ 29.05.2019 г.

(образец 19) за изпълнени СМР, подлежащи на плащане, също подписан от страните по договора, на стойност 19 729, 50 лева. Видно от платежни нареждания, на 21.06.2019 г. ищецът е превел за СМР- та по този акт по сметка на ответника сумата от 15 876 лева, след приспадане на част от аванса, както и сумата от 762, 05 лева- лихва за забава.

С констативен протокол от 03.06.2019 г. се установява завършеност на обекта до кота + 2, 58 м., като са установени дефекти- напукана плоча, поддал кофраж и десортирал бетон. Протоколът обаче не е подписан от представител на ответника.

С констативен протокол от 01.08.2019 г. е установено изпълнение на стоманобетонова конструкция до кота + 2, 58 м. и плоча, без зидарски работи и обратен насип откъм улицата. Протоколът също не е подписан от ответника.

До ответника са изпратени от ищеца две нотариални покани (първата връчена на 01.07.2019 г. на технически ръководител, а втората- на 10.09.2019 г. лично на *****на дружество), с които е поискано изпълнение на договора в 30 дневен срок чрез извършване на строителството на етап „груб строеж“ (първата покана) и явяване на обекта за съставяне на акт образец 10 (и двете покани).

Съставен е акт за установяване на строежа при спиране на строителството от 05.08.2019 г. в отсъствие на ответника, заместен от главен архитект на общината по реда на чл. 170 ал. 2 от ЗУТ.

Изготвена е нотариална покана от ответника до ищеца, невръчена на пълномощника му адв. Н. поради ползване на отпуск за периода 07.07.2019 г.- 15.09.2019 г., относно заявено от изпълнителя намерение да довърши строежа, но при изплащане на изпълнените до момента СМР. Приложения към поканата са фактура №

**********/ 06.08.2019 г. на стойност 15 529, 10 лева и акт 3/ 30.05.2019 г. за изпълнени СМР, останали неподписани от възложителя.

Видно от удостоверение от Община

Пловдив, район „Централен“, са образувани два нови имота, съответно УПИ V-517.495, с адрес- ***********и УПИ VI- 517.494, с адрес- ***********и двата за жилищно застрояване. Представена е и скица от СГКК за тези имоти.

С нотариален акт от 04.12.2018 г. ищецът е продал на „Джи Ес Джи“ ООД УПИ V-517.495, като между УПИ V-517.495 и УПИ VI- 517.494, са учредени права на преминаване.

Видно от удостоверение от „ЕР Юг“ и фактура, ищецът е заплатил на 05.12.2018 г. такса за услуга „Присъединяване на временни преместваеми обекти“ за ИТРН с адрес: ***********. От друго удостоверение от „ЕР Юг“ е видно, че този имот, собственост на ищеца, е бил присъединен към ел. мрежата на 08.04.2019 г. Представен е и по- ранен протокол от 06.11.2017 г. за монтаж/ подмяна на СТИ за имот с адрес- ***********.