Определение № 3012 от 20.10.2025, Районен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3012 гр. Стара Загора, 20.10.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Олга Златева като разгледа докладваното от Олга Златева Гражданско дело № 20255530103279 по описа за 2025 година

С разпореждане от 11.08.2025г. исковата молба е оставена без движение, с указания за ищеца в едноседмичен срок от съобщението да обоснове правния си интерес от предявяване на иска и да изложи обстоятелства, съгласно мотивната част на разпореждането. Ищецът е предупреден, че при неизпълнение на указанията в срока, исковата молба ще бъде върната и производството по делото – прекратено.

С разпореждане от 15.09.2025г. съдът е продължил срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба с пет седмици. Продълженият срок е изтекъл на 30.09.2025г.

На 15.10.2025г. е постъпила молба от ищеца чрез пълномощника му, че е осъден да заплати сума към „А1“ – в размер на 1124,22 лв., която включва платените от него главница, лихви, такси и разноски на ЧСИ Т.К.. Твърди се, че тази сума е преведена на ответното дружество, което е получило същата без основание. Тъй като с Определение № 1438 от 01.10.2025г. на ОС – Плевен е оставено без уважение възражението му по чл. 423 от ГПК, то единственият му път за защита е искът по чл. 55 от ЗЗД.

С приложеното към молбата Определение № 1438 от 01.10.2025г. по в.ч.гр.д. № 773/2025г. на ПлОС е оставено без уважение възражението на ищеца по настоящото дело срещу издадената Заповед за изпълнение на парично задължение № 51 от 09.01.2024г. по ч.гр.д. № 103/2024г. на ПлРС, като неоснователно.

Съдът намира, вкл. на базата на представеното Определение на ПлОС, че предявеният иск по чл. 55 от ЗЗД – за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от 1124,22 лв., представляваща заплатено от ищеца задължение по изп. дело № 772/2025г. по описа на ЧСИ Т.К., която сума ответникът е получил без основание, е недопустим.

В исковата молба ищецът твърди, че вземането на ответника, което се иска последният да бъде осъден да върне на ищеца, като получено без основание, представлява заплатено от ищеца вземане по изп.д. № 772/2025г. на ЧСИ Т.К., образувано по изпълнителен лист, издаден по Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 103/2024г. на РС – Плевен.

Изложените факти в обстоятелствената част на исковата молба са: че е нарушена процедурата по връчване на Заповедта за изпълнение, че ищецът не е бил в 1 договорни отношения с „А1 Българиия“ ЕАД и поради това, няма как да дължи суми за предоставени съобщителни услуги.

Съгласно чл. 416 от ГПК, когато възражение не е подадено в срок или е оттеглено, заповедта за изпълнение влиза в сила. В случая, Заповед за изпълнение № 51 от 09.01.2024г. по ч.гр.д. № 103/2024г. на ПлРС е влязла в законна сила.

Според трайната практика на ВКС, при всички хипотези на чл. 416 ГПК, настъпва стабилитет на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. С влизане в сила на заповедта за изпълнение всяко възражение на длъжника, че вземането не съществува, е преклудирано и не може да бъде заявено с нов иск /Решение № 207/31.07.2015г. на ВКС по гр. д. № 7030/2014г. IV г. о./ извън специалните хипотези на чл. 424 и чл. 439 ГПК – новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства или факти, настъпили след издаването й. В настоящия случай, не се твърдят такива обстоятелства /непреклудирани/, на които да се основава искът по чл. 55 от ЗЗД – за връщане на получено без основание. С приложеното Постановление от 30.04.2025г. на прокурор от РП - Плевен ДП е прекратено.

Определеният в ГПК специален ред на защита на длъжника, срещу който има издадена и влязла в сила заповед за изпълнение, изключва защитата чрез предявяване на иск по общия ред. Това е свързано с особеностите на заповедното производство, каквото е проведено и в настоящия случай. В този смисъл са Определение № 688 от 14.12.2009г. по ч. гр. д. № 692/2009г. на ВКС III г. о., ГК, Определение № 480 от 27.07.2010г. по ч. гр. д. № 221/2010г. на ВКС IV г. о., ГК, Определение № 950 от 28.11.2011г. по ч. т. д. № 550/2010г. на ВКС и др. Цитираната съдебна практика, макар и създадена във връзка с отрицателни установителни искове, би следвало да се счита за правно важима и по отношение на осъдителните искове, доколкото последните включват в себе си защитата, която се търси с установителните искове. В този смисъл, във връзка с предявен иск по чл. 55 от ЗЗД, са Определение № 501 от 16.09.2015г. на ВКС по ч. гр. д. № 4150/2015г., III г. о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015г., II т. о., ТК.

Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск е недопустим, поради което, образуваното въз основа на него производство следва да бъде прекратено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА подадената от Б. В. Т. искова молба с вх. № 23692/30.07.2025г., въз основа на която е образувано гр.д. № 3279/2025г. по описа на Старозагорския районен съд.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 3279/2025г. по описа на Старозагорския районен съд.

Определението може да се обжалва от ищеца с частна жалба пред Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 2

3