Решение № 4719 от 19.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4719 гр. София, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20241110172401 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на И. В. В. с ЕГН **********, с адрес:

*******************, съдебен адрес: ******************* чрез адв. В. Б. Б. срещу „Н“ ООД, ЕИК: **************, със седалище и адрес на управление: ************, с която се иска:

-да се прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит № *********** от 26.08.2023 г. и

-ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца недължимо платени суми по Договор за потребителски кредит № *********** от 26.08.2023 г.- 72.00 лева – договорна/ възнаградителна лихва по чл. 11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № *********** от 26.08.2023 г., за периода от 27.09.2023 г. до 27.02.2024 г. и 366.00 лева – неустойка за непредставено обезпечение на основание чл. 4, ал. 3, във вр. с чл. 6 от Договор за потребителски кредит № *********** от 26.08.2023 г., за периода от 27.09.2023 г. до 27.02.2024 г., ведно със законна лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба/02.12.2024 г./ до окончателното изплащане.

Твърди се, че на 26.08.2023 г. между „Н” ООД, ЕИК ************** – Заемодател, от една страна, и И. В. В., с ЕГН ********** – заемател, от друга, е подписан Договор за потребителски кредит № *********** (по-долу за краткост Договора). Страните са постигнали споразумение Заемодателят да предостави паричен заем в размер на 600.00 лв.

(шестстотин лева). Определен е размер на годишен лихвен процент съгласно чл. 11, ал. 1 , а именно 40.05 %. Срокът за издължаване на кредита е 6 (шест) месеца, с крайна дата 27.02.2024 г. В чл. 11, ал. 4 е посочен годишният процент на разходите, който е в размер на 48.28 %. При сключването на договора, в чл. 4, ал. 3, във връзка с чл. 6 от договора и чл. 3.2. от Общите условия към договора е предвидено условието за обезпечаване на договора за паричен заем с предоставяне на гаранция по кредита, който да отговаря на предвидените условия в чл. 4, ал. 3 договора и чл. 3.2. от Общите условия към договора. При 1 непредоставяне на предвидените гаранции в срок до края на следващия ден от подписване на договора, в чл. 6, ал. 1 е предвидено начисляването на неустойка в размер на 366.00 лв. В изпълнение на задълженията, поети със сключения договор за паричен заем, ищецът е заплатил всички суми, дължими по Договора за паричен заем, ведно с възнаградителната лихва и начислената неустойка за непредоставено обезпечение.

Поддържа се, че в процесния договор е посочен годишен процент на разходите, но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран - изрично е уговорен само годишен лихвен процент от 40.05 % и годишен процент на разходите от 48.28 %. В ГПР се включват освен дължимата възнаградителна лихва, така и всички допълнителни разходи. В случая обаче, тези суми не са включени в ГПР. В случай че те бяха включени в ГПР, то той би надхвърлял многократно предвидения размер съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Сочи се, че дължимото възнаграждение (такса за предоставяне на гаранция/поръчителство), е разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР. Липсата на изрично отбелязване в договора за кредит, че този разход се включва в ГПР, както и изобщо кои разходи са взети предвид при определянето му, е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК.

Твърди се, че заемателят дължи връщане по договора само на получената сума от 600 лева, които вече са заплатени на заемодателя. Всичко над чистата стойност на получената сума (главницата) от 600 лева е платено при изначална липса на основание с оглед недействителността на договора, поради което подлежи на връщане.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, с който се признава: сключването на 26.08.2023 г. на договор за кредит № *********** между страните по делото, по силата на който на кредитополучателят е предоставен заем в размер на 600.00 лева; на основание чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК кредиторът не е включил в ГПР по процесния договор разход за неустойка; в ГПР по процесния договор за кредит е включен единствено разход за възнаградителна лихва; получаване на описаните в исковата молба суми по процесния договор за кредит.

Оспорва се недействителността на договора за потребителски кредит поради неспазване изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК и че неустоечната клауза води до „скрито“ оскъпяване на кредита, неоснователно обогатяване на кредитора и накърняване на добрите нрави.

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Отделено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване:

-че между страните е сключен договор за кредит № ***********, по силата на който на кредитополучателят е предоставен заем в размер на 600.00 лева, -че в ГПР по кредита е включена единствено възнаградителна лихва, а не и неустойка, -че ищецът заплатил на ответника 72.00 лева – договорна/ възнаградителна лихва по чл. 11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № *********** от 26.08.2023 г., за периода от 27.09.2023 г. до 27.02.2024 г. и 366.00 лева – неустойка за непредставено обезпечение на основание чл. 4, ал. 3, във вр. с чл. 6 от Договор за потребителски кредит № *********** от 2

26.08.2023 г., за периода от 27.09.2023 г. до 27.02.2024 г

По делото е представено и копие на процесния договор за потребителски кредит № ***********,сключен между „Н“ ООД – кредитор, и И. В. В.– кредитополучател.

Съгласно договора заемодателят е предоставил на ответника заем в размер на 600 лева, които последният се е съгласил да върне при следните параметри и условия: срок на заема – 6 месеца; брой вноски – 6; размер на вноската- 112 лева; фиксиран годишен лихвен процент по заема – 40.05 %, ; обща сума дължима от заемателя – 672 лв.; годишен процент на разходите по заема – 48.28 %.

Не е спорно по делото получаването на сумата от ищеца.

Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора за заем, в срок до края на следващия ден от сключване на настоящия договор, Кредитополучателят е длъжен да предостави на Кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора. Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за сума в размер на 672.00 лева със срок на валидност до 28.02.2024 г.

Съобразно клаузите на чл. 6 от договора в случай че Кредитополучателят не представи на Кредитора гаранция по кредита по чл. 4, ал. 3 от този договор в установения срок и съгласно реда и условията предвидени в общите условия по договора, той дължи на дружеството неустойка в размер на 366 лв. Неустойката се начислява на месец, считано от изтичането на срока по чл. 4, ал. 3. Ако срокът, за който се начислява неустойката, е пократък от срока между две погасителни вноски, неустойката се начислява на ден и е в размер на 1/30 от месечната неустойка. Неустойката се дължи само за периоди, в които кредитът е бил без осигурена гаранция. В този смисъл, ако Кредитополучателят осигури надлежна гаранция по кредита, макар и след изтичането на срока по чл. 4, ал. 3, неустойката спира да се начислява. Ако действието на гаранцията бъде прекратено, независимо по какви причини, считано от деня, в който действието на гаранцията е било прекратено, неустойката отново се начислява. Начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план.

Съобразно разпоредбите на т. 3.2. от общите условия на дружеството-кредитор в срок до края на следващия ден от сключването на Договора за потребителски кредит, Кредитополучателят е длъжен да представи на дружеството гаранция по кредита, която може да бъде:а) банкова гаранция, издадена от банка, оперираща на територията на Република България;б) гаранция, издадена от небанкова финансова институция, оперираща на територията на Република България;в) двама поръчители.Банковата гаранция и гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, следва да отговарят на изискванията на закона за тяхното издаване и да съдържат неотменяемо и безусловно изявление, че ако Кредитополучателят не заплати което и да е свое парично задължение, произтичащо от Договора за потребителски кредит, гарантът (банка или небанкова финансова институция) ще заплати на „Н” ООД всички дължими от Кредитополучателя суми в първия работен ден, следващ деня на получаване на първо писмено искане от страна на дружеството. Размерът на гаранцията по т.3.2.1 букви „а” и „б” и срока на нейната валидност се определят в договора за потребителски кредит. Поръчители могат да бъдат дееспособни физически лица, които поемат задължение да отговарят солидарно с Кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на Кредитополучателя, произтичащи от Договора за потребителски кредит при условията на чл. 138 и следващите от Закона за задълженията и договорите. Поръчителите трябва да са наети на безсрочен трудов договор и да получават минимум 1500 (хиляда и петстотин) лева брутно месечно възнаграждение. Към датата на сключване на Договора за потребителски кредит поръчителите не трябва да имат кредити с повече от 30 (тридесет) дни просрочие.В рамките на срока по т. 3.2.1 поръчителите следва да се явят лично в офис на дружеството и да предоставят информация за себе си – лични данни и данни, касаещи тяхната 3 кредитоспособност.дружеството не е длъжно да приеме предложените от Кредитополучателя поръчители, а преценява тяхната надеждност и платежоспособност. В тази връзка, освен личните данни на предложените поръчители, дружеството може да изиска и информация относно наличие на сключен трудов договор, работодател, имуществено състояние и друга подобна.дружеството приема предоставената от Кредитополучателя банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция, ако същата отговаря на изискванията на закона, на тези Общи условия и на Договора за потребителски кредит След като Кредитополучателят получи уведомление от страна на дружеството, че е одобрен за кредити още преди да е потвърдил желанието си за сключване на Договора за потребителски кредит същият има право да изпрати за предварително одобрение от страна на дружеството /на имейл или в офис на дружеството/ гаранция предоставена от банка или небанкова финансова институция. дружеството е длъжно в срок до края на първия работен ден след получаването на последната да уведоми Кредитополучателя дали ще издаде предварително одобрение или не. Ако дружеството одобри гаранцията, то не може да откаже да я приеме като обезпечение за сключване на договора, за който Кредитополучателя е бил одобрен. Одобрението на гаранцията важи за срок от 15 (петнадесет) дни.След като Кредитополучателят получи уведомление от дружеството, че е одобрен за кредит и още преди да е потвърдил желанието си за сключване на Договора, същият има право да предостави за предварително одобрение от страна на дружеството двама поръчители. дружеството е длъжно в срок до края на първия работен ден след предоставяне на необходимите данни от страна на поръчителите да уведоми Кредитополучателя дали ще издаде предварително одобрение или не. Ако дружеството одобри поръчителите, то не може да откаже да ги приеме като обезпечение по Договор за потребителски кредит сключен с Кредитополучателя. Одобрението на поръчителите важи за срок 15 (петнадесет) дни. В случай, че дружеството не одобри един или двама от поръчителите, Кредитополучателят има право да предостави за предварително одобрение още двама поръчители.Уведомлението на дружеството по т. 3.2.7 и т. 3.2.8 се извършва по телефон или по имейл.

Съобразно разпоредбите на т. 3.3. от общите условия на дружеството-кредитор в случай че Кредитополучателят не представи на дружеството гаранция по кредита по реда и при условията на т. 3.2 и в предвидения срок, той дължи на дружеството неустойка в размер, посочен в Договора за потребителски кредит. Неустойката се начислява на месец, считано от изтичането на срока по т. 3.2.1. Ако срокът, за който се начислява неустойката, е по-кратък от срока между две погасителни вноски, неустойката се начислява на ден и е в размер на 1/30 от месечната неустойка. Неустойката се дължи само за периоди, в които кредитът е бил без осигурена гаранция. В този смисъл, ако Кредитополучателят осигури надлежна гаранция по кредита, макар и след изтичането на срока по т. 3.2.1, неустойката спира да се начислява. Ако действието на гаранцията бъде прекратено, независимо по какви причини, считано от деня, в който действието на гаранцията е било прекратено, неустойката отново се начислява. Начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения в Договора за потребителски кредит погасителен план.

Разпечатката съдържа 27 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c683ca56-019b-448d-83f6-d82306b49176