Определение № 7382 от 20.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7382 гр. София, 20.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110155398 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Съдът е сезиран с предявен по реда на чл. 422 ГПК от В. П. А. срещу ответника „Дойче Луфтханза“ АД, германско дружество, действащо чрез своето търговско представителство на чуждестранно юридическо лице в България, установителен иск с правно основание чл. 7, т. 1, б.“б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година, за установяване дължимостта на сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3233/23.09.2025 г. по ч.гр.д.

№ 5081/2025 г. по описа на РС-Перник, а именно: 400 евро, представляваща обезщетение за закъснението на полет номер LH863 от 14.12.2022г. с дестинация летище Осло – Франкфурт, поради което закъснение ищецът е изпуснал свързания полет номер LH1428 от 14.12.2022г. с дестинация летище Франкфурт - София, които полети са част от единна резервация № TUPL2C с направление Осло-Франкурт-София, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /19.09.2025 г./ до окончателното изплащане на сумите.

Ищецът твърди, че има сключен договор за въздушен превоз с ответника по резервация № TUPL2C, по силата на който „Дойче Луфтханза“ АД се е задължил да превози ищеца с два последователни директно свързани полета по маршрута Осло-Франкурт-София, както следва: полет номер LH863 с излитане от летище Осло на 14.12.2022г. в 16:10ч. и краен пункт на пристигане на летище Франкфурт на 14.12.2022г. в 18:20ч. и полет номер LH1428 с излитане от летище Франкфурт на 14.12.2022г. в 19:25ч. и краен пункт на пристигане на летище София на 14.12.2022г. в 22:35ч.

Сочи, че първият полет LH863 от 14.12.2022г. не излита по предварително договореното разписание, като полетът летище Осло - летище 1

Франкфурт е реализиран и пристига в пункт - летище Франкфурт със закъснение. Твърди, че поради тази забава пътникът е изпуснал връзката за следващия полет LH1428 от 14.12.2022г. летище Франкфурт - летище София на същия въздушен превозвач „Дойче Луфтханза" АД. Сочи, че ищецът е трябвало да пътува с друг полет до летище София, като пристигнал в крайния пункт - летище София, със забава от над 24 часа.

Намира, че с оглед обстоятелството, че разстоянието между началната и крайната точка на маршрута е между 1500 км и 3500 км (изчислено по метода на дъгата на големия кръг), на ищеца се дължи обезщетение в размер на 400 евро, съгласно хипотезата на чл. 7, пар. 1, буква „б“ от Регламент (ЕО) №261/2004.

Сочи, че ищецът отправил извънсъдебна покана до ответника, регистрирана от последния с референтен номер 22120277, но авиопревозвачът постановил отказ да изплати дължимото обезщетение.

Предвид изложеното, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което било уважено. Сочи, че срещу издадената заповед от РС-Перник е постъпило възражение в срок, поради което, след дадени от заповедния съд указания, предявява настоящия установителен иск.

Моли съдът да уважи исковата претенция като установи дължимостта на сумата, така както е посочена в заповедта за изпълнение.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва допустимостта на производството и основателността на предявения иск.

Намира, че доколкото ответникът е германско дружество и няма седалище в Република България, заповедният съд не е имал основание да издаде заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като същата следва да бъде обезсилена служебно, а настоящото производство – прекратено като недопустимо.

По същество на претенцията признава, че ищецът е имал закупен билет за пътуване по маршрута Осло-Франкфурт-София, който е следвало да се осъществи с цитираните два полета LH863/14.12.2022 по маршрута ОслоФранкфурт и LH 1428/14.12.2022 от Франкфурт до София, както и че полет LH863/14.12.2022 по маршрута Осло-Франкфурт е закъснял.

Твърди обаче, че ответникът не носи отговорност за изплащане на обезщетение, поради наличието на особени непредвидени обстоятелства, довели до закъснение на първия полет. Сочи, че полет LH863/14.12.2022 по маршрута Осло- Франкфурт е излетял със закъснение от 3 часа и 37 минути и кацнал със закъснение от 3 часа и 35 минути, но причина за закъснението при излитане, резултираща в 3 часа и 15 минути закъснение, е закъснение на предходен полет от ротацията на въздухоплавателното средство, обслужващо полета, а именно - LH862/14.12.2022 от Франкфурт до Осло. Сочи че полетът от Франкфурт до Осло закъснял заради затруднено земно управление на самолета, причинено от лоши метеорологични условия.

Сочи, че на пътника е предложено да достигне до крайната си 2 дестинация с друг полет, от която опция същият се е възползвал.

Релевира възражение за изтекла погасителна давност, позовавайки се на разпоредбата на чл. 135 ЗГВ.

Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

По направеното от ответника възражение за недопустимост на производството:

В отговора на исковата молба ответникът намира, че доколкото последният е германско дружество и няма седалище в Република България, заповедният съд не е имал основание да издаде заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК, като същата следва да бъде обезсилена служебно, а настоящото производство – прекратено като недопустимо.

Съдът намира така изложените доводи за неоснователни по следните съображения:

Действително, съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 4 ГПК, заповед за изпълнение не се издава, в случаите когато ответникът няма седалище в България, а когато заповед е издадена, същата следва да бъде служебно обезсилена от заповедния съд /така в разясненията, дадени в т.3б от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК./

Разпоредбата на 411, ал. 2, т. 4 ГПК обаче следва да се тълкува заедно с тази на чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК – тоест, заповедният съд следва да откаже издаването на заповед за изпълнение единствено тогава, когато длъжникът – търговец, няма нито седалище, регистрирано в Република България, нито място на търговска дейност в Република България. В случая, безспорно е по делото, че ответникът е чуждестранно юридическо лице. Доколкото обаче е безспорно, че последното развива дейност в България именно чрез регистрираното си търговско представителство /чрез което е подаден и настоящият отговор на исковата молба/, съдът намира, че заповедният съд законосъобразно е издал заповед за изпълнение срещу ответника.

На следващо място, съгласно чл. 7, т. 1, б. „а“ от Регламент 1215/12 срещу лице, които има местоживеене, респективно - седалище в държава членка /какъвто е процесният случай/, могат да бъдат предявявани искове в друга държава-членка в съдилищата по мястото на изпълнение на въпросното задължение - в случая на предоставяне на услуги, мястото в държава членка, където съгласно договора услугите са били предоставени или е трябвало да бъдат предоставени (чл. 7, т. 1, б. „б“, второ тире от Регламента). Тълкуване на този текст във връзка с обезщетение за закъснял полет по Регламент 261/2004 е дал Съдът на ЕС с Решение от 9.07.2009 г. по делото С-204/08, съгласно което „при превоз по въздух на лица от една държава членка до друга държава членка, извършен на основание договор, сключен само с една авиокомпания, която е действителният превозвач, компетентният съд да разгледа искане за обезщетение на основание този договор за превоз и на Регламент 261/2004 относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп до борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на регламент 295/91 е съдът - по избор на 3 ищеца - в чийто район се намира мястото на излитане или мястото на пристигане на самолета, така както тези места са договорени в посочения договор“.

В конкретния случай, безспорно е че крайната дестинация на свързаните полети е гр. София, България, поради което настоящият състав намира, че се явява компетентен да разгледа предявения /допустим/ установителен иск.

По исковете:

Предявен е иск с правно основание чл. 7, т. 1, б. „б“, вр. с чл. 5, § 1, б.

„в“ от Регламент 261/2004 г. на Европейския парламент и Съвета.

На основание чл. 154 ГПК доказателствената тежест между страните се разпределя както следва:

По иска с правно основание чл. 7, т. 1, б. „б“ , вр. с чл. 5, § 1, б. „в“ от Регламент 261/2004 г. на Европейския парламент и Съвета в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е налице валиден договор за превоз на пътници по резервация № TUPL2C, по който ищецът е изправна страна, закъснението на полет номер LH863 от 14.12.2022г. с дестинация летище Осло – Франкфурт, резултатирало в изпускане на свързания полет номер LH1428 от 14.12.2022г. с дестинация летище Франкфурт - София, както и полетното разстояние между първата и последната точка от дестинацията /между 1500 и 3500 километра/, обосноваващо по размер претендираното обезщетение – обстоятелства, който, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.

4 ГПК, съдът отделя като безспорни между страните.

В тежест на ответника, при установяване на горните факти, е да докаже плащането на обезщетение в претендирания размер, както и наведените с отговора на исковата молба правоизключващи възражения – наличие на извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент 261/2004 г., в случая –влошени метеорологични условия, поради които предходния полет от ротацията / LH862/14.12.2022/ е пристигнал със закъснение в Осло.

По направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да установи наличието на основания за спиране и прекъсване на давността – за каквито обстоятелства съдът указна на страната, че не сочи доказателства.

По доказателствените искания:

Представените от страните писмени доказателства са относими, допустими и необходими за изясняване на спора от фактическа и правна страна, поради което събирането им следва да бъде допуснато.

Следва да бъде уважено искането на ответника за назначаване на съдебно – техническа експертиза по поставените в отговора въпроси.

Съдът приканва страните към постигане на спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията, ще направят по4 малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство.

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.03.2026 г. от 13:15 часа , за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а ищеца – и с препис от отговора на исковата молба.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта си за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на настоящото определение.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че могат най-късно в първото по делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка. В случай, че в този срок страните не представят писмени доказателства или не поискат допускането на гласни доказателствени средства за установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

ДОПУСКА събирането на писмените доказателства, представени към исковата молба и отговора на исковата молба.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-техническа експертиза по поставените в отговора въпроси при депозит в размер на 400 евро, вносим от ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението за настоящото определение.

НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. А. И. Г., тел. № ****, е-адрес: **** ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице, като се уведоми , че следва да работи по поставените задачи след представяне на документ за внесения депозит.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за окончателно уреждане на правния спор, предмет на делото.