Решение № 441 от 01.09.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 441 гр. София, 01.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Димитър Г. Цончев

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова в присъствието на прокурора И. Хр. М. като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20251800500173 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 449 от 30.12.2024 год., постановено по гр.д. № 766/2023 год. по описа на РС-Костинброд, е отхвърлен иска на ищеца М. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ., кв. „С.“, ул. „П.“ № .. за осъждане на ответниците Софийски районен съд и Софийски градски съд да му заплатят солидарно сумата от 3 000 /три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на гражданско дело № 950/2014 г. по описа на ответника СРС, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от депозиране на исковата молба 10.01.2014 г., до окончателното изплащане. Отхвърлен е иска на ищеца М. В. М., ЕГН ********** за осъждане на ответниците Софийски районен съд и Софийски градски съд да му заплатят солидарно сумата от 630 /шестстотин и тридесет/ лева, представляваща обезщетение за разходи за адвокатско възнаграждение за преподписване на две касационни жалби по частно гражданско производство на СГС и по решението по същество. С постановеното решение е отхвърлен иска на М. В. М., ЕГН **********, за осъждане на ответника Софийски районен съд, ЕИК .............. да му заплати 1 сумата от 4 370 /четири хиляди триста и седемдесет/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие извършено съществено нарушение на правото на ЕС - правото на справедлив процес по чл. 6, ал. 1 от ЕКПЧ, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от депозиране на ИМ - 10.01.2014 г., до окончателното изплащане, както и иска срещу Софийски градски съд за осъждането му да заплати сумата от 2 000 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие извършено съществено нарушение на правото на ЕС - правото на справедлив процес по чл. 6, ал. 1 от ЕКПЧ, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от постановяване на определение № 24739 – 27.09.2017 г. до окончателното изплащане. На ответниците са присъдени разноски от по 230.00 лева.

Срещу постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство М. В. М. с доводи за неправилност и необоснованост. Изложени са възражения, че първоинстанционният съд не е споделил експертния анализ на състав на ИВСС, които са констатирали, че е налице нарушаване на правото на разглеждане на делото в разумен срок, като не били констатирали забава в действия на заявителя. Излага, че производството по гр.д. № 950/2014 г. е продължило 7 години и 5 месеца, което е неразумен срок.

Излага, че не било вярно твърдението, че не е намерен на адреса, а невръчен съдебен акт е основание за неговата отмяна. Излага, че липсва съществена част от мотивите в решението на СРС по гр.д. № 950/2014 г., касаещи незаконно приложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ в рамките на 9 дни, което било в нарушение на правото на ЕС. Посочва, че актът на СГС не бил връчен, поради което не се касаело за техническа грешка. Искът за присъждане на сумата от 630 лева за имуществени вреди, представляващи адвокатски хонорар и държавна такса представлявало вреда в резултат на несправедлив съдебен процес, обусловен от липсата на равнопоставеност на страните в процеса. По същество прави искане решението да бъде отменено изцяло и предявените искове уважени.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от Софийски градски съд, с който оспорва жалбата и изразява становище за неоснователност. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от Софийски районен съд, с който оспорва жалбата и изразява становище за неоснователност. Претендира разноски за 2 юрисконсултско възнаграждение.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, от процесуално легитимирано лице- ищеца по иска, в законоустановения срок, поради което същата се явява допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение.

С оглед на така приетата за установено фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

За да постанови своето решение, районният съд е приел, че не е налице забавяне на производството по гр. д. № 950/2014 г. на СРС и по и ч.гр.д. № 7286/2017 г. по описа на ответника СГС, нито пък са налице основания за солидарно осъждане на ответниците да заплатят обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 630 лева.

Като неоснователни са счетени и исковете срещу СРС и СГС за неимуществени вреди, с правно основание чл. 2в от ЗОДОВ, за твърдяно съществено нарушение на правото на ЕС, а именно на правото на ищеца на справедлив процес, установено от чл. 6, ал. 1 от ЕКПЧ.

Представителят на СОП изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Съгласно чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на 3 правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Това право се отнася до всички видове съдебни производства – граждански, наказателни и административни. Според чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Следователно за да бъдат уважени исковете е необходимо да са налице следните предпоставки: 1/ ищецът да е бил страна по дело; 2/ това дело да е било разгледано и решено извън разумния за това срок; 3/ от забавянето ищецът да е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица; 4/ ответникът да не е заплатил обезщетение на ищеца за тези вреди.

В производството за присъждане на обезщетение за причинени вреди на граждани от неправомерни действия на държавата отговорността е обективна и се носи от държавата, а не от нейните органи или длъжностни лица, без значение кой е причинил вредоносния резултат /така решение № 76-2016 г. на III г. о. на ВКС по гр. д. № 5721/2015 г./. Тази отговорност на държавата се реализира чрез нейните органи – в случая това е СРС и СГС. Преценката за наличие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, а от там и за обезщетение на причинените от това вреди, се извършва по критериите, определени в чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ и поддържани последователно и в практиката на ЕСПЧ. Тези критерии са обща продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора За да се прецени дали едно дело е разгледано и решено в разумен срок от значение е общата продължителност на съдебното производство – възможно е тя да е в нарушение на изискването за разумен срок, въпреки че отделните етапи на производството да са имали разумна продължителност и обратно – при допусната забава в отделна част от производството няма нарушение на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, ако общата продължителност на делото не е прекомерна според вида на делото и броя инстанции. Освен това при преценката за продължителността на разумния срок следва да се отчита и времето 4 необходимо за проучване на делото, правилното водене на производството и попълването му с доказателствен материал, с цел постановяване на правилен и законосъобразен съдебен акт.

Преценката дали е спазено изискването за разумен срок се извършва с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на съдебното производство. ЕСПЧ е определил като важни няколко фактора, за да се реши дали делото е сложно: естеството на фактите, които следва да бъдат установени, нуждата да се получат документи по делото (включително и от чужбина), съединяването на делото с други дела, необходимостта от ползване на специални знания и назначаване на съдебни експертизи, обем на доказателствата и пр. От значение е и поведението на сезиралия съда и на съответните власти, както и значението на делото за жалбоподателя. При преценката на поведението на компетентните органи голямо значение имат усилията им за ускоряване на производството – съдебните органи са тези, от които се очаква да следят всички участници в производството, да полагат максимални усилия за предотвратяване на ненужно забавяне.

Отделно от това и с оглед практиката на ЕСПЧ (напр. Salesi v. Italy, 1993) следва да се посочи, че съгласно чл. 1 КЗПЧОС, държавитечленки са длъжни да организират правните си системи по начин, който да гарантира спазването на чл. 6 КЗПЧОС, като позоваването на финансови или практически затруднения не може да оправдае неизпълнението на изискванията на чл. 6 КЗПЧОС.

Процесното гражданско дело № 950/2014 г. по описа на ответника СРС е било предмет на разглеждане на три съдебни инстанции, като СГС се е произнесъл по него като въззивна инстанция, но е разгледал и няколко частни производства – ч.гр.д. № 7286/2017 г. /частна жалба срещу разпореждане за връщане на подадена въззивна жалба/, ч.гр. д.

№ 15389/2019 г. /по подадена на 05.11.2019 г. молба за бавност/ и ч.гр.д. № 5406/2021 г. / по частна жалба срещу определение по чл. 250 на СГС/, предвид което РС-Костинброд правилно е приел, че липсва забавяне при разглеждане на производството. Изискването за разглеждане и решаване на делата в разумен срок не следва да взима превес пред това делото да бъде разгледано от справедлив и обективен съдебен състав, осигуряване на равенство на страните, състезателно начало и постановяване на съдебно решение въз основа на обективно събран и преценен доказателствен материал, което в случая е сторил съдебния орган. При запознаване с производството по гражданско 5 дело № 950/2014 г. по описа СРС прави впечатление, че са били извършвани множество процесуални действия от ищеца – замяна на ответник, което е довело до повторно изпълнение на процедура по чл.

131 от ГПК, обжалване на всички актове, което е довело до множество произнасяния по различни въпроси, дори които са били в интерес на ищеца. Тук следва да се посочи, че ищецът е подал касационна жалба срещу въззивното решение от 14.11.2018 г., въпреки наличието на правен интерес, поради изгодното за него решение в осъдителната част. Отделно от това около четири месеца са били необходими за отстраняване на нередовности по исковата молба, което се дължи и на трудности при откриване на ищеца. От материалите по делото се установява, че сравнително бързо и ритмично са насрочвани съдебните заседания и са събирани относимите доказателства. В обобщение макар и производството да е продължило 7 години, който период сам по себе си е доста дълъг и надхвърля разумния срок за такова производство, съпоставено с процесуалното поведение на ищеца, не може да се направи извод за неразумен срок. Забавянето при постановяване на решение от СРС е малко над четири месеца, което на фона на ритмичното провеждане на заседанията по събиране на доказателствата, не е съществено и не е довело до настъпване на вреди за ищеца. Забавянето при постановяване на решението на втората инстанция е пет месеца, което също не следва да се приеме за съществено и значително, до какъвто извод е достигнал и РСКостинброд. Освен това в периода от подаването на въззивна жалба на ПРБ до изпращане на въззивната инстанция е извършено администриране на тази жалба, така и администриране на въззивната жалба от М. М. от 11.07.2016 г., оставянето й без движение на 15.07.2016 г., връщането й на 15.11.2016 г., обжалване на разпореждането за връщане с жалба от 07.02.2017 г. и произнасяне на СГС по тази жалба на 27.09.2017 г. За този период са извършвани процесуални действия, които не са позволили изпращане на делото за разглеждане по въззивната жалба на ПРБ, тъй като е следвало да приключи процедурата по администриране на втората въззивна жалба.