Решение № 1735 от 24.10.2018, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр. Варна,

24 октомври 2018 година.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,

„Гражданско отделение”, първи състав, в открито съдебно заседание проведено на петнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА

НЕВИН

ШАКИРОВА

СЕКРЕТАР: МАРИЯНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Красимир Василев, в.гр.д. № 1720 по описа за 2018 година на ВОС, намира следното:

Производството по делото е въззивно, образувано е след постановяване на Решение № 91 от 17.07.2018 година, постановено по к.гр.дело № 283/2018 година на ВКС, ТО, с което е било отменено влязло в сила Определение № 1912 от 01.06.2015 година, постановено по гр.дело № 1095/2015 година на ВОС, то е по жалба на „КНМ Груп” ЕООД, ЕИК ********* против Решение № 551 от 04.02.2015 година, постановено по гр.дело № 9985/2014 година, по описа на ВРС, с което е била отхвърлена исковата претенция по чл.55 от ГПК.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, т.к. не отчита наличните по делото доказателства, което същевременно прави и извода незаконосъобразен.Искането е атакувания съдебен акт да бъде отменен, а иска – отхвърлен.

По делото е постъпил отговор от страна на „Енерго Про Продажби“ АД и от него е видно, че искането е съдебното решение да бъде потвърдено.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция за въззивното дружество, което е редовно призовано, представител не се явява.

Въззиваемата страна, редовно призована – явяват се П.К. и адв.Я., които молят съдът да потвърди решението.

След като се запозна с материалите по делото и със застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:

Не се спори от страните, а е и видно, че на 24.08.2012 година е извършена проверка от служители на „Енерго Про БЪЛГАРИЯ МРЕЖИ” АД на електромер, находящ се в *******, с титуляр ********.Като констатации в посочения протокол било отразено, че електромера е извън класа на точност и че не отчита подавана енергия, поради наличие на мост.

Изслушана е и Съдебно техническа експертиза (вж.л.72), от чието заключение се установява, че ответното дружество правилно е изчислило дължимата сума съобразно утвърдените от ДКЕВР цени – действащи в рамките на определения период за корекции, периодът за изчисляване на корекцията е съгласно чл.38, ал.4 от ОУ – до 180 дни спрямо последния извършен редовен отчет на електромера; експерта сочи, че е възможно енергията да е доставена до абоната; сочи, че СТИ е извън класа на точност, и не отчита ползваната ел енергия.

При тези данни становището на съда е следното:

Видно от приложеното на л.23 от първоинстанционното дело заверено копие от Констативен протокол № 0046821, е че на 24.08.2012 година, на основание чл.

13, т. 5 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на “Енерго Про България Мрежи” АД, служител на последното дружество е извършена проверка на електромер, находящ се в ********, с титуляр ******* Костов..В протокола е вписано, че държавните и ведомствени пломби на електромера са налице, като е констатирано неотчитане на СТИ.

В тежест на въззивното дружество е да докаже, че в качеството си на доставчик на електроенергия е доставил посоченото в справката за корекция количество електроенергия и че тя на е била отчетена от средството за търговско измерване.Наличието на тези предпоставки следва да бъдат установени от него по пътя на пълното доказване, тъй като те обуславят изхода на спорното правоотношение.По делото не се спори, че въззиваемата страна е „Потребител” на електроенергия за битови нужди по см. на § 1, т. 42 ЗЕ. Безспорно е и че имотът, където е монтиран процесният електромер, е бил присъединен към електро преносната мрежа, поради което ищеца има задължение да заплаща използваната електроенергия.Спорно обаче остава обстоятелството налице ли са предпоставките за възникване на договорно право на ответника служебно да коригира сметките за електроенергия за минал период от време, каквато е начислената служебно (след корекция) електроенергия за периода 27.02.2012 година до 24.08.2012 година.В този случай въззивното дружество се е позовало на предвидената в чл. 24 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “Енерго Про България Продажби” АД, възможност за коригиране на сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период въз основа на представените от “Е.ОН България Мрежи” констативен протокол от 24.08.2012 година и сметка за начислена енергия при неточно измерване на пренесената електрическа енергия, извършена в случая по реда на чл. 38, ал. 3, т. 3 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на “Е.ОН България Мрежи” АД. Или, единственото основание за корекцията и фактурирането на процесната сума представлява цитирания констативен протокол, който не се ползва с материална доказателствена сила, освен в хипотезите, в които констативният протокол е подписан от титуляра на абонатния номер или от упълномощен представител. Предвидените в чл. 38 от общите условия методика за изчисляване на корекцията, допуска такава без да се отчита към коя дата е налице неотчитане на електроенергия, доколкото в ал. 4 на цитираната норма е заложено принципното положение за начален период на корекцията да се вземе датата на монтажа на СТИ или датата на предходната проверка, като общия корекционен период да не бъде по-голям от 180 дни. Не става ясно в случая, при липса на доказателства за предхождаща проверка как е определено началният момент на корекцията да е 27.02.2012 година, а в тежест на дружеството е да установи, че именно към посочената дата е започнало неточното отчитане на електроенергията от електромера на ищцата. В противен случай, без да се държи сметка за този период или без да се отчете реално консумираната електрическа енергия, едностранното изчисляване и коригиране на сметките за минал период позволява на доставчика да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа енергия.

Клаузата на общите условия, която регламентира едностранно от доставчика на електроенергия за предходен период от време без определяне на периода и без отчитане на реално консумираната електрическа енергия е неравноправна по см. на чл. 146, т. 6, 14 и 18 от Закона за защита на потребителите. Това е така, тъй като възможност за едностранна корекция на сметки не е предвидена в действащите към процесния период нормативни актове – Закона за енергетиката и Наредба № 6 от 09.06.2004 год. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, нито в Правилата за търговия с електрическа енергия и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия.

А след като цитираната клауза на общите условия не е била предмет на индивидуално уговаряне между страните, то и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП е нищожна и като такива не могат да произведат действие /в този смисъл са и постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 189/11.04.2011 год. на ВКС по т.д. № 39/2010 год., ІІ т.о.; решение № 79/11.05.2011 год. на ВКС по т.д. № 582/2010 год., ІІ т.о., както и конкретно касаещите настоящото дружество въззивник решение № 29/15.07.2011 год. на ВКС по т.д. № 255/2010 год., ІІ т.д./. Посочените решения съставляват според разясненията в т. 2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК и със същите е даден отрицателен отговор на въпроса съществува ли законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия.

За процесния период – 27.02.2012 год. до 24.08.2012 год. – отношенията между страните се регламентират от Закона за енергетиката, Наредба № 6 от 09.06.2004 год. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката, Правилата за търговия с електрическа енергия и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, обнародвани в ДВ, бр. 38 от 11.05.2007 г. В Закона за енергетиката и издадената въз основа на чл. 116, ал. 7 ЗЕ Наредба № 6 от 09.06.2004г. не е предвидена възможността, съдържаща се в чл. 49 от отменената Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители от 2000 година, за извършване на едностранни корекции на подадената електрическа енергия и на сметките за минал период и методика за това. Такава възможност не е уредена и в Правилата за търговия с електрическа енергия и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия. При липса на предвидена в действащото законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период не съществува законно основание такава санкция да се уговаря в Общите условия. Неоснователни са възраженията на въззивника, почиващи на общи принципи на правото за неоснователно обогатяване и за споделяне на отговорността предвид равнопоставеното положение на страните по процесния договор. Напротив при сключване и изпълнение на конкретния вид договори – за продажба на електрическа енегрия потребителят е в положението на по-слаба страна, а дружеството, предвид предоставената му лицензия, има господстващо положение на пазара за продажба на електроенергия на определена територия от страната. Възможността потребителят да въздейства върху ОУ е ограничена и регламентирани в тях санкционни клаузи каквито по съществото си представляват чл. 24 и чл. 25 от ОУ на ДПЕЕ и чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ, не могат да съществуват в противоречие с императивни норми на закона и основни принципи на правото. Особеният ред при търговията с електрическа енергия определя, че именно лицензиантът е длъжен да осигурява освен надеждно, качествено и непрекъснато снабдяване на потребителите, също и измерване и отчитане на електрическата енергия чрез монтиране и поддържане в изправност на средства за търговско измерване и назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане на измервателните средства (чл. 69, чл. 116, чл. 120 ЗЕ, чл. 84 и чл.

87 от Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката). При осъществяване на тези дейности доставчикът на електрическа енергия трябва да полага дължимата грижа на добрия търговец, за да гарантира качество и надлежен отчет на подадената електрическа енергия. Съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ средството за техническо измерване е собственост на ответника, поради което последният има задължение да осигури правилното и коректно фунциониране, да констатира своевременно грешката в измерването или неизмерването. В случаите, когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя, доставчикът на електрическа енергия следва да установи периода на грешното измерване или неизмерване в резултат на неправомерното действие на потребителя. В противен случай, без да се държи сметка за този период или без да се отчете реално консумираната електрическа енергия, едностранното изчисляване и коригиране на сметките за електрическа енергия за минал период позволява на доставчика да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа енергия. Клаузата от договора /Общите условия/, която регламентира едностранно от доставчика на електрическа енергия коригиране на сметките за електрическа енергия за предходен период от време без определяне на периода и без отчитане на реално консумираната електрическа енергия, следва да се счита за неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 ЗЗП, доколкото въпреки изискването за добросъвестност, създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Клаузите на чл. 24 и 25 от Общите условия на ДПЕЕ нарушават основните принципи на равнопоставеност между страните и на защита интересите на потребителите при търговията с електрическа енергия. Посочените разпоредби предвиждат санкциониране на потребителя, без да се изисква виновно поведение на последния. Обективната отговорност в правото е изключение, поради което и е недопустимо да се предвижда едностранно. Пределите на гражданската отговорност при неизпълнение на договорно задължение са регламентирани в чл. 82 ЗЗД и тази отговорност винаги е за виновно поведение. Ето защо като противоречащи на разпоредбата на чл. 82 ЗЗД клаузите на чл. 24 и чл. 25 от ОУ на ДПЕЕ и на чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ са нищожни и не обвързват страните.