Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6117 от 08.10.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 9107/2026
Вид
Решение № 6117
Подписан
08.10.2026
В сила
08.10.2026
Състав
Любомир Луканов, Михаела Петева Михова, Клаудия Рангелова Митова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 6117 гр. София, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Михаела П. Михова като разгледа докладваното от Михаела П. Михова Въззивно гражданско дело № 20261100509107 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника в изпълнителното производство – „Дженерали Застраховане“ АД, срещу отказ на частен съдебен изпълнител А.Д., рег. № 853 на Камарата на ЧСИ по изпълнително дело № 926/2026 г., обективиран в протокол от 03.08.2026 г., с който е оставено без уважение искането на жалбоподателя да бъде намалено адвокатското възнаграждение в полза на взискателя по изпълнителното дело, както и да бъдат намалени таксите по изпълнението по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители /ТТРЗЧСИ/.

Жалбоподателят поддържа, че вземането, предмет на изпълнителното дело, е гарантирано събираемо в кратък срок, предвид нормативната уредба и изискванията към застрахователите, какъвто се явява и длъжникът, от което следва, че не се налага извършването на множество действия, освен образуването на изпълнителното производство. Счита, че изпълнителното дело не се характеризира с правна и фактическа сложност, поради което адвокатското възнаграждение на взискателя следва да бъде определено само на основание чл. 10, т. 1 от Наредбата за адвокатските възнаграждения – за образуване на изпълнителното дело, но не и на основание чл. 10, т. 2 от наредбата. Излага аргументи, че съгласно практиката на ВКС и на СЕС посочената наредба не следва да се прилага и не се явява обвързваща при определяне на възнагражденията на адвокатите. Намира размера на 1 адвокатското възнаграждение за прекомерен, поради което моли същият да бъде намален, респективно след намаляването му, да бъде намален и размерът на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, доколкото адвокатското възнаграждение попада в задължението, върху което се изчислява пропорционалната такса за изпълнението. Претендира разноски в настоящото производство.

В срока по чл. 436, ал.3 ГПК е постъпило възражение от взискателя О.А.К., чрез адв. С.И., с което оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Твърди, че по делото са представени доказателства за предоставената безплатна правна помощ на взискателя на основание чл. 38 ЗАдв, като претендираното възнаграждение е в минимален размер и намира искането за намаляване за неуважително към адвокатската професия.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител е депозирал мотиви, в които описва хронологията на извършените в рамките на изпълнителното дело действия, въз основа на които са начислени процесните разноски.

Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и прецени материалите по делото, намери за установено следното от фактическа страна:

Производството по изпълнително дело № 926/2026 г. по описа на ЧСИ А.Д., рег. № 853 на КЧСИ е образувано по молба от 02.07.2026 г. на взискателя О.А.К., чрез адв. С.И. въз основа на изпълнителен лист № 65 от 30.06.2026 г., по в. т. д. № 68/2026 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново, издаден срещу „Дженерали Застраховане“ АД за сумата 1736,31 евро – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 18.10.2024 г. до окончателното изплащане, както и за сумата от 25 564,59 евро – застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от 18.10.2024 г. до окончателното изплащане.

Към молбата е приложен договор от 01.07.2026 г. за безплатна правна защита и съдействие по чл. 38 ЗАдв.

С разпореждане от 03.07.2026 г. на ЧСИ е присъдено на взискателя адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство в размер на 1 586,45 евро.

На 27.07.2026 г. на длъжника е била надлежно връчена покана за доброволно изпълнение за заплащане на следните суми: 27 300,90 евро – главница; 5 775,84 евро – лихва; 1 586,45 евро – разноски по изпълнителното дело; 2 412,65 евро – такси по ТТРЗЧСИ, дължими към 23.07.2026 г.

От протокол за извършено разпределение от 23.07.2026 г. /л/ 31/ се установява постъпило плащане на сумите по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, съответно дължим остатък след разпределението – 1 586,45 евро за адвокатско възнаграждение по 2 изпълнителното дело, както и такси по ТТРЧСИ, сред които и такса по т. 26 – в размер на 2 412,65 евро.

На 28.07.2026 г. е постъпила молба от длъжника, в която е формулирано искане до съдебния изпълнител с правно основание чл. 78, ал. 5 ГОК за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело поради прекомерност, респективно пропорционално да бъде намален размерът на дължимата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.

С обжалвания протокол /с характер на постановление/ от 03.08.2026 г., ЧСИ А.Д. е оставил без уважение възражението на длъжника срещу адвокатското възнаграждение на взискателя и срещу таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема следното от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения двуседмичен срок по чл. 436 ГПК, от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно чл. 435, ал. 2, т.

7 ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Въпросът за разноските е уреден в част І „Общи правила” от ГПК, като тази уредба важи както за исковия процес във всички негови етапи, така и за изпълнителното производство. Съгласно чл. 79 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в изрично предвидените в закона изключения. Чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда при прекомерност на възнаграждението на адвоката и при направено искане от насрещната страна възможност за съда да присъди по-нисък размер, но не по-малко от минимално определения такъв съобразно чл. 36 ЗАдв. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 год. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 год., ОСГТК – при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.

Според т. 6 от Тълкувателно решение № 2/2013 год. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 год., ОСГТК взискателят прави разноски по образуване на изпълнителното дело, по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят, по осъществяването на други изпълнителни способи, както и разноски за възнаграждение на един адвокат, от които (при възражение от длъжника или някой от присъединилите се кредитори), се признава тази част, която съответства на действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело.

Молбата за образуване на процесното изпълнително дело, в която е бил 3 посочен изпълнителен способ, е била подадена от взискателя чрез адвокат, за чиято представителна власт са ангажирани надлежни доказателства, както и такива, че предоставената правна помощ е била договорена като безвъзмездна на основание чл. 38 ЗАдв. Съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., минималният размер на възнаграждението за образуване на изпълнителното дело е 200 лв. Доколкото е несъмнено, че вземанията по изпълнителния лист, предмет на изпълнението, не са били погасени преди образуване на изпълнителното производство, то взискателят има право на разноски за образуване на изпълнителното дело, които съдът, с оглед на ниската фактическа и правна сложност на делото, приема, че следва да бъдат в минималния предвиден в наредбата размер, а именно – 200 лева. Доколкото липсват данни за регистрация на адв. Илиев по ЗДДС, то върху така определената от съда сума ДДС не следва да бъде начислявано.

При преценка на фактическата и правна сложност на изпълнителното дело в конкретния случай съдът взе предвид от една страна, че изпълнението е било насочено към платежоспособен длъжник с публично оповестени активи, а от друга, че от последния е постъпило плащане в срока за доброволно изпълнение на задължението му, с оглед на което не са извършвани други действия от съдебния изпълнител, респективно от адвоката на взискателя, насочени към удовлетворяване на паричното вземане.

Както беше посочено, в разглеждания случай, видно от материалите по изпълнителното дело, не са предприемани други действия от процесуалния представител на взискателя, извън подаването на молба за образуване на изпълнителното дело с изискуемото по чл. 426, ал. 2 ГПК съдържание, с което се изчерпва неговата активност в производството. В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че в тежест на длъжника не следва да бъде възлагана отговорност за заплащане на разноски на взискателя за възнаграждение на адвоката по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.

Дължимите по изпълнението такси са предвидени в Тарифа за таксите и разноските към закона за частните съдебни изпълнители /ТТТРЗЧСИ/.

Съгласно т. 26 от тази тарифа, за изпълнение на парично вземане се събира пропорционална такса върху събраната сума по посочените формули съобразно размера на вземането. Под „парично вземане“ по смисъла на посочената норма се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело, върху които такса по т. 26 ТТРЗЧСИ не се дължи.

Следователно в разглеждания случай, доколкото вземанията, предмет на изпълнителното дело, възлизат на 33 076,74 евро, то изчислената въз основа на тази сума такса по т. 26, б. д) от Тарифата, възлиза на 1946,85 евро + 20% ДДС, или иначе 2 336,22 евро с ДДС, до който размер искането на длъжника за намаляването й е основателно.

В обобщение на гореизложеното въззивният съд намира, че разноските за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело следва да бъдат 4 намалени до 102,26 евро /200 лв./, вместо определените от ЧСИ А.Д. 1 586,45 евро, респективно таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ следва да бъде намалена до 2 336,22 евро, вместо посочената от ЧСИ такава в размер на 2 412,65 евро. В този смисъл жалбата на длъжника срещу акта на ЧСИ, с който е отказано намаляването на приетите от последния такси и разноски по изпълнителното дело, е основателна и следва да бъде уважена.

В настоящото дело разноски не се дължат и не следва да бъдат присъждани, доколкото отнесеният до съда спор е свързан с разноските в друго производство, поради което не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в настоящото.

Съгласно чл. 437, ал. 4, вр. с чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на длъжника “Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049 постановения от частен съдебен изпълнител А.Д., рег. № 853 на Камарата на ЧСИ по изпълнително дело № 926/2026 г. отказ, обективиран в протокол от 03.08.2026 г., с който е оставено без уважение искането на жалбоподателя за намаляване на адвокатското възнаграждение в полза на взискателя по изпълнителното дело и таксите по изпълнението по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като вместо това:

НАМАЛЯВА разноските, възложени в тежест на длъжника “Дженерали Застраховане“ АД за възнаграждение за процесуално представителство на взискателя О.А.К. по изпълнително дело № 926/2026 г. от 1586,45 евро на 102,26 евро, както и размера на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ от 2 412,65 евро на 2 336,22 евро с ДДС.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5