Решение № 4580 от 10.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4580 гр. София, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20251110146226 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявен е иск „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление /адрес/, с който е поискало да бъде установено по отношение на ответника В. А. А., ЕГН **********, с адрес /адрес/ че същия дължи на ищеца следните суми: сумата от 1659,66 е в р о (3 246,02 лева) - представляваща главница по Договор за кредит №*****-*******/17.05.2019 г., сключен между "П.И.Б." АД и В. А. А., като вземането по договора е прехвърлено от "П.И.Б." АД, в полза на "Ф.И." ЕАД по силата на Договор за цесия от 02.04.2024 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК - 07.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 235,21 евро (460,04 лева), представляваща договорна лихва за периода от 21.05.2022 г. до 02.04.2024 г. , сумата от 303,93 евро (594,44 лева), представляваща лихва за забава за периода от 02.04.2024 г. до 10.03.2025 г., сумата от 31,05 евро (60,72 лева), представляваща лихва за забава за периода от 11.03.2025 г. до 02.05.2025 г.

При условията на евентуалност е предявен и иск да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 807,03 евро (1578,42 лева) - главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 15.09.2025г. доокончателното изплащане на дължимото.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между "П.И.Б." АД и ответника е сключен Договор за банков кредит №*****-*-******/17.05.2019 г., за сума в размер на 4000 лв. Срокът на договора бил за 108 месеца и с краен падеж 21.05.2028г. Поддържа се, че ищецът е закупил от "П.И.Б." АД вземането му от ответника, с Договор за цесия от 02.04.2024 г. излага съображения, че поради неизпълнение в срок на задълженията си по кредита, същия е обявен от ищеца за поредсрочно изискуем с нарочно писмо изпратено до ответника.

В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв, с който оспорва исковете, 1 като неоснователни. Излага съображения, че договора за кредит е недействителен, на основание чл. 11 ЗПК. Прави възражение за настъпила погасителна давност на вземанията за лихви. В условията на евентуалност прави възражение за прихващане за сумата от 842,70 лв., представляваща платена без основание сума по догвовра.

По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебносчетоводна експертиза.

От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:

От приложеното към настоящето, ч.гр.д.№ 26559/2025 г. по описа на СРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК, в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение за сумата от 3 246,02 лева (три хиляди двеста четиридесет и шест лева и 02 стотинки), представляваща главница по Договор за кредит №*****-*******/17.05.2019 г., сключен между "П.И.Б." АД и В. А. А., като вземането по договора е прехвърлено от "П.И.Б." АД, в полза на "Ф.И." ЕАД по силата на Договор за цесия от 02.04.2024 г., ведно със законна лихва от 07.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата о т 798,81 лева (седемстотин деветдесет и осем лева и 81 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 21.10.2021 г. до 02.04.2024 г., сумата от 594,44 лева (петстотин деветдесет и четири лева и 44 стотинки), представляваща лихва за забава за периода от 02.04.2024 г. до 10.03.2025 г., сумата от 60,72 лева (шестдесет лева и 72 стотинки), представляваща лихва за забава за периода от 11.03.2025 г. до 02.05.2025 г. С възражение от 18.07.2025 г. ответника е оспорил вземането с мотив, че не дължи.

На 17.05.2019 г. ответникът е сключил с „П.И.Б.“ АД Договор за кредит №*****-*******/17.05.2019 г., за сумата от 4000 лв., платима на 108 равни месечни вноски от по 54,16 лв., съгласно погасителен план. Предствени са Общи условия.

На 02.04.2024 г. ищецът е сключил с „П.И.Б.“ АД, Договор за цесия от 02.04.2024 г., като в приложение към същия, е прехвърлено вземането от ответника по процесния договор.

Цесията е потвърдена от цедента, за което е представено потвърждение, приложено на л.34 от делото.

Въз основа на пълномощно от „П.И.Б.“ АД, ищецът е изпратил уведомление до ответника за извършената цесия- л. 35, 36 от делото.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението по която се установява размера на платените от ответника вноски по кредита, както и на непогасените задължения. Вещото лице е изчислило и размера на претендираните договорна лихва и обезщетение за забава.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.

По основателността на иска, съдът намира следното:

От събраните в хода на производството доказателства се установи, че ответникът и „П.И.Б.“ АД, са се намирали в облигационни отношения по Договор за кредит №*****-*******/17.05.2019 г. поделото не е спорно, а и от заключението на ССЕ, се установява, че сумата от 4000 лв. е предоставена на кредитополучателя по описания в договора начин.

Видно от съдържанието на представения и неоспорен договор, изплащането на предоставената в заем сума, е следвало да стане на 108 месечни вноски, всяка от по от 54,16 лв., платима от 21-во число на месеца, като крайният срок на договора е 21.04.2028 г.

Неоснователно е възражението на ответника за недействителност на договора поради липса н а разбивка на всяка погасителна вноска, доколкото видно от погасителния план, такива данни са налице. Неоснователно е и възражението за неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, доколкото в чл. 8, абзац трети от договора е предвидена възможност кредитополучателя да поиска от банката по всяко време актуален погасителен план.

Съгласно процесния договор, страните по него са постигнали съгласие до 21-во число на всеки месец кредитополучателя – ответник по делото, да заплаща уговорените анюитетни 2 вноски за погасяване на заема, съгласно погасителен план, като крайния срок за издължаване на сумите е 21.04.2028 г. С оглед на това и на установеното от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, следва да се приеме, че преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, ответникът е имал непогесени падежирали задължения за главница, като същия е изпаднал в забава на 22.10.2021г. (съгл. Заключението на ССЕ падежа на първата просрочена вноска е на 21.10.21г.).

Въпреки изложените в исковата молба твърдения за обявяване на договра за предсрочно изискуем, по делото не са ангажирани никакви доказатеслтва в тази насока, нито от страна на ищеца, нито за изпратено от страна на банката писмо. Съгласно т.18 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост на кредита е обусловена от два елемента: обективен - неизпълнение от страна на кредитополучателя на поетите с договора задължения - който в случая е налице и субективен - възможност и избор на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем, който избор следва да е обективиран в съответно волеизявление, достигнало до длъжника.

По делото няма представени никакви доказателства нито за изпращането на такова уведомление, нито за получаването му от ответника. Предвид това съдът намира, че по делото не може да се приеме, че договора за кредит е обявен за предсрочно изискуем, доколкото няма отправено такова изявление до длъжника-ответник по делото.

С оглед на това и доколкото от заключението на вещото лице се установява, че ответника е изпаднал в забава след 21.04.2028 г., той дължи падежиралите и неплатени суми от тази дата, до датата на подаване на заявлението в съда- 07.05.2025 г., които съгласно погасителния план са съответно дължимите суми за главници от вноска №20 до вноска №72 (21.04.2025г.) включително. Или съгласно т. 6 от заключението на ССЕ, дължимата за периода 21.10.2021-21.04.2025г. главница е в размер на 1528,09 лв. (1731,56-35,48-42,2742,34-41,64-41,74=1528,09), която е сбор от дължимите суми за главници от вноска№20 до вноска №72 включително, съгласно погасителния план по договора. При това положение съдът намира, искът по чл. 422 следва да бъде се уважи досежно падежиралите неплатени, съответно изискуеми вноски по кредита до датата на подаване на заявлението в съда, а именно за сумата от 1528,09 лв. За разликата до пълния предявен размер, установителния иск следва да се отхвърли.

По отношение на иска за договорна лихва, следва да бъда посочено, че съгласно заключението на ССЕ, дължимата такава за периода 21.01.2022 г. до 15.09.2025 г. е в размер на сумата от 788,35 лв., но доколкото претенцията на ищеца е за периода 21.05.2022 г. до 02.04.2024 г., то от сумата 788,35 лв., следва да се извадят вноските 21.01.22-21.04.22г. и 21.02.24-15.09.25г., която сума съгласно служебните изчисления на съда възлиза на сума от 448,51 лв. За разликата до пълния предявен размер, установителния иск следва да се отхвърли.

По отношение на иска за законна лихва, съгласно заключението на ССЕ, дължимата такава, е в размер на сумата от 399,90 лв. За разликата до пълния предявен размер, установителния иск следва да се отхвърли. Следва да се отхвърли и иска за лихва за сумата о т 31,05 евро (60,72 лева), представляваща лихва за забава за периода от 11.03.2025 г. до 02.05.2025 г., като ндоказан.

Неоснователно е възражението за настъпил погасителна давност на задълженията за лихви, доколкото същите се претендират, считано от 21.05.2022 г., като до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.05.2025г., не е изтекъл 3-годишния срок.

Неоснователно е и възражението за прихващане на ответника, доколкото по делото не се установи процесния договор да е недействителен по см. на чл. 22 ЗПК.

По евентуалния осъдителен иск:

Съгласно изложеното по-горе, правото на ищеца да направи кредита предсрочно изискуем не е упражнено с връчване на препис от исковата молба, доколкото в книжата по делото няма направено такова уведомление, като същото не е направено и с исковата молба, с която е образувано настоящето дело. С оглед на това и като взе предвид разпоредбата на чл. 235 ГПК, ответника дължи падежиралите и неплатени суми за главници от вноска№73 до вноска №82 включително, за периода от 21.05.2025г.- 21.02.2026г., които са в размер на сумата от 541,60 лв., съгласно погасителния план по договора. С оглед на това, съдът 3 намира, че осъдителния иск следва да бъде уважен до размера от сумата от 541,60 лв. за периода от 21.05.2025г.- 21.02.2026г., като за разликата до пълния предявен размер от 1578,42 лева лв., иска следва да се отхвърли.

По разноските:

С оглед изхода на спора, ищеца има право на разноски, каквото искане изрично е направил. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето производство да се произнесе и по разноските, направени в предхождащото го заповедно такова, като разпредели отговорността за тях съобразно изхода по делото.

Съразмерно с уважената и отхвърлената част на исковите претенции, на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 372,53 лв., представляваща направени по настоящото и по ч.гр.д.

№26559/2025 г. разноски, от които: по исковете за главница- 78,28 за ДТ, 23,54 лв. за ССЕ и 23,54 лв. за юрк.възнаграждение; по иска за дог.лихва- 48,75 за ДТ, 48,75 лв. за ССЕ и 48,75 лв. за юрк.възнаграждение; по първия иск за законна лихва- 33,64 за ДТ, 33,64 лв. за ССЕ и 33,64 лв. за юрк.възнаграждение.

Ответника не е претендирал разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.