Определение № 13817 от 08.04.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 24565/2025
- Вид
- Определение № 13817
- Подписан
- 08.04.2026
- В сила
- 08.04.2026
- Състав
- ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА ВЛАЙКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 195, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 119, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 128, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 221, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 224, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 327, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 13817 гр. София, 08.04.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20251110124565 по описа за 2025 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т.
2 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ за осъждане на „М.К.“ ООД да заплати на Я. В. И. сумата от 17 703.00 евро (34 624.06 лева), представляваща неизплатено трудово възнаграждение, дължимо на ищцата за периода от 01.04.2022г. до 29.04.2025г. по силата на сключен между страните трудов договор № 174/12.04.2011г., от които сумата от 8566.96 евро- нетно трудово възнаграждение и 9136.04 евро- брутно трудово възнаграждение, сумата о т 811.14 евро (1586.46 лева), представляваща обезщетение за срока на предизвестието, дължимо поради прекратяване на трудовото правоотношение от служителя на основание нормата на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, както и сумата от 2544.16 евро (4975.94 лева), представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от общо 74 дни за 2024г. и за 2025г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 30.04.2025г., до окончателно изплащане на задължението.
Ищцата твърди, че с ответното дружество били страни по трудово правоотношение, възникнало от сключен помежду им трудов договор № 174/12.04.2011г., по силата на което заемала длъжността „търговски представител/търговски представител продажби по телефон“, като изяснява, че в периода от м. март 2019г. до м. април 2021г. ползвала отпуск по майчинство, като след връщането й на работа работодателят й предложил да изпълнява трудовите си задължения дистанционно. Изяснява, че първоначално уговореното основно трудово възнаграждение възлизало на сумата от 480.00 лева, като й се следвало и допълнително такова в размер на 0.6 % за всяка година трудов стаж и професионален опит, като основното възнаграждение било изменяно със сключени между страните допълнителни споразумения. Съобразно трудовия й договор й се следвал платен годишен отпуск с продължителност от 20 дни. Твърди, че въпреки че изпълнявала добросъвестно задълженията си към работодателя, същият не й заплатил следващите й се трудови възнаграждения за периода от 01.04.2022г. до 29.04.2025г., въпреки че за част от посочения период- до май 2024г., внасял дължимите суми в полза на общественото осигуряване, поради което с уведомление, получено от ответника на 29.04.2025г., служителката прекратила трудовото правоотношение на основание нормата на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.
Твърди, че последното й брутно трудово възнаграждение възлизало на сумата от 1586.46 лева, както и че за 2024г. и за 2025г. имала неизползван платен годишен отпуск от общо 74 дни. При тези твърдения претендира процесните суми, законна лихва, както и разноските за настоящото производство.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва предявените срещу него искове, поддържайки, че през 1 сочения от ищцата период и като цяло след приключване на 31.05.2021г. на всички ползвани от нея отпуски във връзка с бременност и раждане, същата не се явявала на работа и не полагала труд в полза на работодателя. Изяснява в тази връзка, че при възникване на трудовото правоотношение служителката декларирала, че е запозната със съдържанието на заповед № 1/01.10.2010г. на управителя на дружеството, съгласно която всички работници и служители следвало да изпълняват вменените им трудови задължения единствено и само в офиса на дружеството, находящ се на адреса му на управление, поради което и доколкото между страните не било постигнато писмено съгласие съобразно нормата на чл. 119, ал. 1 КТ за изменение на мястото на работа на ищцата, оспорва верността на твърденията й в исковата молба, че й е предложил да работи от разстояние. Изяснява във връзка с последното и че полагането на труд от разстояние е обективно невъзможно, доколкото работата на търговския представител изисквала въвеждане на данни за клиенти и за сделките с тях в специализирана система на дружеството, достъпна единствено от офиса на същото, което било установено и в Правилника за вътрешния трудов ред- чл. 4, т. 6, и в заповед № 1/01.10.2010г. на управителя. Счита, че доказателства за неполагане на труд от страна на ищцата за исковия период са обстоятелството, че за периода от 09.03.2022г. до 08.04.2022г. за поверения й служебен телефонен номер нямало начислени от мобилния оператор суми за проведени разговори, въпреки че това било част от основните й задължения, включени в съдържанието на заеманата от нея длъжност, както и многобройните й пътувания през исковия период, които се установявали от публикациите й в социалните мрежи и във връзка с които не била заявявала искане за ползване на платен годишен отпуск. Независимо от изложеното, поддържа, че претендираните от ищцата възнаграждения са неправилно изчислени. Исковете с правно основание чл. 221, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 КТ счита за неоснователни, доколкото в случая не било настъпило прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, тъй като ищцата злоупотребила с правото си едностранно да прекрати трудовия договор на посоченото основание- с цел да избегне налагането на дисциплинарно наказание за неявяването си на работа, в която връзка с нотариална покана й били изискани обяснения, а и с цел да се облагодетелства имуществено, претендирайки обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ. Като самостоятелно основание за неоснователност на иска за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск сочи и недоказаността на размера на отпуска, поддържайки, че съгласно трудовия договор същият е с продължителност от 20 дни годишно, а и обстоятелството, че обективно, пътувайки за повече от общо 90 дни за периода от 08.04.2022г. до 19.02.2025г. ищцата фактически е използвала отпуск. Поддържа, освен това, че същата изобщо не е имала право да ползва отпуск с оглед неполагането на труд в полза на работодателя, респ. липсата на необходимост на възстановява работната си сила, поради което счита и тази претенция за израз на недобросъвестно упражняване на трудови права. Претендира разноски.
По предявения иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ ищецът следва пълно и главно да докаже съществуването през исковия период между страните по делото на трудово правоотношение, размера на следващото му се за възложената му трудова функция трудово възнаграждение, настъпване на изискуемостта на задължението на работодателя да заплати уговореното възнаграждение, както и предоставянето на работната сила на служителя в полза/на разположение на работодателя през целия исков период, за последното от които обстоятелства понастоящем не се сочат доказателства.
По иска с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ процесуално задължение на ищеца е пълно и главно да докаже прекратяването на процесното трудово правоотношение с ответното дружество на соченото уволнително основание- поради несвоевременно изплащане на следващите се на служителя трудови възнаграждения, както и размера на последното получено за пълен отработен месец преди уволнението брутно трудово възнаграждение.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ ищецът следва да установи 2 прекратяването на процесното трудово правоотношение, размера на следващия му се платен годишен отпуск, както и размера на последното получено за пълен отработен месец преди уволнението брутно трудово възнаграждение.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е пълно и главно съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи, че е заплатил процесните суми, за което не се сочат доказателства, но и не се излагат твърдения, както и ползването от служителя на част или на целия полагащ му се платен годишен отпуск за релевантния период, за което понастоящем не се сочат доказателства.
С оглед конкретните твърдения и оспорвания от страните на основание нормата на чл.
146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни помежду им и поради това ненуждаещи се от доказване следва да бъдат отделени следните обстоятелства с правно значение: че страните са били обвързани от трудово правоотношение по силата на сключен помежду им трудов договор № 174/12.04.2011г., по силата на което ищцата длъжността „търговски представител/търговски представител продажби по телефон“, както и че същата отправила до работодателя писмено изявление за прекратяване на трудовоправната връзка на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, което било получено на 29.04.2025г.
Представените от страните съответно с исковата молба и с отговора на исковата молба документи следва да бъдат допуснати като писмени доказателства по делото, доколкото същите са насочени към установяване на изложени от страните фактически твърдения, с които същите обосновават претенциите, респ. оспорванията си.
Съобразно искането на ищцата в исковата молба на основание нормата на чл. 190, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде задължен в срок до първото по делото открито съдебно заседание да представи по делото в заверени от страната преписи всички документи, приложени към трудовото досие на ищцата.
По искането в отговора на исковата молба следва да бъде допуснато събирането на гласни доказателства чрез разпит на трима свидетели при режим на довеждане от ответника в първото по делото открито съдебно заседание за установяване на сочените в доказателственото искане обстоятелства.
На ответника следва да бъде издадено исканото от него с отговора на исковата молба съдебно удостоверение по представен от него проект за такова.
Съобразно нормата на чл. 195, ал. 1 ГПК и с оглед оспорванията на ответника в отговора на исковата молба следва да бъде допуснато извършването на съдебно- счетоводна експертиза, вещото лице по която след запознаване с всички налични по делото и в ответното дружество данни и след извършване на справки където прецени за необходимо, да установи:
1/ размера на следващото се на ищцата трудово възнаграждение- нетно и брутно, за исковия период при съобразяване на уговорките между страните относно размера на основното трудово възнаграждение и на допълнителните такива;
2/ размера на обезщетението по чл. 221, ал. 1 КТ, като съобрази размера на последното брутно трудово възнаграждение на ищцата преди прекратяване на 29.04.2025г. на процесното трудово правоотношение;
3/ продължителността на следващия се на ищцата, респ. на ползвания и неизползвания от ищцата платен годишен отпуск за 2024г. и за 2025г.- до прекратяване на правоотношението, както и стойността на обезщетението за установения като неизползван платен годишен отпуск за този период съобразно нормата на чл. 224, ал. 2 във вр. с чл. 177 КТ.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК във вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът 3
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА събирането като писмени доказателства по делото на представените от страните съответно с исковата молба, с молбата на ищеца от 12.05.20205г. и с отговора на исковата молба документи.
ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание нормата на чл. 190, ал. 1 ГПК в срок до първото по делото открито съдебно заседание да представи по делото в заверени от страната преписи всички документи, приложени към трудовото досие на ищцата, като му УКАЗВА, че при непредставяне на намиращи се у него документи съдът може да приеме за доказани обстоятелства, за които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателстваарг. чл. 190, ал. 2 във вр. с чл. 161 ГПК.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на трима свидетели при режим на довеждане от ответника в първото по делото открито съдебно заседание за установяване на сочените в доказателственото искане обстоятелства.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответника исканото от него с отговора на исковата молба съдебно удостоверение по представен от него в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение проект за такова, както и на доказателства за заплатена държавна такса.
ДОПУСКА извършването на съдебно- счетоводна експертиза, вещото лице по която след запознаване с всички налични по делото и в ответното дружество данни и след извършване на справки където прецени за необходимо, да установи: