Решение № 168 от 16.10.2018, Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е № 168 гр. Пловдив, 16.10.2018 г.

Пловдвивски

Апелативен Съд – трети граждански състав в открито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета година в състав Председател: Вера Иванова

Членове: Елена Арнаучкова

Величка

Белева при секретаря Стефка Тошева, с участието на прокурора

Симона Генова, като разгледа докладваното от съдията Белева гр.д. № 369/2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

Обжалва се изцяло Решение № 616 от 04.05.2018 г., постановено по гр.д. № 3065/2017 г. на Окръжен Съд – П., с което на въззивника – ищец К.Д.П., ЕГН – ********** е присъдено на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., претърпени в резултат на воденото срещу него досъдебно производство № ЗМ – 617/2007 г. на сектор „ И. П.„ при ОД на МВР - гр. П., приключило с постановление за прекратяване от 23.03.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 25.01.2017 г. до окончателното изплащане, а за разликата до пълния предявен размер от 70 000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен.

Въззивникът – ищец П. обжалва решението в отхвърлителната му част. Поддържа че присъденото обезщетение не е съобразено с критерия на чл. 52 от ЗЗД – присъдено в твърде занижен размер. Изложените от първоинстанционния съд аргументи че наказателното преследване е приключило в досъдебната фаза и извършените по него процесуалните действие с участието на ищеца са ограничени на брой са формални и не обосновават извода на съда за размера на обезвъзмедяването. Счита че от значение за определянето на този размер е не малката продължителност на разследването, неговата медийна разгласа в обществото, факта че обвинението е за извършено в качеството му на заместник – кмет на Община П. длъжностно престъпление – тежко умишлено, и всички те в съвкупност обосновават извод за основателност на претенцията в пълния й предявен размер. Иска се отмяна на решението в отхвърлителната му част и уважаване на иска изцяло.

П.обжалва решението в осъдителната му част. Поддържа че ищецът не е доказал по безспорен начин както възведените негативни психоемоционални изживявания – стрес, паника, злепоставяне на доброто име в обществото, накърнен авторитет, социална изолация, трудности в професионалната реализация, срив в личностен и семеен аспект, така и причинната им връзка с повдигнатите и водени обвинения. Основният негов свидетел за всички тях била съпругата му, която е заинтересована и като така показанията й са пристрастни и необективни и съдът неправилно ги кредитирал и въз основа на тях приел искът за основателен. Същевременно определения размер обезщетение не бил съобразен с възведените от закона – чл. 52 от ЗЗД и трайно установената съдебна практика, критерии – явява се прекомерно завишен спрямо евентуално действително претърпените моралните вреди. Не е отчетено че наказателното преследване е приключило в разумен според П.срок – 5 години в досъдебната фаза, като с участието на ищеца са извършени само два пъти действия по разследването при това с малка продължителност. Не е отчетен – според този жалбоподател, и факта че ищецът не е бил задържан, за целия период на наказателното преследване наложената му мярка за неотклонение е парична гаранция. По така изложените съображения се претендира отмяна на решението в осъдителната му част и отхвърляне на иска изцяло, евентуално – намаляване на присъденото обезщетение.

По делото е безпротиворечиво установено че срещу ищеца е било повдигнатото обвинение за тежки умишлени престъпления, извършени от него в качеството му на длъжностно лице – заместник кмет на Община П. – по чл. 203 ал. 1 вр. чл. 202 ал. 1 т.1 вр. чл.201 вр. чл. 20 ал.2 вр. ал.

1вр. чл.26 ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 282 ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл.26 ал. 1 от НК и по чл. 227б ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Привлечен е като обвиняем на 30.04.2010 г., наложена му е мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 10 000 лева. С Постановление от 06.12.2013 г. на Окръжна Прокуратура – П. е прекратено досъдебното производство по повдигнатите обвинения по чл. 282 ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл.26 ал.1 от НК , по чл.

203 ал. 1 от НК и по чл. 227б ал. 2 вр. ал. 1 от НК, като преписката е изпратена на Районна Прокуратура – П. относно повдигнатите обвинения за престъпление по чл. 202 ал. 2 т.1 вр. ал. 1 т.1 вр. чл.201 вр. чл.20 ал.2 вр. ал. 1вр. чл.311 ал. 1 вр. чл. 26 ал.1 вр. чл. 282 ал.2 вр. чл.1 вр. чл. 26 ал.1. С Постановление от 23.03.2015 г. на Районна Прокуратура – П. е постановено прекратяване и по тези обвинения поради неустановяване на деянието и от обективна, и от субективна страна.

Следователно установени са твърденията на ищеца за неоснователно водено срещу него назателно преследване, приключило на досъдебна фаза, със срок на продължителност 5 години и наложена мярка за неотклонение парична гаранция.

Възведените от ищеца неимуществени вреди вследствие наказателното производство са накърняване на доброто му име и авторитет, още повече че в качеството си на зам.-кмет на П. е известен на широк кръг от хора не само в града, но и в страната, а обвиненията са получили широка медийна разгласа, при която изнесената информация – след официални и неофициални изявления на П., била невярна и злепоставяща го - че е присвоил 400 000 лв., след което е избягал и се укрива в чужбина, че ще бъде издадена срещу него европейска заповед за арест. В обществото се насаждало мнението че е престъпник, присвоил половин милион лева държавни пари в качеството си на заместник кмет на града. Всичко това, както и факта че обвинението било напълно неочаквано за него довели до изпадането му в силен стрес и паника. Не можел да успокои децата си, възрастните си родители, влошили се и отношенията със съпругата му, която била адвокат и върху чиято кариера неоснователните обвинения срещу него също се отразили негативно. Осезаема била промяна и сред други роднини и приятели, излизайки из града усещал че напълно непознати за него хора го заглеждат и си шушукат. Сринал се психически и емоционално и се отчуждил от всички. Изпитвал и икономически затруднения, не бил в състояние да издържа и да се грижи пълноценно за децата и съпругата си. В края на 2010 г. доброволно напуснал дома си, семейството си и се установил при родителите си в село К., които също тежко преживявали случилото се и вследствие него се влошило здравословното им състояние, особено тежко това на баща му. Започнал работа в гр. С.. И в момента травмите не са отшумели – не е в състояние да се завърне в града, да заживее отново с децата и съпругата си, страда от чувство за срам и вина пред тях и родителите си, макар да съзнава че такава няма. Продължава да живее в село К., където също не контактува с други хора, дори с приятели и познати от детинство. Не може да преодолее самоналожената си социална изолация, не желае да се завърне в гр. П., където е бил трайно установен като местоживеене и работа, ограничил е до минимум посещенията си в града.

Представени са към исковата молба множество печатни материали, потвърждаващи твърденията че наказателното производство е получило широк отзвук в пресата и многократно и за продължителен период от време е било предмет на журналистически интерес и коментари, тиражирани в общественото пространство. Относно преживяванията на ищеца вследствие възбуденото срещу него наказателното преследване, във връзка и с обществената му разгласа са ангажирани гласни доказателства – свидетелите А. Г. П. и Б. А. Б..

Свидетелят

П. – съпруга на ищеца, депозира показания че обвиненията срещу съпруга й изтекли в медиите още преди да му бъдат повдигнати обвиненията. Всъщност от медиите разбрали че срещу него има наказателно преследване за длъжностни престъпления. Свидетелката и дъщеря им били на гости в Англия когато по телефона и се обадил синът на ищеца Д., за да я уведоми за публикациите по адрес на баща му. Тя веднага влязла в интернет и видяла статия – не помни на кой вестник, в която се твърдяло че съпругът й е издирван от окръжна прокуратура за длъжностно присвояване на 400 000 лева. В този момент той също бил в чужбина – на състезание по лека атлетика, при първа възможност се прибрали. Междувременно била тиражирана още информация – включително и такава че П. се укрива в чужбина. Той бил шокиран и не можел да си обясни какви са тези публикации при положение че няма съобщения и призовки от прокуратурата. Впоследствие дошла призовка. Явили се на 30.4.2010 г. в сградата на И. П.в П., където му било повдигнато обвинение. То било медийно отразено – на входа на сградата имало множество журналисти и камери, същата вечер кадрите били излъчени по телевизията. Било отразено и на интернет страницата на радио „Д. „, към статията имало прикачени и два аудиозаписи, единият с изявленията на ангжажирания от тях адвокат, а другият – с изявления на наблюдаващия прокурор. Обвинението било за много тежко престъпление, наказуемо със затвор до 20 години и конфискация на имущество. Съпругът й бил „ като попарен„ , изпаднал в паника, бил в неадекватно състояние, напълно некомуникативен. Дъщеря им – тогава на 14 години, била много уплашена, плачела и питала ще дойдат ли в къщи да арестуват баща й. Силно притеснени били и възрастните му родители, непрекъснато се обаждали да питат „ какво става „. Не можели да успокоят нито децата, нито родителите му. Когато излизали навън хората започвали да си шушукат. Имало и подигравки от страна на познати и приятели че харчел откраднатите пари за любовници. В периода на наказателното преследване била извършена и данъчна ревизия по отношение на семейството им. От всичко това К. изпитвал силен срам, макар да знаел че е оклеветен. Много тежко изживявал факта че е злепоставен не само в личен план, но и в качеството си на заместник кмет по социалната дейност, който следва да се грижи за хората и да е безупречен и с висок авторитет. Спрял да излиза, спрял и да спортува, макар да бил много активен спортист, дори участвал в състезания, в това число и международни. В къщи спрял да сяда на масата с тях, казвал че го е срам и пред нея и децата. Отношенията им сериозно се влошили. Есента на 2010 г. се преместил при родителите си в село К.. Заявил че не може да живее повече в П..

Започнал работа като преподавател във филиал на В. У.в гр.С.. И до момента живее на село, не желае да се връща в П.. Прекъснати са взаимоотношенията му с децата и със свидетелката, бракът им съществува само формално. По професия съпругът й е икономист, преди да бъде избран за зам. - кмет за мандата 2004 г.

– 2008 г. работил като данъчен инспектор, имал безукорна репутация.

Свидетелят

Б. – без родство, депозира показания че познава ищеца от 12 години, съседи са в село К.. Преди делото К. бил много жизнен, весел, комуникативен, спортувал редовно. Виждали се винаги когато посещавал родителите си, обикновено събота и неделя, събирали се компания. След обвинението станал „ друг човек „ и понастоящем не е „ същия човек „. Особено тежко преживял медийната разгласа срещу него и най – вече тази по телевизията. Свидетелят лично гледал предаването, излъчено по Би Ти Ви че е присвоил голяма сума пари. Станал изключително необщителен, преустановил спортуването, стоял само в къщи. Майка му споделяла със свидетеля че по цели нощи не спи. И в момента К. ***, в социална самоизолация.

При така събраните доказателства първоинстанционния съд е приел че е налице фактическия състав на чл. 2 ал. 1 т.3 от ЗОДОВ – неоснователно повдигнато и водено наказателно производство срещу ищеца, причинило му негативни псохоемоционални изживявание – стрес, притеснения, накърнени личен и служебен авторитет, за които вреди държавата в лицето на прокуратурата, носи обективна отговорност и дължи репарирането им. Обезщетението е определено да е в справедлив размер от 10 000 лева. Взети са предвид от една страна че обвинението е за тежки умишлени престъпления, че наказателното производство – макар и развило са само в досъдебна фаза, е с продължителност 5 години, че то е нарушило тежко обичайния ритъм на живот на обвиняемия – промяна на местоживеене, месторабота, проблеми със семейството, накърняване на доброто име и авторитет в обществото, а от друга страна че спрямо ищеца не е наложена мярка за неотклонение задържане под стража, че преследването не е причинило заболявания на физическото и психическото му здраве – каквито не се и твърдят, че наказателното производство е приключило на фазата на досъдебното разследване като процесуалните действия по него с участието на ищеца са ограничен брой.