Определение № 377 от 06.08.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 377 гр. Бургас, 06.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Радостина К. Калиманова като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно гражданско дело № 20242000500174 по описа за 2024 година

С решение № 120 от 24.06.2024 г. по настоящото дело съдът е потвърдил обжалваното решение № 166 от 16.02.2024 г. по гр.д. № 284/2023 г. на Окръжен съд – Бургас. В мотивната част на решението е констатирано, че при този изход на делото въззиваемият ищец има право на разноски и е поискал те да му се присъдят, но не е представил доказателства за направени от него разходи по защитата му във въззивното производство. Разноски в полза на ищеца не са присъдени.

Постъпила е молба за изменение на решението в частта за разноските от адв. П. В. в качеството на процесуален представител на въззиваемия ищец.

Сочи се в молбата, че е сключен договор за правна помощ между ищеца и Адвокатско съдружие Найденов и В. при условията на чл. 38 и чл. 36 от Закона за адвокатурата. В тази хипотеза не било необходимо представянето на списък по чл. 80 ГПК. На адв. В. следвало да се определи възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА за оказаната безплатна правна помощ на ищеца във въззивното производство. Отправено е искане да се измени решението и на адв. В. да се определи възнаграждение.

Въззивникът ЗАД “ОЗК – застраховане” АД е представил отговор, с който оспорва молбата по чл. 248 ГПК. Възразява, че за се определи възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА, е необходимо да е отправено такова искане, каквото в случая липсвало.

За да се произнесе по молбата, съдът съобрази следното:

Искането е за изменение на решението в частта за разноските е неоснователно.

На първо място следва да се вземе под внимание, че по делото не е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и адв. Найденов и адв. В.. Представено е пълномощно, с което ищецът е 1 упълномощил двамата адвокати да го представляват по делото и което не съдържа волеизявления на ищеца, от които да се направят изводи за уговорка за безплатно представителство по делото при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

На следващо място, дори да се приеме, че адв. В. наистина е представлявал ищеца безплатно, това не е достатъчно, за да му бъде определено и присъдено от съда възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА. За да стане това, е необходимо адвокатът да отправи искане в този смисъл. Без такова искане съдът не може да предполага желанието на адвоката да получи възнаграждение. Такова искане може да се отправи изрично или чрез представянето на списък по чл.

80 ГПК. В случая няма искане за определяне на възнаграждение по реда на чл.

38, ал. 2 от ЗА в отговора на въззивната жалба, нито има представен списък по чл. 80 ГПК, в който такова възнаграждение да е включено.

Ето защо следва да се приеме, че след като адв. В. не е заявил своевременно желание да му бъде определено и присъдено възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА, не са налице предпоставките за изменение на решението в частта за разноските. Молбата по чл. 248 ГПК е неоснователна.

Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 248 ГПК, Бургаският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на адв. П. В. за изменение на решение № 120 от 24.06.2024 г., постановено по в.гр.д. № 174/2024 г. по описа на БАС, в частта за разноските.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2