Акт от 24.10.2019, Районен съд - Елхово
- Съд
- Районен съд - Елхово
- Дело
- 464/2018
- Подписан
- 24.10.2019
- В сила
- 01.07.2020
Цитирани разпоредби
- чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127 ал.1 т.4 и 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127 ал.1 т.4 и 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.431 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.537 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 · Закон за собствеността
- чл.79 · Закон за собствеността
- чл.19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
Р
Е Ш Е
Н И Е № 107
Гр.Елхово, 24.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Елховският районен съд, III-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
Председател: МАРТИНА КИРОВА при секретаря Н. З., като разгледа докладваното от съдията гр.д. №464 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано въз основа на предявен положителен установителен иск за право собственост с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК и искане по чл.537 ал.2 от ГПК.
Ищецът – К.С.П.,***, чрез пълномощника си по делото - адв.И.Ч. *** с посочен съдебен адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа в гр.Елхово, ул.“Търговска“ №7, в исковата си молба против ответниците - Н.Т.Х. ***, Р.Т.П.
*** и И.Д.Х. ***, твърди, че е собственик по наследство от дядо му К. С. И.,***, поч. на 03.05.1959г., на следния недвижим имот, находящ се в село Малък Манастир , ул.“Ж.Маринов" №34, а именно:
ДВОРНО МЯСТО с площ от 2 315 кв. метра, представляващо ПИ I-7, в квартал 2 по плана на селото, при граници: улица, край на регулацията, УПИ II-общ. и УПИ IX-8. Сочи се, че този имот ищецът притежава от майка си Н.К.П., б.ж. на с.М.Манастир, поч.на 23.03.1986г., която е дъщеря на К. С. И.,***. Твърди се, че процесното дворно място ищецът е придобил в собственост след смъртта на майка си през 1986 година и от тогава винаги го е владял и ползвал необезпокоявано от никого и без прекъсване.
В иск.молба се излага, че за процесния имот наследодателят на ответниците - Н.Т.Х. и Р.Т.П. и техен баща - Т. К. Х., б.ж. на с.Малък Манастир, поч. на 10.09.2010г. в Испания, се е снабдил на 11.07.2007г. с Констативен нотариален акт №200 т.VI peг.№4664 н.д.№930 от 2007г. на Нотариус К.К.с peг.
№451 на НК, вписан в СВ при PC - Елхово с peг. №2494 от 12.07.2007г., акт №2, том X, дело №1863/2007г., на основание давностно владение чрез извършване на обстоятелствена проверка. На същата дата - 11.07.2007г. наследодателят на посочените двама ответници, Т. К. Х., е продал процесния недвижим имот с Нотариален акт №2 т.VII рег.№4674 н.д.№932 от 2007г. на Нотариус К.К.с рег.№451 на НК, вписан в СВ при PC-Елхово с рег.№2495 от 12.07.2007г., акт №3, том X, дело №1864/2007г., на сина си - ответника Н.Т.Х., който към момента на придобиване на имота -11.07.2007г. е бил в брак със съпругата си и ответник по делото - И.Д.Х., поради което по силата на СК придобития по този начин имот е при режим на СИО. В иск.си молба ищецът развива доводи, че наследодателят на ответниците - Н.Т.Х. и Р.Т.П. и техен баща, Т. К. Х. се е снабдил с цитирания по- горе Констативен нотариален акт без основание и без да е изтекла в негова полза 10 - годишна придобивна давност съгласно чл.79 ал.1 от ЗС, като се твърди, че същия никога не е владял и ползвал самостоятелно, непрекъснато и на собствено основание, процесния имот. Предвид на това се изтъква, че наследодателят Т. К. Х. не е притежавал към момента на извършване на продажбата собствеността върху процесният недвижим имот, поради което и сключеният между него и купувача - ответника Н.Т.Х. Договор за продажба, обективиран в Нотариален акт №2 т.VII рег.№4674 н.д.№932 от 2007г. на Нотариус К.К.рег.№451 на НК, вписан в СВ при РС-Елхово с рег.№2495 от 12.07.2007г. акт №3, том X, дело №1864/2007г., е относително недействителен, тъй като продавача не е могъл да прехвърли права които не притежава, а от своя страна като приобритатели, ответниците - Н.Т.Х. и съпругата му И.Д.Х. не са могли да придобият права, които не е притежавал праводателят им. Възвежда се, че владението върху процесния имот никога не е предавано фактически на ответниците - купувачи. Ищецът в иск.си молба е категоричен, че и до настоящия момент фактически той владее, ползва и обработва имота, тъй като е собственик и на съседния на процесния урегулиран поземлен имот №IХ-8 в квартал 2 по плана на селото с площ от 1 295 кв.м., ведно със сградите в него, за който притежава Нотариален акт вх. рeг. №5307/27.12.05г. акт №53 том XIV д.№2831/15г. на СВ при РС-Елхово. Предвид на тези си съображения, ищецът прави искане да бъде постановено решение, с което съдът на основание 124 ал.1 от ГПК, да приеме за установено по отношение на ответниците - Н.Т.Х. и Р.Т.П. - двамата в качеството им на наследници на Т. К. Х., б.ж. на с.Малък Манастир, поч. на 10.09.2010г. в Испания, както и по отношение на ответниците - Н.Т.Х. и И.Д.Х. - съпрузи, че той - ищецът е СОБСТВЕНИК на основание наследяване и давностно владение на процесния недвижим имот, находящ се в село Малък Манастир, надлежно индивидуализиран в обстоятелствената част на иск.молба. Направено е и искане на основание чл.537 ал.2 ГПК да бъде отменен констативен Нотариален акт №200 т.VI peг.№4664 н.д.№930 от 2007г. на Нотариус К.К.с peг. №451 на НК, вписан в СлВп при PC - Елхово с peг. №2494 от 12.07.2007г., акт №2, том X, дело №1863/2007г.
Претендира се и заплащане на направените по делото разноски. Към исковата молба съобразно процесуалните правила са приложени писмени доказателства и са направени доказателствени искания.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично и чрез пълномощника си по делото - адв.И.Ч. ***, заявява, че поддържа предявените искове на същите правни основания и със същите искания. В хода на устните състезания адв.Ч. развива в пълнота доводите и съображенията си, поради които счита, че исковите претенции – предмет на настоящото производство, са основателни и доказани въз основа на ангажираните доказателства и следва да бъдат уважени от съда, като бъде постановено позитивно за ищеца решение. Претендира се и присъждане на направените в настоящото производство разноски. Не се представя списък на разноските по смисъла на чл.80 от ГПК.
Ответниците – Н.Т.Х. ***, Р.Т.П. *** и И.Д.Х.
***, в законоустановения 1-месечен срок, са депозирали чрез пълномощника си – адв.П.М. от ЯАК писмен отговор по предявения от ищеца иск. Със същият са оспорили редовността на исковата молба, твърдейки, че същата не е вписана в АВ и е налице несъответствие с изискванията на чл.127 ал.1 т.4 и 5 от ГПК, като не са изложени пълни и ясни обстоятелства, не е конкретизиран петитума и същият не съответства на обстоятелствената част на иск.молба, по които оспорвания съдът се е произнесъл с Определение №1164/10.08.2018г. С отговора си ответниците релевират и възражение досежно допустимостта на предявения иск по чл.124 ал.1 от ГПК, като се изтъква, че липсват каквито и да е доказателства, от които да е видно, че ищецът и неговите праводатели, от които той твърди, че черпи наследствени права, са носители на материалното право за собственост върху процесния имот. Навяват се и доводи, че за ищеца липсва правен интерес от установителен иск за собственост, като се твърди, че процесният имот, и преди и към настоящият момент се владее от ответниците, които заплащат данъците за имота и същият е деклариран на тяхно име, поради което целеният от ищеца резултат не би могъл да бъде постигнат само с установително решение, тъй като същият разполага с по-силна защита -правото да предяви осъдителен иск за защита на твърдяното право. По отношение на искането по чл.537 ал.2 от ГПК, се възвеждат доводи, че отменянето на констативен нот.акт е изрично разпоредена законна последица, само в случай на евентуално уважаване на предявения иск за защита на засегнатото с издаването му материално право. С отговора си ответниците оспорват обстоятелствата, на които ищеца основава исковата си претенция, изтъквайки факти и обстоятелства, на които самите ответници основават собственическите си права върху процесния имот, твърдейки, че същият е придобит по наследство от праводателя на ответниците Н.Х. и Р.П., Т. К. Х., който приживе на 11.07.2007г. въз основа на давностно владение се е снабдил с Нот.акт за обстоятелствена проверка върху имота, а впоследствие го е продал на 12.07.2007г. на ответника Н.Х., който го е придобил в режим на СИО с ответницата И.Х.. Твърди се, че процесният имот повече от 40 години се владее и ползва от ответниците непрекъснато, явно и спокойно като техен собствен, без никой да е оспорвал собствеността и владението им. Заявява се изрично, че се прави възражение за придобивна давност, като се изтъква, че същата е изтекла, но в полза на ответниците Н. и И. Хаджиеви по отношение на процесният имот, като се твърди, че същите са владели и ползвали имота на правно основание повече от десет години, в периода от 2007 до 2017г. без никой да им е оспорвал това владение и собствеността на имота, а преди това и на техният праводател Т. К. Х. - в периода от 1997г. до 2007г. С отговора е направено доказателствено искане за ангажиране на гласни доказателства и е представено писмено доказателство.
В съдебно заседание, ответниците, редовно призовани не се явяват. За тримата ответници се явява пълномощникът им по делото - адв.П.М. ***, който заявява, че поддържа писмения отговор и направените с него оспорвания, възражения и доказателствени искания. В хода на устните състезания адв.М., излага и доразвива аргументите си, изложени в писмения отговор по делото, с които атакува исковите претенции на ищеца като неоснователни и недоказани и с оглед на това се прави искане за постановяване на Решение, с което да бъдат отхвърлени. Претендира се присъждане на направените по делото разноски като се представя и списък на същите по смисъла на чл.80 от ГПК.
Съдът след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства и като се съобрази със закона, приема за установено от фактическа страна следното:
Съдът с доклада си по чл.146 от ГПК, е приел за безспорно обстоятелството, че ищецът К.С.П. е наследник по закон - низходящ по права линия от втора степен /внук/ на К. С.
И., починал на 03.05.1959г., 6. ж. на с.Малък Манастир, общ.Елхово, което се установява и от приложеното на л.10 от материалите по делото Удостоверение за наследници изх.№89 от 31.05.2018г. на Кметство с.Малък Манастир, Община Елхово. Наследодателят К.И. е имал една дъщеря – Н.К.П., поч.на 23.03.1986г., оставила за свои наследници – преживелият я съпруг С. Д. П., поч.на 04.02.2003г. и двамата й сина – ищецът К.С.П. и С. С.П. и двете й дъщери – Й. С. К. и М. С. С., поч.на 05.07.2009г., която е оставила за свои наследници – преживелият я съпруг Ц. Д. С., дъщеря си – М. Ц. Г. и сина си – Д.Ц. Д..
Не е спорно и обстоятелството, че ответниците – Р.Т.П. и Н. Т. Х. са наследници по закон по права низходяща линия от първа степен /деца/ на Т. К. Х., починал на 10.09.2010г., 6. ж. на с.Малък Манастир, общ.Елхово, което се установява и от приложеното на л.22 от материалите по делото Удостоверение за наследници изх.№100 от 19.06.2018г. на Кметство с.Малък Манастир, Община Елхово.
Ответницата И.Д.Х. е съпруга на ответника Н.Т.Х., сключили граждански брак на 05.06.1986г. видно от приложеното на л.110 от делото в надлежен заверен вид за вярност с оригинала копие от Удостоверение за граждански брак, издадено на 05.06.1986г. от Кметство с.Любенова махала, общ.Нова Загора, окр.Сливен.
Ищецът К.П. с приложеното към иск.молба на л.7 от делото в надлежен заверен вид за вярност с оригинала копие от Констативен нотариален акт за право на собственост върху недв.имот чрез извършване на обстоятелствена проверка №133, т.XІІ, рег.№7572, дело №1167 от 2005г. по описа на Нотариус К. К.с рег.№451 на НК с район на действие – РС-гр.Елхово, се легитимира като собственик по наследство и давностно владение на следния недвижим имот, находящ се в с.Малък Манастир, общ.Елхово, явяващ се съседен на процесния недв.имот, видно от приложената на л.23 от делото скица, а именно: Дворно място с площ от 1 295 кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот ІХ-8 в квартал 2 по плана на с.Малък Манастир, одобрен със Заповед №ЛС/Р-340/25.09.1987г., заедно с построените в мястото Жилищна сграда със застроена площ 40 кв.м., Лятна кухня със застроена площ 30 кв.м., Стопанска постройка със застроена площ 80 кв.м. и Гараж със застроена площ 20 кв.м., при граници: улица, УПИ №І-7, УПИ №ІІ-общински, УПИ №ІІІ-9 и УПИ №VІІІ-9.
От изисканото от СВ-гр.Елхово при Агенция по вписванията копие от Нотариален акт за право на собственост върху недв.имот чрез извършване на обстоятелствена проверка №200, т.VІ, рег.№4664, дело №930 от 2007г. по описа на Нотариус К. К.с рег.№451 на НК с район на действие – РС-гр.Елхово, който акт е вписан в Служба по вписванията с вх. peг. №2494 от 12.07.2007г., е видно, че на 11.07.2007г. наследодателят, респ.праводателят на ответниците Т. К. Х., е признат за собственик по давностно владение на процесния, надлежно описан в обстоятелствената и петитумната част на иск.молба недв.имот, находящ се в с.Малък Манастир, общ.Елхово, а именно: Дворно място с площ 2 315 кв.м., съставляващо поземлен имот І-7 в квартал 2 по плана на селото, при граници: улица, край на регулацията, УПИ №ІІ-общ и УПИ №ІХ-8.