Решение № 260030 от 02.11.2020, Окръжен съд - Враца

Р Е

Ш Е Н

И Е №260030 гр.Враца, 02.11.2020г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ВРАЧАНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на 06.10.2020 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА П.П. при участието на секретаря Мария Ценова като разгледа докладваното от съдията Пенка П.П. търговско дело № 13 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Г.А.А. и Х. Т.Б., чрез пълномощниците им адвокат Й.Д. и адвокат И.Ж., двамата от САК, са предявили обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ във връзка с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД против Застрахователно акционерно дружество "Армеец", вписано в Търговския регистър с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***.

В исковата молба се твърди, че на 09.04.2018 г., около 11:40 ч., с посока на движение от гр.

Враца към гр. Монтана, по път I-1 /Е-79/ А. В. Б. е управлявал л.а. "Форд Галакси", с peг. № ***. Твърди се, че по същото време и по същия път с посока на движение от гр. Монтана към гр. Враца, в лентата за насрещно движение Ц. П. П. е управлявала л.а. "Ситроен С З" с peг. № ***. В района на км. 132 + 330 м., след извършване на маневра "изпреварване" на попътно движещ се автобус "Сетра", поради неопитност и движение с несъобразена скорост с пътните условия и релефа на местността, Ц. П. е навлязла в лентата за насрещно движение, при което е настъпил сблъсък между управлявания от нея л.а. "Ситроен С З" с peг. № *** и л.а. "Форд

Галакси" с peг. № ***, вследствие на което последната напуска пътното платно и се установява в крайпътната канавка. Твърди се, че в резултат на настъпилия удар е пострадал пътника в л.а. "Форд Галакси" с peг. № *** - А. Т.А., който е получил несъвместими с живота травматични увреждания и по-късно е починал в МБАЛ "Христо Ботев" - гр. Враца на 10.04.2018г.

Твърди се, че за настъпилото

ПТП били уведомени органите на реда, на местопроизшествието е пристигнал екип на Отдел "Пътна Полиция" - гр.Враца и екип на Спешна Медицинска Помощ, които извършили необходимите действия, но смъртта на А. А. е била неизбежна. Сочи се, че е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 967000-4795/13.04.2018г. Образувано е досъдебно производство № 459/2018 г., по описа на РУ-Враца срещу Ц. П. П. за извършено от нея престъпление по чл.

343, ал.4, вр. ал. 3, предл. 4 и предл. 5, б. "б", хип. 1, вр. чл.

342, ал.1 от НК. Наведени са доводи, че е образувано НОХД № 485/2019 г. по описа на Окръжен съд – Враца, което е приключило по реда на съкратено съдебно следствие по Глава 27, чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимата Ц. П. е призната за виновна по повдигнатото й обвинение и присъдата е влязла в законна сила на 24.01.2020 г.

Сочи се, че починалия А. А. е баща на ищеца Г.А. и брат на ищцата Х.Б., които са загубили своята опора в живота, обичта и грижата, с които той ги е дарявал.Според изложеното в исковата молба, няма паричен еквивалент на загубата им.

Твърди се, че към датата на

ПТП по отношение на увреждащия л.а. "Ситроен С З" с peг. № *** е била налице валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, полица № BG/11/117002760894, валидна от 17.10.2017г. до 16.10.2018 г., сключена при ЗАД "Армеец", като ответното дружество е образувало ликвидационни преписки по щети със следните номера:

-№ 10018100101779Н по подадено от Г.А. искане за обезщетение на претърпените от него в резултат на ПТП от 09.04.2018г. неимуществени вреди;

-№ 10018100102714Н по подадено от Х.Б. искане за обезщетение на претърпените от нея в резултат на ПТП от 09.04.2018г. неимуществени вреди.

Поддържа се, че по подадено от ищеца Г.А. до ЗАД

"Армеец" искане за изплащане на застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на възникналото на 09.04.2018г.

ПТП, ответното дружество е изискало да бъдат представени редица документи от образуваното и намиращо се на производство към този момент ДП № 459/2018 г., по описа на РУ-Враца. Но според изложеното в исковата молба, голяма част от изисканите от ответното дружество документи все още не са били налични в кориците на воденото досъдебно производство, което е довело до невъзможност да бъдат представени поради етапа, в който се е намирало разследването.

Твърди се, че ответното дружество не е определило размер на обезщетение за претърпените от Г.А. неимуществени вреди вследствие на ПТП от 09.04.2018 г., но с уведомително писмо изх. № 10018-K3-2173/03.08.2018г. същото е уведомило ищеца, че предвид непредставянето на исканите документи от негова страна не е налице основание за изплащане на застрахователно обезщетение. Сочи се, че и ищцата Х.Б. до ЗАД "Армеец" е била уведомена от ответното дружество, с писмо изх. №1-5658/30.07.2018г., че липсва основание за изплащане на застрахователно обезщетение по предявената претенция.

Наведени са доводи, че на основание чл.300 ГПК не подлежат на доказване както механизма на настъпилото ПТП на 09.04.2018г., вината на водача на л.а. "Ситроен С 3" с рег. № ***-Ц.

П., така и наличието на пряка и непосредствена причинно – следствена връзка деянието и смъртта на А. А., които обстоятелства са били установени с влязлата в законна сила присъда на, задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици.

Иска се, съда да постанови решение, с което ответното дружество ЗАД "Армеец" АД гр. София да бъде осъдено да заплати на ищеца Г.А.А., сума в размер на 200 000 лева - главница, представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени в следствие смъртта на баща му А. Т.А., причинена от ПТП настъпило на 09.04.2018 г., ведно с лихвата за забава, считано от 03.08.2018 г. - датата на постановения отказ за плащане, до окончателното изплащане на присъдената сума; както и да заплати на Х.Т.а Б. сума в размер на 100 000 лева - главница, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени в следствие смъртта на брат й А. Т.А., причинена от ПТП настъпило на 09.04.2018 г., ведно с лихвата за забава, считано от 30.07.2018 г. - датата на постановения отказ за плащане, до окончателното изплащане на присъдената сума. Към исковата молба са представени писмени доказателства: констативен протокол за ПТП с пострадали лица с рег.

№967000-4795/13.04.2018г.; присъда №1/08.01.2020г. постановена по НОХД №485/2019г. по опис на Окръжен съд – Враца; препис-извлечение от акт за смърт №0340/12.04.2018г. съставен от Община Враца; удостоверение за съпруг/а и родствени връзки с изх. №024/26.04.2018г. на Община Ботевград, област Софийска; удостоверение за наследници с изх. №03994/16.04.2018г. на Столична община, район Подуяне; писмо от ЗАД "Армеец" АД с изх. №Л-4434/23.05.2018г.; писмо от ЗАД "Армеец" АД с изх. №10018-КЗ-2173/03.08.2018г.; писмо от ЗАД "Армеец" АД с изх. №Л-5658/30.07.2018г.;проверка за сключена застраховка "гражданска отговорност"; удостоверение от

"Уникредит Булбанк"АД за номера на банковата сметка на ищеца Г.А.; удостоверение от "Уникредит Булбанк"АД за номера на банковата сметка на ищцата Х.Б.;адвокатски пълномощни 2 бр.

В срока по чл. 367, ал.1 ГПК ответника ЗАД "Армеец" АД, чрез юрисконсулт Л.М.-Л. оспорва предявените искове изцяло както по основание, така и по размер.

Оспорва наличието на покрит риск по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Поддържа се, че застрахователния договор е абсолютна търговска сделка, същественото съдържание на която се свежда до задължението за осигуряване на застрахователно покритие (носене на риск) и до задължението за изплащане на застрахователно обезщетение при настъпване на покрит застрахователен риск. В този смисъл се навеждат доводи, че към момента на сключване на застрахователния договор - 2017г., застрахованият не е носил отговорност за причиняване на вреди към разширения кръг лица, при условията на Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, поради което и застрахователят не се е ангажирал да носи подобен риск. Поддържа се становището, че към датата на сключване на процесната полица не е съществувала обективна вероятност застрахованият автомобилист да носи имуществена отговорност към далечния кръг роднини по Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС на починало лице, чиято смърт застрахованият виновно е причинил. Липсата на подобна вероятност води логически до липсата на риск, който да бъде покриван от застрахователя. Твърди се, че съгласно нормата на чл.20 ЗЗД, действителната воля на страните по процесната полица не е включвала подобно застрахователно покритие като съществена част от съдържанието на застрахователното правоотношение и липсата на посочения покрит риск е рефлектирало и върху размера на заплатената от застрахования застрахователна премия. Законодателят изисква застрахователните премии да са достатъчни и да се изчисляват на базата на разумно актюерско допускане. Сочи се, че преди постановяването на Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС такова допускане не е правено от нито един отговорен актюер на застрахователно дружество в България.

При изчисленията на риска по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, актюерите, извън другите рисковоопределящи фактори, вземат под внимание и средностатистическия брой легитимирани лица да претендират обезщетение за смърт. Поддържа се още, че към датата на сключване на процесната полица този прогнозен брой е бил значително по-малък от актуалните допускания, породени от Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. Същевременно към датата на сключване на полицата през 2017 г. за отговорния актюер, съответно застрахователя, нито е било обективно възможно да предвиди подобен риск, нито е съществувало такова задължение. Ответника навежда и доводи, че в случая, по сключения застрахователен договор ЗАД "АРМЕЕЦ" АД не се е съгласявало и не носи риска от възникване на имуществена отговорност на застрахования за вреди към далечния кръг роднини по Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС на починало лице, чиято смърт застрахованият виновно е причинил.

Ответникът оспорва материалноправната легитимация на ищцата Х.Б. да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат си А. А.. Твърди се, че приложените към исковата молба писмени доказателства не обосновават в достатъчна степен основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. За получаване на обезщетение за неимуществени вреди не е достатъчна формалната връзка на родство. Възможността за обезщетяване на лица, извън изброените в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. се допуска само като изключение, когато болките и страданията от смъртта на близкия родственик надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.

Оспорва съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка на ищците с починалия А. А.. Твърди, че пострадалият и ищците не са живеели в едно и също населено място, в едно и също домакинство и между тях не са съществували отношения на близост и в тази връзка оспорва да са настъпили за ищците сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания в резултат на смъртта на А. А.. Навеждат се и доводи, че е налице липса на проявление на неимуществени вреди за ищците, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД.

С отговора се оспорва и твърдението в исковата молба, че ищците търпят неимуществени вреди. Твърди се, че не са представени никакви доказателства в тази насока и при непозволеното увреждане вредата не се предполага, а подлежи на пълно и главно доказване от тази страна, която претендира обезщетение, в случая - ищците. Поддържа се, че съгласно чл.

52 от ЗЗД, обезщетението се дължи за вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

В отговора, ответникът потвърждава наличието на договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по полица № BG/11/117002760894, сключен между ЗАД

"Армеец" и собственика на л. а. "Ситроен С 3" с peг.

№ ***, валидна към датата на настъпване на процесното ПТП.

Оспорва се наличието на пряка причинно-следствена връзка между реализираното с участието на водача Ц. П. пътнотранспортно произшествие и настъпилата смърт на А. Т.А.. Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК, постановената от наказателния съд присъда има обвързваща гражданския съд сила относно деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Причинно-следствената връзка между деянието и вредите, както и вида и размера на вредите, следва да бъдат установени в настоящото производство. Твърди се, че леталният изход на А. А. е настъпил на фона на множество налични хронични заболявания и общото му здравословно състояние е било силно влошено и преди настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие.