Решение № 94 от 22.10.2021, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Бургас, 22.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20212000500342 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на ищеца по гражданско дело №1829/2018г. по описа на Окръжен съд Бургас-Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество(КПКОНПИ) чрез старши инспектор- юрист В. С. Д. с адрес за призоваване: гр. Б., ул. “Ф. К.“ № ***, ет. *, подадена против решение №101/07.04.2021 г., постановено по посоченото дело, в частта, с която претенцията на Комисията против Р. В. К. от с. Д. за отнемането на сумите, послужили за погасяването на задълженията по усвоен кредит и кредитна карта, внесените по банкови сметки суми от ответника и трети лица и равностойността на дружествените дялове от капитала на юридическо лице, е отхвърлена.

Жалбата изразява недоволство от мотивите на решението в посочената част, в насока, че паричните вноски и преводи не представляват имущество, т.к. няма данни в края на проверявания период да са налични, а движението им като средства е без значение за спора, поради което съдът не ги е включил при определяне на несъответствието и е отхвърлил претенцията за присъждането на тяхната равностойност. Излагат се обстойни правни съображения против този довод, почиващи на разбирането на страната за понятието „имущество“, легално дефинирано в §1, т.4, от ДР на ЗПКОНПИ и §1,т.1 от ДР на вече отменения ЗОПДНПИ. Въззивникът обосновава, че парите, вкл. тези по банкови сметки, са имущество по смисъла на горецитираните разпоредби и следва да бъдат взети предвид при 1 формирането на имущественото несъответствие на ответника за проверявания период, независимо дали са налични или не в края му.

Страната намира, че неправилността на правния извод на първоинстанционния съд за частична неоснователност на заявената претенция е резултат от неточното тълкуване на нормативната уредба, уреждаща отнемането в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Т.к. законът е предвидил две особени хипотези за отнемане на парична равностойност вместо самото имущество: когато е невъзможно да се отнеме обособено имущество по чл.141/142, ал.1 от ЗПКОНПИ, съотв. чл.63, ал.1 от ЗОПДНПИ(отм.) и когато имуществото липсва или е отчуждено(чл.151 от ЗПКОНПИ, съотв. чл.72 от ЗОПДНПИ (отм.), на отнемане в полза на държавата в случая би следвало да подлежат липсващите парични средства, като необходимо и достатъчно условие за това е единствено установяването на обстоятелството, че те не обосновават извършен впоследствие конкретен разход.

Противното разбиране би било в противоречие с чл.2 от ЗПКОНПИ, т.к. незаконната облага не би била премахната.

По отношение отхвърлената претенция на Комисията за отнемане на сумата от 5 000лв.- парична равностойност на придобитите от ответника дружествени дялове от капитала на търговско дружество, оплакванията са, че в същност тя е била насочена към равностойността на дружествените дялове към момента на тяхното придобиване, а не към самите дружествени дялове, т.к. те са делът от имуществото на дружеството, който е пропорционален на дела от капитала и обхваща цялото съдържание на членственото правоотношение, представляващо съвкупност от правата и задълженията на съдружника, които са имуществени и неимуществени и са в корелативна и неделима помежду си връзка.

Поради това естество и динамичния характер на паричната равностойност на дружествения дял, претенцията е насочена към равностойността му към момента на неговото придобиване.

В обобщения на изложеното, се моли за отмяна на съдебното решение в посочените отхвърлителни части и за постановяването на ново, с което исковата претенция на Комисията да бъде уважена изцяло, като се постанови отнемане в полза на държавата на паричната равностойност на имуществото, за което е възникнала невъзможност да бъде отнето като обособено, поради липсата му. Дирят се разноски. Не са ангажирани нови доказателства.

Въззиваем ответник Р. В. К. от с. Д., община С., редовно уведомен за въззивната жалба, не представя отговор в законния срок и не ангажира доказателства.

В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание, становището на въззивника се поддържа от процесуален представител, а лично явилият се на същото въззиваем, е помолил за потвърждаване на постановеното от първата инстанция съдебно решение в обжалваната част.

Проверката на въззивната инстанция по реда на чл.269 от ГПК сочи първоинстанционното решение за изцяло валидно и за допустимо в обжалваната част.

По съществото на спора, с оглед въведените в жалбата оплаквания за неправилност, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на закона, 2 съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано по мотивирано искане на КПКОНПИ срещу Р. В. К. от с. Д., община С., на база взето Решение № 1029/28.11.18г. на същата Комисия.

Сочи се, че с предходно Решение № 581/01.08.2018 г., срещу посоченото физическо лице Комисията е образувала производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на постъпило уведомление от Окръжна прокуратура, вх.

№ УВ-993/13.06.2017г., т.к. ответникът бил привлечен като обвиняем в извършено престъпление по чл. 255, ал.2, вр. ал.1, т.2 от НК по образувано ДП№ЗМ-171/2015г. по описа на ОД на МВР Бургас за това, че през периода 05.12.2011г,- 16.01.2012 г. в гр.Бургас, пред ТД на НАП- Бургас, в качеството си на управител на „Явист К.и 2005” ЕООД, ЕИК 102932933, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 48 107 лева, представляващи дължим от същото дружество данък върху добавената стойност, като: за периода от 05.12.2011 г. до 31.12.2011 г. не издал счетоводен документ - Протокол- опис за начисляване на данък по чл. 111 от ЗДДС по образец Приложение №9 към чл.77, ал.4 от ППЗДДС за наличните активи към датата на дерегистрация на дружеството, а именно: земи на стойност 1 707 лева, суровини и материали на стойност 2 478 лева и продукция на стойност 236 350 лева, всичко на обща стойност 240 535 лева; на 16.01.2012 г. в гр.Бургас, пред ТД на НАП-Бургас, за данъчен период 01.12.2011г.-31.12.2011г. затаил истина в подадена декларация - месечна справкадекларация по чл. 125 от ЗДДС с Вх.№ 02001538911/16.01.2012г., подадена по електронен път чрез квалифициран електронен подпис, като не декларирал на основание чл. 111, ал.З от ЗДДС дължим данък върху добавената стойност в размер на 48 107 лева за наличните активи към датата на дерегистрация на дружеството, а именно: земи на стойност 1 707 лева, суровини и материали на стойност 2 478 лева и продукция на стойност 236 350 лева, всичко на обща стойност 240 535 лева и като на 16.01.2012 г. в гр.Бургас, пред ТД на НАП-Бургас, е използвал документ с невярно съдържание при представяне на информация пред органите по приходите-отчетен регистър по чл.124 от ЗДДС, за данъчен период 01.12.2011 г.31.12.2011 г., в който не е включил Протокол- опис за начисляване на данък по чл. 111 от ЗДДС по образец - Приложение №9 към чл.77, ал.4 от ППЗДДС за наличните активи към датата на дерегистрация на дружеството, а именно: земи на стойност 1 707 лева, суровини и материали на стойност 2 478 лева и продукция на стойност 236 350 лева, всичко на обща стойност 240 535 лева - престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2. т. 3 и т. 6 от НК.

Поддържа се, че престъплението попада в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 18 от ЗОПДНПИ /отм./.

Ищецът сочи, че е образувал проверка за установяване на несъответствие в имуществото на ответника с протокол №ТД03-БС /УВ-9802/ от 15.06.2017г. за периода от 15.06.07г.15.06.17г. и е установил такова в размер на 284 383,11лв., т.е. надхвърлящо визирания в закона горен праг от 150 000 лева, следователно „значително“ по смисъла на чл.21, ал.2 от ЗОПДНПИ(отм.) вр. пар.1, т.7 от ДР на същия закон.

Обстоятелствената част на исковата молба съдържа икономически анализ на доходите и разходите на ответника през периода на проверката 15.06.2007г.-15.06.2017г. в качеството му на физическо лице и едноличен собственик на капитала и управител на 3

„Явист“ ЕООД, „Явист- К.и“ ЕООД, „Явист-К.и 2005“ ЕООД и „Явист- К.и 07“ ЕООД, както и като собственик на 50 процента от дружествените дялове на „Стилпласт“ ООД, който обосновава горния извод.

Според ищеца, в проверявания период ответникът е придобил качеството едноличен собственик на капитала на „ЯВИСТ“ ЕООД, ЕИК 147162750 на 19.09.2013 г., когато с договор за прехвърляне на дружествени дялове е закупил 500-те дружествени дяла от Ж. Г. за сумата 5 000 лева, както и следните МПС: лек автомобил, марка „Ситроен“, модел „Ц, 5“, рег.№ А0556МР, с дата на първа регистрация 14.10.2003 г., придобит с договор за покупкопродажба на 01.08.2014 г. от „НИВЕН АУТО“ ООД за сумата от 1 900 лева и лек автомобил, марка „Мазда“, модел „Демио“, рег.№ А8791МС, с дата на първа регистрация 10.03.1999 г., придобит с договор за покупко-продажба на 28.08.2015 г. от ЕТ „В. В.“ за сумата от 700 лева. Посочена е трудовата заетост на ответника(от постъпила от НАП информация от регистъра по чл. 62 ал. 4 КТ)- регистриран трудов договор със „СТРОЙ ИНВЕСТ 11“ ЕООД с ЕИК 201354573 за периода от 09.02.2011 г. до 24.09.2013 г. и регистрация на проверявания като самоосигуряващо се лице. Посочен е размерът на задълженията му към момента на проверката (4 011.30 лева), осигурителните му доходи за 2007 г. (2 420 лв. като самоосигуряващ се), за 2008 г.( 3 360 лв.), за 2009 г.( в размер на 1 040 лв.) , за 2011 г.( в размер на 3 377,50 лв.), от осигурител „СТРОЙ ИНВЕСТ 11“ ЕООД- за 2012 г. в размер на 3.871 лв., за 2013 г. - 4 002,95 лв., за 2014 г. в размер на 5 040 лв. като самоосигуряващ се, за 2015 г. в размер на 5 040 лв. , за 2016 г. в размер на 5 040 лв., за 2017 г. в размер на 2 760 лв.

Според събрана след разкриване на банкова тайна по частно гражданско дело № 5047/2017 г. на Районен съд гр. Бургас информация, Р.К. се сочи за титуляр на разплащателна сметка, открита на 28.05.2015 г., във финансов център ,,Бургас-Стамболов”, IBAN BG 09 IORT 81281009833600, по която през 2015 г. е извършил вноски в размер на 3 715 лв., внесени са суми от трети лица, без посочено основание в размер на 35 090 лв., постъпил е банков превод от Райфайзенбанк“ ЕАД на сума в размер на 8 560,29 лв. с основание - надвнесена сума „ЯВИСТ К.И 2005“ ЕООД, през 2016 г. е внесена сумата от 6 000 лв. от трето лице, без посочено основание.

В погашение на договор за кредит №: 13051275, сключен на 06.11.2006г. преди началото на проверката с „Б. Д.“ АД, К. бил извършил вноска в размер на 3300 лева по разплащателна сметка № * по време на проверявания период.

По разплащателна сметка, IBAN *, открита на * в „Ю. Б.“ АД, ответникът бил внесъл на 15.01.2010 г. сумата от 892 лв., послужила за погасяване на задължение по просрочени главници.

По разплащателна сметка, IBAN *, открита на 24.09.2010г. в същата банка, след усвояването на кредит по кредитна карта № * в размер на 7610лв., през 2010г. проверяваното лице извършило погасителни вноски в размер на 2119,56лв.

По кредитна карта № * към началото на проверявания период, размерът на натрупаните задължения по сметката на ответника възлизали на 6 396,26 лв., от изтеглени за 2007г. на ATM-терминал суми в размер от общо 1 200 лв., от погасителни вноски в размер на 2 390 лв., през 2008 г.- от изтеглени суми на ATM-терминал в размер общо на 5 500 лв.и 4 погасителни вноски в размер на 5 320 лв., за 2009 г.: от изтеглени суми на ATM-терминал в общ размер на 1 800 лв., от погасителни вноски в размер на 3 240 лв., за 2010 г.- от погасителни вноски в размер общо на 11 233,07 лв., с които дългът е погасен окончателно, като част от сумата в размер на 7 598,81 лв., е преведена от сметка с IBAN *.