Решение № 1074 от 23.10.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1074 гр. Варна, 23.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Славея Н. Янчева като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20253100501256 по описа за 2025 година

Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на Н. Ж. Ж. чрез адвокат И. З. срещу решение № 167 от 14.01.2025 г., постановено по гр.д.№ 12660 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, петдесет и първи състав, с което е изменен на основание член 150 от СК размерът на определената месечна издръжка с решение № 553 от 04.03.2022 г., постановено по гр.д.№ 658/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, с което Н. Ж. Ж. е осъден да заплаща месечна издръжка в полза на децата С. Н. Ж. ЕГН ********** и Ж. Н. Ж.

ЕГН ********** чрез тяхната майка и законен представител Х. С. Ж. за разликата над 262,50 лева до присъдената сума от 400 лева месечно за всяко едно от децата С. Н. Ж. и Ж. Н. Ж., считано от датата на завеждане на исковата молба /02.10.2023 г./, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на законна причина за изменяване или прекратяване на задължението; осъден е въззивникът на основание член 78, алинея 1 от ГПК да заплати на Х. С. Ж. сторените разноски по делото пред първата инстанция в размер на 700 лева и на основание член 78, алинея 6 на Районен съд - Варна държавна такса по делото в размер на 576 лева.

Във въззивната жалба се излага, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Въззивникът счита, че така постановеното решение не е мотивирано досежно обстоятелството, че всяко едно от децата се нуждае от месечна издръжка в размер на 700 лева месечно. Не е посочено кои нужди на децата са се увеличили. Също така се набляга, че при постановяване на съдебния акт не е взето предвид обстоятелството, наведено в отговора и доказано в хода на процеса, че ответникът има сключен договор за издръжка със своята баба. Показанията на свидетелката Ж. не са преценени с оглед разпоредбата на член 172 от ГПК, тъй като тя е баба на децата и майка на ищцата и е заинтересована от изхода на спора. Твърди се, че училището, в което децата учат е държавно и формата на обучение е безплатна, включително и извънкласната подготовка. Видно е, че децата не боледуват често, както твърди майката, тъй като не е отсъствала от работа. Не са 1 налице здравословни и други извънредни нужди на децата. Даването на „джобни“ пари на децата е личен избор на майката, тъй като те не следва да напускат територията на учебното заведение, тоест нямат нужда от такива допълнителни средства. Желае се отмяна на решението в частта над 262,50 лева до присъдената сума от 400 лева на всяко от децата за месечна издръжка.

Въззиваемата Х. С. Ж. като майка и законен представител на децата С. Н. Ж. и Ж. Н.

Ж. чрез адвокат И. В. в писмен отговор е оспорила жалбата като неоснователна, като е изложила подробни аргументи по всеки един от пунктовете. Желае се потвърждаване на решението.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от

Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред въззивната инстанция спорът между страните е относно размера на дължимата от бащата издръжка.

В исковата молба се сочи, че Х. С. Ж. и Н. Ж. Ж. са бивши съпрузи, като от брака имат две деца - С. и Ж.. С решение № 553 от 04.03.2022 г., постановено по гр.д.№ 658/2022 г. по описа на ВРС съдът е прекратил брака между страните, родителските права върху децата са предоставени на тяхната майка, при нея е определено местоживеенето на децата, Н. Ж. е задължен да заплаща месечна издръжка в размер на 200 лева за всяко дете. Твърди се, че от постановяване на решението през месец март 2022 г. до настоящия момент има изменение в обстоятелствата относно присъдената издръжка, а именно: децата са пораснали, нуждите им са се увеличили, ученици са в първи клас в ОУ „Д. Ч." и минималната работна заплата за страната е увеличена. Ответникът работи като надзирател в Затвора - В.. От постановяване на решението до настоящият момент бащата не покривал никакви допълнителни нужди на децата, не участвал в организирането на личните празници на С. и Ж., нито финансово, нито физически. Майката покривала разходите за лекарства, ежедневните разходи на децата, както и за извънкласните им занимания. През лятото от 14 август до 25 август 2023 г. децата били на зелено училище в клуб „В." като за две седмици заплатената сума била 320 лева, като към тази сума следвало ежедневно да се подготвя и пакет с храна. При започването на първи клас била организирана родителска среща, на която била заплатена на касиера на класа сумата от 300 лева - по 150 лева на дете за помагала и ученически пособия. За униформи ищцата заплатила сумата от 246 лева, а за канцеларски материали - 120 лева за тетрадки и 42 лева за подвързии. Ежедневно освен купоните за храна, приготвяла и храна за децата, която да консумират в занималнята. Предвид факта, че децата непрекъснато растат, им се купували дрехи и обувки. Децата заедно с майката живеели на квартира в град В. – ж.к. „Т." бл.** вх.* ет.* aп.**, за която се дължал месечен наем в размер на 550 лева.

Поради това и предявява искове с правно основание член 150 от СК за увеличение размера на месечната издръжка за всяко едно дете от 200 лева на 400 лева, считано от датата на подаване на исковата молба /02.10.2023 г./, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.

Ответникът в отговора на исковата молба е оспорил иска за увеличение на издръжките, твърдейки, че е участвал в заплащане на допълнителни разходи за децата освен издръжката; че не притежава имущество и няма други доходи, с които да може да заплаща 2 претендираната издръжка. Сочи, че полага грижи за баба си, заради което тя му е предоставила за ползване част от своя имот в град В. - ул. “Л. П.“ № **, където е било семейното жилище на страните, като за ремонтите му е изтеглил няколко заема с главница общо в размер на 30 000 лева. Оспорва и представения договор за наем.

Конституирана по реда на член 15 от ЗЗДт Дирекция „Социално подпомагане” – Варна е представила социален доклад, в който не взема становище по размера на издръжката.

Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата обстановка. Единствено следва да бъдат съобразени събраните пред въззивната инстанция доказателства – писмени доказателства за доходите на страните през настоящата календарна година.

Предявеният иск е с правно основание член 150 от СК, съгласно която разпоредба присъдената издръжка се изменя при промяна на обстоятелствата, които е взел предвид съда при нейното предходно определяне.

Общото правило е, че размерът на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи. Задължението за даване на издръжка на непълнолетно дете е безусловно и законодателят отделя специално внимание. При определяне на конкретния размер на издръжката следва да се съобразят възможностите на дължащия издръжка и конкретните реални нужди на детето с оглед правилното му отглеждане, възпитание и развитие, както тези нужди биха били задоволени, ако родителите живееха заедно. Под възможност на родителя се разбира материалното му положение, движимо и недвижимо имущество, различните видове доходи, които той реализира, неговата възраст и трудоспособност, както и квалификацията му. Възможността се преценява към момента на постановяване на решението. Вземат се предвид грижите и издръжките в натура и усИ.та, които се полагат от родителя, който упражнява родителските права. Когато детето се нуждае от особени грижи, произтичащи от здравословното му състояние, интелектуалното му развитие или друго, в размера на издръжката следва да се добавят и средства за нейното осигуряване. Всички тези обстоятелства се определят обективно и конкретно.

Безспорно от датата на постановяване на решението, с което е била определена издръжка в размер на 200 лева за всяко от непълнолетните деца на страните са изминали три години и половина. За това време потребностите на децата са нараснали с оглед тяхното физическо и интелектуално развитие, а и съществено са се изменили социалноикономическите условия.

При определяне на точния размер на дължимата издръжка следва да бъде отчетено, че според данните на НСИ общият разход на член от домакинство за второто тримесечие на 2025 г. е средно в размер на 3 157 лева. След изключване на групите разходи, които не са необходими за непълнолетно лице /алкохол, тютюневи изделия, данъци, социални осигуровки, регулярни трансфери към други домакинства, влог, заеми и дългове/, размерът на средният разход за тримесечие възлиза в размер на 1 998,63 лева или месечно по 662,88 лева. Отчитайки, че това са средства за покриване на базисни потребности, а деца на 9 години имат нужда от средства за образователни, спортни и социални активности, както и от лични средства, съдът намира, че необходимата месечна издръжка за което и да е дете е в размер на поне 700 лева месечно.

С. и Ж. са на девет години и няма данни да страдат от заболявания, нито да имат специфични потребности.

3

В хода на производството е установено, че и двамата родители реализират месечно доход от трудови правоотношения, нямат алиментни задължения към други лица. От събраните пред въззивната инстанция писмени доказателства се установява, че средният доход на майката за първите пет месеца на 2025 г. е в размер на 1 808,47 лева, а на бащата за първите шест месеца – 3 452,31 лева.

При определяне на месечния размер на издръжката на децата следва да се вземе предвид, че в тази възраст те боледуват често, което се доказва от събраните по делото доказателства, а именно, че майката заплаща за лекарства около 150 лева на дете. Също така децата посещават занималня поради ниската си възраст и трудовата заетост на майката, която струва по 400 лева месечно. Майката заплаща и месечен наем в размер на 550 лева за жилището, в което живее заедно с децата.

Доводите, изложени от ответника, че плаща кредити, за което представя доказателства, са ирелевантни и не могат да обосноват по-нисък размер на месечната издръжка. В тази връзка съдът съобразява трайната съдебна практика, според която, за определяне издръжката на ненавършили пълнолетие деца, относими са брутните доходи на родителите, а не нетните такива, поради което следващите се по закон удръжки, както и разходите, които някой от родителите прави за своята лична издръжка и за подобряване на битовите си условия, включително чрез кредит, не следва да се приспадат от общия му доход.

Приетият по делото като доказателство договор за издръжка и гледане от 01.07.2019 г., с който ответникът се е задължил да дава издръжка на баба си И. И. в размер на 500 лева за ползване на първия етаж от къща, гаража и ½ от дворното място, следва да се счита за създаден за целите на настоящото производство, предвид нотариалната заверка на подписа само на ответника, направена няколко години след сключване на договора - на 07.11.2023 г., след като е получил исковата молба на 09.10.2023 г. Освен това съгласно член 141 от СК задълженият за издръжка трябва да осигури такава на първо място на правоимащите от първи ред, тоест деца, а при възможност да осигури такава и на своята баба, която е от следващ ред.

С оглед на това и обществено–икономическата обстановка в страната, както и предвид презумптивното бъдещо увеличение на нуждите с всяка изминала година, съдът намира за адекватен за нуждите на С. и Ж. да определи размер на издръжката от 700 лева за всяко едно от тях.