Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 92 от 15.03.2024, Районен съд - Шумен

Съд
Районен съд - Шумен
Дело
Административно наказателно дело 102/2024
Вид
Решение № 92
Подписан
15.03.2024
В сила
13.04.2024
Състав
Валентина Любенова Тонева

Цитирани разпоредби

  • чл. 36, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.61, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.140 , ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.143, ал.10 · Закон за движението по пътищата
  • чл.157, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.3, предл. първо · Закон за движението по пътищата
  • чл. 483, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.574, ал.10 · Кодекс за застраховането
  • чл. 345, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.320 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.18 ал.2 · Наредба № 1 от 1 октомври 1999 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Шумен, 15.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина Люб. Тонева при участието на секретаря Й.Р.К. като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно наказателно дело № 20243630200102 по описа за 2024 година

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №22-0869-001549 от 08.08.2022 год. издадено от Началник на сектор ПП при ОДМВР гр.Шумен с което на Л. Г. Г., с ЕГН********** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП за нарушение по чл.140 , ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление. В съдебно заседание същият, редовно призован, не се явява, изпраща представител адв. А. А..

Процесуалният представител на Началника на РУ към ОД на МВР гр.Шумен административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в първото съдебно заседание не се явява представител.

В съпроводително писмо моли за потвърждаване на наказателното постановление и прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.Разгледана по същество жалбата е основателна.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят, на 07.04.2022 год. управлявал лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с рег. №Н 5471 ВС, негова собственост, като се движел в гр.Шумен, по бул.“С.Велики“ в посока пл.Оборище .

Около 09.15 часа на същия ден бил спрян за извършване на проверка от служители на РУ към ОД на МВР - Шумен.

В хода на проверката било установено, че физическото лице, което притежава МПС, регистрирано на територията на Р.България и не е спряно от движение, не е сключило договор за застраховка ГО на автомобилистите.

Бил съставен АУАН серия GA № 588724 за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ. В хода на проверката било установено, че процесното МПС е със служебно прекратена регистрация, считано от 22.03.2022г.

По повод констатираното управление на МПС с прекратена регистрация, поради 1 липса на сключена застраховка ГО била образувана преписка вх.№2992/2022г. по описа на Районна прокуратура гр.Шумен, за евентуално престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК.

С постановление от 11.07.2022г. на прокурор при Районна прокуратура гр.Шумен е отказано образуване на досъдебно производство и преписката е прекратена, като материалите са изпратени на сектор „ПП“ при ОДМВР - Шумен.

Настоящото административно - наказателно производство е образувано по реда на чл. 36, ал.2 от ЗАНН.

Издадено е наказателно постановление №22-0869-001549 от 08.08.2022 год. на Началника на сектор ПП при ОДМВР гр.Шумен , с което на Л. Г. Г., с ЕГН********** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. В наказателното постановление е посочено, че водачът, на 07.04.2022г., около 9.15 часа, в гр. Шумен, по бул.“С.Велики“, в посока пл.

„Оборище“, управлява собствения си лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с рег. №Н 5471 ВС, който не е регистриран по надлежния ред в Р България – със служебно прекратена регистрация, на осн. чл. 143, ал.10 от ЗДВП, считано от 22.03.2022г.

Така установената фактическа обстановка се изяснява от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя и свидетеля по акта, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места“.

От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е управлявал посочения в наказателното постановление лек автомобил, който е бил със служебно прекратена регистрация, поради обстоятелството, че по отношение на същия не е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

Същевременно, от материалите по делото не се установява собственикът на автомобила и водач на същия, да е знаел към момента на проверката, че регистрацията на посочения автомобил е прекратена служебно.

За да бъде ангажирана административно - наказателната отговорност на едно лице, нормата на чл. 6 от ЗАНН визира като изискване наличието на вина, която, с оглед разпоредбата на чл. 7 може да бъде проявена в двете форми - умисъл и непредпазливост.

При последната деецът макар да не е желал настъпването на вредоносен резултат, е могъл да знае и е бил длъжен да знае, че върши нарушение и че вредоносният резултат ще настъпи.

Уведомяването на собственика за прекратената регистрация безспорно не е част от фактическия състав по прекратяване на регистрация, но настоящият съдебен състав намира, че последващото неуведомяване на собственика от страна на органите на сектор ПП за вече прекратената регистрация рефлектира върху субективната страна. За да се приеме, че е извършено нарушението, а именно неизпълнение на задължението да се управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само МПС, които са регистрирани, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация. В производството не се събраха доказателства, че преди да предприеме управлението на автомобила жалбоподателят е знаел, че същият е с прекратена регистрация

В настоящото производство не събраха и доказателства органите на сектор «ПП» да са изпълнили задължението си, регламентирано в чл.143, ал.10 от ЗДвП - да уведомят собственика при служебно прекратяване на регистрация на МПС, за което е получено уведомление от Гаранционния фонд, поради което не се доказва наличието на умисъл.

Жалбоподателят е управлявал МПС, което е било с поставени по съответния ред регистрационни табели, издадени за същото МПС. За факта на прекратяване на регистрацията на определено ППС, респективно, за да предприеме действия по възстановяване на служебно прекратената регистрация, а и за да се въздържа от действия нарушаващи разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, собственикът може да разбере едва от уведомяването му от съответният сектор „Пътна полиция“. Предвид факта, че се извършва т. нар. "служебно прекратяване на регистрацията" и тези данни не са налични в нито един общодостъпен източник на информация, като например официална интернет страница с 2 достъп до подобна информация или друго средство, законодателят е задължил съответните органи да уведомят собствениците за така осъщественото от тях прекратяване на регистрацията. Собственикът/ водачът, на съответното превозно средство няма как да узнае за служебното прекратяване на регистрацията и кога точно са били налице предпоставките за това, ако не е уведомен.

Липсата на уведомяване и наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са попречили на нарушителя да осъзнае обществено опасния характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици. За разлика от разпоредбата на чл.157, ал.4 от ЗДвП, съгласно която се губи придобитата правоспособност по силата на закона, с отнемането на всички контролни точки, без да е необходимо някакво отразяване или произнА.не от контролните органи, прекратяването на регистрация на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП не настъпва автоматично по силата на закона с изтичане на валидността на сключена застраховка, а е факт едва след уведомяване от страна на Гаранционния фонд на собственика, след това на контролните органи, ако в предоставения срок не бъдат представени доказателства за сключена застраховка и след извършено от контролните органи отбелязване в автоматизираната информационна система. В тази връзка е и изискването на чл.143, ал.10 от ЗДвП, собственикът на ППС да бъде уведомен. Няма и доказателства, че собственикът на автомобила е получил изпратеното му от Гаранционния фонд уведомление по чл.574, ал.10 от КЗ. Жалбоподателят е имал възможност да провери дали автомобила има сключена застраховка, предвид стикера, който се подставя на стъклото, но доколкото прекратяването на регистрацията не настъпва автоматично, няма как да разбере кога точно е прекратена регистрацията или че има вероятност това да се е случило, доколкото не се доказва, че собственикът е получил изпратеното му уведомление от Гаранционния фонд, с което му се предоставя първоначално срок от 14 дни да представи доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор и една след това се предприемат действия за прекратяване на регистрацията. Съдът намира, че не може да се приеме по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил нарушението и при форма на вина – непредпазливост. В настоящия случай по делото липсват каквито и да е доказателства собственикът на автомобила да е бил уведомен за това обстоятелство. Това следва като извод и от изложеното в показанията на разпитаните по делото свидетели, поради което не може да се направи извод, че към датата на извършване на проверката собственикът е знаел, че управлявания от него автомобил е със служебно прекратена регистрация. Поради това жалбоподателят не е осъществил от субективна страна състава на посоченото в разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП административно нарушение.

С оглед на изложеното, обжалваното наказателно постановление се явява необосновано и недоказано и само на това основание подлежи на отмяна. В подкрепа на този извод е и Тълкувателно постановление №2 от 05.04.2023 год. по ТД №3/2022 год. на ОС на наказателна колегия на ВКС и I и II колегии на ВАС, съгласно което не се наказва с предвиденото в чл.175, ал.3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.С оглед на изложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.

Искането на наказващия орган за присъждане на юрисконсутско възнаграждение е неоснователно. По отношение искането на жалбоподателя са присъждане на направените по делото разноски за адвокатското възнаграждение и направеното възражение за прекомерност от страна на наказващия орган, съдът намира следното: Съгласно нормата на чл.18 ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу НП, в които административното наказание е глоба или имуществена санкция, възнаграждението се определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията. Извън тези случаи възнаграждението е 500 лева, съгласно ал.4 на чл.18. С обжалваното НП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, поради което размерът на минималното възнаграждение е 400 лева, определено по правилата на чл.7 ал.2, предвид стойността на глобата и 500 лева, съобразно ал.4 на чл.18, предвид наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС. В конкретния случай е било договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, т.е. в минимално предвидения размер съгласно чл.18 ал.4 от Наредбата, поради което искането за намаляването му като прекомерно се явява неоснователно.